И в Премиършип се напиват като кирки. Бият се по барове, правят групов секс с фенки. Някои и с наркотици борят стреса от парите и славата, хазартът е някак между другото. Примерите са много, списъкът може да започне с Гаскойн и Оуен, да премине през Джерард и Лампард и да финишира с Муту, Фърдинанд и Адамс.
В „А” група също се правят на англичани. Забърсват манекенки и фолк певици, танцуват на и под масите, карат пияни и изтрезняват в районното.
Има обаче една съществена разлика. Онези на Острова са звезди от световна класа. Супер футболисти, със зашеметяващи заплати и свръх успели на терена. Другото са грешки на растежа, хормони на младостта и опиянение от безсмъртието. Нечовешки талант и труд, и човешки слабости.
Тук е точно обратното. Затичали се два пъти на тренировка, подали по два точни паса на мач и ето ти ги мегазвезди. В конкретният случай примера е с четиримата пияни танкисти от ЦСКА Ив. Иванов, Ив. Караджов. К. Янев и П. Виданов, Липсва им само кучето Ор. Орлинов.
Натряскали се бодрите армейци след Базел и преди Миньор, сигурно да удавят в алкохол мъката от неуспеха в четвъртък и да се подготвят за разгрома срещу пернишките винкели в неделя. Пък и поне по нещо и не да заприличат на британските милионери. Само дето онези всеки уикенд пълнят стадиони с по 80 000 зрители, борят се като зверове, печелят безумни пари, а Шампионската лига и световното ги нямат за нищо. Въобще играят една друга игра. А и за изцепките си плащат солено – глоби, компенсации и благотворителност.
Нашите – точно обратното. Световно и ШЛ гледат само по телевизията - феновете им по трибуните са толкова, че си ги познават поименно; топката е най–големия им враг, защото или ги хапе, или ги прескача, или вечно ходи при противника, а за капак обикновено си я подават така, сякаш се мразят. А в всъщност ги мразят само класическата музика и тичането по терена. Дай им чалга, водка и „Версаче”. Най-добре вървят със селски псувни и много гел. Ако пък си вкарал някой гол и на Мездра, Своге или Михайловград (не дай Боже и на Динамо М) тогава си извънземен! Не говориш с простосмъртни и журналисти, имаш си канали за жива плът, а в националния или младежкия играеш само ако си в настроение. Това, че топката предимно не прескача или те удря по ботушите е досадна подробност, а претенциите на публиката или Любо Пенев – губене на време по задължение.
Впрочем той и Мауриньо се оплака тези дни от днешните 20-годишни. Разглезени били, само за пари и коли си мислели. В главите им нямало място за футбол. Само че Специалния визираше таланти, струващи по 20 милиона и познати в целия свят, а тези тукашните псевдозвезди ги познават само роднините на село и дисководещите в „Гранд де лукс”. И струват пак по 20 хиляди. Поне докато не вземат да бият в Ловеч, Лондон и Базел, пък после могат и да не изтрезняват до домакинство на Рома...
