Red_Neck написа:Незабравими моменти .... невероятни емоции.
Истината е, че имахме изключително балансиран отбор - сигурен вратар, отлична централна двойка защитници (леки забележки към Кирячето на бека - много си оголваше зоната), перфектна средна линия (Балъков беше в невероятна форма) и убийствено ефективни нападатели ( Ицо в 2 поредни мача пробяга 50 метра под 6 секунди и вкара 2 гола) и ....... професор Пенев на скамейката.
Много хора продължават да подценяват чичо Митко, но той имаше няколко гениални хода:
- използването на 2-ма плеймейкъри (Бала и Лечков);
- пускането на нападателя Ивайло Йорданов на мястото на Туньо като централен защитник в мача с Мексико;
- успя да свали напрежението в съблекалнята след скандалите между Стоичков и Ники Илиев по време на квалификациите;
От фиестите след победите ни си спомням някои сцени с широка усмихва, но една изпъква. Комшийката от втория етаж (тогава активна пенсионерка на 65-70 години) блъскаше 2 капака на тенджери (като чинели) след победата над Германия с викове Ицо-Ицо-Ицоооооо, а мъжът и вееше една зелена покривка
За съжаление, едва ли ще се повтори такова поколение. При ограниченията за чужденци, които бяха в сила, имахме футболисти в Барселона, Порто, Хамбургер, Спортинг (двама), Бетис и т.н. .... да не говорим, че следващите 2-3 години буквално наводнихме Бундеслигата.
Колега реднИк - това звание по подхожда на армейската ви същност, понеже клипчето с Гаджев много ме впечатли, предлагам да направиш анкета - за какво се радва.
Аз предполагам, че някой от сектор В му е подвикнал, че остава в Левски още един полусезон
