Великия отбор на Славия

[dvdvd]

Как Славия стана шампион и нейните велики европейски успехи?Очаквам мнение на компетентния специалист slavia_forever,запознат с исторята на другите отбори и търсещ поле за изява в този форум!

[plamen etov]

Как Славия стана шампион и нейните велики европейски успехи?Очаквам мнение на компетентния специалист slavia_forever,запознат с исторята на другите отбори и търсещ поле за изява в този форум!

ЗАЩО НЕ ОСТАВИШ НА МИРА СЛАВИЯ ФОРЕВЪР,И ТОЙ ЧОВЕК ,ЗНАЕ МНОГО !!!!! ДАВАЙ ФОРЕВЪР ТИ СИ ГОРДОСТА НА ФОРУМА

[niko1]

Не е лош този виц!!!

[demy26]

Знаете ли кога индивидът стоящ зад ника slavia forever разбрал, че е бисексуален?
- Когато за първи път преспал с жена.

[slavia_forever]

Славия - тя е в нас, в сърцата ни, в душите ни! Тя е облечена цялата в бяло, за да бъде винаги извисена в своята нравственост, винаги добра, винаги привлекателна - както всичко бяло на този свят. Първите стъпки на спортно дружество Славия са във футбола. Още в първото десетилетие на века, в крайния тогава район около Руски паметник в София, възникват групички от младежи, занимаващи се с всякакви спортни игри. Две от тези групички били по-големи от останалите и вече имали собствени имена - Ботев и Развитие. Но те не познавали великата игра футбола до момента, в който ученици от "Роберт колеж" от тогавашния Цариград, я донесли в София. От този момент нататък футбола им става начин на живот и те непрестанно го упражняват на поляните в тогавашния квартал "Руски Паметник". Толкова били увлечени във великата игра, че момчетата решили да обединят двете спортни дружества в едно. Кръстиха отбора Славия на името на богинята на красотата и славянството. Това станало на 10 април 1913 година - една велика дата за футбола в България.
Първата стъпка на обединението е направена. Следва пристъпването в практически действия, като създаването на "комисия за подреждане на тимовете", тъй като желаещите да играят неповторимата игра са твърде много, а отборът единствен. Комисията се води от Борис Шранков, като най-опитен в непознатата игра, Павел Грозданов и историческия Димитър Благоев (Пальо), син на най-стария славист - Димитър Благоев (Дядо). Пальо е и първият председател на "Славия". Този екип определя първите два славистки отбора, а самият Пальо поставя себе си във втория от чувство за мярка. Футболистите на Славия скоро имали свое собствено малко игрище. Там те усвоявали всички хватки и тънкости на великата игра. И така та 11 август 1913 вече имат смелостта да се изправят с други тимове. Техен първи съперник е съставът на по-опитните футболисти от най-добрият до тогава клуб "Савата", които са считани за непобедими.
Знаменателно събитие за футболистите на Славия и за кварталчето, в което имат свои съмишленици. Момчетата играят дръзко и неустрашимо срещу именития съперник и с гол на своя капитан Борис Шаранков побеждават с 1:0. Не можем да не споменем имената на тези младежи, за да не бъдат никога забравени: Стефан Лалов, Павел Грозданов, Илия Георгиев, Емануил Гешев, Тодор Кавалджиев, Фердинанд Михайлов, Георги Григоров, Борис Шаранков, Димитър Благоев (Пальо), Стефан Чумпалов и Асен Бръмджев. Историята продължава от успешно към по-успешно, като следват успехи над други квартални клубове, като "Матинката", "Студентски спортен клуб", "Левски" (първия мач е спечелен 1:0 на 1 април 1915, а Левски съществува и до днес) и др. На 16 юли 1919 Славия изиграва своя първи междуградски мач (пръв и за софийски отбор) във Варна срещу "Тича".
През 1921 поукрепналите софийски спортни клубове образуват Софийска спортна лига. Това е и първото организирано спортно състезание. То започва есента същата година и Славия забележете печели всичките си мачове. Абсолютен първенец и през 1922 и 1923, когато първенството е вече на два сезона - пролет-есен. Следва създаването на държавно първенство през 1924, но то не завършва поради отказ на Владислав (Варна) да играе срещу Левски (още тогава скандалите се въртят около "синия" клуб). Но тогава Славия е първият отбор у нас, в който работи опитен треньор от чужбина - В. Шейскъл, който преди това ръководи Рапид (Виена). Това говори само за себе си - славистите са искали да извлекат целия футболен опит от онова време. Резултатите естествено не закъсняват. През 1926, след като преди това печели софийското първенство, на финала на държавното завършва 1:1 с "Владислав". Варненци обаче отказват следващ мач, който е предвиден в регламента и още на следващия ден Славия е обявена за шампион на България. Тогава обаче с мръсни задкулисни игри от тогавашната футболна управа нещата се преиначават и се насрочва нов мач-реванш за 1927. Естествено тогава на Славия отново е подложена динена кора, защото Софийската спортна област забранява на Славия да изиграе този мач, а "белите" не могат да не се подчинят. Така титлата се дава на Владислав. За всеки човек тогава обаче нещата са били ясни. Това обаче не охладило ентусиазмът на футболистите в бяло Славия тогава притежавала най-силните и опитните играчи, с потенциални възможности за този спорт. Разочарования има, но не и примирение. След като първенството през 1927 за пореден път не завършва, през 1928 Славия отново става носител на званието "държавен първенец". И като възмездие за миналата несправедливост Славия побеждава на финала Владислав с разгромяващия резултат 4:0. Нека споменем имената на момчетата, извоювали това високо звание: Никола Спиров, Арико Леви, Петър Къртевски, Никола Калканджиев, Стефан Чумпалов, Христо Минковски, Никола Стайков, Велчо Стоянов, Борис Романов, Димитър Манолов и Владимир Цветков. Историята напомня, че до Втората световна война радостта от шампионската титла спохожда привържениците още пет пъти: 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 година, когато те печелят и турнира за държавната купа. Те са вицешампиони през 1932 и 1934, а стават трети 1940 година. Тези блестящи постижения правят Славия един от водещите фактори за развитието на футбола в България и неоспоримо най-силния ни отбор.
След войната обаче, когато комунистическото управление обхваща страната и естествено спорта, Славия е оставена на заден план. Въпреки, че винаги сме били между водещите отбори Славия не е допусната до призовите места, където се настанява "партийният отбор" ЦСКА и естествено нужният опонент Левски. Славия не стана шампион цели 53 години (до 1996) точно заради комунистическото управление. Били сме вицешампион 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990. Бронзовите медали били спечелени през 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1991 и 1997 година. Няма да коментираме причините - те са всеизвестни. Към всичко това ще добавим купите на България - 1952, 1963, 1964, 1966, 1975, 1980, които заедно с извън комунистическите (1928, 1930, 1936, 1943, 1996) стават общо 11 на брой. Както в турнира за купата, така и в първенството Славия е третия отбор по титли и успехи.
През различни периоди от историята си е носил имената “Строител” (1949-50), “Ударник” (1951-56), “ЖСК-Славия” (1969-71г., когато е обединен с “Локомотив”- София. Този период не се отчита в историята на клуба, а се разглежда отделно). Неизменен участник в “А” група от създаването и през 1948г., с изключение на 1951г., когато несправедливо е изваден със служебно решение (след като е вицешампион за 1950г.) в “Б” група. Тогава "белите" опитват да се намушат в сметките на партията, но неуспешно. Още през 1952г. отново е при майсторите (без загубен мач във втората дивизия).
Естествено най-големия показател за силата на един отбор е международните успехи, които е постигнал. Още в първите си години Славия се изявява достойно. Отначало "белите" провеждат случайни мачове с чуждестранни отбори от Румъния, Югославия, Чехословакия и Унгария. Успехът е променлив, но дава самочувствие. Още на следващата година те провеждат първото си гостуване. Те за съжаление губят от далеч по-опитния Фенербахче с 1:2. Невъзможно е да се изброят последвалите международни мачове, които Славия изиграва, но като най-вълнуващи мачове се считат тези със Славия (Прага) и Спартак (Москва) преди войната. Славия е играла стотици мачове с отбори от всички континенти, с изключение на Австралия. В много от тях сме били крайни победители и сме защитили името на българския футбол. Славия има и седем участия в турнира за "Купата на носителите на национални купи". Върховото постижение е достигането на полуфинал през 1967 и стана първия български отбор достигнал полуфинал. В тази година "белите" прегазиха "Суонси Таун" (Уелс), "Расинг" (Страсбург - Франция), "Сервет" (Женева), но отстъпиха пред далеч по-реномирания "Гласгоу Рейнджърс" (Шотландия), като губят и двата мача с 0:1. Голям успех е и достигането до четвъртфинал през 1981. Как може да се забрави историческата победа над "Фейенрод" (Холандия) с 3:2 в София. Също така много добре сме се представяли и в други европейски турнири, като например Панаирната купа, която в последствие прерасна в купата на Европа. Печелим Балканската купа през 1986, а също така и сполучливите участия в турнира "Интертото".
В десетилетната история на Славия е имало стотици играчи, които са защитавали бялата фанелка, а десетки са допринесли за развитието на клубния и национален футбол в България. Почти няма национален отбор, в който да не фигурират слависти. Капитани на националния отбор са били велики личности като: Тодор Владимиров, Димитър Манолов, Велчо Стоянов, Стефан Чумпалов, Димитър Байкушев, Александър Шаламанов, Димитър Ларгов, Андрей Желязков.
Ако не са достатъчни купите и успехите на футболистите на Славия, тогава ще изброя моралните постижения на "белите". През 1965, 1968 и 1980 Славия печели "Купата за спортменство". Александър Шаламанов, който е легенда за Славия, на два пъти заслужи купата за индивидуално спортменство през 1967 и 1973. Именно той е обявяван два пъти е обявяван за футболист номер едно на страната - 1963 и 1966 година. Същото признание имат и Симеон Симеонов - 1968, Божидар Григоров - 1976, Андрей Желязков - 1980 година. С купата за спортментсво е наградени Чавдар Цветков през 1979. Голмайстори на страната са били: Димитър Исаков - 1952, Добромир Ташков - 1954 и 1958, Александър Василев - 1958 година и др. Имахме най-резултатно нападение през 1975, 1980 и 1996 година. През 1947 незабравимият Стефан Чумпалов изведе юношите на Славия на първо място в републиканското първенство, същото постигна и Михаил Мишев през 1980. И още много успехи могат да се изброят но това е непосилна задача.

[slavia_forever]

Шампионска радост – 1996 г.

Рождена дата - 10 април 1913 г. На този ден софийските квартални клубове “Ботев” и “Развитие” се обединяват под името “Славия” – първият организиран спортен клуб в България, регистриран със съответните документи на администрацията в онези години.

Началото полагат младежи, живеещи в района на “Руски паметник”. В квартала около 1910-1911 г. се оформят пет групи като основни звена на спортен интерес сред децата и учениците. Всяка група имала име. Тази, която се събирала за занимания с гимнастика и игри на мястото на днешния хотел “Родина”, носела името “Ботев”. Имала и ръководство начело с Димитър Благоев (Пальо), син на Димитър Благоев - Дядо. Неговият брат – Владимир Благоев, бил водач на групата, която се събирала на празно място на днешната улица “Лайош Кошут” и около бивши старчески приют. Това била групата “Развитие”.

През 1912 г. момчетата от “Ботев” за първи път се запознават с футболната игра. Няколко техни връстници, които учели в Цариград, донесли през ваканцията на игрището истинска кожена топка и показали общите правила на играта футбол. Първите истински занимания с новата игра били на празните ливади край София – там, където днес се издига сградата на Софийския университет.

През август 1912 г. ученикът Владимир Йеруселимов показал на приятелите си немски ценоразпис на спортни съоръжения и екипи, имало и футболни топки. Чрез фирмата “Ватерпрух” младежите изписали топка с цена от 22 тогавашни лева (приблизително равни на 20 сегашни). По същия начин постъпили и с екипите – поръчали си бели фланелки, бели гащета и бели чорапи. Така със своя топка и свой екип момчетата от “Ботев” привлекли вниманието на други квартални клубове и започнали да получават предложения за обединение.Най-настойчиви били от “Развитие”.

Първата официална среща на тема обединение станала на 16 септември 1912 г. на игрището на “Развитие”. Решение не било постигнато, но все повече млади ботевци смятали, че било време за създаване на по-голяма и многобройна организация.

Едва на 10 март следващата година се състояла втора среща на представители на “Ботев” и “Развитие”. В едно кафене на ул. “Алабин” се стигнало до принципно обединение на двата квартални клуба, избран бил временен управителен съвет от шест души. На 19 март 1913 г. обединителите определили и първия футболен тим на клуба, който завинаги останал в историята:

Стефан Лалов, Илия Георгиев, Емануил Гешев, Тодор Калканджиев, Стефан Чумпалов, Димитър Благоев (Пальо) от “Ботев и Павел Грозданов, Фердинанд Михайлов, Борис Шаранков, Асен Бръмчев, Димитър Цветков от “Развитие”.

Около името на новия клуб се разгорещял спор, най-накрая всички приели той да се нарича “Славия”, защото(както било записано в мотивите):

“... Името “Славия” е синоним на славянството, в Прага има клуб с такова име, който е между най-силните в Европа и оттам може да се черпи опит...”

Избрана била комисия, която да подготви договор и документи за регистрация на новия клуб със срок 10 април 1913 г.

Срокът бил спазен и на 10 април 1913 г. се родил клуб “Славия” – София. В първия управителен съвет били избрани:

Димитър Благоев (Пальо) – председател, Емануил Гешев – подпредседател, Фердинанд Михайлов – секретар, Цвятко Величков – касиер, Георги Григоров – домакин, Тодор Калканджиев – контрола. Славия започва своя път в спортната история на България.

Важни дати:

10 април 1913
спортен клуб “Ботев”(създаден 1909 г.) и спортен клуб “Развитие”(1910 г.) се обединяват и поставят началото на Софийски спортен клуб “Славия”.

11 август 1913
първи официален мач “Славия” – “Савата” 1:0

21 август 1914
приема се първия устав на клуб “Славия”

19 април 1919
Славия има химн – композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов

3 октомври 1923
с крепостен акт 271 “Славия” става собственик на терен в кв. “Руски паметник” и започва строеж на стадион “Славия”

10 юни 1925
първо гостуване на български клубен отбор в европейска страна – Славия гостува в Италия, играе 4 мача и печели три победи

5 юни 1928
първа шампионска титла на България – във финален мач “Славия” побеждава “Владислав” (Варна) с 4:0 и става носител на званието “Държавен първенец”. То е заслужено от: Никола Спиров, Арико Леви, Петър Къртевски, Никола Калканджиев, Стефан Чумпалов, Христо Минковски, Никола Стойков, Велчо Стоянов, Борис Романов, Димитър Манолов, Владимир Цветков.

24 май 1952
за първи път “Славия” печели Купата на България (тогава Купа на Съветската армия)

12 март 1958
започва изграждането на сегашния спортен комплекс “Славия” в кв. Овча купел

4 юни 1996
След 53-годишно прекъсване ФК “Славия” печели шампионската титла на България

13 август 1999
“Славия” се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален футболен клуб “Славия” АД.
Успешни треньори

Димитър Байкушев
Атанас Ковачев
Добромир Ташков
Атанас Пържелов
Христо Младенов
Янко Динков
Стоян Коцев
Известни футболисти – играчи на “Славия"

(олимпийски и национални състезатели на България).

1913 – 1943 г.

Борис Шаранков
Димитър Благоев (Пальо)
Никола Стайков
Велчо Стоянов
Григор Стоянов
Стефан Чумпалов
Димитър Манолов
Ангел Андреев
Петър Къртевски
Кирил Крапчански
Борис Грашев
Александър Филипович
Никола Спиров
Пенчо Рафаилов
Борис Романов
Любен Гиков
Димитър Байкушев
Христо Минковски
Тодор Янакиев
Атанас Ковачев
Крум Милев
Григор Ахтимов
Христо Евтимов
1945 – 2004

Александър Попов
Григор Игнатов
Никола Иванов
Панайот Велев
Тодор Капралов
Стефан Гецов,
Димитър Ларгов
Йордан Йосифов
Милчо Горанов
Георги Пачеджиев
Добромир Ташков,
Александър Шаламанов
Александър Василев
Петър Величков
Симеон Симеонов
Стефан Пашоолов
Георги Харалампиев
Иван Давидов
Георги Гугалов
Стефан Алексиев
Стоян Коцев
Божидар Григоров
Виктор Йонов
Георги Цветков
Ваньо Костов
Георги Минчев
Милчо Евтимов
Андрей Желязков
Иван Илиев
Петър Миладинов
Илия Величков
Атанас Александров
Петър Александров
Антонио Ананиев
Стефан Колев
Мирослав Миронов
Анатоли Нанков
Чавдар Цветков
Любен Тасев
Петър Петров
Петър Панагонов
Иван Чакъров
Георги Гугалов-старши
Иван Хайдарлиев
Иван Чакъров
Александър Костов
Михаил Мишев
Коста Исакидис
Стоян Алексиев
Илиан Алдев
Наско Сираков


За първи път...

1924 – Славия е първият футболен клуб у нас, който ангажира треньор от чужбина – Вили Щейскал от “Рапид”(Виена) води “белите” един сезон

1926 – Футболистът на “Славия” Георги Григоров (Фурланата) е първия български съдия по футбол, удостоен със званието международен съдия

[slavia_forever]

Как Славия стана шампион и нейните велики европейски успехи?Очаквам мнение на компетентния специалист slavia_forever,запознат с исторята на другите отбори и търсещ поле за изява в този форум!

Клубни върхове:

Трето място във вечната ранглиста на “А” група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига).
7 пъти шампион на България: 1928, 1930, 1936, 1938/39, 1941, 1943 и 1995/96 г.
11 пъти носител на Националната купа: 4 пъти на Царската купа - 1928, 1930, 1936 и 1943 г. (в качеството си на държавен първенец), 6 пъти на Купата на Съветската армия - 1952 (като Ударник), 1962/63, 1963/64, 1965/66, 1974/75, 1979/80 г. и един път на Купата на България - 1995/96 г.
Първият полуфиналист в международен Европейски турнир: Турнира за Купата на националните купи: 1966/67 г.
Два пъти носител на Балканската клубна купа: 1986 и 1988 г.