Футболните фенове в България винаги са се разделяли освен по клубна, така и по градска принадлежност. Левски и ЦСКА винаги са един срещу друг, но когато опре до градове, същите тези привърженици се обединяват за да бранят честта на столицата срещу Пловдив, Бургас, Варна или... Перник.
По тази причина решихме да направим едно своебразно проучване „кой е най-футболният град в България”. Резултатите родиха въпроса – реално ли е това подреждане и как в действителност стоят нещата в УЖ футболните ни градове.
По изключение този път ще започнем с извода. В родината има само един футболен град и това е Пловдив – във всички други, спортният цар е начин на живот за твърде малка част от населението. Под тепетата обаче има два отбора с многобройни и фанатични привърженици, много история и клубни легенди, които са обвързани с единиия или другия тим. И най-важното - феновете на Ботев и Локомотив са си от Пловдив, което е голямата разлика със София и грандовете в синьо и червено.
Друг е въпросът, че „жълто-черните” така и не успяват засега да се освободят от тиранията на Христолов, а историята на Локото в последното десетилетие е силно противоречива. Дербито на Пловдив се гордее със солидни традиции, а по трибуните винаги е интересно...
Голяма част от гостуванията на Левски и ЦСКА в други градове са наблюдавани от повече техни фенове, отколкото двубоите им в столицата. Така например едно домакинство на „армейците” срещу Черно море в Борисовата градина се наблюдава от 500 човека, а на ответния мач във Варна има 1500 привърженика на червения клуб от Добрич, Търговище, Генерал Тошево, Долни Чифлик и Каспичан. Гостуването на Левски в Бургас пък събира феновете им от Карнобат, Несебър, Поморие и Ямбол.
Стадионите в „най-футболния” ни град се пълнят само на големи мачове от евротурнирите или при интересен съперник на националния отбор. И тогава над 70% от контингента по трибуните е от знайни и незнайни кътчета на родината. Истинските столични фенове са малобройни, а София е всичко друго, но не и център на футбола в България.
Любопитно е какво се случва и в Бургас. Там през лятото на 2006 година решиха да обединят най-успешния и с повече фенове клуб Нафтекс (Нефтохимик) с новосъздадения Черноморец 919. Обществеността в града нехаеше. Нещо повече – ветераните и обикновените запалянковци даже подкрепиха идеята, която във всяка нормална футболна страна – би била обявена за светотатство. Сега двата тима съществуват отделно, но с един и същ собственик, а отборът без история и истински фенове на практика узурпира стадиона-символ на „зелените”. В резултат на това и малкото бургазлии, интересуващи се от футбол вече не правят голяма разлика между „шейховете” и „акулите”. Пример за убийство на клубна идентичност. Малкото останали фенове на Нефтохимик са може би единственото футболно нещо, останало в морския град.
„Бургаската история” имаше своя подобен аналог и в Благоевград. Там Пирин, който играе в момента в А група е всъщност така мразената от феновете на истинските „орлета” – Македонска слава. Този клуб на практика открадна емблемата, историята и традициите на истинския Пирин. В града дори старите фенове на тима бяха раздвоени – кой от двата тима да подкрепят... За щастие абсурда там свърши преди месец и от пролетта Благоевград ще има обединен Пирин.
Варна може да се гордее единствено с това, че е люлката на българския футбол. Тук в началото на миналия век е започнало всичко. Настоящето е съвсем различно. „Морската столица” разполага с два отвратителни стадиона, малко фенове и много голям процент привърженици на Левски и ЦСКА. Агитките на Спартак и Черно море заслужават уважение, но на фона на 400-хиляден град – малобройните останали фенове изглеждат по-скоро като последни мохикани на каузата. Всъщност Варна няма от какво толкова да се срамува... Същото е положението и в по-горе споменатите София и Бургас. Така е и в Стара Загора, Русе и Плевен.
В Ловеч нещата са още по-интересни. След първоначалния ентусиазъм в града от края на 90-те – все по-малко хора посещават двубоите на Литекс. А там дори оправданието „други забавления” не върви. Местният отбор вече 10 години е сред грандовете на родния футбол, а Гриша Ганчев прави и невъзможното да увеличи фенската маса... безуспешно... Пак благодарение на последния - феновете в Ловеч са най-разглезените в България. На всеки привърженик на Литекс се падат средно по две безплатни фланелки, четири безплатни знамена, един безплатен тъпан и по три мегафона. Освен това екскурзиите им в цялата страна са също безплатни.
Подобна е и ситуацията в Сливен. Йордан Лечков възроди футболния тим в града, вкара го в А група, реконструира стадиона... но фенове просто няма. Да, арената под Сините камъни в момента се пълни за по-интересните мачове, но това там просто не са истински фенове на местния отбор, а хора, които убиват два часа, наблюдавайки един в общи линии безразличен отбор. 90% от хората са за ЦСКА или Левски... Тъжно.
Тук идва ред и на изненадата в анкетата ни - МиньорО винаги е имал фенове, които са го подкрепяли, дори и в по-долните дивизии. Колоритни и многобройни (за мащабите на настоящия Перник). Отбор без големи успехи, но някак си обединяващ интересуващите се от футбол в града. Тук е и големият плюс на местните. Те истински мразят софийските грандове. Въпреки всичко да се говори за Перник като за истински футболен град е смехотворно.
Нещата са много прости. България не е спортна нация, още по-малко футболна... В цялата страна има само два сравнително сносни стадиона. В големите градове има повече хора, които се наричат „фенове” на Манчестър Юнайтед и Ливърпул, отколкото привърженици на местните тимове. Оправданието с ниското качество на родното първенство просто не минава... В Европа има доста примери за по-слаби първенства от нашите, но на стадионите там има в пъти повече публика.
Феновете в България просто нямат оправдание. Футболът отдавна не е просто спорт. На мач не се ходи само заради красивата игра и резултата, а заради принадлежността към дадена кауза, привързаността към града или квартала и заради цялата емоция, която само един истински привърженик познава.
Не ми се ще да го признавам,ама България отдавна не е футболна страна ! А в последните 3-4 години Пловдив е футболния град на България,макар и в София да се правят най-красивите хореографий в България ! Лошото е,че феновете избягаха от фубола...

Съгласни ли сте със статията и защо според вас няма вече толкова фенове по стадионите ?
П.П. Без да се псуваме,и без да се нападаме,за да се получи смислен диалог доколкото е възможно !