- Как Сърбия направи толкова силен национален отбор?
- Едно от най-важните неща е, че бе назначен Радомир Антич за селекционер. Не го познавам, но щом е работил в Барса, Реал и Атлетико, значи е голяма работа. Преди имаше футболисти, но нямаше колектив. Антич успя да върне колективът. Срещу Румъния например видях как нападателят Пантелич пробяга назад 60 метра, за да вземе топката. Не вярвах на очите си. Това показа, че всички играят задружно. След 4-5 години отново събрахме много класен тим. Има и друго важно нещо. От 18 човека група 17 играят в чужбина. Само един опорен халф бе от вътрешното първенство. От Партизан. Сръбският шампионат не е по-силен от българския, но школите в Сърбия работят много по-добре. В последните 4-5 европейски първенства за юноши имаме два финала и един полуфинал. Участваме постоянно. Като се представиш добре там, те купуват големите отбори. Там ставаш играч. Трудно щеше сръбският национален отбор да е толкова силен, ако 12 човека играеха във вътрешното първенство.
- Значи българският национален отбор е обречен?
- Не е, но вие не създавате и не развивате играчи. Това е основният проблем. Лятото направихме три трансфера на млади момчета – един в ПСВ, един в Челси и един в Херта.
Това е от интервюто с Йеленковеич, а вие си правете изводите.
