Имате ли спомени от славното американско лято ?

[Red_Neck]

Абе като се има предвид първия мача с Нигерия и последния с Швеция и това че завършихме с отрицателна голова разлика... май не трябва да ги величаем толкова. Едни хървати и турци си се класираха на трето място на световните първенства без проблеми.
А нашите - дай последния мач да правиме Стоичков едноличен голмайстор(идеята на Пенев) и хоп 4:0 за Швеция!
И за благодарност, после Ицо каза, че той направил Пенев треньор!
Абе чорбарска му работа!

Дамянка, досега имах подозрения, но вече съм сигурен в едно - редовно си поръчваш скъпа проститутка и .... не ти става пишока!
Няма друга причина да си толкова отрицателна твар ... честно!

Преди онзи отбор нямахме победа на Свевтовно и никога не се бяхме класирали на Европейско!
След онзи отбор пропуснахме 4 Световни поред и не се вижда кога ще се класираме отново.
Изводите ги оставям за теб.

ПП: ... и Май месец, когато Ицо ти докара на крака Марадона, Кройф,Ромарио, Баджо, Матеус ... и т.н. ..... да не забравиш пак да кажеш: "Чорбарска му работа!"

[гражданин от село]

Ех радост, ех младост!

[petar_m_popov]

Преди мача с Нигерия един се репчеше ,че няма как да ни бият и ако паднем щял да си остриже главата НУЛА номер.Е както винаги излъга и не се острига, макар че на празна плевня покрив не им трябва

[baywatchfan]

Хора, на няколко места прочетох "дано някога изживеем отново такава радост", "дано тези, които не са, някога да изживеят" и други подобни мнения. Ако ние, родените през 80-те и 70-те, които израстнахме с тези успехи, които истински заобичахме България и Националния отбор тогава, ако ние не се наемем да помогнем на футболът ни да тръгне нагоре, никога няма да изживеем повече такива моменти и следващите поколения също няма да го направят.

Колкото и да обичам и уважавам героите ни от САЩ 94, ясно е че те нямат качествата и желанието футболът ни отново да стигне висотите, които беше стигнал, а и да ги задмине. Като футболисти бяха страхотни, но през онова американско лято те не бяха деца, не усетиха какво е да бъдеш закърмен с онези велики за всяко дете времена, да започнеш да гледаш футбол именно заради тях и след това вечно да се надяваш един ден те да се повторят отново. Това, което искам да кажа, че ако някой истински, от сърце желае България отново да има силен футбол и да повтори и подобри най-доброто си класиране на Световно, това сме ние. Аз вярвам, че когато човек иска нещо много силно, може да го постигне. Когато много хора искат нещо много силно, могат със сигурност да го постигнат. Давайте да правим една група и да действаме, идеи има много, възможности има много! Българи Юнаци!

[Странджата]

Благодаря на v.r.s.. на 1913, на RESPECT за така вълнуващото и лично пресъздаване на атмосферта на онова лято.
Аз искам само да добавя две неща - бях вбесен , че в часовете на тази еуфория нямаше човек откъде да си купи българско знаме. И второто - всичко, написано за американската мечта , е истина. Но все си мисля колко добри отбори имахме и за предишните първенства - не по-слаби от този в Щатите, но не успявахме. И нека да не забравяме тези, които бяха преди "американците".

[1913]

Благодаря на v.r.s.. на 1913, на RESPECT за така вълнуващото и лично пресъздаване на атмосферта на онова лято.
Аз искам само да добавя две неща - бях вбесен , че в часовете на тази еуфория нямаше човек откъде да си купи българско знаме. И второто - всичко, написано за американската мечта , е истина. Но все си мисля колко добри отбори имахме и за предишните първенства - не по-слаби от този в Щатите, но не успявахме. И нека да не забравяме тези, които бяха преди "американците".

Странджа, прав си за знамената. Моето го купих при първата отдала се възможност, а именно пред "Васил Левски" докато чакахме момчетата да се придвижат от летището до стадиона. Това знаме е било с мен навсякъде, има 4 дупки от куршуми, преживяло е и други перипети, но все още е тук.

[Пловдивчанинът]

Не помня бил съм на годинка и половина, но съм кръстен в деня на България - Германия 2:1. Иначе след това са ми разказвали много, знам всичко имам много снимки и вестници от тогава съхранени. Жалкото е, че едва ли ще изпитаме отново подобно нещо....

[veni__85]

Бях на 9, имам спомен само от мачовете с Германия, Италия и Швеция. Помня , че исках да гледам мача с Аржентина , но не издържах и заспах.

[NOMER14]

Абе като се има предвид първия мача с Нигерия и последния с Швеция и това че завършихме с отрицателна голова разлика... май не трябва да ги величаем толкова. Едни хървати и турци си се класираха на трето място на световните първенства без проблеми.

Какво постигнаха турчилята на Световното в Азия? Биха само азиатските отбори и Сенегал, равен с Коста Рика и това им даде медал. Ако бяха играли с европейски отбор, щяха да ядат какалашката, съдиите също щяха да ги резнат. Ние бихме Франция(по-бъдещия шампион), Аржентина(бившия шампион) и Германия(настоящия шампион), като два от тях ги отстранихме.

[КРАСОТА ВЯРА БОРБА]

Спомням си го като вчера ,,лудото американско лято''.Първият мач беше отвратителен.Един нигериец ми предложи да го гледаме заедно.Отказах му и така му спасих живота.В момента в който видях как един грозен цигански негър прави стойка на пикаещо куче до гредата на нашата врата щях да го убия.И се понесоха едни вопли че пак ще сме си същите.Втория гол на Наско срещу Аржентина ми върна вярата за нещо по-голямо.И ако онзи податлив амбряж Каню беше свирил като хората можеше и да сме на финал.Малка изстрадала от комунизма държавица финалист на световно първенство по най-популярната игра.Помня как учудено гледаха хамериканците къпането със дрехи в басейна.Как един писач беше писал че Стойков си е взел лека жена,непознавайки Марияна.Специално за първенството което беше в късните часове и ранните всяко заведение,капанче сложиха телевизори и останаха презадоволени.Повечето гледахме мачовете навън,за да не притесняваме семействата и комшиите.Мача с немците го гледах с един босненец.Така се радваше на нашата победа,че си изкара вечерта без да се бръкне в джоба.В Югославия се водеше война и единствените изстрели във въздуха бяха по случай нашата победа над Германия.На манифестацията в центъра на Пловдив можеше да завиди и деветосептемврийската.При завръщането си в България от летището до националния стадион имаше повече българи събрани на едно място от всяко едно нещо което е ставало до сега.Повече от първият демократичен митинг.Чувството беше неописуемо.Гордостта и радостта на българите обиколи световните медии.