Имате ли спомени от славното американско лято ?

[HekakaB]

Помня как седях на тротоара пред блока, а като погледна блоковете наоколо, от всяка втора тераса или прозорец висеше трибагреник.Лудница беше.

[rockierockie]

Беше страхотно!!! След първата ни победа на световно въобще, когато бихме Гърция с 4-0, бяхме в еуфория, а след победата над Аржентина вече правехме едни трескави сметки с кого ще играем. Събирахме се пред блоковете, вадеха се телевизори, вдигаше се шум до Бога, до среднощ! Когато победихме и Германия, сякаш бяхме вече световни шампиони!!!На центъра на Варна колони от автомобили с развети знамена, с хора висящи по прозорците на колите, по таваните им, крещящи от радост!Толкова много хора събрани заедно не е имало никога! Прегръщат се и се целуват абсолютно непознати, просто ей така, всеки носи някаква бутилка в ръка! Беше просто лудост, велико! Няма да имаме друго такова лято!

[barca4ever]

Още не съм бил и роден, на нашите по време на Световното е била сватбата и и част от медения месец, и са ми разказвали какъв кеф е бил, който ще едва ли ще стане в близко бъдеще. След 2 месеца правя 21г, и сам осъзнавам колко отдавна е било това, то и последното ни участие на голям форум беше, когато бях на 9 пак доста отдавна.....

[za6t0]

Бях на 16 години.След всеки мач излизахме на улицата беше наистина лудо.Почна се от мача с Аржентина ,който спечелихме с 2 на 0 .Имаше голям страх от Марадона тогава ,но нашите играха брилянтно.Мача с Мексико завърши към 3 без 15 сутринта и всички излязохме на улицата до сутринта не сме спирали да викаме БЪЛГАРИ ,ЮНАЦИ!!С германците беше привечер някъде към 18 00 българско време ,изръбах си ноктите на краката направо.При двата наш бързи гола , с които обърнахме за 2 на 1 виждах нашите на финал.След мача всички отново на улицата ,такива изживявания пожелавам на всеки човек.Не спирахме да се гордеем с нашите момчета,знаехме че имаме страхотни футболисти ,които и в следващите години не спряха да трупат престижни победи.В Америка ни спря ни един тъп френски съдия за жалост.Пожелавам на всеки да изживее едно истинско футболно лято с марка БЪЛГАРИЯ.БЪЛГАРИ,ЮНАЦИ !

[Велислав Вуцов]

Не съм го гледал. Бях обиден, че не ме взеха в САЩ по онова време, въпреки че имах връзки.

[Daniel Levski]

Беше голяма емоция. Всички излизаха по улиците на София. Най-хубави бяха първата победа въобще на световно срещу Гърция с 4 на 0, и победата срещу Германия.

[Daniel Levski]

Бях на 16 години.След всеки мач излизахме на улицата беше наистина лудо.Почна се от мача с Аржентина ,който спечелихме с 2 на 0 .Имаше голям страх от Марадона тогава ,но нашите играха брилянтно.Мача с Мексико завърши към 3 без 15 сутринта и всички излязохме на улицата до сутринта не сме спирали да викаме БЪЛГАРИ ,ЮНАЦИ!!С германците беше привечер някъде към 18 00 българско време ,изръбах си ноктите на краката направо.При двата наш бързи гола , с които обърнахме за 2 на 1 виждах нашите на финал.След мача всички отново на улицата ,такива изживявания пожелавам на всеки човек.Не спирахме да се гордеем с нашите момчета,знаехме че имаме страхотни футболисти ,които и в следващите години не спряха да трупат престижни победи.В Америка ни спря ни един тъп френски съдия за жалост.Пожелавам на всеки да изживее едно истинско футболно лято с марка БЪЛГАРИЯ.БЪЛГАРИ,ЮНАЦИ !

Не се започна с мача с Аржентина, а с Гърция.

[zaraber]

И аз да си кажа .
Онова лято бях бременна с първото си дете и всички роднини (които не са любители на футбола) бяха много притеснени дали ще дочакам термина .
Еуфорията след втория ни мач беше пълна, защото след загубата от Нигерия доста се бяхме примирили, че пак ще бъдем от миманса. А дузпите .... - майко мила, няма такава драма и такова щастие!!!!!! Вратарят на Мексико беше наистина много добър, като котка се хвърляше, но не му достигна ръста, а Михайлов тогава беше на върха си!
Пожелавам си пак такива емоции, а на тези които не са ги изживели - задължително да ги изпитат.
Трудно ми е да ги опиша, защото не съм писател, но самият факт, че вече повече от 20 години ги помня е показателен. В автобуси, в магазини, по улиците се говореше само за мачовете. Не знам дали можете да си представите жени на възраст - над 50, над 60 години - които коментират: "... нашите момчета как играха, ... бихме; .... кога е следващия мач ..." и т.н. А колко алкохол се изпи, и всеки беше с весело пиянство !
Лошото е, че нашите велики футболисти от тогава се оказаха лоши ръководители(с малки изключения), и вместо футболът ни да тръгне нагоре той се срина.

[гарфилд]

Беше страхотно!!! След първата ни победа на световно въобще, когато бихме Гърция с 4-0, бяхме в еуфория, а след победата над Аржентина вече правехме едни трескави сметки с кого ще играем. Събирахме се пред блоковете, вадеха се телевизори, вдигаше се шум до Бога, до среднощ! Когато победихме и Германия, сякаш бяхме вече световни шампиони!!!На центъра на Варна колони от автомобили с развети знамена, с хора висящи по прозорците на колите, по таваните им, крещящи от радост!Толкова много хора събрани заедно не е имало никога! Прегръщат се и се целуват абсолютно непознати, просто ей така, всеки носи някаква бутилка в ръка! Беше просто лудост, велико! Няма да имаме друго такова лято!

Колегата го каза вместо мен. Аз бих добавил,че след мача с Германия,на центъра на Варна,до Часовника се играеше хоро.Имаше гайди,акордеони...всичко беше като на ПРАЗНИК.Вървяхме,пеехме,викахме от кеф и се прегръщахме като братя и сестри,с тези дето се разминаваме.Отнесох и няколко целувки от непознати мацки.Бях само на 23 и изглеждах много добре. Беше някаква пълна лудница.Най-големия празник.Всички бяхме луди от щастие и много горди с нашите момчета.Имам много спомени оттогава,но ще кажа най-смешния.Ицо като препарира Илгнер,всички излязохме на терасата и викахме от кеф.Навсякъде край нас,пред блока и по другите тераси,бе същото и тъкмо се върнахме в стаята,видяхме как Фара я вдигна,Лечков я набучи,а ние веднага обратно на терасата. След мача пеша от дом Младост до центъра и обратно.Не вярвах,че го преживявам,но бях луд от щастие.

[boabbb]

Имам доста спомени Тогава бях на 6 години и общо взето оттогава гледам футбол Спомням си как станах в 3 през нощта, за да гледам как Рашиди Йекини ( оня дето стискаше мрежата ), Даниел Амокачи и Емануел Амунике направо ни разнебитиха. Тогава Ицата препарира оная маймуна Руфай, май им беше вратаря, обаче се оказа, че било непряк фаула С гърците беше някъде надвечер мача, по-рано от обикновено, а с Аржентина - мисля, някъде към 12 нощеска почнахме Върхът на всичко беше победата над Германия - коли надуват клаксоните, хора с бутилки навсякъде, в Кюстендил имаше хиляди на площада, нямаше къде да се стъпи от счупени бутилки И един по-смътен спомен - как си играя нещо с разни камиончета и колички на земята, и изведнъж баща ми скочи с викове - Емо Костадинов го беше вдигнал на крака с втория гол на "Парк де Пренс" За съжаление, няма изгледи тези неща някога повече да се повторят ...