Даниел Пеев на първо място. За 2 години израстна много, изчисти играта си и за мен в момента е един от най-добрите халфове. Бих искал да го видя в ЦСКА някой ден.
Ивайло Димитров, десен бек на Локо(Сф) - за мен има много голям талант, играе с огромен хъс, какъвто рядко се вижда в България. Много бърз, борбен, безкомпромисен и обича да се включва в атака.
Христо Иванов, вратар на Монтана - хладнокръвен, много добър рефлекс, дори при центрирания е стабилен, което по принцип е всеобща вратарска слабост.
Танко Дяков - доста противоречив играч, ако успее да изчисти грубостите си може да стигне дори до националния отбор. Все още му е много рано обаче.
Иван Александров, таран на Калиакра - това момче е типичен пример за абсолютно затрит талант. Дали от него или от калпави треньори, не знам. Той е от този тип играчи, които могат сами да тормозят цялата защита. Има спортна злоба в него, има хъс, желание... но се вижда, че в един момент развитието му просто е зациклило здраво. Все пак аз го харесвам като играч.
Сержиньо Грийн - харесвам го не защото е някакъв неземен футболист, напротив - харесвам го защото е нагледен пример за това как един играч от средна класа в Холандия може да изпъкне в България само с тактическата си грамотност. Един от много малкото научени на футбол играчи у нас. Уточнявам, че него не го броя за незабелязан и подценен
