Относно коментара в Спортно шоу Гонг днес (19.08.11г.)

[Marinster]

Днес в Спортно шоу Гонг чух доста интересни неща, които няма как да не ме накарат поне малко да се замисля като футболен фен.

"Защо се получава така?" - това е най-често срещания въпрос след загуба на български отбор където и да е. Играчи, треньори, ръководство, журналисти, фенове. Всички си го задават. Ама отговор няма. Или по-точно всеки си има някаква теория. Да вземем пример със сезона, който Томислав спомена в предаването - 2005/2006г. Златна година за българския футбол откъдето и да го погледнем. Дори мачовете вътре в самото първенство бяха интересни. Левски стигна 1/4 финал за Купата на УЕФА, Литекс отпадна на 1/16 финал, ЦСКА победи Ливърпул на Анфийлд и Байер Леверкузен на два пъти, малко не му остана да излезе от групите. Същата година Стяуа стигна 1/2 финал за Купата на УЕФА - с един етап повече от Левски, а Рапид Букурещ беше 1/4 финалист. Това беше сезонът, в който Борислав Михайлов застана начело на футболния ни съюз. Какво обаче последва след това?

След този изключителен сезон, румънските отбори са редовни участници в груповата фаза я на ШЛ, я на Купата на УЕФА (Лига Европа), изградиха хубави стадиони и дори този сезон финалът на Лига Европа ще бъде в Букурещ. През 2008г. след като БАТЕ отстраниха Левски, разцъфнаха и дори миналия сезон стигнаха 1/16 финал на ЛЕ. А това са онези трактористи, на които преди 3 години всички се подиграваха. А при нас, след златния сезон 2005/06 какво стана? Тръгнахме нагоре и се възползвахме от придошлите пари/интерес? Построихме нови стадиони и бази? Взехме много класни футболисти? Нищо. Кръгла нула. Левски влезе в групите на ШЛ и взе големите пари, само за да може един сезон по-късно да се сгромоляса и да отпадне от Тампере. И какъв е извода? Когато другите страни направят някакъв подвиг, те се възползват от това и се утвърждават в европейския футбол. Ние като направим подвиг се връщаме в калта и чакаме нов да дойде от небето. И тук се връщаме в началото. Защо? Защо разчитаме на случайността?

Борислав Михайлов нищо не прави по въпроса. Ама нищо. Откакто той е начело на българския футбол няма почти нищо, което да е претърпяло възход. Всичко деградира. Националният отбор по времето на Стоичков беше Испания в сравнение със сегашното му състояние. Да, не класира отбора ни на голям форум, но тогава играчите имаха най-малкото характер. Изравнихме Хърватия и Румъния на техен терен от 2:0 за тях. Играхме повече от прилично срещу Швеция в София, когато нямахме късмет и благосовията на съдията. А сега ако направим нещо срещу Черна гора е успех... С други думи, откакто Боби Михайлов е шеф на БФС, няма НИЩО. Което статистически го прави най-слабият ръководител във футболния съюз.

Но не той е голямата причина за деградацията. Голяма причина сме ние - феновете. Обществото ни е такова. Всеки може да си каже "футболът ни затъва с всеки изминал ден", "стигнахме дъното", "и андорците са по-напред от нас". Така да е. Но с какво обикновеният фен направи така, че да тръгне футболът нагоре. В едно нормално общество, с хора, на които наистина им пука за футбола, Боби Михайлов отдавна нямаше да е президент на изпълкома или поне щеше да бъде ПРИНУДЕН от ХОРАТА да върши нещо полезно. Но е лесно да си седиш вкъщи с ракията и салата и да си говориш. Боби това не го бърка, дреме му че някакви си там си говорят. Трябва да има протести, трябва да има активност, трябва да се чуе гласът на феновете, журналистите и тези, на които им пука за футбола. А протест не означава да не отидеш на стадиона - протест означава да отидете ти и твоите приятели на стадиона и да изкажете позицията си. С транспаранти, със скандирания, кой както може. Но да покажете че ви пука. А не да се криете като мишки. (това се отнася за тези които само плюят пред телевизора без да правят каквото и да е било)

Taка че отговорът на въпроса защо се получава така е, заради липсата на хора, на които им пука истински за любимия клуб поне. За съжаление.