[/center][center]Селтик - Рейнджърс (Шотландия)[/center]
26 ноември 2000 г. е денят, в който един червенокос германец става безсмъртен в Глазгоу, поне що се отнася до синята половина на града. При 5:1 над Селтик Йорг Албертц инспирира 3 от общо 5-те попадения на Рейнджърс и за пореден път разделя града на две групи. Протестантите празнуват със сините победители, а католическият клуб на ирландските преселници е гневен и обиден. Отплата за добрата игра: Албертц попада, заедно с други 72 футболисти, в Залата на славата на Рейнджърс. Прякорът на дербито "Олд Фърм" възниква в ранните години на 20. век, а днес то се провежда поне 4 пъти в сезона. Статистиката от гледна точка на Рейнджърс: 385 срещи за първенство, за купата на страната и за купата на лигата, 154 победи, 94 равенства и 137 загуби. Кулминацията: През лятото на 1969 г. финалът за купата на Шотландия между сините и зелено-белите е гледан от невероятните 132 870 души.
[center]
[/center][center]Олимпиакос Пирея - Панатинайкос Атина (Гърция)[/center]
За мнозина това дерби не е нито повече, нито по-малко "майката на всички боеве". Когато Олимпиакос среща Панатинайкос, в гръцката столица за няколко дни цари пълна тишина. И почти всеки дуел е белязан от тежки битки между ултраси. Вилнеещите запалянковци владеят до съвършенство всички дисциплини на хулиганския десетобой. Особено впечатляващо е използването на факли на стадиона. Някога Олимпиакос е бил тимът на работниците от атинското пристанище, а Панатинайкос е представлявал интересите на висшата класа. Тези класови разграничения са отпаднали с течение на времето, но остава нещо друго: Олимпиакос домакинства в самостоятелната някога Пирея. До сблъсъци между двата клуба се стига не само, когато играят футболните отбори, но и тези по баскетбол или волейбол. През 2007 г. 22-годишен фен на "Пана" е намушкан с нож по време на атинското дерби по женски волейбол срещу Олимпиакос. Гневът в Гърция е толкова силен, че правителството спира всички отборни спортни първенства в страната в продължение на две седмици.
[center]
[/center][center]Фенербахче - Галатасарай (Турция)[/center]
Шотландският треньор Греъм Сунес навремето силно подценява дълбоките чувства, които поражда този мач у турците. При своя престой като наставник на Галатасарай той забива знаме на своя отбор в центъра на игрището на Фенербахче. Английският ежедневник "Индипендънт" съобщава, че постъпката на треньоре е довела до "множество заколени кози в Истанбул и около града". Географите говорят за едно дерби на континентите: Галатасарай се намира на европейския бряг в квартал Бейолу, а Фенербахче - в азиатския Кадъкьой. Доскоро в този мач имаше и друг интересен сблъсък на треньорските скамейки: Германия (Кристоф Даум) срещу Холандия (Франк Райкард).
[center]
[/center][center]Левски София - Цска (България)[/center]
ЦСКА е бил отборът на комунистическата армия, а Левски е бил подкрепян от народната милиция. През 1985 г. двата съперника си устройват зрелищен побой на терена по време на финала за държавната купа. Шестима футболисти (между които все още младият Христо Стоичков) са наказани да не играят профифутбол до живот, но тази присъда е отменена след година. През 2009 г. Левски грубо е измамен в дните преди дербито: руснаците от Рубин Казан внезапно изявяват интерес към четирима играчи на българския клуб. Квартетът отлита за Русия и пропуска сблъсъка с ЦСКА, който Левски губи с 0:2. Обаче: в Рубин никой не е чувал нищо за някакъв трансфер! Факсът е бил фалшифициран. Междувременно дербитата на България се провеждат на неутрален терен - на националния стадион.
[center]
[/center][center]Цървена Звезда - Партизан Белград (Сърбия)[/center]
Както обикновено в бивша Югославия съперничеството не се изчерпва само с един вид спорт. "Вечното дерби" се нарича така, също и защото се провежда постоянно - на футбол, хандбал и баскетбол. В Сърбия всеки втори подкрепя Цървена звезда, а 30 процента от населението стискат палци за Партизан. Понеже в днешно време спортното качество не е особено високо, в центъра на вниманието при белградските дербита са ултрасите на отборите: "Делийе" ("Смелите") срещу "Гробарите".
[center]
[/center][center]Уест Хем - Милуол (Англия)[/center]
Докери срещу корабостроители и обратното: Лондонското местно дерби, което е в центъра на действието на филма "Грийн Стрийт Хулиганс" с Илайджа Ууд, представлява пътуване във времето назад към 80-те години. Чак през август отново политат светлинни ракети, бутилки и камъни, когато един отбор от английската Висша лига среща тим от трета дивизия в мач за купата. Двубоят е прекъсван три пъти от главния съдия, тъй като зрителите продължават да нахлуват на игрището. В един от футболните интернет форуми на Острова може да бъде прочетено следното мнение относно екстремния мач: "Не си забравяйте бухалките и си оставете децата вкъщи!"
[center]
[/center][center]Борусия Дортмунд - Шалке 04 (Германия)[/center]
Вечната борба за определяне на футболната столица на областта Рур продължава от няколко поколения животновъди, земеделци и собственици на малки градини. Рядко отношенията на любов-омраза между Люденшайд и Херне-Запад са изобразявани по-добре, отколкото във филма "Футболът е нашият живот". Тана Шанцара (в ролята на баба Кете) носи своя шал на Дортмунд и в кухнята, на който могат да се прочетат неща от сорта на "Проклета сган Шалке". Уве Окзенкнехт, облечен в екипировка на Шалке, заплашва: "Бабо, внимавай какво приказваш, тук си на вражеска територия." През 1997 г. стражът на Шалке Йенс Леман става първият вратар от бундеслигата, който отбелязва гол от игрова ситуация - това става в последната минута за 2:2 на препълнения дортмундски Вестфаленщадион. В деня на 100-годишнината на Борусия Дортмунд, на стадиона на жълто-черните се пее песента "Денят, в който Шайсе (германски: Човешко изпражнение) 04 умря".
[center]
[/center][center]Рома - Лацио (Италия)[/center]
Два клуба от един град и само един колизеум: двата фенлагера споделят крайнодесните политически възгледи, което винаги води до жестоки сблъсъци и ръкопашни схватки. През 1979 г. фен на Лацио загива, след като е уцелен със светлинна ракета. През 2004 г. ултрасите на Рома прекъсват едно от римските дербита - откровена демонстрация на сила. След изстрелване на залпове от фойерверки, феновете на "Вълците" нахлуват на игрището и заплашват дори капитана на своя отбор Франческо Тоти. "Берлинер Цайтунг" пише през 2004 г.: "Принципно в такива случаи се ползат сълзотворен газ и бронирани полицейски бусове, които укротяват вилнеещите вандали." Кой ли не би посетил безобидно звучащото италианско "столично дерби"?
[center]
[/center][center]Бирмингам Сити - Астън Вила (Англия)[/center]
Двата клуба от втория по големина английски град за първи път се срещат помежду си на 27 септември 1879 г. Краен резултат на стадиона на Мунтц Стрийт: 1:0 за Сити. Финландският вратар Петер Енкелман започва да мрази градското дерби, след като през 2002 г. копира грешката на Жан-Мари Пфаф след хвърляне на Олоф Мелберг. Прекалено трудно да бъде понесено от феновете на Сити: последните пет мача печели Вила.
[center]
[/center][center]Галатасарай - Бешикташ (Турция)[/center]
Дуелът между "Лъвовете" и "Орлите" през 2007 г. е първото турско дерби, което се изиграва без зрители по трибуните. Галатасарай е наказан да домакинства 5 срещи при затворени врати, защото в другото градско дерби с Фенербахче (виж трето място) се стига до безредици. Едва 5 процента от билетите за стадиона се предоставят на гостуващия клуб от началото на 90-те години. Когато дербито бъде загубено, критиката се насочва към треньора и играчите. По-рано футболистите понякога дори са били бити, а днес най-много някой да бъде ударен с бутилка от минерална вода по главата. Вероятно само един много уважаван треньор може да си позволи това, което Кали Фелдкамп практикува през 2007 г.: Като треньор на "Гала" той наказва преди дербито с Бешикташ звездите на своя отборХакан Шюкюр и Линколн, защото са си позволили да се видят с роднини в тренировъчния лагер на клуба. Той казва: "За хората тук футболът е много важна част от ежедневието. Феновете се идентифицират със своите отбори и при загуби са много разочаровани в продължение на дни. Човек не отива просто така на стадиона и не е фен просто ей така."
[center]
[/center][center]Висла - Краковия Краков (Полша)[/center]
Прякорът на краковското градско дерби е новаторски. Когато в католическа Полша един футболен двубой се обявява за "свещена война", посетителите на стадиона се предполга, че носят портрет на папата в портфейлите си. През 2006 г. двата клуба празнуват 100-годишнините си, но единствените, които не празнуват, са ... техните фенове. Вместо това има водни струи, обстрелвани с предмети автомобили и полицейски хеликоптер - всичко това не предотвратява един привърженик на Висла да бъде намушкан от ултраси на Краковия след дербито на Краков. От този ден "свещената война" се провежда без фенове на гостуващия тим.
[center]
[/center][center]Сампдория - Дженоа (Италия)[/center]
Името »Derby della Lanterna« се свързва с фара, който се намира на генуезкото пристанище. CFC, който накратко се нарича Дженоа, е особено почитан в централната част на града, докато привържениците на Сампдория живеят в предградията. Провокациите и прекъсванията на срещите са постоянни спътници на дербито на Генуа. Двата клуба все пак делят един стадион: "Мараси".
[center]
[/center][center]Бенфика - Спортинг Лисабон (Португалия)[/center]
Витрините с трофеи на Бенфика и Спортинг не само са много големи, но и са препълнени. Когато двата идентификационни отбора на португалската столица Лисабон застават един срещу друг, цялата страна затаява дъх. Съперничеството е основано през 1907 г., когато осем футболисти на Бенфика, който по това време е бил клубът на подтиснатите и непривилегированите, преминават при по-богатите конкуренти, защото виждат там по-добри условия за развитие. Друг повратен момент: През 1928 г. Спортинг приема зелено-белите раирани фланелки на отделението по ръгби, тъй като есенното време при едно от лисабонските дербита е доста студено. Това налага преобличане на почивката и в края Спортинг триумфира. Ежегодно това дерби чупи рекорди по зрителски интерес, дори що се отнася до телевизионни зрители в бившите португалски колонии. Стадионите на двата тима са отдалечени само на няколко километра един от друг. По време на Евро'2004 туристите са били инструктирани да не питат таксиметровите шофьори за официалните имена "Ла Луж" или "Жозе Алваладе", а за стадионите на Бенфика или, съответно, Спортинг.
[center]
[/center][center]Динамо - Стяуа Букурещ (Румъния)[/center]
Футболът в румънската столица усеща силно политическо влияние. През 2006 г. Динамо, във връзка с опитите си да се спре насилието по трибуните, заранява продажбата на билети за жени. Така се предотвратяват опитите на изобретателните запалянковци на Стяуа да пратят жените си за билети, а по-късно да седнат на една трибуна с ултрасите на Динамо.
[center]
[/center][center]Рапид - Аустрия Виена (Австрия)[/center]
Изразът "виенско дерби" започва да се използва през 50-те години. Със своите около 400 издания това е и най-играното европейско дерби след "Олд Фърм" (виж първото място). Отборът на работниците Рапид среща буржоазната Аустрия. В това дерби двама легендарни футболисти са отстранени от игрището: Франц "Бимбо" Биндер (Рапид) и Матиас Зинделар (Аустрия). "Хартиения" Зинделар цапардосва противников играч.
[center]
[/center][center]Арис - ПАОК Солун (Гърция)[/center]
Солунските врагове се срещат помежду си четири пъти в годината - на футбол и на баскетбол. Това е дуел между гърците и гръцките имигранти, а дълго време филмаджии по хоби заснемат със своите нестабилни ръчни камери кадри с улични боеве по улиците на пристанищния град на Егейско море. Може да се види по YouTube: много дим по градските кръстовища и млади мъже в здрави битки. Коментар на потребител под видеото: "Run, chicken, run!" През 2004 г. дербито се провежда на стадиона в провинциалния град Трикала поради лишаване от домакинство на ПАОК. След само 12 изиграни минути играчите на двата тима трябва отново да се прибират в катакомбите - поради щурм на терена от няколко десетки хулигани.
[center]
[/center][center]ФК Сараево - Желизничар (Босна и Херцеговина)[/center]
Когато тези два тима се срещат помежду си, дори и най-силните семейни връзки са подложени на огромно изпитание, защото Железничар и ФК Сараево имат фенове във всички социални сфери на обществото: това е причина току-що влюбени двойки се карат, а братя д ане си говорят. "Сараевското дерби" е спортното събитие в Босна и Херцеговина. По време на гражданската война в тази страна стадионът на отборите е служел за база на "Сините каски" от ООН, а 700 дървени кръста около тренировъчните игрища свидетелстват за мъката по жертвите от войната. Стадион "Гърбавица" на Железничар е бил заобиколен от минно поле и демаркационна линия. Едва през 1996 г. хиляди зрители преживяват първото следвоенно дерби.
[center]
[/center][center]Бешикташ - Фенербахче (Турция)[/center]
"Две неща", пише експертът по турски футбол Тобиас Шехтер, "турският мъж защитава с неизчерпаема страст: своята нация и своят футболен клуб." Дори когато дуелът между "Орлите" (Бешикташ) и "Канарите" (Фенер) се счита за "малкото дерби" на милионният метрополис Истанбул - страстта няма спирачки. След като в продължение на много години се стига до кървави сблъсъци по повод на тази среща, от началото на 90-те години феновете на гостуващия тим получават едва 5 процента от билетите за дербито. Което не помага особено много. Насилието продължава.
[center]
[/center][center]Ман Сити - Ман Юнайтед (Англия)[/center]
В предпоследния кръг на сезон 1973/74 манчестърското дерби е решаващо за второто изпадане в историята на "Червените дяволи": Неочаквано легендата на Юнайтед Денис Лоу вкарва важния втори гол с пета, само че това става с екипа на Сити. След скучновати 80 минути Лоу достига подаването на Френсиз Лий и изключителният нападател го оползотворява в мрежата на старата си любов. "В продължение на 19 години давах всичко от себе си, за да вкарвам голове. Сега отбелязах това попадение с пета, но ми се иска никога да не го бях правил." Лоу приключва кариерата си с това почти траурно нещастие. Но все пак в повечето случаи победител в дербито на град Манчестър е Юнайтед.
[center]
[/center][center]Севиля - Бетис (Испания)[/center]
Според легендите, през 1907 г. работниците в една севилска фабрика имали силното желание да играят футбол, но фините джентълмени от футболен клуб Севиля отказват тази привилегия на пролетариата. Следват бурните протести на работническата класа, а бачкаторите в крайна сметка си основават собствен отбор: Бетис. Списъкът с невероятните анекдоти за андалуското дерби е доста дълъг. Вероятно най-хубавият от тях гласи: През 1918 г. двамата най-добри играчи на Бетис не са пуснати от армията, за да излязат на терена срещу Севиля. В знак на протест Бетис започват мача само с юноши и губят с 0:22. Числото 22 преследва Бетис до днес, а за феновете на Севиля редовно използват този щастлив за тях номер, когато играят тото.
[center]
[center]Интер - Милан (Италия)[/center]
Липсата на екипировка и канцеларски материали е единствената причина за присъствието на цветовете синьо и черно във фланелките и емблемата на Интер. Защото 43-мата мъже в елитарния и направения по британски образец Милан Крикет енд Футбол Клъб са отлично екипирани, но едва могат да играят, възмутена група спортисти, водени от художника Джорджо Мугджани през 1908 г. основават собствен клуб: Футбол Клъб Интернационале Милано. Художникът изработва екипировката с подръчни материали в цветовете черно и синьо - с други цветове просто той не е разполагал. Дълго време този дуел е класика на световния футбол. За Ханзи Мюлер, изиграл 48 мача с фланелката на Интернационале, това е "дербито на Мадонина - най-интензивното събитие, което е преживявал някога. Още седмици предварително телевизионните канали и вестниците са наводнени от съобщения за мача." Когато "хубавият Ханзи" успява да отбележи чуднокрасив гол от пряк свободен удар на съвместно използвания стадион Сан Сиро, арената "експлодира. Помислих си, че 85 000 души ме гледат право в лицето."
[center]
[/center][center]Ференцварош - Уйпещ Будапеща (Унгария)[/center]
Боледуващият унгарски футбол за съжаление повече не привлича много зрители, а атмосферата по трибуните не е това, което трябва да бъде. Изключение прави класическото столично дерби между "Фради" и най-стария унгарски тим Уйпещ. Водещите фенклубове "Зелени чудовища" (Ференцварош) и "Ултра Виола Булдогове" (Уйпещ) всеки път се стараят и осигуряват истински спектакъл по трибуните на стадиона. Извадка от банер в сектора на Уйпещ, която обобщава най-точно кредото на феновете относно мача на годината: "Мачът, който има значение - отборът, който е важен."
[center]
[/center][center]Атлетико Мадрид - Реал Мадрид (Испания)[/center]
"Кралският" отбор срещу "най-омаразния от всички противници" (цитат на писателя Хавиер Мариас, фен на Реал) - столичните отбори делят история, която - що се отнася до титли и трофеи - не би могла да бъде по-различна. Двата тима създават прецедент през пролетта на 1959 г., когата в полуфинал от КЕШ за първи път се стига до градско дерби в международен европейски футболен турнир. Едва в решаващия двубой, изигран в Сарагоса, Реал надделява. "Белия балет" побеждава и във финала срещу френския Реймс, игран на стадиона в Щутгарт, и така взема четвърта поредна купа на европейските шампиони. Нещо, което е повече от безразлично за запалянковците на "дюшекчиите".
[center]
[/center][center]Спарта - Славия Прага (Чехия)[/center]
Най-старото и най-традиционното чешко дерби е преминало през изпитанията на нацизма и комунизма. За Славия, отборът на славянската интелигенция, съществуването е по-трудно от това на Спарта. През май 1945 г. нацистите запалват трибуните на клубния стадион, а след това комунистите умишлено подтискат клуба, докато през 1989 г. фенове на Славия се солидаризират с демонстриращите срещу тоталитарния режим студенти.
[center]
[/center][center]Хамбургер - Санкт Паули (Германия)[/center]
Днес това може да звучи невероятно, но преди 30 години няма и следа от еуфория преди срещата между Ха Ес Фау и Занкт Паули. През 1977 г. вестник "Хамбургер Абендблат" пише за дербито: "На главата с шапка на Хамбургер Шпортферайн, а на уста с възгласи "Занкт Паулиииииии". Зрителите вземат бебето на бундеслигата в своя скут и добронамерено окуражават новаците в дивизията." Няколко години след това нещата са доста по-различни. "Шпийгел" пише през 1983 г.: "На западната извивка на Фолкспаркщадион се случиха особено силни безредици и крайно десни демонстрации." Това е началото на политическибазираната вражда между запалянковците на Хамбург и Занкт Паули, която продължава и до сега. Не може ли всичко това да си остане в историята? Хорст Метцгер: "Такава вражда преди никога не е имало. Някога сме се шегували помежду си, но само това е останало в миналото."
[center]
[/center][center]АИК Стокхолм - Юргорден Стокхолм (Швеция)[/center]
Европейското първенство от 1992 г. е причина за един сериозен футболен бум в Швеция, който обаче има съмнителни последици за стокхолмската футболна култура. При дербитата между Солна и Юргорден (бивш кралски зоопарк) настроението в секторите с ултраси се диктува от "Черната армия" (АИК) и "Сините светци" (Юргорден). От тази година най-големият проблем на шведския футбол е хулиганското насилие. През 1996 г. бруталността на стокхолмското дерби замалко неволно да промени шведската футболна история. Рецидивните изстъпления на "Сините светци" води до това, че Юргорден е принуден да домакинства множество срещи пред празни трибуни и това почти причинява банкрут на клуба.
[center]
[/center][center]Ливърпул - Евертън (Англия)[/center]
Градският дуел край Мърси е известен под всяко друго име, но не и като "Приятелско дерби", макар че в първите години от историята си Евертън домакинства на легендарния Енфийлд Роуд, до деня, в който един алчен собственик на пивоварна на име Джон Хулдинг не решава да повиши наема на игрището, Евертън се премества в Гудисън Парк, а Хулдинг и няколко шотландци основават Ливърпул Футбол Клъб & Атлетик Кампъни Лимитид. Началото на едно чудно приятелство.
