На моя първи футболен мач ме заведе баща ми – тогава бях дете. „Левски” и „Берое” играха на „Васил Левски” на осветление. Смътно си спомням, че имаше доста публика. „Левски” излязоха с жълти фланелки и червени гащета, което отначало доста ме смути.
„Берое” бяха изцяло със зелен екип. Срещата завърши 2:2. Това е било през есента на 1961 или 1962 г. – не съм сигурен. Наскоро проверих и се оказа, че и през двете години „Левски” и „Берое” са завършвали 2:2 в София. Първите мачове, които гледах по телевизията, бяха от световното първенство в Англия през 1966 г. Преди това в къщи нямахме телевизор. Помня, как всеки късен следобед няколко деца се събирахме у един наш съученик, за да гледаме сериалите „Робин Худ”, „Вилхелм Тел”, „Фюри”.... Телевизорът беше голям, черно-бял, със цветно стъкло като щит пред екрана, което трябваше да създаде илюзията за цветно изображение.
От световното в Англия си спомням сравнително добре само финала със спорния гол на Англия в продълженията. Спомням си и открадването на купата на световния шампион - „златната богиня” и кучето Пикълз, превърнало се в любимец на цяла Англия, което я откри подхвърлена под един храст. Ако желаете, разкажете вашите спомени, свързани с темата. Сигурен съм, че ще бъде интересно.
