Като съпоставим, славния живот, на упоменатите личности, които вече не са между живите, моля за вашето мнение, контрастират ли животите, каузите и приносът за България, личностите от тази тема?
Кой от тях, е достоен за почит, с възпоменателна плоча? Кой е достоен, да бъде патрон, на дадена спортна, или национална кауза?
Хората да преценят, КОНТРАСТИРАТ ЛИ тези истории, ГЛЕДАНИ ЕДНА ДО ДРУГА, ИЛИ НЕ?
Христо Ботев е роден през 6 януари 1848 година в Калофер. От 1854 до 1858 година Христо Ботев учи в Карлово, където Ботьо Петков е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище.
Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.
Родният дом на Христо Ботев в Калофер
Паметник-костница на Ботевите четници в Скравена
Паметникът на Ботев във Враца
През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва кaтo частен ученик във Втора Одеска гимназия. Тук се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. През септември 1865 г. е изключен от гимназията. По това време се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През октомври и декември 1866 г. е учител в бесарабското село Задунаевка.
Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер. По това време на 15 април във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев — „Майце си“.
Тук обаче не се задържа дълго. Поради произнесената от него пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и през октомври 1867 година пристига в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора“. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, той се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
През лятото на 1868 г. Ботев се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението „На прощаване“. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава.
През септември същата година постъпва в букурещкото медицинско училище, но поради липса на средства e принуден скоро да се раздели и с него. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.
През февруари 1869 г. постъпва като учител в Александрия, а през август същата година заминава учител в Измаил, където учителства до май 1871. През следващите години се мести от град на град. В Галац установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса. В края на април 1871 Ботев е задържан в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с разкриване дейността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на свобода се установява отново в Букурещ.
На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник „Дума на българските емигранти“. През октомври същата година участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. През април 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и отново е изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов. Списва във вестник „Свобода“, който си сменя името на „Независимост“, а по късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник“. На 20-21 август 1874 година участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 година). През 1875 година издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета, като техен кум става Георги Странски. През септември същата година съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник „Нова България“.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и колебанията на Л. Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев.
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестик „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.
През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери.
На 2 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола във Врачанския балкан.
Убеждения и идеология
Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.
Произведения
Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература…
Стихотворения
* „Майце си“
* „Към брата си“
* „Елегия“
* „Делба“
* „До моето първо либе“
* „На прощаване“
* „Хайдути“ (Баща и син)
* „Пристанала“
* „Борба“
* „Странник“
* „Ней“
* „Гергьовден“
* „Патриот“
* „Защо не съм?...“
* „Послание“ (на св. Търновски)
* „Хаджи Димитър“ (Текст)
* „В механата“
* „Моята молитва“
* „Зададе се облак темен“
* „Обесването на Васил Левски“
Други
* Художествена проза, фейлетони, кратки сатирични форми
* Вестник „Дума на българските емигранти“, 1871
* Други творби
* Вестник „Знаме“ 1874-1875
* „Символ-верую на българската комуна“
Музеи на Ботев
* Национален музей "Христо Ботев"
* Национален музей "Параход Радецки"
* Костница на Ботевите четници, с. Скравена
Неговото име носят
* СОУ" Христо Ботев - Русе
* Ботевград, до 1934 г. Орхание
* връх Ботев — най-високият връх на Балкана
* Улици или булеварди в много български градове и села
* Начални или средни училища в много населени места
* Читалища и библиотеки
* ФК "Ботев" — Пловдив
* ФК "Ботев" — Враца
* Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио
* стадион Христо Ботев, гр. Пловдив
* стадион Христо Ботев, гр. Благоевград
* стадион Христо Ботев, гр. Ихтиман
* 21 СОУ "Христо Ботев"", гр.София
* ОУ "Христо Ботев"-град Сандански
---------------------------------------------------------------------------
Разстреляният в "Слънчев бряг" бизнесмен Георги Андреев Илиев е роден е на 22 юли 1966 г. в Кюстендил. Възпитаник е на кюстендилската школа по борба и на училището "Олимпийски надежди", бил е републикански и балкански шампион, през последните години - президент на ФК "Локомотив" /Пловдив/.
През 1983 г. Илиев е регистриран по чл. 195 от Наказателния кодекс за кражба. Три години по-късно е осъден на 11 години затвор за участие в групово изнасилване и излежава присъдата си в затвора в Бобов дол.
През 1991 г. е освободен предсрочно, но е задържан отново през 1992 г. по подозрение за кражба на автомобил и за фалшиви документи. След смъртта на брат си Васил Илиев отхвърля предложението да оглави официално застрахователната компания ВИС-2. По това време името му се спряга около убийството на литовеца Валерий Силабуров в дискотека "Златна ябълка" в комплекс "Слънчев бряг".
През юли 1995 г. влиза в ареста по обвинение в грабеж и побой. Последното му обвинение е за хулиганство след инцидент в столичния клуб БИАД. На 10 октомври 2000 г. Георги Илиев влиза с десетина въоръжени мъже в БИАД и след разменени реплики нанася побой на собственика му Слави Бинев.
За това си деяние престоява в ареста едно денонощие, след което е освободен срещу 1000 лв. гаранция.
През декември 2002 г. Софийският градски съд /СГС/ връща заведеното срещу него дело в Районния съд за доразследване. На 2 април 2003 Софийският районен съд СРС/ отлага за 12 май решението си по делото, с мотива че делото не е изяснено, тъй като не са изслушани последните двама прокурорски свидетели.
На 15 май 2003 г. СРС признава Илиев за виновен за причиняването на леки телесни повреди на Слави Бинев и го осъжда да плати 700 лева административна глоба в полза на държавата. Според решението на СРС Георги Илиев трябва да плати и 1200 лева обезщетение на Бинев за причинени неимуществени вреди, както и разноските по делото, възлизащи на 1355 лева.
СРС оправдава Илиев по повдигнатото му обвинение за хулиганство. В мотивите си съдът посочва, че с реплика по негов адрес Бинев е предизвикал Илиев да го удари. На 10 януари 2004 година състав на СГС потвърждава изцяло присъдата на СРС, произнесена по делото на Слави Бинев срещу Георги Илиев през май 2003 г. Решението на СГС не подлежи на обжалване.
Огромната бяла яхта на Георги Илиев акостира в созополския залив на 26 август рано сутринта. С изключение на екипажа, който извършваше рутинна работа по привързването и към кея, на палубата не се забелязваше движение. Този път от нея не слезе веселата компания, която да се насочи към близкия до пристанището луксозен рибен ресторант, както преди три седмици. Странното в появата на луксозния кораб онази сутрин в Созопол е, че обикновено той стои закотвен в залива на Слънчев бряг, точно срещу построения на плажа хотел „Дюн“, също собственост на Георги Илиев, а между тях снове бърза лодка. Вероятно скъпата моторна яхта няма да стои вече на рейд в Слънчев бряг, тъй като нейният собственик - 39-годишният бивш борец Георги Илиев, беше застрелян с един изстрел в сърцето шест часа преди яхтата му да спре самотно в Созопол.
Босът на бившата силова групировка ВИС е стоял прав до външното сепаре на „Буда бар“ в комплекса „Мултиплейс“ в Слънчев бряг и говорел по мобилния си телефон, обграден от малобройна охрана и много приятели около 23.30. Изведнъж атлетичният мъж се хванал за сърцето и се свлякъл на земята. Това разказаха очевидци за последните минути на Георги Илиев. Покушението е било извършено близо час след като след като неговият футболен отбор „Локомотив“ - Пловдив, победи сръбския ОФК „Београд“ в мач за влизане в турнира за Купата на УЕФА на стадиона на „Нафтекс“ в Бургас.
Убийството на Георги Илиев се нареди в редицата от поръчкови покушения през последните няколко години, през които знакови фигури от сенчестия бизнес бяха отстреляни показно.
Историята
Формално Георги Андреев Илиев е президент на „ВАИ инвест холдинг“ АД. Абревиатурата на холдинга означава Васил Андреев Илиев. Това е братът на Георги Илиев, който се води създател на силовата структура ВИС, прераснала по-късно в застрахователна компания ВИС-2. Първоначалното натрупване на капитали на братя Васил и Георги Илиеви започва в зората на борческите бригади край столичните мотели „Божур“ и „Изток“. След това те се насочват към търговията с крадени коли и рекета, за да достигнат до рафинираните форми на изнудване през охранителните фирми. (Георги Илиев е разследван за кражби на коли, той има присъда за участие в групово изнасилване през 1986 г.)
ВИС също е абревиатура и означава „Васил Илиев секюрити“. Васил Илиев беше убит на 25 април 1995 г. в София, докато пътуваше към ресторанта си „Мираж“ в квартал „Емил Марков“. Към онзи момент ВИС-2 беше в апогея си и имаше най-силни позиции в автомобилното застраховане, но беше влязла в конфликти с бързо набиращата скорост СИК.
След смъртта на Васил Илиев прогнозите бяха, че брат му няма да успее да запази целостта на структурата на ВИС-2 и тя ще се разбие на по-малки парчета. Поводът за подобни анализи беше невъздържаният нрав на Георги Илиев. Постепенно обаче около него се консолидира една група от верни хора, които не само продължиха сенчестия бизнес на групировката, но и започнаха да влагат сериозни финансови ресурси и в легалния сектор на икономиката.
Законният бизнес на групировката
ВИС направи сериозни капиталовложения в туризма, като построи няколко хотела в Слънчев бряг, успя да вземе на концесия почти всички плажове на юг от Обзор, стопанисва редица заведения в летните и зимните курорти. (Между другото „Мултиплейс“ е съвместна инвестиция между Георги Илиев и Петър Лашов, собственик на „Буда бар“ в столицата и заведението „Арт Деко“, където преди две години беше извършено друго поръчково убийство.) Освен с туризъм фирми около „ВАИ холдинг“ се занимават с търговия на петрол, консервна промишленост, покупко-продажба на недвижими имоти и отдаване под наем, твърди се, че имат и сериозни позиции в производството и търговия с метали. Друга съществена част от хората на ВИС се занимават с финансова и лизингова дейност. Изобщо фирмите, които гравитират около ВИС, имат сериозен икономически дял. Естествено възходът в тези отрасли не минава без сериозна политическа подкрепа. Така групата около Георги Илиев успя да приватизира част от дружество „Паркиране и гаражи“. Това стана с негласната подкрепа на бившия шеф на Столичния общински съвет Антоан Николов. Самият той е бил съдружник с доскорошната дясна ръка на Георги Илиев Методи Методиев - Мето Илиянски. Ето защо се твърди, че висаджии имат сериозни позиции в София. През различни схеми те успяха да наложат контрол над такива апетитни имоти като къпалнята „Мария Луиза“, летния театър в Борисовата градина, приватизираха на безценица различни други терени, участват в разпределението на парите от концесиите за почистването на столицата и др.
По време на правителството на ОДС висаджии наложиха контрол над контрабандните канали през границата чрез Константин Димитров-Самоковеца. Той беше застрелян в Амстердам през декември 2003 г. Чрез Мето Илиянски и Косьо Самоковеца минава пряката връзка на ВИС с търговията и трафика на дрога. Мето Илиянски изчезна безследно пред Коледа преди две години и негови приемници в този бизнес станаха Красимир Каменов-Къро и Христофорис Аниматидис-Таки.
От 2000 г. хората на ВИС периодично стават мишени. През 2001 г. беше убит Димитър Димитров-Маймуняка, дясна ръка на Георги Илиев и шеф на силовите бригади на ВИС. През лятото на 2003 г. беше направен опит за убийство срещу другия приближен на Илиев - Николай Цветин-Близнака, който представлява по-скоро светлата част от бизнеса на „ВАИ холдинг“.
След смъртта на Самоковеца и изчезването на Мето Илиянски изглеждаше, че групировката сякаш остана без силов ресурс. Което не е особено вярно, тъй като висаджии имат сериозни позиции в Перник, Благоевград, Кюстендил, Пловдив, Варна и Южното Черноморие.
Версиите
Трафикът на дрога вероятно ще е една от основните версии, по която ще се работи при разследването на това покушение. От няколко години това е дежурната версия за ставащите убийства. Близки до Георги Илиев обаче твърдят, че той е аутсорснал трафика с наркотици и от две години няма отношение към тази нелегална дейност. Въпреки това с авторитета си той стои зад Къро, Таки и нашумелия от няколко години местен наркобос Димитър Желязков - Митьо Очите, както и зад местните си протежета в областните градове. (Освен ако не се окажат верни слуховете, че Мето и Къро са преминали към една от страните в бившата СИК. Името на Митьо Очите беше замесено и в неотдавнашния атентат в Обзор, когато загинаха съпругата и дъщеричката на концесионера на плажа Рали Пенков, а и в редица други скандали за рекет.)
Другите традиционни версии са икономически интереси, зони на влияние, конкуренция... Но при бизнес с размерите на Георги Илиев ще е много трудно да се отсеят истинските причини за разстрела му.
А за това, че Георги Илиев не се е чувствал застрашен, говори и фактът, че той бил охраняван от относително малко гардове, а и цялото му поведение през това лято е говорело, че не е подозирал опасност.
Идва ли краят на ВИС
Какво следва оттук нататък и дали смъртта на Георги Илиев ще доведе до краха на империята ВИС? Факт е, че силовите групировки не са това, което бяха. От застрахователните компании, които водеха битки през средата на 90-те години, останаха само отломките от СИК и ВИС, и то основно заради икономическите си структури и политическите си връзки. От публичното пространство изчезнаха трите седмици и тяхната „Сила“, „Зора инс“ на Джамов, „Корона инс“ на Карамански...
Проблемът на висаджиите е, че структурата на групировката е пирамидална, а на върха стоеше Георги Илиев. Сикаджиите имат друг проблем - тъй като гръбнакът на групировката беше от няколко души, те се разделиха и сега водят битка помежду си кой да бъде лидер. Като че ли човешкият потенциал и амбиции там са много повече и затова предизвиква конфликти.
Точно обратното е при бившата ВИС. След серията от убийства, които сполетяха групировката - смъртта на Маймуняка и Самоковеца и изчезването на Мето Илиянски, няма достатъчно ярка силова фигура, която да поеме контрола не толкова над общите дела и да контролира цялата дейност на „ВАИ холдинг“ и дъщерните и фирми, колкото върху сенчеста страна. Такава фигура все пак може да бъде Николай Цветин-Близнака, който има необходимия авторитет, но в никакъв случай не е силов играч, освен ако обстоятелствата не го принудят да стане такъв.
Другата потенциална опасност пред висаджии е, ако всеки един от средните нива поеме по свой път. Очевидно политиката на Георги Илиев е била да разпределя дейност сред близките си хора в групата - така част от туристическата дейност се контролира от един човек, друга част - втори, трети и четвърти държат концесията на отделни плажове, пети търгува с петрол, шести се занимава с футболния отбор и т.н. Тогава всеки един от групировката ще се отдели със свое парче от баницата, но и ще бъде уязвим за атака от конкуренти. Това значително ще отслаби групировката и ще доведе до нейния разпад. Ако тази прогноза се окаже вярна, Георги Илиев ще се окаже посмъртно в ролята на Последния дон, а смъртта му ще бъде началото на края на борческите групировки.
Бизнес възходът на застреляния Георги Илиев започва след смъртта на неговия брат Васил Илиев в края на април 1995 г. Тогава той практически наследява мрежата от фирми и структури, гравитиращи около бившата охранителна фирма ВИС-1, трансформирала се в застрахователна компания ВИС-2, след като попада в полезрението на МВР. Първоначалният тласък на ВИС-1 в бранша се свързва с охраната на търговския комплекс „Илиянци“ в столицата. Влиянието на фирмата в комплекса се запазва още дълги години по линия на мистериозно изчезналия Мето Илиянски.
Първоначално покойният Георги Илиев отказва да заеме персонално мястото на своя убит брат начело на ВИС-2. Президентският пост се заема от бившия шеф на отдел „Авторско право“ във ВИС-1 Чавдар Писарски, който е автор на идеята ВИС да защитава интересите на музикални изпълнители и носители на авторско право по линия на договор, сключен с асоциацията „Музикаутор“. Твърди се, че след краха на „лепенковото“ застраховане капиталът на ВИС-2 се прелива в застрахователното дружество „Планета инс“.
С течение на времето структурите на ВИС започват да се ориентират и към не толкова сенчести бизнеси. Една от първите инвестиции идва по линия на „ВАИ инвест холдинг“, който закупува столични супермаркети по линия на фирмата „Селф - Соф“. В момента Георги Илиев фигурира като собственик на 10 фирми и участва в управлението на 13 дружества. Най-осезаемо е присъствието му в сферата на спорта. Той е съсобственик футболен клуб „Локомотив Пловдив - 1936“, футболен клуб „Левски“ - Кюстендил, сдружение „Класическа борба - ЦСКА“, сдружение „Спортен куб по джудо и борба - Васил Илиев“. По линия на „ВАИ холдинг“ и „ВАИ инвест холдинг“ Георги Илиев участва в управлението на още 18 фирми, включително на все още съществуващата в съдебните регистри ВИС-1 ЕООД. Съсобственик на Георги Илиев в двата холдинга е Николай Цветин - един от най-приближените хора на неговия брат. Босове на бившите силови групировки ВИС и СИК, които през годините враждуваха помежду си, заедно изпратиха шефа на ВАИ Холдинг Георги Илиев. В неделя следобед прага на софийската църква “Св.Георги”, където бе опелото на застреляния шеф на ВАИ, заедно прекрачиха един от лидерите на бившата СИК Красимир Маринов – Маргина и Николай Цветин, предаде БНР. Цветин е вицепрезидент в холдинга на Георги Илиев и съучредител заедно с него и брат му Васил Илиев на първата структура, от която по-късно тръгна ВИС.
Тук бе и дясната ръка на Георги Илиев и спряган за негов наследник начело на холдинга, Иво Иванов – Гела.
На траурната церемония, продължила повече от час, присъстваха и голяма част от футболистите от “Златното поколение 94”. В църквата дойде мениджърът на националния отбор по футбол Христо Стоичков, Наско Сираков, Емил Костадинов и Борислав Михайлов. Освен целият футболен отбор на “Локомотив Пловдив”, чийто собственик бе Георги Илиев, с автобус в София пристигнаха и около стотина привърженици на отбора.
Над 30 служители на столичната полиция и КАТ бяха разположени в градинката около църквата “Св.Георги” на бул. “Патриарх Евтимий” още преди 15.30 ч., когато започна поклонението пред тленните останки на президента на ВАИ Холдинг, на което присъстваха повече от 500 души.
Сред бизнеспартньорите на Илиев, фолкпевиците и манекенките, дошли да почетат убития, се открояваха Димитър Джамов и финансистът Емил Хърсев. Паметта на Илиев дойдоха да почетат и адвокат Тодор Батков, президентът на футболния съюз Иван Славков, шефа на лигата Валентин Михов, Боян Петракиев – Барона.
Георги Илиев бе застрелян с един куршум в сърцето около 23.30 ч. в четвъртък, в присъствието на близо 30 свидетели пред заведението си Буда бар в курортния комплекс Слънчев бряг.
Три дни по-късно разследването още не може да уточни мястото, от което е стрелял снайпериста, не е открита никаква улика от него, нито от оръжието на престъплението.
Най-вероятната версия е, че убиецът е стрелял от един от двата хотела, разположени най-близко до “Буда бар” - "Хризантема" и "Тракия". В събота разследващия екип продължи да проверява всички стаи в двата хотела с изглед към шосето, от другата страна на което се намира заведението на Илиев. В неделя огледът на хотелските комплекси продължаваше, но без развитие в разследването. Няма задържани по случая.
Версията, че по Илиев е стреляно отвисоко, идва от ъгъла между входното отверстие на раната и мястото, където е заседнал куршумът. Въпреки това служители от РПУ-Несебър продължиха и в неделя да търсят следи в храстите в съседство с мястото на убийството.
