Бузлуджа може да им завижда че четвъртите в света и тогавашният им капитан се оказаха по-хитри от партизанина Янко. Нито конгресите на БКП, нито самият Т. Живков могат да се похвалят с уникалната хитрост която Боби Михайлов и "групичката на четиримата" успяха да пробутат на футболната ни общественост.
Геният на злото винаги е бил по-силен от този на доброто и в този смисъл нито арестите на Леков и обвиненията към Александров, нито прословутите записи на Ристосков, нито дори съкрушителното представяне на националния ни отбор, вече имат някакво значение. Дори неучастието в петък на Васил Божков в една кауза която предварително знаеше че ще загуби, а не пожела да го направи, могат да се впишат със знак минус в стратегията на сегашните началници на футболния съюз.
Безочието им и нахалството им стигна дотам, че безпомощният като кандидатура, но опасен като изговаряне на нелицеприятни истини вечно опозиционер Ивайло Дражев, дори бе накаран да замълчи с най-безмилостните комунистически похвати, които футболното политбюро успя да измисли. Поне от кумова срама да го бяха оставили да се наприказва във форума в петък и след това да го заврат със своите аргументи в ъгъла и да извадят безбройните компромати които имат срещу него. Проблемът е обаче, че преди това и той щеше да сложи на масата факти и събития, които не че всички незнаем, но като всяко чудо за три дни бързо забравяме.
Като капак перфектна организация от приятелски медии огънят бе насочен в удобна посока и колкото и последните мохикани Сашо Диков и Георги Атанасов да се мъчат да разръчкат с някои друг камък или пръчка загнилото ни футболно блато, то са си два гласа в пустиня. Тук-таме някое кално петънце по легантните костюми на Кмета или Президента, тук-таме някои плах опит на Цонко Цонев или Христо Порточанов да предупредят самозабравилите се превратаджии на Батето, но всуе.
Тук-таме някои президент в изпълкома, Станимир Стоилов или Красимир Балъков, или и двамата за успокоение на духовете в национален мащаб, изтриване на ръцете с мълчание на прокуратурата за рефергейт, букмейкърски схеми и залагания и спонсорски договори и ето ти го спечелен вота на доверие. Като плюс ще си напишем уникалните суми за телевизионни права, тук-таме някоя детска площадка по програмите на УЕФА и строежа на нова база, макар и върху незаконен терен.
Проблемите са толкова много, решенията толкова малко, че всичко ще се размие с любимата им фраза "Ние сме четвърти в света (макар и с отрицателна голова разлика). По-страшното е друго - че хора които смятахме, че искат промяна в любимата ни игра, много бързо от отявлени опозиционери се превърнаха в пълни комформисти.
След 99-процентовата бъдеща победа на Боби Михайлов за аудиторията ще остане една единствена надежда - на следващия конгрес процентите да не са 100. Ако дотогава има футбол в България...
КРУМ САВОВ
Това е един коментар на Крум Савов,който току-щом прочетох и който адски много ми хареса. Поне според мен тази статия отразява най-точно случващото се в българския футбол. Да си призная не съм от хората които харесват точно този журналист и определено не съм очаквал именно той да напише точно такава статия, но явно живота извън Нова ТВ му се отразява не чак толкова зле.Както и да е в случая Крум Савов заслужава едно поздравление за чудесната статия.
