19 април 1967г. два родни отбора са на полуфинал в Европа!

[DANS]

45 г. мечти за еврофинал не стигат, а времето вече не е наше
Чет, 2012-04-19
19 април 2012 г. на полуфиналите на дбата европейски клубни турнира - Шампионска лига и Лига Европа, мерят сили германският Байерн, английският Челси, португалският Спортинг и 5 испански тима, сред които "извънземните" Барселона и Реал. На същата дата, но точно преди 45 години, в голямата осморка на Европа са същият този Байерн, законодателят на световната футболна мода през 60-те години Интер на магьосника Хеленио Херера, двата шотландски гранда Селтик и Рейнджьрс, чехословашкият Дукла Прага, белгийският Стандард и... два български отбора - ЦСКА (КЕШ) и Славия (КНК).

Днес това звучи като фентъзи, но е неоспорим факт, който има своята предистория на 8 март 1967 г., когато белите отстраниха трети съперник в турнира за КНК по добре отработена схема - убедителна победа на нула в реванша у дома. Този път поредната жертва (пред 48 000 на националния стадион!) бе швейцарският Сервет, воден от треньорското светило Бела Гутман. България вече имаше своя първи полуфиналист в континенталните надпревари. Седмица по-късно, на 15 март, 26 000 на "Армията" бурно приветстваха гола с... нос на Митата Якимов за победното 1:0, елиминирало северноирландския Линфийлд след 2:2 8 Белфаст.
Тимът от "Овча купел" остана в историята и като първия български тим, играл на полуфинал, макар и само два часа по-рано от ЦСКА, който гостуваше на същия този 19 април 1967 г. на митичния "Сан Сиро" на Интер. Мачът с прославените италианци бе залегнал в програмата на едва прохождащата българска телевизия и това отне възможността "Васил Левски" да се напълни до от-кат за домакинството на Славия. Но и тези 32 000 по трибуните на националния стадион за двубой на белите са нещо непостижимо за клубните стандарти на добрата стара Славия в днешно време. Съперник беше тогавашният световен рекордьор по шампионски титли Рейнджьрс с петима шотландски и един датски национал в редиците си, който на осминафиналите изхвърли от турнира действащия носител на купата Борусия (Дортмунд). Сблъсъкът с гиганта от Глазгоу бе като скок в тъмното -без никакво предварително разузнаване на съперника и други приоритети за белия клуб -борбата за първото място в първенството и... Купата на Съветската армия. Жребият пък наруши добре работещата стратегия - равенство или минимална загуба като гост в първия мач и щурм към вратата на. съперника в София.

Предводителят Добромир Ташков разполагаше обаче със състав, изграждан в продължение на три сезона, стигнал три пъти поред до бронзовите медали в шампионата. В него изпъкваха един от най-добрите десни бекове във футболната ни история Александър Шаламанов-Шами, вратарят Симеон Симеонов-Мони и нападателят Александър Василев-Чоко, който би направил още по-гръмко име във футбола, ако няколко месеца по-късно, малко преди да премине в ЦСКА, не бе починал внезапно при уж безобидна операция от сливици.

В първия двубой с шотландците Мирко Ташков се реши на твърде необичаен ход - застана не край тъчлинията до скамейката на своите, а зад Вратата на съперника, за да надъхва отблизо нападателите. Те обаче, след като стигнаха до няколко мелета, се скъсаха да пропускат. В един момент на гостите помогна и скандалният съдия Тофик Бахрамов (същият онзи, зачел гол фантом за Англия на финала на световното първенство през 1966 г.), който не свири дузпа за белите. Тогава Михаил Мишев, наричан във футболния ни фолклор Горнобанския кмет, го подгони на игрището с думите: "Върни кожусите". По-опитният тим стигна до своето с гол 8 31-ата минута след недобро отбиване на топката от Мони Симеонов и суетене на бялата отбрана.

В реванша на "Айброкс" на 3 май пък се стекоха 70 000 екзалтирани зрители, а гостите не стигнаха до нещо повече от второ 0:1 главно заради предпазливата си тактика.

Славия заслужи адмирации срещу шотландския колос, но ЦСКА, който тъкмо излизаше от първата тежка и мъчителна криза в историята на своето съществуване благодарение на свежа млада кръв и новия старши треньор Стоян Орманджиев, бе на прага на сензацията на десетилетието 8 европейския футбол и предизвика истински фурор на континента. На "Сан Сиро" излязоха десетима от славната единайсеторка на нерадзури-те, която спечели втора поредна евротитла на 27 май 1965 г. с 1:0 срещу Бенфика -вратарят Сарти, Бургнич, Гу-арнери, факети, Бедин, Пики, Жаир, Мацола, Суарес и Корсо. Една добре смазана машина за икономични победи, при която гол за 1:0 бе равносилен на победа. ЦСКА обаче на два пъти успя да стигне до почти немислимото 1:1 и капитулира едва при третото 1:0 за тима от Милано на неутралната... италианска земя.

Още в 32-ата минута на първия двубой армейците останаха с 10 души на терена заради червения картон на мургавия Кирил Райков извършил груб фаул срещу звездата Луис Суарес. В добавка Интер стигна до попадение на Факети в самия край на първата част u сметна, че u този път си е свършил работата. В средата на второто полувреме Никола Цанев не успя да разбие стената при изпълнение на фаул, но веднага след това шутът му намери пролука към мрежата. Интер се хвърли в яростни атаки и... нищо. На именития тим не помогна и невижданото за онези времена петминутно продължение на рефера.

Във втория двубой седмица по-късно на пръскащия се по шевовете „Васил Левски" сценарият се повтори - първи гол на факети и изравнително попадение, този път на младока Радлев. И за да е приликата пълна, Цанев пак прати топката във вратата на Сарти от фаул, но съдията този път не призна гола - бил отсъдил непряк свободен удар. Да играем баража в Болоня, където уж мразели интеристите, си бе чиста идиотщина на футболните ни ръководители от онова време. Или пък нещо друго - за спомен от епичните сблъсъци Интер "подари" на червените супермодерен за времето си автобус "Барейрос", потрошен с камъни от хасковски фенове 11 години по-късно. Така финалът на български тим в евротурнир се оказа мираж - може би завинаги. Времето вече далеч не е наше, като пропастта, разделяща ни от колоси като Интер, става все по-голяма...

Епилогът на лудата пролет на 1967 г. за червени и бели? Няколко седмици след евроепопеите Славия така и не успя да стигне до бленуваната шампионска титла заради домакинско 1:1 в 28-ия кръг срещу големия си конкурент -пловдивския Ботев, а червените, въпреки че попаднаха в голямата четворка на Стария континент, завършиха извън... челната четворка в българското първенство.
Чудо ли бе онова, което се случи на този ден точно преди 45 години с българския клубен футбол? Сигурно пръст е имала и съдбата, но има и закономерности, неподвластни на волята на случайността. Точно сезон 1966/67 г. претендира за най-интересния във футболната ни история - никога досега или по-сетне разликата между първия и последния 16-и тим не е била само 17 точки.

Предпоследният Дунав Русе отпадна от групата с цели 9 победи, а канарчетата станаха шампиони с... 13. Всеки можеше да бие всеки. Ботев Пд допусна 4 попадения само веднъж - в Русе, където мачът между двата тима завърши 4:2 за домакините, които в онзи момент бяха изпаднали и на теория. Есенният лидер Локо Сф без сътресения в състава или около треньорския пост финишира на последното място в пролетното класиране с 9 загуби в 15 мача. И още нещо забележително - в 5 поредни сезона България имаше 5 различни шампиона, а неизвестността на всички етажи в подреждането траеше до последния кръг. След деветте поредни титли на славния ЦДНА на предводителя Крум Милев еднополюсният модел бе разбит, а серията започна през 1963 г. с първото място на провинциален тим - пловдивския Спартак, и продължи с триумфите последователно на Локо Сф, Левски, ЦСКА и Ботев Пд.

Вътрешната конкуренция раждаше качество, а и евро-турнирите бяха все още в своята романтична фаза, в която невинаги печелеше онзи, който има повече пари. Желязната завеса пък помагаше на отборите от Източния блок да не бъдат обезкръвявани откъм таланти за сметка на богатите клубове от Запада. Освен това България имаше своето златно поколение футболисти, които стигнаха до петото място на европейското първенство през 1968 г., а олимпийският ни тим взе среброто на игрите в Мексико през същата година.

И така, 19 април 1967 година остава в историята като паметен ден за българския футбол. Два родни отбора на полуфинал в Европа. Това наистина е забележително!

"Тема Спорт"

[marmi52]

Адмирации за автора !
Такива теми за историята на българския футбол (и не само) трябва да се пускат, за да четат и да знаят по-младите, че България не е била винаги аутсайдер. Че България е имала своите велики спортисти, в частност футболисти. Че нашите отбори са детронирали не един и два европейски шампиона. Че да гостуваш в България не беше едно от най-приятните занимания за европейските колоси.
СЛАВИЯ и ЦСКА са само част от тази романтична и велика футболна история на България. Към тези имена трябва да се допълнят Ботев Пд., Марек Дупница, Берое Ст. Загора, а в по-нови времена Левски, Локо Сф., Черно море и др.
И нека младите футболни запалянковци знаят, че по онова време Глазгоу Рейнджърс и Нотингам бяха колоси от ранга на днешните Реал Мадрид и Барселона.
Интер и Байерн и днес са велики отбори, а Ливърпул, Ювентус, Аякс и т.н. и днес са отбори от световна класа. Всички те са усещали вкуса на загубата по българските терени.
Това, което се е случило през 1967 година е равносилно на това в днешно време да имаме два отбора полуфиналисти в ШЛ и ЛЕ ...
Немислимо, нали ?! ...

[RIR]

Това, което се е случило през 1967 година е равносилно на това в днешно време да имаме два отбора полуфиналисти в ШЛ и ЛЕ ...
Немислимо, нали ?! ...

Въобще не е равностойно. Сега, равностойно на това е да имаме 2-3 отбора в групите на някой от турнирите.

Чети внимателно статията - Славия отстраняват 3-ти съперник и са на 1/2 финал. За ЦСКА не пише колко съперника за оттранили, но едва ли са повече.

Просто евротурнирите в момента са много по-силни и качествени първенства от преди 45 години, а освен това, нашите отбори са много по-слаби от тези от преди 45 години.

Помислете - за да стигнеш сега 1/2 финал - един, два, а понякога и три съперника квалификации и плейофи, после група от 4 отбора, трябва да си първи или втори (ако случайно си успял да се намъкнеш в ШЛ - може и трети), после 1/8 финал, 1/4 финал (а май имаше и 1/16 преди в УЕФА, но тогава групите бяха с по един мач).

Т.е., през 1967 - за 1/2 финал - 3 съперника - 6 мача.
през 2012 - за 1/2 финал - 13 съперника - 26 мача.

В никакъв случай не омаловажавам успехите на Славия и ЦСКА, безспорни са и заслужават уважение, но футбола много се промени за да правим сравнения.

Иначе статията е много интересна, особено важно е да се прочете колко е бил оспорван шампионата, макар че точките не са меродавна статистика, защото тогава мисля е било 2 за победа, 1 за равен, 0 за 0:0 и загуба.

Но 9 победи за изпадащ отбор и 13 за шампиона... Това е нереално сега.

[delqnski47]

Всеки трябва да е наясно,че този успех е благодарение на политиката от онова време,която е помогнала да се развият тези два отбора и като цяло българският спорт!Сега нямаме нищо,но това е друга тема....
Поне сме си запазвали отборите и сме продавали играчите си чак като станат на по 33-34 години!Я си представете,ако имахме политика да не продаваме масово добрите си играчи(както става след 89-та),А група колко силна щеше да бъде!!!!!!!!!!!!!!!

[marmi52]

Това, което се е случило през 1967 година е равносилно на това в днешно време да имаме два отбора полуфиналисти в ШЛ и ЛЕ ...
Немислимо, нали ?! ...

Въобще не е равностойно. Сега, равностойно на това е да имаме 2-3 отбора в групите на някой от турнирите.

Чети внимателно статията - Славия отстраняват 3-ти съперник и са на 1/2 финал. За ЦСКА не пише колко съперника за оттранили, но едва ли са повече.

Просто евротурнирите в момента са много по-силни и качествени първенства от преди 45 години, а освен това, нашите отбори са много по-слаби от тези от преди 45 години.

Помислете - за да стигнеш сега 1/2 финал - един, два, а понякога и три съперника квалификации и плейофи, после група от 4 отбора, трябва да си първи или втори (ако случайно си успял да се намъкнеш в ШЛ - може и трети), после 1/8 финал, 1/4 финал (а май имаше и 1/16 преди в УЕФА, но тогава групите бяха с по един мач).

Т.е., през 1967 - за 1/2 финал - 3 съперника - 6 мача.
през 2012 - за 1/2 финал - 13 съперника - 26 мача.

В никакъв случай не омаловажавам успехите на Славия и ЦСКА, безспорни са и заслужават уважение, но футбола много се промени за да правим сравнения.

Иначе статията е много интересна, особено важно е да се прочете колко е бил оспорван шампионата, макар че точките не са меродавна статистика, защото тогава мисля е било 2 за победа, 1 за равен, 0 за 0:0 и загуба.

Но 9 победи за изпадащ отбор и 13 за шампиона... Това е нереално сега.

Пич, ти на колко години си ?
Защото, ако си на моите ще помниш, че по онова време нямаше измислени държави, а съответно и измислени стотици нови отбори от Македония, Молдова, Азербайджан, Казахстан, Таджикистан, Грузия, Литва, Латвия, Естония, Черна гора, Косово, Босна, Хърватска, Словения, Словакия и още поне 20 такива !!!
Тогава отборите в Европа бяха далеч по-малко, но и далеч по-силни и качествени от изброените днес.
Днес може да изиграеш 10 мача срещу измислени отбори, от измислени държави без да срещнеш стойностен отбор, какъвто навремето нашите отбори срещаха още в първи кръг от ЕКТ.
Така че постиженията на българските отбори по онова време са напълно съизмерими с това днес български отбори да играят на полуфинал в ШЛ и ЛЕ.

[DANS]

Това, което се е случило през 1967 година е равносилно на това в днешно време да имаме два отбора полуфиналисти в ШЛ и ЛЕ ...
Немислимо, нали ?! ...

Въобще не е равностойно.

Горния пост е поредното доказателство за комплексирано геренско мислене в стил Т. Русев, няма значение колко са мачовете а с кого играеш, елиминираш шампиона на Испания, после детронираш европейския шампион и шампион на Англия и тогава играеш полуфинал с шампиона на Германия, това прави ЦСКА през 1982г.
а през 1981г. ЦСКА побеждава двукратния актуален европейски шампион и в двата мача и го елиминира, все едно сега БГ отбор да победи Барса като домакин и като гост в ШЛ, немислимо нали!?

[RIR]

Това, което се е случило през 1967 година е равносилно на това в днешно време да имаме два отбора полуфиналисти в ШЛ и ЛЕ ...
Немислимо, нали ?! ...

Въобще не е равностойно.

Горния пост е поредното доказателство за комплексирано геренско мислене в стил Т. Русев, няма значение колко са мачовете а с кого играеш, елиминираш шампиона на Испания, после детронираш европейския шампион и шампион на Англия и тогава играеш полуфинал с шампиона на Германия, това прави ЦСКА през 1982г.
а през 1981г. ЦСКА побеждава двукратния актуален европейски шампион и в двата мача и го елиминира, все едно сега БГ отбор да победи Барса като домакин и като гост в ШЛ, немислимо нали!?

Горният пост е поредно доказателство за комплексирано панчаревско мислене (или от Парка на Свободата, ако ти харесва повече) в стил Н. Александров (или ГА ако ти изнася повече). Ето цитат от мнението ми:

В никакъв случай не омаловажавам успехите на Славия и ЦСКА, безспорни са и заслужават уважение, но футбола много се промени за да правим сравнения.

А щом държиш да "зачешем" темата, моля те да ми кажеш кого са отстранили ЦСКА през 1967 година - като гледам последният отстранен отбор е колоса Линфийлд - това на 1/4 финал.

А за успехите от 1981 и 1982 на ЦСКА никой не е отварял дума - те също са безспорни и заслужават уважение - дори по-голямо от тези през 1967.

[Sofia 1929]

За достигането си до четвъртфинал в турнира за купата на УЕФА, Локомотив София елеминира 3 съперника(от общо 4) и играе 8 мача в турнира, колкото са изиграли и отборите на Славия и ЦСКА през 1967 г. Различен е бил формата просто.
Отстранени са Ференцварош, Динамо Киев и Монако, преди отпадането от Шутгарт.

Успехите на всички български отбори в евротурнирите заслужават уважение, няма смисъл да се стига до дребнави спорове. Адмирации за Славия и ЦСКА за успеха им през 67-ма!

[kronos]

"... когато белите отстраниха трети съперник в турнира за КНК ..... Този път поредната жертва .......бе швейцарският Сервет .................приветстваха гола .......... за победното 1:0, елиминирало северноирландския Линфийлд след 2:2 8 Белфаст."

От горния цитат става ясно какъв е стандарта, който да бъдем реалисти никога няма да стане отново. Останалото са болни комлекси.

[Captain Stottlemeyer]

Всеки трябва да е наясно,че този успех е благодарение на политиката от онова време,която е помогнала да се развият тези два отбора и като цяло българският спорт!Сега нямаме нищо,но това е друга тема....
Поне сме си запазвали отборите и сме продавали играчите си чак като станат на по 33-34 години!Я си представете,ако имахме политика да не продаваме масово добрите си играчи(както става след 89-та),А група колко силна щеше да бъде!!!!!!!!!!!!!!!

+1 Съгласен съм до голяма степен. Развитието на спорта беше държавна политика и държавата отделяше значителни средства, благодарение на които нашите спортисти бяха сред най-силните в света. Конкретно в света на футбола разликата между най-силните европейски и нашите клубове във финансово, а оттук и в спортно отношение не беше толкова фрапираща. Сега само един Роналдо, предполагам, струва повече от цялата ни "А" група.
За трансферите на футболисти в чужбина бих изказал друго мнение: Ако нашите най-големи звезди имаха възможност преди години да играят навън, някоя от тях щеше да спечели "златната топка" доста преди Христо Стоичков и незабравимото американско лято от 1994 г. щеше да дойде значително по-рано.