Първият ми осъзнат мач на който съм присъствал е на стадион "9-ти септември" м/у отборите на ФК"Ботев"Пловдив -ФК"Локомотив"Пловдив,който завърши при резултат 3:7.
От него имам 2-ва спомена:
1-ят е, че когато резултата набъбна доста в полза на Локомотив, Хр.Бонев отиде пред резервната скамейка на Ботев (ние с баща ми бяхме седнали зад нея) и попита треньора:
- "Искате ли още"...
Попитах бащата кой е този "спортсмен", а той ми казва, че това в момента е най-добрият футболист на България и много е искал да играе в другият отбор но те не му дали гуминки, за да тренира (в момента са нямали)...
-Как се казва, този другият отбор? Питам аз, бащата.
-Ботев.Отговаря той...
Ако не беше "спортсмена" Хр.Бонев, можеше да се подведа по резултата, като всяко дете и да направя най-голямата грешка в живота си като стана локомотовец.
2-ят е, че от тогава съм БОТЕВИСТ
Едно голямо благодаря, г-н Бонев!