Ето, защо няма да получим отговор на въпроса - как бе възстановен "Спартак" Пловдив?! За съжаление, постоянно се повтаря как сме били "изтъкани от омраза и комплекси"... а не е ли странно, когато се премълчават такива неща, само защото с тях може да се каже нещо ХУБАВО за противника?! За съжаление, това че автора на темата не каза нищо в тази насока, внася наистина съмнение за истинските футболни пристрастия, които има, защото както се вижда от думите на Иван Барбов и от това, което поствам по-долу ... т.е. думите на едни ГОРДИ СПАРТАКЛИИ, които нямат никакви притеснения да изкажат своите благодарности към един клуб, които има РЕШАВАЩА роля НЕ ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО, а за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на една от ЕМБЛЕМИТЕ НА ГРАДА НИ... то... неразбираемо е - защо ТУК нищо не се написа за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на този наистина ГОЛЯМ пловдивски отбор.... да не би да е защото трябва да се отдаде заслуженото на "Локомотив" Пловдив?! Дано не е това!!!
ФРАГМЕНТИ от СПОМЕНИТЕ на ВЪЗСТАНОВИТЕЛИТЕ на "Спартак" Пловдив публикувани на страниците на книгата на Гено Бахчевански за историята на Спартак" Пловдив (стр. 58-62)... 0.3. ПОЛКОВНИК СТОЕНЧЕВ: - След обединението повече внимание се обръщаше на „Ботев", даже не се изпълниха някои условия. Например - почнаха да излизат и да играят само със жълти фланелки. Това подейства в квартала, за¬роди се едно движение, в което се озовахме една тройка Никола Дамянов, някогашния вратар, журналиста Методи Танев и моя милост. Решихме да използваме един голям момент -изборите за Народно събрание. Тогава Методи свърши работата - вреше се в партийните среди и там му казали, че за да се възстанови „Спартак", трябва да има искане от гражданството. И ние решихме да използваме момента, когато кварталът се събра на голямо събрание в Медицинския институт „Мара Малеева". Тогава аз се явих от името на „заверата" и направих едно голямо изказване, в което най-важното беше, че най-добре е да се възстанови законното дружество „Спартак". Това влезе в декларацията на района. На това събрание участваха ген. Стоилов, майка му Мара Стоилова, Иван Панев, тогава го издигахме за народен представител, после стана кмет на града, но по-важното - юноша на „Спартак", и още много общественици. Като чуха моето предложение цялата зала стана на крака и ръкопляскаха. Ентусиазмът стигна до-там, че в Цар Симеоновата градина до стария шадраван някой беше закачил знаме на „Спартак" и се наложи да давам обяснения по този случай. В крайна сметка хората чувстваха и искаха този път да стане разединение. И успяха - беше решено възстановяването. Определено беше аз, Диев и полковник Стойнов да отидем в София и да потърсим наши хора, които работят там. Ходихме няколко пъти, все при изтъкнати по това време хора, включително и при Димитър Николов, шефа на футболния съюз. Той ни се присмя - знам, че вече е решено, но трябва да почнете от селските групи. И тогава ни даде една идея - говорете с „Локомотив", ако се съгласят на мястото на дублиращия им отбор в южната зона да играе вашият. Ръководството на „Локо" се съгласи, за което съм им благодарил неведнъж, и така се започна отначало.
ПАВЕЛ ПАВЛОВ - новият зам.-председател: - Започнахме ентусиазирано за бързото наваксване на погубеното в тези общи с „Ботев" години. За съжаление получихме в наследство порутената, напълно износената и похабена база на стадион „Спартак". .......................................
Що се отнася до футбола, който е лицето на всяко спортно дружество, проблемите бяха много сериозни и кой знае как щяха да завършат, ако не бе онази забележителна колегиалност на ръководителите на „Локомотив", които ни преотстъпиха отбора си, който играеше във „В" група. ................
ИВАН БАРБОВ: Всички спартаклии мечтаехме за този ден и все се надявахме, че простотията, да не кажа престъплението, извършено спрямо „Спартак", рано или късно ще бъде поправено. И когато най-после клубът отново възкръсна, аз бях поканен и съвсем естествено с нескрита радост поех да ръководя отбора. Но всъщност отбор налице нямаше. И само отзивчивостта на ръководството на „Локомотив" - Пловдив спаси положението, като ни преотстъпи дублиращия си отбор, който играеше във „В" група.