Градският стадион в Стамболийски вече ще носи името на Георги Славков. Решението, взето с пълно единодушие от местния общински съвет, влезе официално в сила от 24 април 2015 г.
Преименуването на стадиона, на който Бенкса прави първите си стъпки във футбола, бе осъществено на скромна церемония, в присъствието на семейството, роднини и съотборници на легендарния носител на "Златната обувка".
Майката на Славков получи решението на общинския съвет, а слова по адрес на големия майстор на футбола изрекоха видните фигури от историята на "Ботев" - Петър Зехтински и Иван Глухчев.
Дъщерята на Георги Славков - Десислава, също взе думата, за да изкаже благодарност от името на цялата фамилия за оказаната чест и признателността, които Бенкса продължава да получава след внезапната си смърт на 21.01.2014 г.
Георги Славков е роден на 11.04.1958 г. в с. Мусомище. В ранна детска възраст семейството му се мести в гр. Стамболийски. Там носителят на "Златната обувка" прави първите си стъпки във футбола, а години по-късно Бенкса е привлечен в школата на "Ботев" Пловдив, откъдето започва славния му път в най-популярната игра.
Стадион "Георги Славков" е открит през 1964 г. Оттогава до момента на своето преименуване той носи името "Димитър Шакаданов"
/sport.plovdiv24.bg/
Бенкса го заслужава!Поклон!
Градският стадион в Стамболийски
Модератори: paceto, Irish stout, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist, Udoji90
Градският стадион в Стамболийски
有普罗夫迪夫球迷
Re: Градският стадион в Стамболийски
Честито на Стамболичани,сега само трябва и паметник да издигнат на вечния треньор Благо Ван Гал 

Re: Градският стадион в Стамболийски
Мда... а знаете ли кой е Димитър Шакаданов ?
Роден е в Драма, и след терора над българските семейства в Егейска Македония и в Беломорието той бива принуден да подпише декларация за „доброволно изселване” в България. Заселва се в Кричим.
За кратко участвува в четата на Тодор Паница. Взима дейно участие в първото в света антифашистко Септемврийско въстание от 1923-та година. Тогава получава и първата си смъртна присъда от фашистката власт на борис. Успява да избяга от затвора и минава в нелегалност в Пловдив. Участник в стачките на тютюноработниците.
По-късно заминава в Испания и се присъединява към Интернационалните бригади, които водят война с фашисткия режим на Франко. Интербригадист, военен командир на бойна група български интербригадисти. След завръщането си в България, е помощник на П. Ченгелов и Първи секретар на военното крило на НОВА/БКП в региона. Пълномощник на Станке Димитров, който тогава е в СССР. Посреща английския резидент за България, майор Томпсън, и пратките с оръжия, спускани с парашути на българските партизани от британски самолети.
Става ятак, после партизанин. Заловен е и получава втората си смъртна присъда. Отново успява да избяга от затвора.
През 1943-та посещава семейството си в Кричим, но е заловен от двама местни стражари. Закарват го до Марица, в местността Кемера, където след дълги мъчения го убиват и отрязват главата му.
Главата му е продадена от убийците на фашистката власт в Пловдив, срещу 50000 тогавашни лева. Убийците се връщат и подпалват къщата му, в която са жена му и двете му деца. Други хора ги спасяват, но белезите от изгореното им остават за цял живот...
Роден е в Драма, и след терора над българските семейства в Егейска Македония и в Беломорието той бива принуден да подпише декларация за „доброволно изселване” в България. Заселва се в Кричим.
За кратко участвува в четата на Тодор Паница. Взима дейно участие в първото в света антифашистко Септемврийско въстание от 1923-та година. Тогава получава и първата си смъртна присъда от фашистката власт на борис. Успява да избяга от затвора и минава в нелегалност в Пловдив. Участник в стачките на тютюноработниците.
По-късно заминава в Испания и се присъединява към Интернационалните бригади, които водят война с фашисткия режим на Франко. Интербригадист, военен командир на бойна група български интербригадисти. След завръщането си в България, е помощник на П. Ченгелов и Първи секретар на военното крило на НОВА/БКП в региона. Пълномощник на Станке Димитров, който тогава е в СССР. Посреща английския резидент за България, майор Томпсън, и пратките с оръжия, спускани с парашути на българските партизани от британски самолети.
Става ятак, после партизанин. Заловен е и получава втората си смъртна присъда. Отново успява да избяга от затвора.
През 1943-та посещава семейството си в Кричим, но е заловен от двама местни стражари. Закарват го до Марица, в местността Кемера, където след дълги мъчения го убиват и отрязват главата му.
Главата му е продадена от убийците на фашистката власт в Пловдив, срещу 50000 тогавашни лева. Убийците се връщат и подпалват къщата му, в която са жена му и двете му деца. Други хора ги спасяват, но белезите от изгореното им остават за цял живот...
Wikipedia : Българите са малък, но изключително прост народ. Тъпи, неуки, необразовани и озлобени комплексари, мързеливи неработещи пияници, чакащи на заплатите на жените си. Амин !


Re: Градският стадион в Стамболийски
Разбрахме,че е комунистически терорист и престъпник.Като Станке Димитров-един от главните организатори на атентата в църквата „Света Неделя“,при който загиват 213 души,вкл. и деца.Тъжното е ,че в България все още не само стадиони,но и отбори продължават да носят имената на такива безродници...
Върни се в “Футбол - България”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 17 госта