"Чао, но не сбогом" за Раул и Гути

[Madridist]

Ето една много хубава статия за напускането на Раул:

[center]Адиос, Гран Капитан, сега си по-голям[/center]

Раздялата на Раул Гонсалес с клуба на сърцето му Реал Мадрид трогна милиони. Много не искаха да повярват, проклинаха всеки жест, всяка информация, подсказваща за тъжния развод между вечно влюбените. Огромен процент от симпатизантите на играта отчитат трансфера като грешка, било то на футболиста или Кралския клуб.

Направеният ход обаче е логичен и оправдан. С напускането си на "Бернабеу" Раул показа колко е голям, колко много е спечелил футбола с неговото раждане и развитие. Сърцето на Ел Капитан безспорно принадлежи на Реал Мадрид, но любовта му към играта е дори по-голяма.

За щастие на всички мадридисти сега има Ел Гран Капитан, заслужил уважение с безкрайното си себеотрицание. С нестихващо желание за раздаване на терена Раул изкова собственоръчно всяка своя индивидуална награда и издърпа Реал Мадрид отново до европейския и световен връх. Топнападателят няма бързината на Кристиано Роналдо, няма техниката на Меси, няма играта с глава на най-големите, но притежава най-важното: неутолимата жажда да се развива, да твори на терена, да изобретява в името на играта и победата.

Именно тази негова тръпка го накара да напусне "Бернабеу". Какво като всички го чакат да се пенсионира като жива легенда, да влезе в клуба на митичните, играли само за един клуб. Ел Сиете отдавна е доказал, че не е жаден за слава и пари. Когато беше най-добър нападател в Европа, остана верен на бялата публика, не се изкуши от многомилионни оферти, защото беше щастлив на "Бернабеу".

Сега, понатрупал години, загубил скорост и борбеност, Раул не желае да стои на пейката и да приветства трибуните. Знае много добре, че му остават още две-три години активна спортна дейност и иска да им се наслади. Няма вина Реал Мадрид, там играят супернападатели. Няма обаче и трезвомислещ футболен любител, който да има право да обвини Раул, че просто иска да е на терена.

Благодарим ти, Капитане, за всичко, което даде на Реал Мадрид и испанския футбол. Играта има нужда от теб, а щом и ти имаш нужда от нея - играй, докато можеш. Ти вече си част от митологията на световния футбол.

[medenka]

Измиване на ръцете, както и да го погледнеш. Лично мнение на журналиста. Не всеки е длъжен да го чуства така.

Източник на статията?

[Madridist]

Лично аз не виждам кое от статията не е вярно Написано е че сърцето на Раул принадлежи на Реал и че дори в раздялата си, този играч показа, че е велик. Все пак, всеки човек има право на мнение, един е съгласен, друг-не. Източникът на статията е спортал

[Madridist]

Изказвания на играчите на Реал Мадрид относно напускането на легендарната седмица:

Икер Касияс:
"Раул е символ на Реал Мадрид. Всеки велик капитан се определя от възходите и паденията си, когато знае и в двата случая как да извлече най-доброто от ситуацията. Раул е пример за професионализъм и ми помогна да израстна като играч и като личност. Невероятните истории на клубовете се пишат от велики футболисти и Раул е един от тях".

Кристияно Роналдо:
"Да играя редом до Раул бе чест за мен. Още от дете мечтах за това нещо. За мен беше чест да деля една съблекалня с него и му желая всичко най-добро".

Чаби Алонсо:
"Раул олицетворява ценностите на Реал Мадрид. Той е символ и част от историята на този клуб. Не е лесно да играеш за Реал Мадрид 15 години, но той го постигна, защото е невероятен играч".

Кака:
"Раул е невероятен играч и важен член на този клуб. Раул завинаги ще остане част от мадридистите и напускането му е тъжен ден за феновете и съотборниците".

Дренте:
"Раул е джентълмен във футбола и невероятен капитан. Винаги е бил много мил с мен и се е грижел за мен".

Пепе:
"16-те години, през които той игра тук, говорят сами за таланта му. Той ще има специално място в моето сърце, защото през цялото време следеше прогреса ми когато бях контузен. Когато получих контузията стана от пейката и ме изпрати до съблекалнята, което е невероятен жест, който никога няма да забравя. Той е огромна част от историята на Реал Мадрид".

Ласс:
"Много съм щастлив, че играх заедно с него. Помня как го гледах да играе докато бях дете. Откакто дойдох в Мадрид той много ми помогна. Винаги ще казвам, че съм имал привилегията да играя с Раул в Реал Мадрид".

Дудек:
"Раул е невероятен професионалист, който е пример за всички както на терена, така и извън него. Той е невероятен човек. Беше удоволствие да играя с него".

Бензема:
"Раул е пример за всички футболисти, особено младите. Той е страхотен човек и символ на Реал Мадрид и испанския футбол. Той е невероятен нападател и много ефективен футболист".

Адан:
"Част от историята на Реал Мадрид си заминава. Той е икона и велик капитан. Той е пример за всички играчи, които се издигат през школата на отбора. Той е пример за въодушевление, здрава работа и професионализъм. Беше огромно удоволствие да деля една съблекалня с Раул. Пожелавам му всичко най-добро вбъдеще".

Марсело:
"Раул няма да ни забрави и ние няма да го забравим. Той е символ на всичко в Реал Мадрид".

Гаго:
"Една емблема на Реал Мадрид си тръгва. Един от тези играчи, с които всички фенове се индетифицират. Беше удоволствие да играя с него и да деля съблекалнята с него. Желая му всичко най-добро както като футболист, така и като човек".

[sl321]

megan fox Не трябва фен на барселона да ме убеждава че Раул е велик.Аз си го знам.Мисля че никой не го е изгонил.За това заглавието на темата е "Чао , но не сбогом" за Раул и Гути.Стига си ревал на "чужди гробища".Знаеш че никой фен на футбола (да не говорим фен на Реал) не би казал лошо за Раул.Въпроса е че и той добре е разбирал че тирулярното място не му е гарантирано а той по презумпция не е футболист за скамейката.И това го прави още по велик.Вместо да създава напрежение той разбира обстоятелствата и за това че обича клуба без някакви скандали отива да играе в друг клуб.Аз съм сигурен че Раул когато прекрати кариерата си ще има пищен бенефис и след това ще остане в Реал на какъвто и да е пост.Той не си тръгва.И аз го чувствам така.Всичко друго е ала-бала от един фен на барселона.

А с тия дето казват че Гути бил "дърво" и т.н няма да продължавам да дискутирам по тая тема защото това е обидно направо.Да си мислят каквото си искат. Раул и Гути са символ на една славна епоха в Реал Мадрид която явно свършва.Тo be continued.........

[Madridist]

Вижте какво интересно инфо намерих днес в Гонг за преминаването на Раул в Шалке

Интересни подробности около договора на Раул Гонсалес с немския Шалке, разкри вестник „Билд”.

Според изданието, договорът, който вече е подписан и от двете страни, е за срок от две години. През това време Раул ще получава заплата от 6 милиона евро на сезон, като интересното в случая е, че 4 от тях ще се плащат от Шалке, а 2 от Реал.

След като контрактът с немския гранд изтече, Раул ще се завърне в клуба на сърцето си, където ще заеме ръководен пост.

1/3 от заплатата на Раул в Шалке ще бъде плащана от ..... Реал Мадрид. Като в договора е написано,че след две години, Раул се връща в Мадрид и заема ръководен пост. Не знам за вас, но за мен,това ми прилича,грубо казано, повече на даване под наем,отколкото на напускане, да не говорим за гонене

[medenka]

Ето още едно журналистическо мнение. То съвпада с моето.

Статията е на Sportal.

Галактико или Митико - превръщането на страстта в бизнес
26 юли 2010 | 13:12

"Близо 20 години съм привърженик на Мадрид, не ме е било срам, когато сме падали с разлика от преки конкуренти... но днес освен срама в мен има и погнуса от цялото ръководство на клуба. Това е показателно за деградацията на футбола и спорта въобще като цяло, нищо вече не е свято, няма елементарно уважение, а само единствено финансови интереси. Ако кажа, че съм тъжен, няма и на една хилядна да отговаря на настроението ми...".

Това написа вчера в Sportal.bg един разочарован фен на Реал Мадрид в коментарите под новината за тъжното сбогуване на Гути с Кралския клуб. Покрай сълзите на Гути няма как да не се замислим за морала и всеотдайността, не само във футбола, а в спорта и в живота като цяло. Защото не всичко е пари.

Наистина все по-голямата комерсиализация в спорта налага все повече да се прекланяме пред клубни икони като Франко Барези, Паоло Малдини, Райън Гигс, Франческо Тоти и т.н. Не че на "Бернабеу" ще спрат да уважават Гути и Раул, не. Но все пак Тоти отдаде цялата си кариера на свооята любима Рома и носи гордо прозвището си Принца на Рим, докато бившите испански национали ще поритат преминали зенита си в Истанбул и Гелзенкирхен. Тъжно!

Трудно е да се каже точно дали Раул и Гути поискаха "развод" с Реал или клубното ръководство им посочи изхода. Но където и да е истината, Флорентино Перес и всички под него в йерархията на "лос меренгес" трябваше да направят всичко възможно да задържат своите легенди. Защо? От любов към играта, както се казваше един филм.

Защото Реал Мадрид е велик клуб, но клуб без кой знае колко пламенност. Почти без романтика, която едва блещука в последните комерсиални десетина години. А тя е важна. Поне за масите. Раул и Гути не са първите емблеми на испанкия гранд, които ще завършат кариерата си далеч от Мадрид - Алфредо Ди Стефано окачва обувките на пирона в Еспаньол, Емилио Бутрагеньо и Мигел Мичел приключиха с футбола в Мексико, Фернандо Йеро за последно носи екипа на Болтън...Тъжно!

Е, и Реал си има Мануел Санчис, Икер Касийяс, но сякаш в този велик отбор нещата много повече се въртят около финикийските знаци, отколкото около емблемата. Поне така изглежда в последните "галактически" години. Защото все по-назад останаха емблематичните неща в историята на Кралския клуб - Йе-йе отбора от 60-те години, Ла Куинта Дел Буитре (Петорката на Ястреба) и пр.

И докато в Манчестър Юнайтед винаги ще се помни вдигнатата якичка на Крал Ерик, в Ливърпул не спират да възпяват героичните си триумфи от Рим и Истанбул, в Милан прибраха завинаги номерата 6 и 3, то в Реал все повече се обвиват в мъгла от мисли за пари, продадени фланелки, спонсори, звезди, звезди и пак звезди. А звездите не са легенди. Пътят от едното до другото е дълъг.

[Madridist]

Тази статия за мен като цяло е добра и точна, с няколко дребни забележки. Не виждам нищо лошо във факта, че Ди Стефано или Бутрагеньо, са завършили кариерата си в чужди тимове. Те си остават легенди на отбора и затова и двамата след като прекратиха футболните си кариери се върнаха на Бернабеу-единия като треньор, другия като вицепрезидент. Двете най-големи легенди на Байерн(М)-Франц Бекенбауер и Карл Хайнц Румениге да не би да играят през цялата си кариера за баварците- и двамата спират с футбола в чужди отбори. Това прави ли го по-малко легенди от Малдини и Барези. . И погледни последния ми коментар, ще видиш, че Реал Мадрид ще плаща 1/3 от заплатата на Раул като му е заявено,че едни ден ще се върне отново в любимия си клуб.

[techobg80]

Реал за пореден път доказаха, че адекватното ръководство не им е силна страна. Без да имам претенции да познавам историята и традициите в отбора, само от лични наблюдения в последните няколко години, си личи пълна липса на управленски капацитет ! По същия начин постъпиха с друга "легенда" от близкото минало - Фернандо Йеро. Сега вместо да се поучат от това, повтарят същата грешка, но вече в двоен размер( Раул и Гути ) !!! С тази комерсиализация на футбола напоследък, такива играчи са на изчезване и стига да бяха проявили малко повече настоятелност, можеха да намерят решение удовлетворяващо и двете страни, вместо да ги пращат по отбори, които не отговарят на статута и класата им........

[sl321]

На мен малко тия коментари ми идват като "реване на чужд гроб".Ок . Там некакъв си фен на Реал Мадрид писал статия и кво от това?Гледайте си отборите и стига с това двулично държание.Много сте загрижени за Реал всичките!!!И Раул и Гути ще са на специално място в историята на клуба.Никой след 10,20,30 години няма да говори за Раул който е играл в Шалке.Всеки ще си спомня за Раул-големия футболисти на Реал Мадрид.И другото нещо е че за да се случи това за което реват тука някой хора , а именно големите футболисти на клуба да си се пенсионират в същия този клуб, това не зависи само от клуба.Това зависи и от футболиста.Сега вие какво прдлагате Раул и Гути титуляри? Еми не може да стане.А те искат да играят.Еми ще играят в Шалке и Бешикташ.Защото както големия футболист е дал много на клуба така и клуба е дал много на него.И в такива моменти освен че ръководството трябва да направи отстъпка , същото трябва да направи и футболиста.Но не. Те казват : На мен ми се играе..... ами хубаво ама няма да си титуляр!!! А те не са съгласни.Ееми ? Какво да се направи в този момент?

Според мен всичко е в рамките на нормалното.