Нека сравним групите.
Реал е по-силен от онази Барселона.
Реал смаза Байерн на полуфинала. Барса победи с много късмет и сериозно съдийско рамо Милан на полуфинала и после трудна победа над Арсенал в скандален финал. В първенството Барса като шампион взе по-малко точки от Реал като нешампион миналия сезон.
И Барса в последствие отпадна още на осминафинал. Реал ще стигне по-далеч.
Вердер по-силен от Базел? Сериозно надценявате немския шампион. По онова време бундеслигата беше пълна дупка. Най-силният немски отбор Байерн между 2001 и 2010 не можеше да стигне по-далеч от четвъртфинал, а и това си беше успех. Останалите немски отбори бяха още по-зле. Нямаше го и днешният Дортмунд. Предния сезон Леверкузен падна и в двата мача от ЦСКА. Дори да кажем, че Вердер беше по-слен отбор от Леверкузен, то разликата не беше чак толкова голяма. Базел лани би Челси два пъти. Би и Байерн веднъж с 1:0 в осминафинал (макар и на реванша да бе смазан). Вердер веднъж стигна пак до осминафинал и доколкото си спомням беше смазан два пъти от Лион. Единствено Челси беше много по-силен от днешния Ливърпул.
Левски не игра "срамно" тогава. Групата наистина беше отвратителна, освен това сините нито бяха първият, нито последният отбор, който си е тръгвал с 6 загуби. Глупаво би било да се правят трагедии от онова представяне. Но това не означава, че е нормално и да минем без критики.
Левски се представи слабо. Можеше повече. Отборът игра срещу Шалке много по-добре и с по-голямо самочувствие (въпреки онзи бритиш хомосекшул), отколкото с Вердер, примерно. А най-грозно впечатление направи небивалата синя радост от... това, че е вкаран гол на Челси в 90 минута при 0:3 в София. No coment
С това отборът сам се изплю на всичко, което беше постигнал. Нормалната реакция беше просто футболистите да вземат топката и да се запътят към центъра. С идиотската си радост, сините показаха невероятно ниско самочувствие, което говори за сериозен проблем в мисленето на играчите и собственика и логично онова участие се оказа само мимолетен фойерверк.
С приказките, че това са били възможностите на Левски в "тая невъзможна група" левскарите само насадиха духа на загубенящината в отбора.
Обратно, Лудогорец лани се поизложи вкъщи срещу Валенсия, но Домусчиев се беше презастраховал от проникването на загубенящината в отбора и оправдаването "толкова са ни възможностите", като предварително беше казал "що да не стигнем финала в турнира". При което е ясно, че такава загуба може да се третира вътре в отбора само по правилния начин - да, това не беше срамна загуба, но със сигурност лудогорец се провали, защото можеше и къде-къде по-добре да се представи в онзи мач с човек повече толкова време.
Тъй че представянето на Левски тогава не беше срамно, но беше провал. Можеше повече.
Боримиров дойде сам в Левски, Йовов плати на Ганчев, за да го пусне, Бардон беше свободен агент,Домовчийски юноша, Емил Ангелов си беше селски футболист в началото, Топузаков си беше в отбора, Телкийски също, Ричард си е от малък в школата. Единствено за Томашич може и да е даден някой лев.
