Фенове на английския футбол, както и другите може да се включат. Източникът е Труд.
Срива ли се империята "Манчестър Юнайтед"?
Това е въпрос, с чийто отговор трябва да се внимава независимо от стряскащите резултати напоследък.
Но твърде много исторически свидетелства от годината на промяната в "Юнайтед" съвпадат с краха на предишния футболен Наполеон на Англия - "Ливърпул".
Ето опорни точки за сравнението между 2014-а, в която "Юнайтед" влиза като шампион, и 1992-ра, която "Ливърпул" за последен път почна като фаворит за титлата. И която се смята за първа след ерата "Ливърпул".
Аналогиите са очевидни.
Предистория
През 1988 г. "Ливърпул" печели титлата с 11 точки преднина. През 2011-а същото прави "Юнайтед".
През следващата 1989 г. "Бийтълсите" изпускат златото в последната секунда на последния мач (от "Арсенал"), а през 2012-а "Юнайтед" плаче с последния шут на Серхио Агуеро от "Манчестър Сити".
Идват едри заглавия за сриващи се империи и в двата случая. Прибързано - грандовете събират сили за нова титла, и то убедително ("Ливърпул" - 1990-а, "Юнайтед" - 2013 г.). При тима от Града на "Бийтълс" тя бе последна досега, а за "дяволите"... времето ще покаже.
Шотландски предводители
През 1991 г. "Ливърпул" назначава Греъм Сунес - шотландец, за да спре разпадането на империята, водена дотогава от друг велик шотландец - Кени Далглиш.
През 2013-а "Юнайтед" се обърна към шотландеца Дейвид Мойс, за да замени незаменимия - сър Алекс Фъргюсън, който изгради непобедим тим в Манчестър.
Откъде е Фъргюсън ли? От Шотландия...
Класирането по Нова година
На 31 декември 1991 г. "Ливърпул" бе шести, изоставайки на 8 т. зад лидера "Лийдс". В последния ден от 2013-а "червените дяволи" бяха на 6-о място, а авансът на лидера "Арсенал" бе 8 точки.
Ранно отпадане от едната купа, рейд за другата
"Ливърпул" унизително е победен от "Питърбро" за Купата на лигата още в 3-тия кръг през 1991-ва. Но в другия домашен турнир стига до финал и печели Купата на Англия през май 1992 г. с победа над "Съндърланд" (2:0).
"Юнайтед" отпадна още в III кръг на Купата на Англия от "Суонси", но е на полуфинал в турнира за Лигата и с всички шансове да стигне "Уембли".
Европа напролет
Въпреки трудния сезон на домашния фронт европейските приключения продължават и напролет.
През 1992-ра "Ливърпул" отпадна чак на четвъртфинал в Купата на УЕФА от "Дженоа" през март.
През същия месец тази година ще са четвъртфиналите в Шампионската лига, където "Юнайтед" е фаворит да отиде - съперник на осминафинала е "Олимпиакос".
Контузени асове
Футболистът на годината Джон Барнс се контузва в ахилеса и пропуска 4 месеца от сезон 1991-1992 г., който затвърждава пропадането на "Ливърпул". Без него - страдание за гранда.
Футболист №1 на Англия за миналата година Робин ван Перси влиза в четвърти месец отсъствие за "Манчестър Юнайтед" този сезон. Без него - мъки за колоса...
Премиери връстници и съпартийци
Дори политически обстановката е като за нов срив на футболна империя. Да, едва ли има връзка... Но е поразително съвпадение, нали?!
През 1992 година Джон Мейджър е премиер на Великобритания и тогава е на 48 години. Лидер на консерваторите.
През 2014-а Дейвид Камерън, лидерът на консерваторите, 48-годишен и също обичащ футбола като Мейджър, е премиер.
Опит да се спре сривът с пари и трансфери
Сунес опита да спре пропадането и счупи два пъти за месец британския рекорд за трансфер - взе Марк Райт и Дийн Соундърс от "Дарби" за по над 2 милиона лири. Оказаха се провал.
През лятото Мойс плати близо 30 милиона за Маруан Фелаини ("Евертън"), който още не е на мястото си. Говори се за 150 милиона лири, които мениджърът ще получи за нови.
Дали историята ще се повтори?
Засега не може да се каже категорично иде ли краят на мачкащия "Юнайтед". Твърде рано е за това.
Но така бе и в началото на 90-те - години наред никой не искаше да повярва в края на хегемона "Ливърпул".
"Ливърпул" стъпка континента
20 години - толкова продължи Ерата "Ливърпул". Период, в който всяка титла, изпусната от отбора, бе събитие. Началото бе в първите години на 70-те, краят - през 1992 г.
За две десетилетия броненосецът на британския футбол плени милиони сърца по света.
Заграби 4 пъти Купата на европейските шампиони във време, когато турнирът бе само за ... шампиони.
Не бе надпревара по печелене на милиони и продаване на фланелки и тв права. А по-скоро състезание по харизма. От онзи отбор оставаха истории и митове. Като например да спечелиш Купата на европейските шампиони на чужд терен - като гост на "Рома" във финал в Рим (1984-а).
Великият "Ливърпул" взе 11 титли на Англия за 20 години, вдигна 3 трофея в Купата на Англия, 4 купи на лигата, 10 суперкупи на страната и 1 на Европа, а спечели и 2 пъти Купата на УЕФА.
Голям отбор с ярки фигури.
Кени Далглиш, определян за най-добрия нападател в историята на британския футбол, бе Краля на тази епоха. Първо като играч, после като треньор. Крал Кени - така го наричат и досега.
Куриозно в годините на небивала доминация у дома и в Европа "Ливърпул" излъчи само една "Златна топка". И това бе Кевин Кийгън, спечелил отличието два пъти. И то - след като напусна "червените", а заигра в "Хамбургер"! Но е ясно, че силата му бе с екипа на "Ливърпул".
"Юнайтед" пороби Британия
Доминацията на "Юнайтед" започна година след краха на ливърпулската империя. През 1993 г. клубът спечели първата си титла след 26 години чакане и оттогава е машина за газене на съперници и вземане на купи.
За 20 години "червените дяволи" вдигнаха 13 пъти трофея във Висшата лига. Ново време за футбола, нов тип медийно пласиране на отборите. Популярността на колосите сега е несравнима с тази на онези от 70-те и 80-те години. Тогава имаше чар и спонтанност. Сега има маркетинг и пиар до полуда.
Успехите на "Юнайтед" поробиха британския футбол. Както при доминацията на "Ливърпул", всяка изпусната титла бе събитие.
Европа бе покорена само 2 пъти за 2 десетилетия. Купата на Англия бе спечелена 4 пъти, още толкова са купите на лигата. "Юнайтед" спечели два пъти и световната клубна титла - трофей, убягнал на "Ливърпул".
Големият сред големи в тази "дяволска" епоха е Ерик Кантона. Архитектът и сърце на първия голям отбор от 90-те години и досега е наричан от свои и чужди Крал Ерик. Съвпадение ли е, че и тази империя си има крал, какъвто е Далглиш за великия "Ливърпул"?
Не той обаче е единствената "Златна топка" за свръхуспешната ера на клуба.
А португалецът Кристиано Роналдо, коронясан през 2008 г. за номер едно в Европа.
