За шанса, за Господ и за подножието на Върха

[Borussia]

Снощният мач на волейболистите и коментарите след него, които продължават да разкъсват форума, ме провокираха за тази тема. Така като се замисли човек и се върне дори стотици години назад, все открива , че нещо малко не ни достига да достигнем върха и да бъдем велики. Сякаш боговете наказали Сизиф да търкаля камъка до върха, но никога да не го достига, са решили да прехвърлят наказанието на нас. А можеби на Господ все пак не му харесва да е българин, колкото и да ни се иска след онзи паметен мач на Парк де Пренс и е ришил да си остане без националност.
Факт е, че още от времто на Крум и Симеон Велики, все нещо не ни достига да бъдем хегемон където и да е.
Всеки си спомня от от уроците по история, как внезапната смърт на Крум и Симеон опитите ни да превземем Константинопол остават само мираж, или как самонадеяноста на един унгарски и един полски крал, допринасят за падането ни под турско робство. В по новата ни история един монарх ни води до две национални катастрофи въпрки, че преди това сме смятани за непобедими на бойното поле.
А спорта си е чиста проба битка, но с позволени средства
А като си спомня колко пъти смебили близо, но рядко там горе и все нещо ни спъва, психика, шанс, съдии, грешка която идва в най-неподходящия момент и т. н.
То не беше загубения финал на Волейбол от 2:0 срещу ГДР, онзи тъп гол на Южна корея на световното по футбол 86 който може би ни даваше по-добри шансове за продължаване, гола на Шотландците отнел ни участие на Евро 88, как една будиска плитка и един французин ни лишиха от финал 94, как една може би нарочно пропусната дузпа от Спасов не прати Левски на полуфинал, или драмата Антверпен, или как ЦСКА СЛЕД 3:0 срещу Байерн можеше да реши класирането си на финал, ако не бе допуснал да му наваксат, как Пиронкова почти стигна финал ама почти или как Стефка можеше да вземе олимпииското злато още в Сеул, как щангистите носеха медали, а после ни ги вземаха заради допинг, как съдиите оставиха в подножието на върха един велик спортист като Йордан Йовчев и още и още, нека друг да до попълват
От всичко излиза, че нито на Господ му се иска да вземе БГ гражданство, нито шанса ни се усмихва от някъде, а просто само си търкаляме камъка нагоре по върха и малко преди да го стигнем той ни се иъплъзва и хукваме да го гоним стремглаво надолу. Ей така едни почти 8 Милиона Сизифофци, дето аха да станем 9 милиона ама за малко....

[niki87]

Поздравления за темата.Прав си във всичко,което си написал.Може би точно заради тия непрестанни провали в подножието на върха приемаме толкова тежко тия загуби.Просто в един момент на човек му писва...
Въпреки всичко,аз продължавам да вярвам в този отбор и се надявам съвсем скоро да счупим каръка и да се окичм с медал от голямо първенство,медал,различен от бронзовия