Свиленград пред отказване от Б група

[FCH]

Футболен апокалипсис е на път да затрие Свиленград 1921. Причината, е липсата на финансови средства, с които да се подсигури бюджета на отбора за следващият сезон. Черният сценарии включва доброволната абдикация на южняците от професионалния футбол и обратното връщане във В група. Подобна информация от известно време се коментира в граничния град и сериозно притеснява феновете на жълто-зелените.
С всеки изминал ден този вариант става все по-възможен. Причината е многократното отлагане на срещата на УС, на която трябва окончателно да бъде разискван бюджета. Президентът на клуба Никола Динков, не бе много лаконичен и заяви, че все още нищо не се знае и не може да отговори на нито един въпрос. Той сподели, че въпросното заседание е планирано за понеделник. Едва тогава трябва да стане ясно, какво е бъдещето на Свиленград 1921.
Според запознати има шанс отбора дори да бъде тотално заличен от футболната карта и пратен в областната група, тъй като ако се спазват всички правила на футболния съюз щом се отказват сами от участие в Б група, те трябва да бъдат пратени директно в Хасковската А окръжна, а не във В група.
Слуховете за предстоящите катаклизми пък вдигнаха на крак и феновете в града, които поискаха среща с ръководство на клуба и кмета. На този етап и никой от спонсорите не успя категорично да заяви, пред наш репортер, че отбора ще играе професионален футбол. Част от тях не вдигат мобилните си телефони в последните няколко дни.
Все пак ако заседанието на УС в понеделник доведе до благоприятна развръзка, то тогава за нов треньор най-вероятно ще бъде назначен Петър Михтарски, научи Хасковска Марица. Бившият наставник на Пирин в момента е вариант номер едно за заместник на Стамен Белчев. Той обаче ще поеме южняците само, ако финансово втородивизония тим бъде стабилно подсигурен. Други варианти за евентуален бъдещ треньор са Йордан Боздански, Иван Вутов и дори Стамен Белчев, за когото няма да е изненада, ако отново се върне на кормилото на Свиленград 1921.
От това трио с най-сериозни шансове изглежда Боздански. Потърсен за коментар благоевградският Зико разказа, че би се върнал с радост на Колодрума. Той обаче призна, че засега никои не го е търсил. На този етап Боздански на 90 % си тръгва от Пирин /Гоце Делчев/, където той направи доста стабилен отбор с малко пари. Този вариант е приеман най-радушно и от феновете и футболистите на тима. Засега обаче треньорът се разминава с обратно връщане при южняците.

[Paolo0]

Blagodarim na Bozdanski za tova koeto napravi v Pirin Goce Delchev !!! vinagi edin ot nas
blagodarim ti Ziko !!! (bow)

[Masaba]

ДПС няма ли да спонсорират малко?

[FCH]

Тежко свиленградско хоро

Сам по себе си Фуат Гювен е интересна личност, която има множество контакти у нас и в южната ни съседка. Любопитното е, че се занимава с твърде разнороден бизнес. Например през 1991-1992 г. той внася в страната голяма партида ловно оръжие, произведено в Турция по лиценз на "Берета". Според тогавашния режим вносът е осъществяван с писмено разрешение на служба КОС при дирекция Национална служба "Полиция" (ДНСП), чийто началник по онова време е Емил Каменов. Пушките се реализират на пазара посредством магазинната мрежа на Българския ловно-рибарски съюз (БЛРС). Почти в същия период Гювен проявява интерес и към хазартния бизнес. При липсата на ясен регламент за този вид дейност той не пропуска възможността да разкрие верига от игрални зали в района на Свиленград.
Интригата около Фуат Гювен обаче се завърта с особена сила, когато през 1992 г. той най-демонстративно,
само за един ден, открива бензиностанция(!?)
- с благословията на тогавашния министър на финансите Иван Костов и на вицепремиера от ДПС Евгени Матинчев. Сигурно ще бъде интересно да припомним, че по това време съпругата на Матинчев работи в централния офис на Гювен в София. Не след дълго Фуат Гювен закупува и намиращата се в района бензиностанция на "Братя Василеви", както и безмитните магазини на "Кореком" и "Аида Тур".
Когато през 1997 г. СДС идва на власт и Иван Костов става премиер, Гювен съумява бързо да влезе под кожата му. Въпреки широкоразвиваната от него бизнес дейност е добре известно, че той плащал символични данъци. Посветени твърдят, че отличителна негова черта била способността му да се нагажда според политическата конюнктура, неотклонно търсейки високи протекции. Дотолкова, доколкото бензиностанцията на Фуат Гювен се намира в безмитната зона, той изрично е задължен да зарежда само излизащи от страната ТИР-ове и автобуси. Това обаче на практика не се спазва и след зареждане на десетки МПС-та, някои от тях с допълнителни резервоари, те безприпятствено се насочват към вътрешността на страната. Така хиляди тонове гориво се прекарват през България и отиват по каналите извън границите й в нарушение на ембаргото, наложено от ООН на Югославия. Разбира се, данъците и акцизите, вместо в хазната, се разпределят по схемата (с краен пункт "Раковски" 134).
През цялото това време лицето Гювен е било под разработка. За резултатите от разработката са били уведомени тогавашния главен секретар на МВР Божидар Попов и директора на НСС Атанас Атанасов. Чрез ръководството на МВР е изпратен доклад до Министерството на финансите и Министерството на транспорта и съобщенията. В доклада са посочени 16 точки нарушения, извършени на бензиностанцията от фирмата на Фуат Гювен, но сигналът, както може да се очаква, остава без последствие. Нещо повече, ръководствата на МВР и НСС лично разпореждат да се прекрати работата по лицето (Гювен). Мотивът е странен:
"Въпросът може да стане политически".
Част от тези устни разпореждания са документирани със специални разузнавателни средства (СРС). При една от рутинните проверки са констатирани нарушения, които са докладвани на тогавашния директор на РДВР, който разпорежда да се направят нови проверки и по време на извършването им да бъде спряна работата на бензиностанцията. Малко след тази заповед на шефа на РДВР се обадил шефът на "Безмитната зона". Свидетели на разговора твърдят, че той направо крещял по телефона. Заплашил го, че по случая е уведомил Богомил Бонев и Йордан Соколов. На директора на районната дирекция се обадил и самият ген. Божидар Попов, който направо му наредил да изтегли служителите си и да прекрати проверката.
Представител на Фуат Гювен в безмитната зона е Коста Паришев, чийто син Павлин Паришев е началник на "Пътни такси и разрешителни" - Свиленград. Говори се, че Паришеви притежават над 50 имота по нашето Черноморие, предимно заведения и бензиностанции. Държат под аренда плажа на "Слънчев бряг". Само от зареждане на бензиностанциите им средно месечно чистата им печалба е от порядъка на 7-8 хил. евро. Посветени твърдят, че печалбата се деляла между Христо Минков (бивш кмет на Свиленград от СДС и подкрепян при частичните избори от БРБ и "Гергьовден"), Петър Мидов (окръжен прокурор в Хасково), Росен Русев (председател на Свиленградския съд, назначен по препоръка на Христо Бисеров), Христо Гьорчев (началник на Районната следствена служба в Свиленград по времето на Атанас Атанасов) и
небезизвестното семейство Паришеви
(основни спонсори на предизборната кампания на Георги Манолов, новоизбрания кмет на Свиленград).
Близки до Паришеви твърдят, че бащата на двамата братя бил в близки отношения с министър Валентин Церовски. Нещо повече, те подозират, че последният регулярно получавал доста тлъсти суми в евро, голяма част от които били събирани от "Пътни такси и разрешителни". Това ставало, като се водило двойно счетоводство. Кочаните дубликати се печатали в нелегална печатница, някъде в района на Хасково. Често срещан прийом, за който между другото спомена и Емил Димитров - Ревизоро преди няколко дни по Би Ти Ви, е манипулиране на фискалната памет на електронния кантар.
По време на настоящото управление Гювен многократно финансира ДПС. Само за да бъде оказано въздействие върху министъра на финансите Милен Велчев да замрази затварянето на безмитните магазини, добре информирани източници твърдят, че ръководството на ДПС получило еднократно 250 хил. щатски долара.
Но да се върнем на интересите на Церовски. Запознати твърдят, че вече усетил от сладостта на яката хапка, той неслучайно се противопоставя Агенция "Пътни такси и разрешителни" да премине на директно подчинение към Министерството на транспорта.
И все пак министрите са едно, а властта на местните тартори - друго. Отдавна вече всички възлови назначения в региона се съгласуват задължително и с Паришев-старши, който не само дърпа конците, но и
оплита зависимостта един от друг на играчите.
Например посветени говорят, че съдията Росен Русев използвал като свое подставено лице служителят от "Пътни такси и разрешителни" Валентин Куманов. На практика именно Куманов е човекът, който осигурява посредничеството между съдията и засегнатите страни при решаването на множеството скандални дела. За малко пипер ще поясним, че по сведения на добре информирани лица Русев и Куманов също строели собствен хотел на морето.
Във вилата на Куманов чести негови гости били апелативният прокурор Росен Димов, Росен Русев, Христо Минков, Христо Гьорчев, Петър Мидов, началникът на Районната гранична служба "Любимец" (РГС) Стефан Дедев (който, преди да бъде изпратен в Любимец е бил началник на ГКПП Аерогара Пловдив, а негова заместничка е била съпругата на Росен Димов). Русев и Гьорчев са членове на местния "Ротари клуб", чийто председател е Христо Янев, представител на спедиторска фирма "Мидланд". Тя пък от своя страна е създадена от Фарук Кудричи, албанец от СФРЮ, изгонен от страната, известен като обект на НСС. Посветени подозират, че по създадените от Кудричи канали се пренасят
капитали с неясен произход, наркотици и оръжие,
които служат за финансиране и осигуряване дейността на албански паравоенни и терористични структури. За Петър Мидов се говори, че първоначално бил свързан с Николай Николов - Паскала, който също е един от основните играчи в пограничния Хасковски регион. Многократно Паскала е засичан в тайни контакти с директора на РДВР Хасково Венци Йорданов и с окръжния прокурор Петър Мидов. За да игнорира Паскала Иван Тодоров - Доктора, който по това време се подвизава в Хасково, установява контакт с Иван Коларов, тогавашен директор на РДВР Кърджали. Преди 1989 г. Коларов е работил в окръжното отделение на ДС по линия "протурски национализъм", подчинена на Шесто управление на Държавна сигурност. За да бъде запазен на работа, той сервилничи пред новото ръководство на МВР по времето на управлението на СДС. Посветени твърдят, че именно Коларов е топлата връзка на Иван Тодоров - Доктора с новия тогава директор на НСС, полк. Атанас Атанасов. При срещата между двамата Доктора се опитва да натопи Паскала пред Атанасов за дейност, свързана с контрабанда.
На 2 август 1998 г. по инициатива и под ръководството на нарочно сформирани групи на НСС и НСБОП (без участието на службите в РДВР) се провежда мащабна операция, ръководена от Атанас Атанасов и зам.-директора на НСБОП Венелин Великов. На място са задържани два ТИР-а с пилешки бутчета (класика в жанра) и един ТИР с цигари "LM". По време на операцията служителите на РДВР са извикани в салона на службата си и на практика са изолирани от участие в операциите.
Две седмици след "брилянтната операция" в Хасково Атанас Атанасов е произведен в звание "генерал". (За сведение, онова дело, образувано за митнически нарушения и контрабанда в особено големи размери още не е приключило. По него по нареждане на Атанасов са представени като свидетели секретни сътрудници, изпълнявали задачи по докладваните му разработки. Посветени твърдят, че това е недопустим начин за използване на агентурата, неиздържан нито от морална, нито от професионална гледна точка.)
П.П. По този начин, със съдействието на висшето ръководство на МВР на практика е извършена смяната на играчите - на мястото на Паскала е поставен Доктора, а играта, т.е. контрабандата продължава с нови и по-сериозни играчи.
09.10.2004