Как се събаря Катедрала?...
Катедралата на футбола - така нарекоха стадиона испанците, неясно кога.. Преди 50-60 години може би. Поде го цяла Европа. Това е мястото, където гостуващите отбори са посрещани горещо и феновете правят и невъзможното за победа на своите. Но ако играеш силно и надиграеш Атлетик със стил, стадионът те аплодира. Тук хората ценят добрия футбол. Оттам и - Катедрала.
Кръстен е на християнин, хвърлен на лъвовете от римляните заради вярата си. Лъвовете отказват да го изядат, гласи легендата. Канонизиран е за светец. Свети Мамес - Сан Мамес на испански и баски. Затова и червено-белите любимци на Бискау и Билбао носят прякора "лъвовете". Когато Атлетик играе и побеждава, това е леговището на лъвовете. Когато гостите са по-силни и бият - Катедралата го оценява и ги награждава с аплодисменти. Лъвовете, метафорично, отказват да ги изядат...
За сто години стадионът - църква е видял всичко. Атлетик има 8 титли и 23 купи на Краля (4 спечелени преди построяването на "сан Мамес" през 1913 г.). Този изключителен клуб за последно спечели златото в Испания през 1983 и 1984 г. с треньор Хавиер Клементе, когато лъвовете са направо гладни. Стилът им е убийствен, агресивен и нападателен. Катедралата е яростно място, където гостите се страхуват да играят.
В средата на август, когато започва новия сезон, Билбао ще има нов дом. "Сан Мамес Бария" (Новият "Сан Мамес" - от баски) е готов, по-голям с 14 хиляди места (54 000) и свързан с пъпна връв с Катедралата.
Три трибуни на новия стадион са построени, а четвъртата му стена я няма - това е гърбът на един от секторите на стария "Сан Мамес". След разрушаването на Катедралата, новият стадион ще остане отворен към земята, където лъвовете са разкъсвали съперниците си цял век, а после започва строеж на административна сграда - трибуна, която да завърши новата арена.
Новият стадион струва 218 милиона евро, изцяло набрани и инвестирани от баското правителство, както и от дарения на фенове. Няма спонсори, няма външна помощ. Така, както Атлетик вече 115 години се оправя само с играчи, родени и израснали в радиус 180 км от Билбао. Уникалният клуб и неговият уникален стадион (вече нов) започват да пишат втора глава в историята си.
Едно е сигурно - баските няма да променят философията си. Нито отношението към футбола. Новата Катедрала чака гостите си.[/center]
[center]
[/center][center]Сан Мамес[/center]
[center]
[/center][center]Строежа[/center]
[center]
[/center][center]Сан Мамес Бария[/center]
[center]
[/center][center]Няма друг играч, когото феновете по света да сочат за пример в модерния футбол. Не пример за страхотни или уникални качества, а за отношението му. Хосеба Ечеберия е светецът на футболен Билбао.
Юношата на врага Реал Сосиедад дойде в Атлетик през 1995 г., когато бе на 18. Игра 15 сезона в Катедралата, а преди последния предложи на клуба договор, в който нямаше включени заплати и премии. Хосеба игра една година в Билбао без пари, за да засвидетелства благодарност към клуба за всичко, сторено за него. Жест, който модерното ежедневие, мислене и футболна реалност отхвърлят като немислим...
Бенефисът на Ечеберия бе в мач на Атлетик срещу няколко отбора от общо 200 деца, игран пред 40 000 на тревата на любимата му Катедрала.[/center]
[center]
[/center][center]Фернандо Йоренте е предател, който напуска Атлетик без трансферна сума. Баските не могат да простят на своя любимец, че миналото лято се разбра с Ювентус и обиди кръвно този семеен клуб, който се грижи за своите като за деца.
Логично, освиркан и обявен за предател, Йоренте направи слаб сезон. В последния домакински мач на Билбао, на 26 май срещу Леванте, той бе резерва за пореден път. 15 минути преди края не издържа и помоли треньора Марсело Биелса да го пусне... Не можеше да не се сбогува с Катедралата, в която никога повече няма да играе... За първи път от година стадионът аплодира Йоренте, а не го освирка. Всяка раздяла с близък човек е трудна...
[/center]
