Мнозина не си задават въпроса - аз като съм фен, това дава ли ми правото да се бунтувам срещу реалните собственици на любимия ми отбор, какво съм дал, инвестирам ли достатъчно или просто се кефя пред телевизора и на масата при победите и тъжа за загубите?!
Моето мнение - тук напълно тенденциозно се вписва и моята особа
- българинът, фен на футбола, вътре дълбоко в себе си е един мазен използвач на чуждите възходи, когато всичко е шест и животът е прекрасен, а отборчето мачка слабаците в А група и пълен непукист, когато става дума за падения - тогава той е готов да отрече всичко останало в миналото - легендите са пиявици, а собствениците са неудачници, измамници и лъжци за публичен разстрел.ЦСКА и Левски започнаха да продават акции и да прокламират дарителски кампании с молба за финансова помощ - познавам много цесекари и левскари, които си казаха, че не искат да дават щото щял някой да напълни гуша?!, ама иначе обичат да идат на стадиона и да попеят, но дотук, т.е. пари срещу реално изпитано удоволствие и начесване на крастата, нищо че парите от билета пак ще отидат най-вероятно за пълнене на гуша.
Знаем как е в чужбина - хората си купуват годишни карти - стадионите са доволно пълни и при най-неприятните собственици, които предпочитат да затягат колана. В Англия доколкото съм запознат и информиран без карта нямаш шанс да идеш да гледаш мач, щото така ти хрумнало в почивния ден и имаш някой лев за харчене.
Как оценявате фенското си присъствие спрямо клуба, който ви е на сърце - пълноценно или като за маса - колкото да има хвалби и приключенски разкази изпълнени с драма в компанията на близки приятели?!
Интересно начало.
Кировец, да не ти е лошо? 
