“Ботев” - “Барса” или романтичният мач

[naskostaf]

Ако си задавате въпроса кой български клуб е демонстрирал истински и неподправен романтичен футбол, то не търсете отговора далеч от Пловдив и култовите местни “канарчета”. Отговорът на “Ботев” към всичко, което му бе сторено по време на комунистическия режим, бе автентичен футбол, уникална атмосфера и задължителни победи над противниците си в Пловдив. През тази голгота преминаваха не само българските му съперници, но и доста световни грандове, сред които блестят имената на два клуба, печели по 4 пъти Купата на европейските шампиони - “Барселона” и “Байерн”. Но в Голямата къща (така ботевистите назовават известния преди като “9 септември” градски стадион на Пловдив) дори световните грандове разбираха, че има и по-големи майстори от самите тях.

30 септември 1981 г. е един необикновен и луд ден за Пловдив. Любимият на половин град отбор на “Ботев” приема колоса “Барселона” в мач реванш от I кръг на турнира за Купата на носителите на национални купи (КНК). Първата част от сблъсъка е загубена с обезсърчителното 1:4, но ботевистите знаят, че за техния отбор няма нищо невъзможно. Стадионът е препълнен, според мнозина на този мач се прави и вечният рекорд по посещаемост в Пловдив - 50 000 зрители.

И публиката набързо разбира, че ще присъства на исторически двубой. “Барса” на Шустер, Симонсен и Кини бързо преминава в кръгова отбрана и вижда зор в отбиването на “жълто-черните” талази. Реално още в първото полувреме “Ботев” вече трябва вече да води с 3:0 и да е с единия крак в следващия етап. Резултатът обаче е само 1:0 след гол на голямата звезда Георги Славков. Съдията от Белгия Шоутерс е излязъл с твърдото намерение да не допуска сензацията и прави всичко възможно “Барса” да оцелее в пловдивския ад. Пет минути след гола на Славков, той отменя второ редовно попадение на Костадин Костадинов, а минути преди това подминава без реакция нарушение за стопроцентова дузпа срещу крилото на “Ботев”. Повалянето на Костадинов е запечатано на красноречив кадър (б.р. - виж вдясно), на който се вижда, че испанецът Олмо действа с отявлена балтия в наказателното поле.

През втората част натискът на “канарите” продължава, както и безспирните атаки. На няколко пъти топката се движи успоредно по голлинията на гостите, но така и не се стига до втори гол, който окончателно да дръпне боята от иначе доста мургавите лица на испанците.

“Ботев” отпада, “Барселона” оцелява и 8 месеца по-късно стига финал на турнира, където печели срещу “Стандарт” (Лиеж) с 2:1. Мачът в Пловдив си остава най-трудното препятствие за каталунците, което се доказва и от оценката, която дава треньорът на “Барселона” Удо Латек.

Ако днес светът се възхищава на “Атлетик” ( Билбао), то едва ли на някого му минава през ума, че преди 30 години абсолютно същата политика се провежда в българския футбол. Треньорът Динко Дерменджиев изгражда изключително млад отбор, съставен почти изцяло от местни момчета, продукти на знаменитата школа на ст. “Христо Ботев”. Срещу “Барса” съставът е почти изцяло от играчи под 25 г., а най-младите Румен Юруков-Пики, Митко Младенов и Марин Бакалов са на по 20.

Славков и Костадинов са на 21, а капитанът Зехтински, който минава за опитен играч, е само на 25. Дори и двете резерви, които се появяват на терена - Трифон Пачев и Митко Аргиров, също са в младежка възраст. С този невероятно млад отбор, който няма никакъв турнирен опит, “Ботев” надиграва напълно “Барселона”, взривява Градския стадион и пише славна страница в историята си.

“Ботев” по онова време разполага с двама равностойни вратари Вичев и Пейчев, първият пази на “Камп Ноу”, вторият в Пловдив. В защита са десният бек Юруков, заменил местната легенда Наско Гаръбски, централните защитници Хорозов и Младенов, отляво е Блангев. В този защитен вал има сигурност, твърдост, а когато трябва - и насаждане на бърз респект у противника. В средата на терена двете моторчета са Коста Танев, направил мача на живота си срещу Шустер и Бакалов.

Атомното нападение е убийствената амалгама от невероятния талант на Георги Славков, бразилските умения на Зехтински, бързината на Костадинов и голмайсторския нюх на “орела” Краси Манолов. Направо отбор мечта. В следващите 10 г. те бяха доминатори на футболната мода в България, изпращаха на 3 гола разлика “Левски” още на табелата за влизане в Пловдив. С ЦСКА бе по-различно, защото по онова време отборът се наричаше Армейско физкултурно дружество “Тракия”.

Днес отборът дори във “В” група играе пред 7-8 хиляди души, феновете са верни и горещи. Позабравен факт обаче е, че публиката на “Ботев” никога не прие името “Тракия” и нито един фен на този отбор не е наричал любимия си клуб с натрапеното от режима име. А на наивния въпрос защо се казвате “Тракия”, а скандирате “Ботев”, всеки фундаментален привърженик на клуба би отговорил “Не питай разума, питай сърцето”. “Ботев” е в техните сърца и затова няма значение в коя дивизия играе.

Точно преди 30 години на наровете в Гарнизонния военен арест в Пловдив в качеството им на провинили се военнослужещи, разговаряха авторът на този материал и един от участниците в галата срещу “Барса” - Митко Аргиров. Сержантът от БНА Аргиров бе получил едноседмично наказание заради желанието си да премине в друг отбор. Тогава слушах в захлас впечатленията на Аргиров от “Камп Ноу”, където той не игра, и от невероятния мач в Голямата къща, където той влезе в 70-ата минута като резерва на капитана Зехтински.

Запомнил съм от разказаното, че един от играчите на “Ботев”, за да провокира най-силния футболист на гостите Барнд Шустер, се е изплюл в лицето му. Белият ангел, каквото е прозвището на Шустер, само се избърсал, погледнал го в очите и го подминал с усмивка. Но в Пловдив дори на Шустер не му бе леко и през мач бе с доста угрижен вид.

И още един спомен на очевидец. На 28 септември 1981 г. от чартъра на “Барса” слязоха 20 човека в еднакви сини костюми и само един с бяла риза и светли дънки. Това бе Шустер. Велик футболист, който сам се отказа от националния отбор на Германия, а с това и от възможността да играе на три световни финала. На 30 септември 1981-а тази знаменитост бе само зрител отблизо на едно велико представление. Изнесено изцяло от футболистите в жълто-черно. Заради такива играчи е родено клишето, че у нас винаги ще се раждат талантливи футболисти.

“Ботев” единствен извън ЦСКА, “Левски” и “Славия” ще попадне в рубриката още 2 пъти - с мачовете си с “Атлетико” (Мадрид) през 1962-а и “Байерн” (Мюнхен) през 1984-а. Този факт наред с участията на “Ботев” и в трите европейски турнира правят от този клуб нещо по-специално, когато стане дума за български успехи на клубно ниво.

В следващ брой - “Етър” срещу “Кайзерслаутерн”, 21 години преди Балъков да оглави “лаутерите”.

ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ

[Raoul_Duke]

Чиста дузпа не са ни дали тогава. Явно не само вчера са ги подпирали

Най-посетеният мач в историята на пловдивския футбол - 60 000 на ст.Пловдив

Коце Костадинов в атака

[kubik]

че публиката на “Ботев” никога не прие името “Тракия” и нито един фен на този отбор не е наричал любимия си клуб с натрапеното от режима име. А на наивния въпрос защо се казвате “Тракия”, а скандирате “Ботев”, всеки фундаментален привърженик на клуба би отговорил “Не питай разума, питай сърцето”. “Ботев” е в техните сърца и затова няма значение в коя дивизия играе.

Като мнооооого малък си спомням как из града беше надраскано ''Тракия'' и някой задраскваше ''т''-то и ставаше ''ракия''

Това ,че нито един фен не го е приемал името Тракия , много-много не отговаря на истината

[група съветски учени]

Още снимки от мача:

Славков бележи от пряк свободен.

[група съветски учени]

Чиста дузпа не са ни дали тогава. Явно не само вчера са ги подпирали

Да, тях си ги подпират от край време.

[Ботев Пловдив]

че публиката на “Ботев” никога не прие името “Тракия” и нито един фен на този отбор не е наричал любимия си клуб с натрапеното от режима име. А на наивния въпрос защо се казвате “Тракия”, а скандирате “Ботев”, всеки фундаментален привърженик на клуба би отговорил “Не питай разума, питай сърцето”. “Ботев” е в техните сърца и затова няма значение в коя дивизия играе.

Като мнооооого малък си спомням как из града беше надраскано ''Тракия'' и някой задраскваше ''т''-то и ставаше ''ракия''

Това ,че нито един фен не го е приемал името Тракия , много-много не отговаря на истината

На стадиона се пееше "Ботев".

[petrof]

че публиката на “Ботев” никога не прие името “Тракия” и нито един фен на този отбор не е наричал любимия си клуб с натрапеното от режима име. А на наивния въпрос защо се казвате “Тракия”, а скандирате “Ботев”, всеки фундаментален привърженик на клуба би отговорил “Не питай разума, питай сърцето”. “Ботев” е в техните сърца и затова няма значение в коя дивизия играе.

Като мнооооого малък си спомням как из града беше надраскано ''Тракия'' и някой задраскваше ''т''-то и ставаше ''ракия''

Това ,че нито един фен не го е приемал името Тракия , много-много не отговаря на истината

Спомням си когато бяхте Тракия. Много хубаво име, не знам какво не ви харесваше? Даже напротив по-истинско и автентично е. Отбори с името Ботев сигурно има десетки в България. Също така е глупаво използването на национални герои за имена на футболни клубове. Опорочават се нещата, обиждат се герои.

[Raoul_Duke]

Като мнооооого малък си спомням как из града беше надраскано ''Тракия'' и някой задраскваше ''т''-то и ставаше ''ракия''

Това ,че нито един фен не го е приемал името Тракия , много-много не отговаря на истината

Спомням си когато бяхте Тракия. Много хубаво име, не знам какво не ви харесваше? Даже напротив по-истинско и автентично е. Отбори с името Ботев сигурно има десетки в България. Също така е глупаво използването на национални герои за имена на футболни клубове. Опорочават се нещата, обиждат се герои.

Тоя не е от нашите, отявлен антиботевист е и пак говори наизуст

Иначе съм съгласен, че Тракия е едно прекрасно име, което е символ както на географско положение, така и на историята на тези земи. Носи не особено приятен привкус, поради факта, че е било насилствено наложено в едни минали времена.

Аз лично нямам никакъв проблем с това име, но щом основателите през 1912 са решили да е Ботев, нека е Ботев

[petar123]

"“Ботев” единствен извън ЦСКА, “Левски” и “Славия” ще попадне в рубриката още 2 пъти - с мачовете си с “Атлетико” (Мадрид) през 1962-а и “Байерн” (Мюнхен) през 1984-а."

Само с това не съм съгласен. Берое има поне три култови съперничества, с които може да попадне в подобна рубрика - през 1972 с Аустрия Виена 7-0!; през 1973 с Атлетик Билбао 3-0 и четвъртфинал за КНК, където отпада с 0-2 и 1-1 от бъдещия носител на купата Магдебург; през 1979 с Ювентус 1-0 в Стара Загора (вторият мач в Торино е загубен с 0-3 след продължения и скандално съдийство в редовното време и отменен гол за беройци).
В подобна рубрика би следвало да намери място и култовият рейд на Локо София до четвъртфинала за Купата на УЕФА през сезон 1979-1980 (последователни победи над Ференцварош, Монако и Динамо Киев). След този знаменит рейд цяла Европа сваля шапка на незабравимия Начко Михайлов. Не по-малко значими са победите на Академик над Милан с 4-3 и на Марек над Байерн с 2-0. Нека не делим успехите на българските отбори - те са на всички нас (особено сега, когато сме позабравили от вкуса им).

Конкретно по темата. като левскар трябва да призная - мачовете срещу Ботев ни бяха кошмар. Спомням си, че като дете се молех само и само да паднем с по-малко. Канарчетата през 80-те играеха наистина бразилски футбол. Победите над Байерн и Барселона не бяха случайност. Ако този отбор имаше малко повече самочувствие в гостуванията можеше не само да вземе някоя друга титла в България, но и да направи значим рейд в Европа. Аз лично страшно харесвах играта на Петьо Зехтински, Гецата Георгиев, Георги Славков и Атанас Пашев. Страшни техничари!

[kubik]

Конспирации , провокации.... хахах

Някой не могат да погледнат по далеч от носа си ,а на други така им изнася !

Нищо не целя . Пиша ви истината !