galina4 написа:Георги Костов Богданов (по прякор Левака) е български партизанин и политик от БКП. И точно "спомените" на този другар са Вашето доказателство, че Спартак Варна бил отбор на МВР? Защо премълчава как става обединението на Левски с Радецки? Защо премълчава каква е съдбата на техните ръкводители? Кой от тях са били убити, кои са били по лагери и кои са "безследно изчезнали"? Защо не споменава за така наречените "временни ръководства" наложени насила в двата "доброволно" обединили се клуба?
Подобно обединяване с временни ръководства направи и генерал Владимир Стойчев със софийския царски офицерски клуб AC23 преименуваики го в Чавдар.
И защо след десетилетия Спартак беше обединен с Локомотив под името ЖСК Спартак и стана ведомствен отбор на министерството на транспорта, след като уж е бил милиционерски отбор?
И в Левски през ония години имахме ред членове на ръководството, които бяха бивши шумкари, разни партийни функционери, че и Цола Драгойчева украсява клубната ни биография след 1944 година. Да не говорим за башицата на народите Йосиф Висарионович Сталин., който беше почетен член не само в тогавашния Левски. Нека някой да направят справка за неговото почетно членство и в Черно море.
Струва ми се, че Ви убягват редица факти, свързани с историята на българския и в частност варненския футбол. Отделно, съзнателно или не се опитвате да изопачавате представените доказателства с цел да подкрепите Ваша своя теза, в която вярвате насляпо.
Шипченски сокол, Левски и Радецки са създадени в тогавашните крайни квартали на Варна, където населението е било съставено от бедни работнически семейства, мнозина от които са залитали по комунистическите идеи. Ето какво казва Нягол Колев, един от основателите и първи председател на Български сокол (по-късно Шипченски сокол):
"Началото дойде в мечтите и игрите на бедняшките момчета от покрайнините на Варна. "Сокол" се роди около у-ще "В. Априлов". Жителите тук бяха работници, занаятчии и дребни служители. Политическата ориентация на това население беше разнообразна. Но най-голямо влияние имаше Комунистическата партия, което беше видимо от провежданите от нея масови акции, както и от броя на гласовете, които получаваше по време на избори. Ние, младежите, вземахме дейно участие в тези акции. Събирахме се в младежкия клуб на партията на ул. "Братя Миладинови", в къщата на Бенделев, където правихме репетиции на младежкия хор. Спомням си, че разучавахме "Интернационала", "Млада Гвардия" и други песни."
По това време през 1919 г. около църквата "Света Петка" е създаден "Червеният тим", преименуван на "Диана" след разгрома на Варненската комуна. Сред основателите му личат имената на същия този Нягол Колев и Душко Кондов (син на кмета комунист Димитър Кондов; след 1944 г. началник на Противовъздушната отбрана на МВР). Трябва да отбележим, че чисто организационно Радецки, Левски, Диана и всички останали малки квартални отбори отстъпват на Тича, Владислав и Шипченски сокол. Въпреки, че са били спортни клубове, максимумът им стига до това да захранват трите варненски гранда със свои играчи. Ето какво казва Георги Богданов (Левака) за разликата между Тича, Владислав и останалите, в този цитат може да откриете етимологията на нарицателното "плебеи", с което са наричани спартаклии от черноморци:
"Нашите комсомолци участваха в спортните организации повече от личен интерес към футбола и спорта, отколкото като политическа задача."..."Най-съществен резултат имаше в дружествата от крайните квартали, там където живееше пролетариатът,
беднотията: "Левски", "Шипченски сокол", "Радецки", по-слабо в "Победа". И работата ни не вървеше в "Тича" и "Владислав".
Те бяха в райони на града, в които влиянието на Партията беше слабо. Това бяха райони на търговците, на чиновниците и в ръководствата на тези дружества бяха хора, напълно откъснати от политиката, или хора с преднамерен стремеж да станат популярни и политически личности чрез футбола."
В този ред на мисли се чудя, откъде сте си наумила за разни разстрели, лагери и безследно изчезнали след обединението на Шипченски сокол, Радецки и особено на Левски. Информация за ръководството на последните е красноречива:
Из книгата "Петдесет години футбол в България": "Още десетки такива клубове развиват прогресивна дейност в много други градове и села на страната. Създаденият през 1926 г. във Варна с.к. "Левски" продължава традициите на "Червения тим". Ремсистите от "Левски" ръководят работата сред младежта и във фашизираните клубове "Владислав" и "Шипченски сокол", а също така в "Радецки" и "Победа",
които по своя състав са народни клубове."
Георги Богданов (Левака): "А ръководството на "Левски" беше изцяло наше. Активно работеха двамата братя Божкови (Димитър и Борис). Те правеха калъпи за обувки и бяха материално най-добре, та подпомагаха клуба и финансово. Стойчо Ковачев бе обаче моторът, двигателят на работата ни. Имахме два клуба: на "Бенковска" кафене, което държеше Георги Попов,
и на "Ботева" кафене, което държеше Трендафил Карагьозов. И двамата бяха наши хора, а клубовете използвахме за организационна работа. Уреждахме разговори, водехме свободно ръзговори на политически теми, и то все в тенденцията на партийната линия."
Ангел Пандов: "Най-ярък пример за новото отношение на комунисти и ремсисти към спортните организации бе СК "Левски".
Там се събираха членовете и на ОК на Партията, и други партийни деятели. В този клуб активно участваше Стойчо Ковачев,
както и Георги Богданов (малко след това стана секретар на ОК на Партията), в клуба на улица "Бенковска" ходеха и Георги Григоров, един от ремсовите ръководители, Стоян Павлов, Ангел Цанев."
Идеята за обединяването е дадена, след като Шипченски сокол изпада в игрова и финансова криза след 1940 г. Замесени в изпълнението й са имена като Янко Михайлов, Христо Узунов, Стойчо Ковачев, Ангел Пандов и други. Става въпрос за активни членове на ОК и РМС, бивши политически затворници, партизани, каквито са били не малко от спортистите и деятелите на трите клуба.