Двукратният Футболист №1 на Хасково Недялко Хубенов е роден на 23 август 1979 година. Започва да тренира футбол на Ямача при Кольо Урумов и Костадин Латинов. След като изиграва сезон в Хасково, преминава в Локомотив (Пд), където през 2004 година става шампион на страната и носител на Суперкупата. Играл е за Дунав (Русе) - 89 мача и 8 гола, в Любимец (10 мача и 1 гол). За Хасково има над 100 мача и 22 гола. Недялко е с огромен принос за влизането на Хасково в "А" група през този сезон. Капитанът на тима вкара 9 гола за отбора си в "Б" група. Преди лагера на отбора в Смолян нападателят неочаквано бе освободен от новия треньор Емил Велев. Как обяснява ситуацията Хубенов? Кой го набедил, че е играл симулативно с ЦСКА? Някой от управата застъпи ли се за него? Това обяснява сърцатият футболист в интервюто си пред "Хасковска Марица".
- Недялко, как ще обрисуваш ситуацията в клуба преди началото на сезона. Вие станахте преки свидетели на куп оставки, дрязги сред акционерите, срив в отношенията между кмета и хора от УС на Хасково, организационни неуредици. Отразиха ли се те на вашата работа като футболисти след това?
- Тук объркаха политиката от самото начало. Ти помниш ли какво ти бях казал в едно предишно интервю, че ние сме хасковският Атлетико (Билбао). Трябваше да се разчита на собствените кадри и да не се вземат футболисти отдругаде. Ние имаме достатъчно. Проблемът обаче е друг. Никой не знаеше до последния момент какъв е бюджетът на клуба. Започнахме с едни минимални средства. Треньорът не може да си направи щаб. Димчо Ненов не знаеше кого да покани и кой ще дойде да играе за толкова малко пари. С хасковските футболисти винаги по-лесно щяха да се разберат. Дефакто стана така, че ние от Хасково играехме за по-малко пари от тия, които идваха отвън. Как тогава нямаше пари, а сега намериха. Всички знаехте, че още м. г. играехме за най-смешните заплати в "Б" група.
- Какво се случи след победата над Лудогорец и защо независимо от успеха продължиха раздорите в ръководството?
- Може би защото кметът в един момент искаше да изземе функциите на акционерите. Добре, туриха нови огради, но не само това е важното. Нямаме нито един терен за школата. Трябваше това да се направи, игрища за децата. Дори теренът на стадиона не отговаря на изискванията все още. За 20 г. направиха две огради на стадиона. А защо не помислиха, като слагат президент Георги Куманов. Самото име породи раздорите. Защо не туриха Данчо Кичеков например, той е наясно с нещата във футбола. И той е по-реалист.
- Смяташ ли, че Димчо Ненов взе подходящите хора, за да вдигнат нивото на тима, имам предвид Галин Димов, Дончо Атанасов, Джихат Кямил, Педро Еуженио, Мартин Райнов и Боян Пейков?
- Не, не смятам, че взе играчи, които ни трябваха. Дори си говорихме с него. Той също бе откровен, че е очаквал много повече и съжалява, че не взел хора на подходящите места. Всъщност Димчо взе тези, които са се съгласили да играят за малко пари. Доста от тях не бяха играли по 5-6 месеца. Дончо беше във Верея. Не можеш да изискваш резултати, като нямаш какво да предложиш на тези футболисти. Не бива да се сърдят на Ненов определени личности, защото това, което той направи за 2 г. заедно с нас, в Русе се мъчат вече 5 години да го постигнат.
- Ние по-темпераментни ли сме от русенци?
- Напротив. Викат им северняци, но знаеш ли за какво уважение става въпрос там. 5 г. аз не чух една лоша дума за себе си. Счупих си крака в Търговище, а кметът на Русе беше всеки ден при мене в болницата и заместникът му, който отговаряше за клуба. Дойде числото, ето и заплатата. Пък тука, не дай си Боже да се контузиш, веднага те забравят.
- Започнахме страхотно с победа над шампиона. И оттук нататък - нищо!
- Мисля си, че по-добре да бяхме загубили този мач. Нашият отбор не е готов за "А" група. Трябваше този тим да играе 3-4 години в "Б" група, а през това време да се оправят стадионите и да се намери подходящ стабилен спонсор. Щяха да се обиграят и момчетата.
- Тогава защо се натиснахме?
- Успехите ни докараха, мачовете и изискването на наредбата на БФС. Ние си играехме за премиите, защото заплатите ни бяха ниски дори за "Б"- групата. Тя сама си дойде при нас. Имахме голямо предимство с участващите задължително 4 юноши. Такива, знаете, имахме поне 10 човека и те много вдигнаха нивото ни. Те бяха обиграни в Сливен и във "В" група.
- Още в началото на сезона ти и Николай Димитров първи дръзнахте да изразите недоволство, че ръководството не са ви изплатили обещани пари за влизането на отбора в "А" група. Не смяташ ли, че това подразни някои от благодетелите на клуба, които започнаха да ви търсят цаката?
- Мисля, че не. Ние си искахме тези пари, просто защото с този мач в Банско влязохме окончателно. Кого сме издразнили, като не се знаеше кой е шефът на този клуб. Дори и в кръга на шегата не искахме двойната премия, а обещаното, за да сме удовлетворени от работата си.
- Набедиха те за гонене още след мача с ЦСКА. Чуха се приказки, че ти и още трима човека сте играли симулативно. Има ли истина в това?
- Това е много странно за мен. Играл съм симулативно. От кога съм в този клуб, от 2010 или 2011 година. Какви обяснения да давам на хората. Тези, които ме познават, знаят какъв човек съм. И този, който говори, нека да вземе - има записи, и да гледа. С ЦСКА след срещата единствено мен поздрави Димчо Ненов. Аз направих най-опасните 3-4 атаки. Задавате ли си въпроса, защо тези дни УЕФА и БФС наказаха Марек, а не Хасково. Та ако имаше нещо такова, щяха и нас да забършат. Истината никога не остава скрита. Надявам се.
- Дефакто, след този мач всичко в тима се преобърна с главата надолу. Защо тогава изхвърлиха Васко Велев и Галин Димов, а ти и Николай Димитров останахте?
- Някой вкара интригата на Димчо Ненов, че има нещо такова. Той човекът повярва на една измишльотина. Това го направиха две момчета, които не искам да споменавам, да не развалям обстановката в клуба. Те от отбора си ги знаят кои са. Оттам тръгна всичко. Димчо се хвана за това нещо, защото нямаше резултати. Направи го за негово успокоение. Той после си призна, че истината била съвсем друга. Васко и Галин станаха изкупителни жертви. Сега и аз съм в това число. Аз обаче нямам намерение да се обяснявам на никого.
- Оттогава ли се появиха групичките в съблекалнята?
- Нямаше такива групички. Двама играчи страняха от останалите и си стояха безмълвни отстрани.
- Не дойдоха ли интригите от някои наши ръководители?
- Какви ръководители! То няма такива в нашия клуб. Изобщо никой не ни е събирал да говорим по тези проблеми.
- Говори се, че след загубата от Славия в рейса си настройвал играчите да се отказват от отбора. Изпил си 10 бири пред младите футболисти. Това истина ли е?
- Това са глупостите на Тихомир Петков. Дойде при мен и ми вика: Ти да не се напи, да не победихме, та се черпиш? Що, като сме паднали да умираме ли, му отговорих аз. Това ме обиди много. Всички се вайкат, а аз им викам отборът няма да изпадне, защото такъв отбор няма да има. Изнасям оттам, че знам какво ще стане. Ще дойде нов треньор, ще дойдат нови футболисти, ще искат големи заплати и като няма кой да им ги даде, ще съдят клуба и той ще фалира. Г-н Назъров и той ще врътне кранчето рано или късно. Това си е мое мнение. Настройвал съм младите. Ние с тях играем от областната група за стотинки.
- Направи впечатление, че загряваш с ръцете в джобовете на мача с Черно море. Нарочно ли го правеше пред публиката?
- Това беше истина, защото знаех, че няма да получа шанс за игра в този мач. Все пак влязох, защото публиката искаше и скандираше името ми. Това беше. Левент Аврамов вдигна да загряват други.
- Кога от капитан и титуляр стана резерва? Имаше ли в това някакво лично отношение или бе продиктувано от съображения за физическата ти издръжливост?
- Ако говорим за издръжливост, питайте затова д-р Тарълов в Пловдив, те резултатите го показват. Аз съм на 35 г. и с най-добрите показатели. Всичко си зависи от треньорите. Димчо Ненов за всеки мач си имаше тактика кой футболист къде да играе. Не съм се сърдил на никого, че оставам резерва, защото съм врял и кипял във футбола.
- Имахте ли спречквания с Емил Ангелов в съблекалнята след мача с Черно море?
- Мен ме обиди, че някъде ваши колеги писаха, че след мача съм се скарал с ръководството. Спречкването обаче стана с Емил Ангелов и Иван Скерлев. Излизам от банята и чувам: Ей разбиха отбора и си тръгнаха. Аз попитах кой разби отбора? Те викат Димо и другите, които изгониха. Аз им отвърнах, че други разбихте отбора. Имало запис, че сме манипулирали мачове. А това нещо идва от Здравко Узунов. Още откакто докараха Левент Аврамов, аз знаех, че моят час настъпва. Преди 9 години същото нещо се случи след един мач с Несебър. Изкараха ме, че съм взел пари. Ние губим с 0:4, а сценария пак същият. Тогава аз от себе си платих 5000 лева за да се махна от Ямача. Сам се платих на Здравко. И сега бях сигурен, че ще стане същото. Три години в Локомотив (Пд), 5 години в Русе съм нямал подобни интриги. Идваха и ми носеха храна вкъщи като бях контузен и дори и заплатата ми носеха. Но спирам да говоря, защото сам себе си тровя. Всичко е скълапено.
- Какво ти каза Емил Велев, преди да те освободи от лагера в Смолян и отбора?
- Кокала как ме видя и прецени за една тренировка и два мача? Сложиха списък, аз и Емо Данчев бяхме зачертани. Така навързах лентата и разбрах. Питах лично Емил Велев дали сме освободени и той каза - да, няма да разчитам на вас. Обаче за мен е непонятно защо са чакали Велев да дойде и да ме изгони. Явно легендата на Левски и той е станал маша на Здравко Узунов. Това, че ни изгониха с Емил Данчев се потули и 2-3 дни никай не знаеше за това. Само на едно място прочетох: Хасково се освободи от капитана си. Все едно съм ги бил поробил. Те са били под робство от мен. Наистина нямам намерение да се ядосвам повече и да доказвам какво мога и немога. Треньорът знае ли, че аз до 5 часа съм на нивата и след това тренирам с отбора. Кокала все едно е отишъл на зъболекар и зъболекарят му е изкарал здравия зъб, а болният му е вътре в устата и му гнои. Ако иска той да ме ръзбере.
-Някой от клуба въобще застъпи ли се за теб?
- От клуба не! Никой не си мръдна пръста да ме пита нещо. Нито Слона, нито Ламбов. Не знам, те в ръководството ли са още. Знаете ли обаче колко фенове ме търсят, защото не могат да повярват на случилото се. Викат ми :"Ние повече на стадиона няма да се качим". Искам да им кажа, да си подкрепят клуба. Те мислят, че ще се върна, но аз няма повече да го направя. Аз не съм Георги Коруджиев, три пъти да го гонят и връщат. Да е жив и здрав- момчето вкара гол на Лудогорец. Даже очаквах малко помощ от съдията Георги Кабаков, дори червен картон или дузпа за нас, но не стана.
- Смяташ ли се за изкупителна жертва?
- Не се смятам за изкупителна жертва. Това всичко е на личностна основа. Това са номерата на Здравко Узунов. Той дърпа конците, а Левент Аврамов му е очите и ушите на стадиона.
- Ще играеш ли още футбол и къде мислиш да продължиш кариерата си?
- Сега договорът ми е прекратен и нямам право никъде да играя до трансферния прозорец. Затвориха ми за цял живот вратата в Хасково. Нали съм ги поробил. Аз знам, че като напишеш това и ти ще имаш проблеми. Ти представяш ли си за какво иде реч. Да вкараш отбора от Областната група в "А" група и да те изгонят. Те, ръководството го направиха по-уникално, защото ме направиха безсмъртен. Точно като във филма "Гладиатор". Водеше той армията и после го направиха на кайма. Това само в Хасково може да стане. При нас футболът вместо да обединява хората, той ги раздели. Но това е само една игра!