





Модератори: paceto, Irish stout, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist, Udoji90
tarator4o написа:Само няколко жалки български фенове на няколко жалки български отбори се смяха. Пожелавам на твоят грандиозен отбор "Локото" и на червенковците дето им е най смешно НИКОГА ДА НЕ ПАДАТ от БАРСА ЧЕЛСИ И т.н. ,а да продължавате да нижете победи срещу Македонска слава и Конелиано
къде ги видя тези положения незнам.Гостите от Азербайджан имаха много изгодни положения
трябва да си сляп за да не си разбрал, че сините са с класи над Баку."Сините" ни евробоици се мъчеха да играят като нормален отбор и да покажат, че са с класи над съперника си, но без резултат.
Шампионите ни трябваше да доминират, но това почти не пролича. Най-лошото е фактът, че Левски предостави куп възможности на съперника си. От това, обаче футболистите на ФК Баку не успяха да сътворят нищо.
lpfc-on-line написа:Както миналия път ли ?!![]()
![]()
Върнаха се в България на бял кон заради влизането в групите, а Европа ви се смя по най-бруталния начин
![]()
![]()
hetfield написа:Аз съм от другия пловдивски отбор ама май мисля като автора на темата.След като сте доволни няма какво да споря с вас.Пишете история ок (СРАМНА ИСТОРИЯ).Радвайте се на успехите сии дано Черно море ви покаже как се пише история и какво е истински успех.
Автор: Жаклин Михайлов
При Ратко това което е 2:0, при Емо Велев е 1:1
Краен противник съм футбола и всяко спортно съперничество да бъде квалифицирано като въпрос на живот и смърт. В случая с Левски обаче ми е удобно да се съглася с баналните думи на Георги Иванов – Гонзо преди мача с ФК Баку. Футболът безспорно е само една игра, но напрежението около Левски прави играта малко по-груба от необходимото. Илюстрирам твърдението си с контратезата, какво би станало ако Левски бе загубил от Баку? Спомняме си каква бе емоционалната атмосфера след загубите от Бате и Жилина, сега и от Баку щеще да дойде направо като края на света. Не евроидиоти, евромалоумници щяха да бъдат изкарани левскарите ако бяха позволили отстраняване от Баку. А разликата между азерите от една страна и Жилина, Тампере, Беверен, Бате Борисов е микроскопична. Левски се съотнася към една група отбори от една черга, и когато отпадне е трагедия и резил, ако когато победи е най-нормалното и банално нещо на света. И тук не можем да търсим никакво пристрастие или субективизъм, наистина в победата над Баку няма нищо героично. Виж загубата би била древногръцка трагедия. В тази връзка все по –неестествени ми се виждат прогнозите преди мача, как съперника щял да бъде грабнат от първата минута. Този филм го прожектираха преди 20 години, когато Баку вероятно щеще да си тръгне с петица.
Налагат се обаче няколко важни извода. Първите са за Ратко Достанич и покрай него за Гонзо. След първите им три мача определено може да се направи извода, че тяхното назначаване бе един от малкото сполучливи ходове на собственика в последните 14 месеца. След като удари греди с Велислав Вуцов и след това с несъстоятелния за отбор с претенциите на Левски вечен помощник Велев, Батков може би нямаше как отново да вземе грешното решение, защото нямаше кой знае какви опции пред себе си. Притиснат от обстоятелствата и от констатацията, че Левски е изправен пред нов резил, той взе съдбоносно решение. Обикновеният фен, който е ревал 90 минути на стадиона не би се задълбочил каква толкова промяна е направена за тези две седмици. Огромна бих казал аз, и с лекота ще докажа тезата си. При Ратко Достанич и Гонзо Левски като отбор има ясна тактическа задача във мачовете. Тя не е кой знае колко сложна, Ратко залага да не получи гол, и някакси благодарение на по-голямата активност да стигне до такъв във вратата на противника. Тази тактика аз наричам „сръбска”, защото сме я гледали в изпълнение на Люпко, на Йешич, в по малка степен и на Муслин. Сигурен съм, че когато Левски попадне в груповата фаза на Шампионска лига или лига Европа дефанзивността в играта ще се повиши до степен да се минава центъра два-три пъти на мач, ако насреща е Челси например. Ратко много плътно се придържа до треньорските стереотипи, вижда с какъв потенциал разполага и взима максималното от него. А в мачове като този на Левски с Баку се вижда, че общо взето 80 на сто от шампионите на Европа и особено тези в лекия поток „Платини” са много далеч от средните европейски критерии. Защо Ратко постъпва по този начин- защото от него се очакват успехи, той знае че ще бъде търпян само ако има успехи. Затова при него резултатът е 2:0, а при Емо Велев според скромното ми мнение щеще да е 1:1. Иначе като всеки сърбин е с еднопосочен билет и въобще не си прави илюзии да става някаква синя треньорска легенда. Точно това обаче прави Ратко много полезен за Левски точно в този момент. На Левски му трябваше отявлен реалист, а Ратко е всичко което може да се желае в това отношение.
Успехът на Левски срещу Баку е позитивен в смисъл на това, че „сините” може да се окажат единствения отбор попаднал в по късните кръгове на евротурнирите. Макар и с победа срещу наглед мижав съперник Левски извървя една огромна крачка, която може да се окаже непосилна за другите три представители на страната ни. Като индикации за дереджето на българския футбол, представянето на Левски показва, че ако не се срутят вследствие на икономически причини „сините” спокойно ще доминират над останалите в България. ЦСКА изпада във все по- дълбока несъстоятелност, Литекс пак си страда от неизличимия провинциалния синдром. Черно море се движи напред със стъпките на костенурка, Черноморец си остава само идея в мъглявите разбирания на футбола на Балъков. Локомотив София едва ли ще направи някакво огромно развитие. Другите са сив пълнеж. На този фон Левски в сегашния момент изглежда най-стабилен във футболно отношение.
Няколко думи и за самия мач. Този мач го гледаме постоянно, когато българите играят в евротурнирите. Някакъв ентусиазъм, търчане във всички посоки, почти никаква ясна мисъл и класа, микроскопично предимство изрязаващо се в две или три чисти положения в повече, които накланят везните в полза на единия или другия. Като цяло гледаме футбол, който не се играе почти никъде в Европа. Самоцелен футбол, в който цялата зрителска маса очаква само крайния резултат, а през останалото време недоволства от слабата продукция на терена. Такива мачове Левски е играл цяла дузина през последната декада, пресен пример са двубоите с Публикум и Сиони.
И един нюанс за размишление. По някаква ирония на съдбата след като в Левски след ерата на Мъри и Наско се превърта вече трети треньор, се оказа, че целия основен отбор плюс двете първи резерви на практика са селекцията на двамата. Това също е присъда за свършеното през последните 14 месеца. След три шумни селекции с имена на играчи, за които ще ми трябват три реда, накрая Левски излезе и победи с играчите на Мъри. Пияницата Рабех, набедения за дърво Веско Минев, нароченият за допингиран Сърмов, дълго желаният Дарко Тасевски, Георги Христов с който Левски имаше договор един месец преди да бъде уволнен Мъри, двете бразилчета, които Вили почти ги бе отписал от футбола, защото не се вписваха във великата му концепция Естествено стигналия до националния отбор и наложен там от Мъри Живко Миланов. И ветераните Петков, Топузаков, Вагнер, Йовов, Бардон които нямаше да имат втори живот във футбола ако не беше Мъри Стоилов. В това отношение Ратко и Гонзо направо са гениални, защото са разбрали простата истина е, че могат да вървят напред и да постигат успехи само с като използват постамента на Мъри Стоилов. Който се оказва як и устойчив и носи успехи на Левски. Питам аз дали Левски щеще да победи Баку с Киш, Бистрон, Тиберканин, Боби Илиев, Яшар, Милиев, Да Коща, сигурно пропускам някой. Че дори и с върнатия за футбола от Вили и Велев Гонзо , ако беше на терена!
Върни се в “Футбол - България”
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 4 госта