Батков и Тити Папазов като “Левски” – винаги верни на Партия

[toi]

Назаем от агенция БЛИЦ...

Тодор Батков и Тити Папазов са истинско олицетворение на противоречивата 100-годишна история на Левски. Адвокатът, който на млади години е гонил американски шпиони из нивите, а в зрелите си години заради „казанската афера“ преследваше мистериозния Артур по улиците на София, сменя партийните си предпочитания така, както сините – своите политически покровители. Батков, е бивша комсомолска номенклатура от времето на социализма, но стана адвокат на Чорни по времето, когато руският евреин беше спонсор на СДС. След това при Първанов и Станишев самият Батков спонсорираше „Дума“ и се окичи с орден „Стара планина, но когато Бойко спечели изборите, адвокатът бързо плонжира на първия ред, за да може неговите аплодисменти да се чуват най-силно. Не си ли прилича историята на Батков с тази на Левски? Винаги да си верен на Партията, на водещата политическа сила – независимо дали е червена, синя или оранжева. Та нали левскарите от любим отбор на царското семейство преди комунизма се превърнаха в любимци на семейството на Тодор Живков, като бай Тошо дори направи зет си шеф на Герена, а неговият внук и до днес не крие пристрастията си към тима от Подуяне. Ами Тити Папазов? Той беше привърженик на ЦСКА до мига в който военният министър от правителството на СДС Александър Сталийски се закани, че ще разтури червения отбор и започна да пие синьо вино на „Армията“. Тити обясни всичко с любовта си към Безински и с това, че Наско Сираков го научил да играе на карти, а логиката на неговите обяснения много напомня за това как сините историци ни описват страданията на левскарите под крилото на Цола Драгойчева и милиционерските пагони на Ангел Солаков. И за да няма никакво съмнение, че синята е идея е проникнала във всички кътчета на неговото съзнание, Тити Папазов отиде при червения лидер Сергей Станишев да поиска (и получи) неговата помощ за организиране на тържествата за 100-годишния юбилей на Левски.

Тези политически, идеологически, логически и всякакви други лупинги, карат някои левскари лековерно да се отрекат от повечето успехи на техния отбор и да твърдят, че истинският Левски е съществувал само до идването на комунизма, тоест тогава, когато Батков и Тити все още не са били родени. Затова ще е любопитно да се проследят някои събития от юбилейните години на сините по времето на „истинския“ Левски, когато в България не са съществували нито комунизмът, нито Батков и Тити.

През 1924 г., когато левскарите празнуват своята 10-годишнина, те се уреждат със стадион. Техният клуб получава терен, който години наред е стопанисван и подготвян за футболно игрище с много труд и средства от Атлетик – един от съучредителите на АС 23. И тъй като за подготовката и строителните работи са изразходвани 4000 златни лева, които се равняват на няколко милиона от тогавашните (през 1924 г.) книжни пари, двата клуба подписват споразумение за финансова компенсация. Левскарите и досега не са изпълнили своя ангажимент. Вместо това някои от тях искат техният отбор да бъде обезщетен за това, че стадионът му е в Подуяне, вместо до езерото „Ариана“ в Борисовата градина – терен, който е получен от АС 23, без от Левски да дадат нищо в замяна. Наистина АС 23 вече го няма, но ЦСКА е пряк наследник на АС 23, така, че Батков, Тити и другите левскари има с кого да се разплатят. През 1924 г. обаче, „истинският“ Левски не само не мисли да се издължава, а организира откриването на новото си игрище с международен мач. За целта левскарите са поканили силен противник – Сфинкс (Египет). В софийския печат „сфинксовете“ са рекламирани като много класен отбор и затова, въпреки загубата с 2:4 левскарите продължават да ходят гордо по столичните улици. През същата 1924 г. завършва започналото през есента на 1923 г. първо държавно първенство на България, но то не приключва с излъчване на шампион, а с голям скандал, в който главна роля играят събралите самочувствие левскари-юбиляри. На полуфинала те срещат Владислав Варна. Срещата се играе в София, а победителят трябва да се излъчи в един мач. Той обаче завършва 0:0 и се налага преиграване. Заради някои непълноти в правилника възниква разправия дали преиграването да е във Варна или отново в София. За да могат да бъдат домакини на реванша, от варненци се иска да заплатят всички разноски на първенството. В крайна сметка преиграване не се провежда и първенството не завършва. Някои смятат, че причина за това са непълнотите в правилника, но и тогава и сега неписаните правила за феърплей са едни и същи, а дали някой ги е нарушил, всеки може да прецени сам.

Съвсем друго е положението през 1934 г., защото тогава левскарите се кичат с първата си шампионска титла, която са спечелили през 1933 г. Шампионите обаче се излагат здравата след като няколко месеца преди да отпразнува 20-годишния си юбилей, Левски пада с 10:0 от БСК(Белградски Спортен Клуб). Все пак, тъй като мачът се играе в Белград, се намират някакви обяснения и амбицираните левскари-юбиляри насочват своите усилия към първенството. Наистина на юбилярите не им върви, но те се борят с всички средства. Само, че този път борбата им не е за титлата, а за да се спасят от изпадане от Първа софийска дивизия. В крайна сметка те се спасяват, като мачът им от есента със Спортклуб е прекъснат и след това са доиграни 21 минути, този с Плиска е анулиран, а при преиграването – прекъснат в 43-та минута, а оставащите 47 са доиграни по-късно. Вторият мач със Спортклуб също е прекъснат – този път още в 5-та минута, а оставащите 85 са доиграни по-късно. Със Славия е точно обратното – срещата е прекратена в 85-та минута, а след няколко дена се доиграват останалите 5. В крайна сметка след всички перипетии шампионът Левски завършва с 3 точки пред изпадналия Раковски.

През 1944 г. държавното първенството не завършва заради политическите събития, а Левски завършва на 4-то място в софийското първенство, като записва 3 победи, 3 загуби и един равен мач. На 9-ти септември същата година в България се установява комунистическа власт, а страната се управлява от правителство на Отечествения фронт. Само един месец по-късно енергичните левскари-юбиляри се обединяват с Пощенски спортен клуб (ПСК) и стават първият ведомствен отбор създаден по времето на социализма. Благодарение на това няколко години по-късно техен шеф става шефката на Отечествения фронт Цола Драгойчева, а левскарите избират за свой почетен председател самия Сталин, качват негов бюст на връх Мусала и там пеят и рецитират пред скулптурата на вожда. И макар, че някои твърдят, че това не е истинският Левски, „новите“ левскари постигат само за няколко години двойно повече успехи отколкото техните предшественици за няколко десетилетия.

През 1958 г. на бял свят се появява Тодор Батков, а през 1967 – Тити Папазов. С оглед на техните специфични качества и особености, те двамата закономерно станаха символ на целокупното левскарство по време на т. нар. демократичен преход. А „демократичният“ Левски на Тити и адвоката с пълна сила продължава традициите на „истинския“.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ
(журналист на свободна практика)


http://www.blitz.bg/sport/article/250429

[suni]

Точно !

[nordland22]

Браво.Много силна статия.Щом като през периода 1944-1989 г. не са същият отбор от преди това,да се откажат от титлите си през периода на социализма.

[The deacon]

Нагло е фенове на отбор създаден с указ на БКП по съветски образец и тонтуркани като отборът на власта цели 40 години, да пишат подобни неща!!! Нали знаете, как всичко най-добро на времето е пращано по партийна линия да облича червената фланелка?!! Или това ви се губи като факт?!!! Няма лошо да си обичате отборчето, но не насаждайте омраза!

[Странджата]

Авторът не е журналист, а злобар на свободна практика. Бих казал, че на нищите духом злобата е в кръвта, ама този ни сърце, ни кръв има - само злъчка и злъч.

[damyanov1963]

Евала за темата! Ама защо не поясни, как при комунистическото правителство покровителя на ЦСКА М. Балев разтури Левски, като му отне титлата, участието в КЕШ, след като 2 пъти бе отстранил Щутгарт и го прекръсти на Витоша? А трябваше и да споменеш как след 10 ноември демократичното правителство изгони М. Чорни, след като беше направил Левски 3 пъти подред шампион, също и колко титли и купи спечели Левски при Б. Борисов! Язък че си написал цял ферман, като не си отбелязал най-важното!

[Червени_шампиони]

Нагло е фенове на отбор създаден с указ на БКП по съветски образец и тонтуркани като отборът на власта цели 40 години, да пишат подобни неща!!! Нали знаете, как всичко най-добро на времето е пращано по партийна линия да облича червената фланелка?!! Или това ви се губи като факт?!!! Няма лошо да си обичате отборчето, но не насаждайте омраза!

Покажи го тоя указ бе философе.

[damyanov1963]

Нагло е фенове на отбор създаден с указ на БКП по съветски образец и тонтуркани като отборът на власта цели 40 години, да пишат подобни неща!!! Нали знаете, как всичко най-добро на времето е пращано по партийна линия да облича червената фланелка?!! Или това ви се губи като факт?!!! Няма лошо да си обичате отборчето, но не насаждайте омраза!

Покажи го тоя указ бе философе.

Долното тире м/у червени и шампиони май е доста показателно

[Черният козел]

Нагло е фенове на отбор създаден с указ на БКП по съветски образец и тонтуркани като отборът на власта цели 40 години, да пишат подобни неща!!! Нали знаете, как всичко най-добро на времето е пращано по партийна линия да облича червената фланелка?!! Или това ви се губи като факт?!!! Няма лошо да си обичате отборчето, но не насаждайте омраза!

Покажи го тоя указ бе философе.

Е как да ти го покаже,като е в Москва

[Megatron_69]

Точно и ясно-научете се да приемате своята история,както ние приемаме нашата....А тя е, че сте първият ведомствен на новата комунистическа власт отбор,четири години преди ЦСКА да се появи.Значи ,ако сте истински репресирани-не съществувате между 1944 и 1989,т.е. това не е" Левски 1914".Тогава се откажете от титлите по времето на комунизма-14 броя,бихте ли го направили???