Първият мач, който гледах аз пък бе... по мотобол. Адски зарибяващ спорт за гледане в Павликени при баба и дядо. Помня го много добре понеже топката излезе, аз реших да я ритна като си мислих, че е като футболна топка, но изпитах голяма болка, понеже няма общо с футболната топка.
А първият ми мач, който си спомням, футболен, пак не бе в родният ми град, а във Варна (при леля
), на покойният "Юрий Гагарин" (в средата на 80-те, може би...). Много ме бе впечатлило разположението на стадиона. Иначе бе младежка квалификация между България и Румъния. Може и приятелски мач да бе, ама май бе за квалификация, понеже имаше много хора. Ние с баща ми бяхме откъм страната на морето седнали. Малко по-късно, започнах да ходя на етърчето на мачове. Може би 2 сезона след това станахме шампиони. Така и не разбрах как успяхме... А мачът с Кайзерслаутерн бе може би първият ми гъдел от мач, който съм чувствал. Верно отстраниха ни, но го направиха трудно и всички бяхме на терена после. Немци, българи всички се радваха.
Аз за пръв път отидох на България-Русия през 97г. 1:0 с гол с глава на незабравимия Трифон Иванов 
точно на вратата зад, която бях - в Б сектор на Националния стадион. Това е първия и последен път в който съм бил в Б сектор 
Просто защото баща ми не е запален по футбола, а приятелят му, който ни заведе беше левскар. Както и да е - мачовете на националния са винаги най-интересни. Първите мачове, които гледах по телевизията бяха през 94 или даже през 93 година - на златното поколение. Сега е мъка националния, но пак си остава единствения ни национален, така че - нека го подкрепяме повечко. 
