За неделен размисъл

[Странджата]

Въпросът всъщност си задава, макар и не явно изведен на повърността на текста, Тончо Жечев в Българският Влекиден. А той е - кратко формулиран - дали България е могла да се освободи цяла - в границите, които признава Отоманската империя на независимата българска църква, ако е следвала думите на д-р Чомаков, че поробен народ се освобождава, но разделен не се обединява. Отговорът ако може да се дистанцира от това, което става след победата в църковните борби - тотална подкупност и меркантилност в домогванията за църковни санове, която е красноречив пример на какво сме способни след всяко велико дело. И ако може, да се подложи на критичен анализ целият този масив от исторически знания, който елиминира факта, че е имало два пътя пред България и който предефинира апостолската мисия на Апостола на свободата, представяйки я само в перспективата на революционерите и неуспялото Априлско въстание, но премълчава факта, че истински сподвижници сред емиграцията в Румъния не е имал. Левски е бил близо до Раковски и е бил замонашен, бил е и достатъчно интелигентен, за да подозираме, че идеите на "църковниците" са му били непознати. И още нещо - че е бил далеч от мисълта, че да заменим падишаха с цар, така както сме заменили гръцките владици с български, е освобождение на народ, който е неузрял за свободата - най-вече културно.

[Der Schmarotzer]

Въпросът всъщност си задава, макар и не явно изведен на повърността на текста, Тончо Жечев в Българският Влекиден. А той е - кратко формулиран - дали България е могла да се освободи цяла - в границите, които признава Отоманската империя на независимата българска църква, ако е следвала думите на д-р Чомаков, че поробен народ се освобождава, но разделен не се обединява. Отговорът ако може да се дистанцира от това, което става след победата в църковните борби - тотална подкупност и меркантилност в домогванията за църковни санове, която е красноречив пример на какво сме способни след всяко велико дело. И ако може, да се подложи на критичен анализ целият този масив от исторически знания, който елиминира факта, че е имало два пътя пред България и който предефинира апостолската мисия на Апостола на свободата, представяйки я само в перспективата на революционерите и неуспялото Априлско въстание, но премълчава факта, че истински сподвижници сред емиграцията в Румъния не е имал. Левски е бил близо до Раковски и е бил замонашен, бил е и достатъчно интелигентен, за да подозираме, че идеите на "църковниците" са му били непознати. И още нещо - че е бил далеч от мисълта, че да заменим падишаха с цар, така както сме заменили гръцките владици с български, е освобождение на народ, който е неузрял за свободата - най-вече културно.

Отговорът е еднозначен. Българският народ не е имал дори и най-малката възможност да осъществи сам мечтата си преди освобождението - целокупно освобождаване на всички земи населени с българи. Той дори не е имал възможност и за краткия вариант на това освобождение - да се освободи само част от българската територия. 1. Той е една много малка, макар и важна част от Източния въпрос и съдбата му никога не е била само и единствено в негови ръце, а зависи от отношенията на и между великите сили. Българите нямат лобита във Великите сили, както имат гърците, сърбите и румънците. Т.е. трябва да разчита на себе си, което автоматично го обрича на провал. Освен това нито една балканска държава не се освобождава в границите, които познаваме сега и в които се включват всички части на народността им - Сърбия е ограничена само в Белградския пашалък, Гърция - в Пелопонес и Атика. Изключение правят Влашко и Молдова, но те са санитарен кордон срещу османците. 2. Българската етническа територия е доста разпокъсана и нашарена с многобройно инородно население, което по данни от преброяванията през 19 век е повече от 2 милиона (българите са около 4 милиона). Мъжката част от това население е част от нередовната турска армия - башибозука, която дава допълнителна трудност при евентуално въоръжено въстание. На европейската територия на Турция има разположени многобройни редовни армейски части, около двеста хилядна армия - пръсната в най-стратегическите части на полуострова - Македония, Видин, София, четириъгълника Шумен-Русе-Разград-Варна, войската в Константинопол, Черна гора и Босна. Т.е. при евентуален въоръжен конфликт, както и става, потушаването му е с огромни жестокости и много бързо. 3. За да има поне малък шанс за успех нацията трябва да се предвожда от много силна икономически и политически буржоазия. Такава в България няма. Както отбелязва още Н. Генчев - липсата на силна буржоазия е големият проблем на българската народност. Такава буржоазия има при гърците - това са фанариотите в Константинопол и търговската буржоазия - почти целият търговски флот на Османската империя е собственост на гърци. При сърбите - също има такава буржоазия - предвид по-особения статут на Белградския пашалък до първото сръбско въстание и т.н. военна граница и благодарение на общата граница с Хабсбургската империя - шумадийските търговци. За Влашко и Молдова това важи с още по-голяма сила - те въобще нямат прекъсване на аристокрацията и елита - с течение на времето той се обуржоазява и поема историческата си роля. Какъв е бил правилният път на развитие на народността? Според мен, доколкото я е имало буржоазията е трябвало да увеличи в пъти парите, които дава за образование + да се организира университет с много силно икономическо направление. Да се продължи с постъпателното развитие на промишлените предприятия по цялата страна. Да се преодолеят църковните разногласия и ежби и църквата да застане начело на народа, нещо, която тя не е правила никога като институция в многовековното си съществуване (изключение са само отделни нейни представители). Да се изчака благоприятен момент и да се избере печелившата страна в евентуален конфликт на великите сили с османската държава, който неминуемо щеше да настъпи. Само и единствено тогава е можело да се разчита на успех, макар и тогава той би бил частичен. Но при него щеше да има една движеща сила, която е икономически независима и уверена в себе си и с ясни и определени цели - българската буржоазия. Щеше да има единен народ без фили и фоби, а както пише на сградата на парламента "Съединението прави силата!"

[Странджата]

Малко съм объркан - втората част на отговора ти разбирам така - да имала е, ако се е заложило на развитието на възможните движещи сили на едно бъдещо въстание. Между другото църковната независисмост е постигната точно с това единодействие на цариградската интелигентция и на натиска на народните маси, но с търпение и с дипломация (политика), в която се е оказало, че добре сме усвоили византийските номера, след като един църковен въярос се е измъкнал от църковната проблематика и е станал победа на раждащия се български национализъм ( между другото българската църква е била пожертвана в името на българската политическа кауза). От друга страна в началото на изказването си твърдиш, че България не е имала друг изход или може би, че България не би могла да се освободи самостоятелно с въстание или всенародни бунтове ...Навярно искаш да кажеш, че при тогавашното развитие на движещите сили на едно въстание каузата е била обречена. Между другото аз възприемам апостолската дейност на Левски точно в светлината на това, което си писал във втората част.

[Der Schmarotzer]

Малко съм объркан - втората част на отговора ти разбирам така - да имала е, ако се е заложило на развитието на възможните движещи сили на едно бъдещо въстание. Между другото църковната независисмост е постигната точно с това единодействие на цариградската интелигентция и на натиска на народните маси, но с търпение и с дипломация (политика), в която се е оказало, че добре сме усвоили византийските номера, след като един църковен въярос се е измъкнал от църковната проблематика и е станал победа на раждащия се български национализъм ( между другото българската църква е била пожертвана в името на българската политическа кауза). От друга страна в началото на изказването си твърдиш, че България не е имала друг изход или може би, че България не би могла да се освободи самостоятелно с въстание или всенародни бунтове ...Навярно искаш да кажеш, че при тогавашното развитие на движещите сили на едно въстание каузата е била обречена. Между другото аз възприемам апостолската дейност на Левски точно в светлината на това, което си писал във втората част.

Църковната независимост е постигната заради игричките на великите сили по отношение на източния въпрос - по това време църковният въпрос е предимно политически - виж системата руммилет, но не засяга системата на статуквото, изработена от великите сили между 1815 и 1821 г. Българите се възползват от разпадането на тази система на руммилет след създаването на незвисимите Сърбия и Гърция и с благословията на Високата порта си извоюват независима църква. Докато политическо освобождение посредством въстание е била кауза пердута. Идеята ми беше, че чрез създаване на силна и незвисима буржоазия при благоприятни обстоятелства, е било нaпълно възможно без въстание и кръвопролития, само при използване на противоречията между великите сили да се извоюва независимост - Русия се стреми да се закрепи на Балканите и на юг от Кавказ, Англия - Египет и Близкия изток, Франция също, Австро-Унгария в Босна и Херцеговина. Ако не беше войната през 1877-78 г. щеше да има война за османското наследство 20-30 г. по-късно и там би могло да се помисли за независима българска държава, макар и отново в силно орязани територии.