Димитър Бербатов - Фен тема

[priceles]

то се знаеше

[BRF]

Правилно !!!Щом един път си се отказал вече от България не би трябвало да се завръщаш.

Извинявай,но само да те поправя!Не се е отказъл от България,а от националния отбор по футбол от който се е отказала цяла България!Справка-последния мач на отбора срещу Кипър !

[BRF]

Кой ще запомни нападателя след края на кариерата му?

През 2001 г. изглеждаше, че името Димитър Бербатов ще остане завинаги в българската футболна история. Младокът от Благоевград имаше всички предпоставки дори да стане най-великият за всички времена. Със старт за който Христо Стоичков само можеше да мечтае, а Георги Аспарухов така и не получи. Едва на 20г. Бербатов заигра в едно от най-големите първенства в Европа. Напълно заслужено, безспорните му качества го издигаха далеч над връстниците. Да, в години когато футболът бе съсипан и таланти нямаше, но въпреки това предпоставките пред Бербатов бяха очевидни.

В същия този период няколко случки, взети под внимание от малцина, се оказаха символни за бъдещето му. Първият бе онзи мач на "Герена" между Левски и ЦСКА на 13 април 2000г. Бербатов имаше няколко чудесни шанса да накаже Димитър Иванков и да спечели безценна титла в изключително тежките условия за ЦСКА тогава. Младокът обаче изигра ситуациите по идентичен начин - мързеливо, дори мърляшки. Така, както един бъдещ лидер, никога не би го направил. Мачът с Литекс в началото на следващия сезон пък показа, че Бербатов е далеч от званието "мъжкар". След поредните му аристократични пропуски, момченцето остави мама Маргарита да го брани от побеснелия сектор Г. Е, какво толкова би казал някой. Ами представяте ли си например Георги Иванов-Гонзо в същата ситуация? Занапред жените в живота на Бербатов щяха да говорят вместо него, както в онзи горещ ден срещу Ловеч. Третата случка е малко преди трансфера на Димитър в Байер (Леверкузен). Едва ли си спомняте, че той бе постигнал договорка с италианския Лече, като дори медицинските изследвания бяха факт. В последния момент обаче се обадиха от Леверкузен и Бербатов плю на уговорката и пое към града на аспирините. Да ви звучи познато?

Тогава тези незначителни подробности все още не пречеха на Бербатов. Едва на 20 той се състезаваше само със себе си. И с Гунди и Стоичков. 12 години по-късно кариерата на Бербатов е жертва на низ от грешни решения. Които провалиха уникалния му шанс. Днес Бербатов не е обичан никъде. Нито от цесекари, нито от левскари, нито от българи (медийната шумотевица не е признак за обич или пък респект). Публично бе оплют и от италианските Фиорентина и Ювентус. В Англия феновете на Тотнъм помнят предателството му, а на тези на Юнайтед не им пука за него.


Всичко вървеше добре до май 2010-а. Димитър играеше във великия Манчестър Юнайтед, стана голмайстор №1 в историята на националния ни отбор. Тогава обаче дойде първият жесток гаф. Отказването от националния отбор е дъвкано хиляди пъти, но то завинаги остава акт, лишен от морални достойнства. Тогава Бербатов си тръгна защото бил обиден. Е, дано подобни статии не откажат ранимата му душа и от предстоящото завръщане. Другата причина за абдикацията бе желанието му да не се разсейва с мачовете на "трикольорите" за тези с екипа на Манчестър Юнайтед. Подобна логика изобщо не се нуждае от коментар, но няма да крия радостта си когато сър Алекс Фъргюсън започна все по-често да го оставя на резервната скамейка. Така Митко Англофила взе, че остана от 2 стола на земята. Въпреки това България продължаваше да се вълнува живо от изявите му. Доколко това бе в името на популяризация на определено първенство е отделна тема, но спортисти, отказали се от националния отбор по правило са забравяни - примери много.

В края на сезон 2010/2011 дойде втората фундаментална грешка на Бербатов. След като бе станал ко-голмайстор на Висшата лига (друг е въпросът по какъв начин), той бе брутално пренебрегнат от великия сър Алекс във финала на Шампионската лига. Всеки уважаващ себе си футболист щеше след това мигновено да поиска трансфер. Бербатов обаче отново показа мекушавия си характер и наведе глава за да търка скамейката. Поведението му бе учудващо дори за самия мениджър, който се надяваше да го продаде на някаква сносна цена. Накрая от немай къде се принуди да му продължи договора за да не го изпусне без пари. Дребната душичка на Бербатов така и не събра достатъчно смелост да тропне по масата и българинът прекара почти целия следващ сезон на скамейката. Като резерва на някакви 21-годишни сополанковци. Останал отхвърлен отвсякъде, Бербатов направи хитър ход. Започна да стопява ледовете с българската футболна аудитория с някакви незначителни послания в социалната мрежа Фейсбук. Целта бе да се забрави предателството му от 2010-а и постепенно утъпкване на пътеката за връщане в националния. Ето, че то вече е почти факт, а народът ни отново показва колко му е къса паметта.


Връщането при "трикольорите" Бербатов поиска защото усети накъде отива кариерата му. Всичко останало са приказки за наивници. За засилката и по нанадолнището обаче допринесе самият той през последните дни от приключилия вчера трансферния прозорец. Гаврата на сър Алекс най-накрая свърши работа и Митко се сети, че не е желан на "Олд Трафорд". Междувременно цената му бе паднала повече от 6(!) пъти. Факт, който трябва сериозно да се анализира от медиите, паралелно с истерията около българина. Въпреки този факт, съдбата даде още един уникален шанс на Бербатов. Предложението от шампиона на Италия Ювентус бе нещо, за което всеки на негово място можеше само да мечтае. И на секундата да подпише договора с "бианконерите", докато те все още не са размислили. Та това е великият Ювентус, шампион на Италия, участник в Шампионската лига, с чисто нов стадион и чудесни фенове. Също така Бербатов щеше да е почти сигурен титуляр в Торино, предвид конкуренцията в нападение. Освен това щеше да изиграе ролята на възродител у нас на едно първенство, което милиони обичат. Решението бе очевадно, ако Бербатов мислеше за футболната си кариера. Той обаче отново реши друго. Воден от жена си(?!), мениджъра си, парите или каквото и да е, но Бербатов предпочете да отиде в един от най-безличните тимове в Англия - Фулъм. Докато пиша този коментар отборчето на Мартин Йол губи от Уест Хям с 0:3. Приказките на някои промити от Висшата лига фенове и журналисти у нас, че Фулъм е по-добър вариант от Ювентус изобщо не се нуждаят от коментар. Ако Бербатов имаше малко здрава мисъл, щеше отдавна да е осъзнал колко повече му пасва стилът на италианското Калчо от Премиършип. И колко по-истински щеше да приключи кариерата си. Всичко това обаче си е за негова сметка.


В никакъв случай не подценявам успехите на Бербатов. Да, той ще остане завинаги в статистиките, но не и в сърцата на хората. А имаше потенциал да бъде най-големият. Само, че в днешно време футболистите трябва да бъдат и хора. Само тогава са истински велики. Каквито са Тоти, Дел Пиеро, Джерард, Санети. Какъвто беше и е Гунди. И какъвто никога няма да е Бербатов.

Най-накрая някой да каже истината каквато е...
[offtopic]http://www.sportline.bg/news/97523/stiga-ste-otrichali-provala-na-berbatov[/offtopic]

Не я прочетох цялата,просто ми стана ясно,че автора е с голям комплекс!

[obi4am_pirin]

Митака остава не само в историята на БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ОТБОР ПО ФУТБОЛ НО И ОСТАВА ПОД НОМЕР 1!Да се разчекнете от яд не можете да промените този факт!И след 20 години нещата ще са така!

[loko1]

Правилно !!!Щом един път си се отказал вече от България не би трябвало да се завръщаш.

Извинявай,но само да те поправя!Не се е отказъл от България,а от националния отбор по футбол от който се е отказала цяла България!Справка-последния мач на отбора срещу Кипър !

и Пенев като не викна и Генков, явно ще играем без централен нападател.

[vaskonti]

Не я прочетох цялата,просто ми стана ясно,че автора е с голям комплекс!

Частта за причините за завръщането на Бербатов в националния е особено интересна и показваща "мисленето" на някои хора, не само на автора на тая "статия"...

[flo]

Тук в България много му знае устата, ама ако се беше държал по тоя начин на пресконференция в Англия журналистите щяха да го съсипят.Просто за пореден път се доказа що за мижава душица е

[venger]

„Понякога не ви ли се е случвало да действате импулсивно? Какво като няма да играя в Шампионската лига? Играл съм там колко, 10 или 12 години, нека отстъпя място на друг българин да играе там и да му се радвате.“

Когато прочетох, че Бербатов се отказва окончателно от националния отбор на България, не се зарадвах особено. Но после прочетох всичко от пресконференцията и след като размислих вече знам, че решението му е правилно. Няма връщане назад от решение, което вече е било взето преди, това означава липса на принципи.
Поведението на Бербатов и отношението на обикновените хора/фенове показва много неща. "Една птичка пролет не прави" е казал народът и това е вярно. Дори и Бербатов да е в националния отбор, нищо съществено няма да се случи, няма да заиграем на топ ниво веднага.
Хората прекалено много се вкопчат в темата "Бербатов". Тази тема е повод за много коментари, емоции, изблици на обикновена завист и злоба. Това показва една много съществена българска черта. Вместо да мислим като колектив и да си помагаме, ние завиждаме и преживяваме (понякога злобно и трагично) успехите на другия. Още повече, когато "другия" е известна личност, утвърдила се в областта си. Ако не обръщаме внимание на другата, чуждата паничка, ще живеем много по- спокойно.
Замислете се над цитата по- горе. Българите, децата, успелите хора ще дойдат (дано) от тази България, в която сега живеем. Ако говорим конкретно за футбол, успелите футболисти ще дойдат от школите, българските школи, които в момента са съсипвани от ламтежа за пари, от същите тези долни чувства, които са изразявани тук по повод делата на един успял българин. Това, дали ще гледаме български футболни успехи зависи от нас самите.
много пъти съм казвал, че има разлика между градивна критика и критикарстване.

[cvetan]

Тук в България много му знае устата, ама ако се беше държал по тоя начин на пресконференция в Англия журналистите щяха да го съсипят.Просто за пореден път се доказа що за мижава душица е

А някои понеже не са мижави, немогат даже името да си напишат.....но в прлюенето сме добри

[acmilan]

Никога не съм очаквал такова държание на пресконференция от страна на Бербатов. Караше се час и половина на журналистите, как ли не ги нарече, в какво ли не ги обвини, чак замахна уж на шега към водещия на брифинга и всички си мълчаха като мишки и го гледаха в очите. Именно те са една от основните причина от скромното и затворено момче да се превърне в Звезделин. Не го отразявайте изобщо този, отказа отново да играе за България, пореден треньор му се моли като на любовница и накрая сърдит, че никой от БФС не го е молил... Егати наглостта, айде стига вече с този. Затворена страница е от днес окончателно.