Докато чакаме с нетърпение грандиозните полуфинални битки на световното първенство в Бразилия, благодарение на което и, ние, българите по някакъв начин сме част от истинския футбол, в родния „двор“ продължаваме да гледаме сапунки с (не)предизвестен край. Сапунки, които все повече затвърждават мнението, че българският футбол се превръща в едно голямо пошло риалити шоу, ала „Биг Брадър“. Шоу, което ни показва и „учи“ как лицемерието е начин на живот, на съществуване, и под различни форми ни се налага мнението, че така трябва да бъде, ако искаме да се издигаме по стълбицата на йерархията... Нещо, което е най-добре описано от гениалния Алеко Константинов в шедьовъра му „Бай Ганьо“.
Та, с тези встъпителни редове, прехвърляме директно топката в половината на значителна част от деятелите у нас, свързани с Великата игра, и за техния морал, или по-точно за липсата на такъв. Тема, която е създадена за хора като Веселин Минев, Емил Гъргоров, а към този списък вече принадлежи и националният селекционер Любослав Пенев... За жалост. За жалост, защото лично аз до момента симпатизирах на личността и треньора Пенев. Смятах го за по-специален, за по-висока топка, ако щете, за един от малкото останали футболни аристократи в занаята. От тези, които са над нещата... Уви, Любо се оказа част от общия план. Забрави всичко казано и обещано като ангажимент към Ботев Пловдив, събра си багажа и си вдигна чукалата. Дим да го няма! Макар само преди месец да роптаеше срещу инвазията на чужденци в родните клубове. Упрек, който индиректно прати камъните в градината на колегите му от треньорския занаят. Хубаво, лошо няма да се обърне внимание на българския материал, но казаното от „Ел Голеадор“ не кореспондира с действията му. Поради което имаме следното питане към селекционера – при така създалата се ситуация в Ботев, не бе ли точно сега перфектният момент да се заложи на български футболисти?! Май, май обаче материята не е толкова лесна отвътре, колкото изглежда отстрани. Любопитно е и защо пловдивските журналисти не дръзнаха да зададат неудобните въпроси на Пенев? Те чакат своя отговор, задължителни са, особено пък когато говорим за националния селекционер.
Иначе горе посочихме трите имена като нарицателни, не защото са единствени, а просто защото с действията си са актуални в момента. Не мислете, че злословим, ей така за нищо, потриваме доволно ръце, или пък проявяваме двоен стандарт спрямо двамата футболисти и водача на „трикольорите“, на когото чрез медията зададохме резонен въпрос, а ако получим отговор ще е още по-добре.
Стигаме до вечния кандидат за приза „най-неморален футболист в „А“ група“. Той се казва Веселин Минев и вече е футболист на ПфК Левски София. На същия този Левски, на когото само преди около двайсетина дни Минев отказа, защото все още мощният тогава финансово Ботев подхвърли повечко пари на ръка и едни 2000 лева отгоре на заплатата, която му предлагаха на „Герена“. Което се оказа напълно достатъчно за футболиста рязко да се отметне от първоначалната си договорка с Гонзо и Левски и да се врече във вярност на „жълтата“ идея! Колко трогателно... Съдбата обаче си знае работата, палачинката се обърна и парите на „канарския“ бос- Цветан Василев изстинаха и в преносен, и в буквален смисъл, и ето че Веселин отново почука на „синята“ врата, която малко очаквано предвид некоректната постъпка на играча, бе широко отворена от Георги Иванов. За протокола, добавяме и думите на родения в Пазарджик бек „ще завърша кариерата си в Ботев“, и пейзажът става още по-разноцветен...
Майтапът си е майтап, но когато говорим за подобен тип личности, такива действия не бива да ни озадачават (б.а. - за жалост). Те са неизменна част от онзи байганьовски манталитет, за когото писахме в уводните изречения на текста. Поради това не бива са се чудим на такива случаи, в които под една или друга форма, образът от героя на Алеко Константинов излиза на преден план. Такива, в които даден човек забравя набързо всичко сторено и направено от някого за него. Ето защо, в този ред на мисли не сме изненадани от крайно грозната проява на Веселин Минев към Станимир Стоилов. Към треньора, благодарение на когото днес този човечец е някой в българския футбол! Към треньора, благодарение, на когото игра за пръв път в националния отбор. Благодарение, на когото стъпи на стадиони от калибъра на „Камп Ноу“ и „Стамфорд Бридж“, благодарение на когото бе част от специалната, най-голямата, най-престижната, лъскавата Шампионската лига! В замяна на всичко това, Стоилов бе сравнен с... „кокошка“.
Всеки обаче отговаря за постъпките си, както гласи поговорката. Въпреки това би било хубаво на „Герена“ да си имат не едно, а две наум, що се касае до личността Веселин Минев. Нали говорим за вековния Левски! Специален клуб с различни идеали, в който освен футболни качества, са нужни морални ценности. Каквито левият защитник не притежава. Да му мисли Гонзо докато е време. Утре той може да е следващата „кокошка“...
Източник: [offtopic]http://www.livesport.bg/moral-takova-zhivotno-v-bg-futbola-nqma-53030.html[/offtopic]
Мислех да пускам подобна тема с мой коментар на ситуацията, но човекът в случая я е описал много правилно. Е, колеги, какви са вашите коментари за тези събития
