Манчестър Юнайтед - История

Модератори: MuFc1878, paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
Alexx
Мнения: 6108
Регистриран на: 19 мар 2011 09:52
Контакти:

Re: 1968 - 6 луди минути и " Glory, Glory Man United " на Уембли

Мнениеот Alexx » 01 ное 2011 11:40

Bartolomej написа:и по какъв повод е тази тема :?: :?: :?:

Урок по история . :) За по-младите. :)

Потребителски аватар
clever_
Мнения: 1643
Регистриран на: 18 дек 2009 00:27
Контакти:

Re: 1968 - 6 луди минути и " Glory, Glory Man United " на Уембли

Мнениеот clever_ » 01 ное 2011 11:43

Всъщност в този мач Бенфика е бил фаворит,с играчи като Еузебио,Грака,Торес,и ние в ролята си на аутсайдер сме ги смачкали и сме вдигнали купата на най-сладкото място-Уембли! 8-)


Потребителски аватар
Кашчей
Мнения: 40062
Регистриран на: 27 сеп 2008 22:36

Re: 1968 - 6 луди минути и " Glory, Glory Man United " на Уембли

Мнениеот Кашчей » 01 ное 2011 18:00

Легендата шепти за едни думи на Мат Бъзби, преди началото на продълженията:"Момчета, днес играете и за тези, които останаха в Мюнхен преди 10 години!".
Дали е вярно не знам, но продълженията са убийствени за Бенфика.
Ний армейци сме големи,
на "Литекс" верни сме чеда.
Със съдиите-наше знаме
мачкаме навред сега.

Разговор в "Спорт Депо":
-Имате ли фланелки на "ЦСКА-София"?
-Каква ви трябва-на вратар, на полеви играч, или на съдия?

Потребителски аватар
Bianco
Мнения: 1521
Регистриран на: 07 сеп 2011 17:08
Контакти:

Re: Манчестър Юнайтед - История

Мнениеот Bianco » 16 яну 2012 00:48

Прекрасна тема :)


Потребителски аватар
OldTrafford
Мнения: 3636
Регистриран на: 01 фев 2011 23:59
Контакти:

Re: Манчестър Юнайтед - История

Мнениеот OldTrafford » 19 яну 2012 21:43

ЕРИК КАНТОНА


Изображение


Роден на: 24 Май 1966 г.
Място: Марсилия (Франция)
Ръст: 188 см. 78 кг.
Позиция: нападател


Ерик Кантона е роден на 24.05.1966 г. в Марсилия. Кариерата му във Франция е осеяна с множество скандали, проблеми с дисциплината, наказания... Ерик започва кариерата си през 1981 г. в Оксер, като юноша на клуба. Две години по-късно дебютира в мъжкия отбор. През 1984 г. той е повикан да отбие военната си служба, което поставя въпросителна за по-нататъшното му развитие като футболист. След уволнението си Кантона е преотстъпен на втородивизионния Мартигес. През 1986 г. се завръща в Оксер и подписва първия си официален договор. До 1988 г. когато преминава в Марсилия, Кантона отбелязва23 гола в 81 мача за Оксер. С новия си отбор, Ерик печели шампионската титла и купата на Франция. Но в една контролна среща с Торпедо Москва, след като е сменен, той захвърля фланелката си на земята. Клубът го наказва с отстраняване за 1 месец. Една седмица по-късно в едно телевизионно предаване Кантона обижда треньора на националния отбор. Въпреки, че по-късно се извинява, нападателят е отстранен от националния отбор за 1 година. При създалата се сложна ситуация, Марсилия го преотстъпва на Бордо. Но и там бурният французин не се задържа задълго. Следващата му спирка е Монпелие. И тук Кантона проявява невъздържания си характер. По време на тренировка той се сбива със съотборник. 6 от футболистите на тима искат отстраняването му от отбора. Но Лаурен Блан и Карлос Валдерама убеждават ръководството, да не прекратява договора на нападателя. В последствие Ерик става ключова фигура в спечелването на купата на Франция през 1990 г. Добрата му форма го връща на "Велодром". Въпреки, че печели шампионската титла на Франция с отбора на Марсилия, неразбиратеслтвото на Кантона с клубния президент, му предопределя поредния трансфер - този път в Нимс. По време на мач, Кантона удря съдията с топката, разгневен от едно негово решение. Дисциплинарната комисия на Френския футболен съюз го наказва за срок от един месец. След приключването на заседанието Кантона отива при тримата членове на комисията, и ги обижда, изкрещявайки в лицето на всеки един: "идиот". Това негово действие му носи още 2 месеца наказание. За Кантона това е последната капка в чашата. През декември 1991 г. той обявява, че приключва с футболната си кариера.

Това, обаче не е края. Големите дни на Ерик тепърва предстоят. След като обявява оттеглянето си от футбола, много хора, начело с Мишел Платини правят опити да разубедят немирния французин. Молбите дават успех и на 4 февруари 1992 г. Кантона се завръща във футбола, подписвайки със Лийдс. Всъщност той пристига на Острова на проби в Шефийлд, но впоследствие се присъединява към жълто-сините. До края на сезона отбелязва 3 гола в 15 мача и допринася за спечелването на шампионата на Англия. Само 13 мача след началото на новия сезон, Ерик Kантона сензационо преминава в Манчестър Ю. за сумата от 1.2 млн. паунда. Започва нова ера в неговата кариера. До този момент "червените дяволи" не се представят добре в шампионата. Усеща се липсата на класен нападател. Кантона бързо се адаптира към отбора. Не само, че бележи важни голове, но и създава отлични възможности и за своите съотборници. През следващите 2 години Юнайтед правят истински фурор. През 1993 г. печелят новосъздадената Премиершип (първата им шампионска титла от 26 години), а през 1994 сигат до "дубъл", печелейки шампионата и купата на Англия.
.На финала на F.A. Cup, Ерик отблезява 2 гола във вратата на Челси. Случката която му опетнява кариерата става на 25.01.1995 г. Манчестър Ю. гостуват на Кристал Палас. След удар без топка срещу Ричърд Шоу, Кантона получава червен картон. При излизането си от терена, обаче той се нахвърля срещу противников фен с удар в стил "кунг-фу". Ерик е наказан със 120 часа обществено полезен труд след като съдът отменя първоначалните 2 седмици лишаване от свобода. Английската футболна асоциация пък го наказва с отнемане съзтезателските му права за 9 месеца. Започват спекулации относно бъдещето на Ерик Кантона. Много хора смятат, че той едва ли ще остане на Острова. Но Алекс Фергюсън го убеждава да не напуска "Олд Трафорд". Кантона се завръща на терена през месец октомври в мач срещу Ливърпул. Французинът започва с летящ старт, отбелязвайки гол в първия си официален мач от 9 месеца насам. По това време "червените дяволи" градят нов отбор. На футболния небосклон се появяват бъдещи звезди като Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Гари Невил. Фергюсън добре сработва младите играчи с лидерите на тима Райън Гигс и Ерик Кантона. В края на сезон 1995-1996 Юнайтед става първия отбор, достигнал два пъти до "дубъл". Във финала на F.A. Cup срещу Ливърпул, Кантона отбелязва единствения гол в мача, и с това донася купата на своя тим. След края на мача французинът споделя "Такъв е живота - един ден си на върха, а на другия си на дъното". През следващия сезон Юнайтед стигат до полуфинал в Шампионската лига, но не успяват да се класират за финала. В Англия обаче, те нямат конкуренция иотново печелят първенството. Така за 7 години в Манчестър, Кантона печели 6 купи. Тези години и до днес се смятат за едни от най-славните в историята на "червените дяволи".
Като национален съзтезател Ерик Кантона не може да се похвали с големи успехи. Той дебютира при "петлите" през 1987 г. срещу ФРГ. През 1988 г. печели Европейското първенство за младежи до 21 г. За кратко време става любимец на треньора на мъжкия тим Мишел Платини. Платини е и един от инициаторите на преминаването на Ерик в Англия. На Евро 92 в Швеция, французите не успяват да спечелят нито един мач, въпреки че нападението на тима се води от звездите Кантона и Папен. След края на първенството Платини подава оставка, а на негово място идва Жерар Улие. "Петлите" обаче, се провалят в квалификациите за САЩ 94. Едва ли има българин, който не знае как става това. На 17 ноември в Париж, България побеждава с 2:1 Франция и с това слага край на надеждите на домакините за Мондиал 94. След края на мача Кантона е бесен на Давид Жинола, който има голяма вина за гола на Емил Костадинов в последната минута на двубоя. Треньорът Улие подава оставка. Новият селекционер е Еме Жаке. Жаке е решен да изгради нов отбор за Евро 96.1011
Кантона получава капитанската лента. Инцидентът от 25 януари 1995 г. обаче, слага край на кариерата му като национален съзтезател. След изтичане на наказанието му, Франция вече е класирана за Евро 96. Играта на тима вече се гради около Зинедин Зидан. Еме Жаке е убеден, че националният отбор не се нуждае от Кантона. Полуфиналът в Англия и световната титла през 1998 г. са доказателство, че Жаке е бил прав. Ерик Кантона приключва с националния отбор с 19 гола в 45 мача.
Най-изненадващо през юни 1997 г., след като "червените дяволи" печелят Премиершип, Кантона обявява, че завършва кариерата си. Новината е истински шок за футболната общественост. Мотивът на Ерик е, че той не иска да бъде запомнен като застаряваща звезда. Негото желание е да завърши кариерата си, когато е на върха. Така на 31 годишна възраст един от най-добрите, най-скандалните и харесваните футболисти напуска завинаги голямата игра.
По-късно Ерик облича за последен път червената фланелка в шоу-мач в Мюнхен през 1998 г. През 2001 г. бордът на Манчестър Юнайтед предлага на Кантона треньорски пост в отбора. Французинът обаче, отказва под предтекст, че би се върнал на "Олд Трафорд само като "номер 1" т.е. мениджър на отбора.
Ерик Кантона е един от най-големите футболисти в Англия през 90-те години на 20 в. Играч с невероятен поглед към играта, изобретателност, гениалност. Неговите подавания, иновация и влияние бяха ненадмианти. Той пробиваше защитите с такива пасове, каквито само той можеше да направи. Имаше отличен удар от средно разстояние, а попаднал очи в очи с вратяра, беше хладнокръвен и безпощаден. Дори милисекунда невнимание от страна на защитниците бе достатъчно за Кантона да отбележи и да поведе "червените дяволи" към нова победа. Всичко това, обединено с несравним галски темперамент превърнаха Ерик в истински футболен феномен. Колкото сензационна бе появата на Кантона на "Олд Трафорд", толкова иненадващо бе и напускането му. След абдикирането на "Краля", Юнайтед така и не успя да му намери достоен заместник. Затова Фергюсън започна да залага на отборния дух, а не на конкретна фигура. Няма друг като Кантона, Толкова гениален, скандален и непредсказуем. Няма и да има. Остава ни единствено да се поровим в телевизионните архиви и да се насладим на играта на едно величие, на една легенда - Ерик Кантона.

Потребителски аватар
OldTrafford
Мнения: 3636
Регистриран на: 01 фев 2011 23:59
Контакти:

Re: Манчестър Юнайтед - История

Мнениеот OldTrafford » 19 яну 2012 21:51

СЪР МАТ БЪЗБИ


Изображение


Човекът който се превърна в един от най-великите мениджъри в историята на английския футбол, е роден в Шотландия в селцето Орбистън - област Ланкашър, на 26-ти Май 1909г.
Като футболист, той е представлявал два английски клуба. Започва кариерата си от Манчестър Сити, преминавайки в редиците им на 11-ти Февруари 1928г., където дебютира през следващата година в мач срещу Мидълзбро. През Март 1936г. е трансфериран в Ливърпул за сумата от 8000 паунда.

Бъзби става първият мениджър на Юнайтед след войната, отказвайки оферта на Ливърпул за поста асистент-мениджър. Подписва договор на 29-ти Февруари 1945г., но поема длъжността едва след като е демобилизиран от военните сили през Октомври 1945. През тези месеци клубът продължава да е без мениджър откакто Скот Дънкан освобождава поста през 1937г., като за временен мениджър е назначен клубният секретар Уолтър Крикмър.

След като напуска армията и заема поста си, Бъзби заварва клуб с разрушен от бомбардировки стадион, и дефицит от 15000 паунда. Първият човек който Мат привлича е Джими Мърфи, неговият велик асистент-мениджър който служи на клуба до 1971г. Заедно те създават първият велик следвоенен отбор на Юнайтед, който включва имената на дефанзивните играчи Джони Кери, Джон Астън и Алънби Чилтън, и атакуващите Чарли Митън, Джак Роули и Стан Пиърсън.

Юнайтед печелят Купата на Англия през 1948г., побеждавайки на финала Блекпул с 4-2. След четири неуспешни опита да спечелят първенството в Англия, завършвайки на втора позиция през 1947, 1948, 1949 и 1951г., момчетата на Бъзби връщат титлата на Олд Трафорд през 1952.г

Този успех не заслепява Бъзби и Мърфи, и те се заемат със съставянето на план който трябва да осъществи подмяната на поколенията. Скаутската система в клуба е реорганизирана в началото на 50-те години, а новата политика за изграждане на футболисти от родната школа дава първите си плодове още през 1953г. В първия отбор се налагат младежи като Бил Фоулкс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Лиъм Уелън, Еди Коулман и Дънкан Едуърдс.

Съвсем скоро подмладеният отбор печели и първите си отличия – две титли в Англия (1956 и 1957) и достига финал за Купата на Англия през 1957г. Това е и периодът в който за първи път се появява прякорът „Бебетата на Бъзби”.

Бъзби продължава да гледа към бъдещето, трамбовайки пътя на английските клубове към Европа – включвайки се в турнира за Купата на Европейските Шампиони (КЕШ, сегашна Шампионска Лига), като това става против волята на Футболната Лига. Юнайтед достига до полуфинал, в който губи от бъдещият шампион Реал Мадрид.

Следващият сезон, 1957/58, е зареден с оптимизъм и очаквания, като Юнайтед продължава да се бори на три фронта до Февруари, преди да се случи трагедията. На 6-ти Февруари 1958г. самолетът с който отборът се прибира от европейския си мач срещу Цървена Звезда, катастрофира след презареждане в Мюнхен. Загиват 22-ма пасажери, включително девет от Бебетата на Бъзби – Джоф Бент, Роджър Бърн, Еди Коулман, Дънкан Едуърдс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Били Уелън. Загиват и три официални лица от клуба – секретарят Уолтър Крикмър, и треньорите Том Къри и Бърт Уейли.

Бъзби оцелява като по чудо в германската болница – като на два пъти в бил викан свещеник който да чете молитви над безжизненото му тяло.

Бъзби се възстановява и се завръща в Манчестър 71 дни след катастрофата. През това време, Джими Мърфи – който не лети в злощастният полет тъй като е имал ангажимент с националния отбор на Уелс – предвожда успешно оределият отбор достигайки емоционално до финал за Купата на Англия. На Уембли, Болтън Уондърърс побеждава Юнайтед с 2-0.

След като поема отново мениджърския си пост през Август 1958г., Бъзби решава да привлече няколко големи имена към младежите от родната школа. В края на 50-те и началото на 60-те към клуба се присъединяват Албърт Куиксол, Ноел Кантуел, Денис Лоу и Пат Крерънд. Тази група футболисти помага много за достигането до финал за ФА Къп през 1963г., където Юнайтед побеждава Лестър Сити с 3-1, спечелвайки първият трофей за клуба след трагедията в Мюнхен.

Следват титли в Англия през 1965 и 1967, което дава шанс на Бъзби да покори и Европа. През 1965/66 те достигат до полуфиналите, също както през 1956/57 и 57/58. През сезон 1967/68 е достигнат и първият финал в Европа, в който последното препятствие на стадион Уембли е португалският шампион Бенфика.

В една велика и емоционална вечер, Юнайтед триумфира с победа 4-1 след продължения, за да спечели купата за Бъзби. Идеален момент да се почете паметта на загиналите и ранените в Мюнхен преди 10 години, и прекрасен завършек на успешната му мениджърска кариера в Юнайтед. Малко не достига титлата да остане на Олд Трафорд и през следващия сезон 1968/69, след като Юнайтед губи на полуфинала от италианския Милан.

Бъзби се оттегля в края на сезон 68/69, но остава в клуба на длъжност главен селекционер, докато неговото място се заема от Уилф МакГинес. Тази нова подредба обаче трае по-малко от година – на 28-ми Декември 1970г. Бъзби е поканен от Борда на Директорите да заеме старият си пост, и той замества МакГинес до края на текущия сезон.

Многоуважавана фигура през цялата си кариера, Бъзби е награден с кралски орден през 1958, а през 1967 става 66-тия почетен гражданин на Манчестър. През 1968г. е избран за Мениджър на Годината, а след европейския триумф на Юнайтед е награден и с рицарската титла от кралския двор.

През 1972г. получава специален орден от Папата носещ името на „Св.Грегори”, и орден за особени заслуги към Британската Империя. Става президент на Манчестър Юнайтед през 1980, а през 1982 е избран до живот на длъжността вице-президент на Футболната Лига. През 1993г., улицата „Warwick Road North” която минава точно пред стадион Олд Трафорд е преименувана на „Sir Matt Busby Way”, в чест на човекът когото всички наричат „Мистър Манчестър Юнайтед”.

Освен работата си като мениджър на Юнайтед, Бъзби предвожда и Британския Олимпийски Футболен Отбор който достига полуфинал на Олимпиадата през 1948г., а като мениджър на Шотландия през 1958г. дава шанс за дебют на национално ниво на 18-годишния Денис Лоу.

Сър Мат Бъзби почива на 20-ти Януари 1994г. в болницата „Александра” в гр. Чийдъл, след кратко боледуване. На погребението му, седмица по-късно, улиците на Манчестър се изпълват от десетки хиляди хора които изпращат траурният кортеж по пътя му от Чарлтон до Олд Трафорд, а след това до южното гробище на Манчестър. В този ден от цял свят пристигат цветя и телеграми в знак на съчувствие към Сър Мат, а фенове на най-различни отбори изпращат множество венци, фланелки, шалчета и снимки, с които се образува мемориален мини-паметник. На 27-ми Март 1996г. на Олд Трафорд официално е открита бронзова статуя на Сър Мат Бъзби, която увековечава човекът-символ и въплъщение на Футболен Клуб Манчестър Юнайтед.

Пет години след смъртта на Бъзби, модерният Юнайтед повтаря неговото най-голямо постижение, спечелвайки отново Европейската Купа. Трогателно, датата на този триумф – 26 Май 1999 - съвпада с рожденната дата на Сър Мат, на която той щеше да отпразнува своят 90-годишен юбилей.



Потребителски аватар
MuFc1878
Мнения: 31468
Регистриран на: 06 фев 2009 11:30
Контакти:

Re: Манчестър Юнайтед - История

Мнениеот MuFc1878 » 28 дек 2014 22:10

Когато някой ви попита "Защо сте фенове на Манчестър Юнайтед" :)

За всички които се смеят на МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД, бих искал да разкажа нещо.

Железопътни работници се събрали да играят футбол и си позволили да мечтаят. Мечта, да направят нещо повече с техния живот. Това е МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД.
Отборът загубил първият си официален мач с 6:0 от резервите на Болтън. Изпаднал след втория си сезон. През Януари, 1902, бил близо до закриване заради дългове. Но не го направил.
Вместо това се върнал и спечелил първенството, ФА Къп и Charity Shield 2 години по-късно. Това е МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД.
От 1922 до 1940, ЮНАЙТЕД изпадали отново и отново. Сбъскали се с банкрут през 1931. Били на прага на нова катастрофа. Вместо това те се задържали и се борили.
Завършили 2-ри през '47, '48 и '49; 1-ви през '52, '55 и '56. Спечелили ФА Къп през 1948 и станали първият английски отбор, който играе в Европа. Трябвало да чака 41 години за славата. Това е МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД.

Самолет излита на 6-ти Февруари, 1958. Издигал се е величествено... и се разбил. 8 играчи загубили живота си. Лице в лице с отчаянието и ужаса, клубът се борил. Същата година достигнал финалът на ФА Къп.
Без първи отбор се движел трудно и се съвземал бавно. 7 години по-късно, ОСЕМТЕ се усмихвали отгоре. Отборът спечелил титлата през 1965 и 1967. Европейската купа през '68. Това е МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД.

25 години чакал да спечели отново, изпадал, сменял мениджъри и играчи, дкато съперниците се смеели. Но и тогава не рухнал. Титла през 1992, дубъл през '93 и требъл през '99. Това е МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД. Кръв, тежка работа, пот и сълзи. Това е МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД.
Нашият отбор има нужда от преустройство? Тактиките ни са остарели? Смеете се защото си мислите, че сме загубени. Ние се усмихваме, защото сме виждали всичко. Към слава, от най-дълбокото отчаяние. Това е МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД.
Затова обичам този отбор. Може да не сме най-добрият отбор в света, може и да не сме най-великите от всички, но сме най-вдъхновяващият отбор някога. Това е което ни разграничава от останалите, ние сме отбор, който трябва да се има предвид.

Ето ни сега с 20 титли, по-добри от всички останали. Всички останали фенове, радвайте се на този рядък момент на щастие,
мислейки че ЮНАЙТЕД потъва. Наистина заслужавате този рядък момент, след всичкия успех, който ЮНАЙТЕД имаше през последните 21 години с трофеи и победи.
Не знам кога ще се върнем, тази година, следващата или след 5-10 години, но ще се случи. И не, това не е сляпа надежда, а ВЯРА. МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД ДО ГРОБ.


Върни се в “Манчестър Ю”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта