Манчестър Юнайтед - История

Модератори: MuFc1878, paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
_RoKi_
Мнения: 6607
Регистриран на: 10 ное 2009 18:49
Контакти:

Манчестър Юнайтед - История

Мнениеот _RoKi_ » 09 яну 2010 00:57

МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Изображение


Прозвище----The Red Devils (Червените дяволи)
Основан----1878, под името Нютън Хийт ФК
Стадион----Олд Трафорд
Капацитет-----76 212
Собственик----Малкълм Глейзър
Президент----Джоел и Аврам Глейзър
Старши треньор----Сър Алекс Фъргюсън
Първенство----Английска висша лига
Спонсор----AIG
Екипировка---Найк


Основаването (1878-1902)

Манчестър Юнайтед е създаден през 1878 г., под името Нютън Хийт от работниците на железопътната гара в Нютън Хийт, Голям Манчестър, които споделят общата си страст към футбола като организират мачове срещу други железопътни гари.

Когато лигата на Англия се сформира през 1888 г., от Нютън Хийт смятат, че не са достатъчно добри за да станат съоснователи и не се присъединяват, подобно на отбори като Блекбърн Роувърс и Престън Норт Енд. Клубът от Манчестър решава да се присъедини към първенството четири години по-късно — през 1892 г.

В следващите години отборът е разклатен от сериозни финансови проблеми и е близо до фалит през 1902 г. Но е спасен от Джон Хенри Дейвис - местен собственик на пивоварна. Който го и прекръства - на Манчестър Юнайтед.


1902-1918


В началото на сезон 1907/1908 г. (която е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в Трафорд, град, намиращ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителната работа започва през 1908 г. под наблюдението на известния архитект Арчибалд Лейч. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новият стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт.

Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 Февруари 1910 г. Домакините губят с 4-3 от Ливърпул като 80 000 зрители гледат мача. Два дни преди това, голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове.

„Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд - 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5-1 Съндърланд у дома.

Освен донеслият победата срещу Съндърланд Харолд Холс, Юнайтед притежават още един класен нападател - Енох Уест, който се превръща в основна фигура и през втория сезон на „театъра на мечтите“. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели Чарити Шийлд в мач срещу Суиндън Таун. Крайният резултат от мача е 8-4.

Въпреки тази добра серия „червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото си и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13 място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се присъедини към градския съперник Манчестър Сити.

Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж.Дж. Бентли, президент на футболната лига. Под негово ръководство червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13.

Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на Олдъм и Блекбърн Роувърс. Юнайтед завършват на 14 място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път.

Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разеля за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър.

Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само Джордж Стейси, Били Мередит, Санди Търнбъл и Джордж Уол. Не е изненада и крайното класиране на отбора - само на точка над изпадащите.


1920-1929

Манчестър Юнайтед играе отново в лигата на 30 Август 1919 г. след четиригодишна пауза поради Първата световна война. Отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу Дарби Каунти. Само два играча от стария тим остават при „червените дяволи“.

Били Мередит остава на Олд Трафорд, но се намира на прага на пенсиониране след запомняща се кариера. Изиграва само 19 мача през сезон 1919/20, а Юнайтед завършва на 12 място в Първа Дивизия. Новият любимец на публиката Джо Спенс, завършва сезона като голмайстор на отбора с 14 попадения. През следващия сезон отново е голмайстор, но отборът продължава да не се представя добре и завършва на едва 13 място.

Маниджърът Джон Робсън напуска клуба и е заменен от Джон Чапман, който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време бившият мениджър на червените Дж.Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отбора се мести на нов стадион - Мейн Роуд.

Мередит преминава в градския съперник и въпреки възрастта си се оказва фактор за Сити, докато Юнайтед отпадат в първия си сезон без него, спечелвайки само 8 от 42 мача през сезон 1921/22.

Отборът на Чапман, който играе във Втора Дивизия, не успява да си осигури промоция през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки промоция в Първа Дивизия. Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от Лестър Сити и губи само 8 мача.

Добрата форма на червените се потвърждава от стабилното девето през сезон 1925/26. Отборът на Чапман прави и страхотен рейд за купата на Англия като отпада на полуфинал от Манчестър Сити след загуба с 3-0 на Брамъл Лейн. Сити губят финала от Болтън.

Две месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация като причините остават неоповестени. Крилото Кларънс Хилдич приема ролята на играещ мениджър на отбора докато клуба търси заместник на Чапман.

Новият мениджър Хърбърт Бамлет пристига по-късно през сезона. Той е познат на феновете като съдията от четвъртфинала за купата на Англия срещу Бърнли през 1909 г. Юнайтед губи с 1-0 в разгара на снежна виелица. Въпреки лошото време реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи“ съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната.

Бамлет обаче няма такова положително въздействие върху отбора и като мениджър. Юнайтед бавно започва да затъва в Първа Дивизия като финишира 15-ти през сезон 1926/27 и 18-ти през 1927/28. Малко подобрение се забелязва през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-то място. Джо Спенс продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре бавния залез на тима.


1930-1939

Упадакът на отбора, започнал през 20-те години на XX век, продължава и в началото на 30-те. Юнайтед редува промоции и отпадания, като през сезон 1933/34 завършва на 20-то място във Втора дивизия, което е и най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон на отбора преди да започне Втората световна война, Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-то място.

1940-1949
Статуята на сър Мат Бъзби на стадион Олд Трафорд

Избухването на Втората световна война прекъсва първенството на Англия в периода 1939-1946 г. На 11 март 1941 г. по време на бомбардировки над град Манчестър е разрушена голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна. Временно отборът се мести на стадиона на градския си съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен Мат Бъзби, който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор.


1950-1957

Великият план на шотландеца Бъзби е да даде шанс на младите играчи, които израстват под негово ръководство в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години.

Джаки Бланчфлауър и Роджър Бирн за едни от първите, които получават прозвището бебета от английската преса. В дебютната им година за червените през сезон 1951/52, Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г.

21-годишният Бирн играе голяма роля за успеха на отбора, като изиграва 24 мача и бележи 7 гола. По-късно левият бек става капитан на тима за период от четири години.

През сезон 1955/56 и 1956/57 Бирн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона.


1958-1969
Паметна плоча на Олд Трафорд с имената на загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен

След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. Трагедията в Мюнхен, Германия на 6 февруари 1958 г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема животите на осем футболиста и още 15 други пътника, голяма част от които хора от ръководството на отбора. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата си. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор.

Денис Вайълет става един от водещите играчи в тима. През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много (80) и завършва на 17-то място.

Вайълет не е единственият играч, който оцелява след трагедията от Мюнхен. Други като него са Бил Фолкс и Боби Чарлтън, които също са продукт на младежките формации на тима. Ноби Стайлс минава същия път от младежкия състав до първия отбор, а Денис Лоу идва от Торино за рекордната сума от 115 000 паунда.

Формата на Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да „набира скорост“. Червените стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават Лестър Сити с 3-1. Два гола за успеха бележи Дейвид Хърд, а Денис Лоу добавя още един.

През следващия сезон играчите на Манчестър Юнайтед, вдъхновени от успеха си, започват да мислят и за титла - „червените дяволи“ завършват втори, само 4 точки след Ливърпул. Сезон 1962/63 се запомня с пристигането на Джордж Бест - младока от Белфаст, който се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. Мат Бъзби се оттегля от мениджърския си пост през 1969 г. На негово място е назначен дотогавашният треньор на отбора на резервите - Уилф МакГинес.


1970-1979

Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора карат МакГинес да изнемогва на поста си. Дори поставянето в трансферната листа на играчи като Денис Лоу и Шей Бренан не помага на „червените дяволи“.

На Уилф не се налага да се бори с многото проблеми около тима. През декември 1970 г. е освободен от поста и Сър Мат е назначен временно за мениджър докато Юнайтед търси негов заместник. През 1971 г. на мениджърския пост е назначен Франк О'Фаръл, който заема поста в продължение само на година и половина. По време на неговия заместник Томи Дохърти Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. До края на десетилетието отборът отбелязва напредък - печели промоция за Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Въпреки подкрепата от страна на феновете, Дохърти е уволнен през 1977 г. след скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора. Неговият наследник Дейв Сакстън налага по-дефанзивна игра на отбора, което не е възприето добре от феновете.


1980-1986

Заради липсата на успехи, на мястото на Дейв Сакстън начело на отбора застава Рон Аткинсън. Интензивността на новия мениджър на трансферния пазар прави голямо впечатление. За кратън период той купува в отбора Брайън Робсън, Гордън Страхан и Марк Хюз. Отборът печели купата на Англия два пъти за три години - през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Юнайтед играе много силно и трупа преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо. Което кара ръководителите на отбора да се разделят с Аткинсън.

1986-1999
Алекс Фъргюсън

На мястото на Големия Рон е назначен шотландецът Алекс Фъргюсън, който е изградил име с успехите си в отбора на Абърдийн. Въпреки подобряването на формата на отбора, около поста на Фъргюсън дълго витае несигурност заради липсата на трофеи. Сушата е прекъсната през 1990 г. когато Юнайтед вдига купата на Англия. През следващата година е спечелена и европейската Купа на носителите на купи, като на финала Манчестър побеждава отбора на Барселона.

През 1992 г. Фъргюсън подписва с французина Ерик Кантона, който заедно с утвърдените вече звезди Гари Палистър, Денис Ъруин и Пол Инс и изгряващата Райън Гигс, печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон 1993/94 отборът, подсилен и от Рой Кийн, печели и първия си дубъл. Той обаче е помрачен от новината за смъртта на легендата на отбора Мат Бъзби на 20 януари 1994 г.

През следващия сезон Фъргюсън започва тотално подмладяване на отбора, продавайки някои от утвърдените играчи и налагайки младите Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, Гари Невил, Фил Невил и Ники Бът. Отборът печели две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 и завършвайки втори през 1997/98 г.

Сезон 1998/99 е най-успешният в историята на отбора. Манчестър Юнайтед става единственият английски отбор, успял да спечели требъл - Висшата лига, Купата на Англия и Шампионската лига в един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен германския Байерн Мюнхен с 2-1 с голове на Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер в последните секунди на срещата.


1999-2009

Манчестър Юнайтед започва новото деситилетие, век и хилядолетие с още успехи - три титли за пет години през сезони 1999/00, 2000/01 и 2002/03 и купа през 2003/04 г. Отборът е подмладен отново като най-впечатляващи мачове от новите футболисти в отбора правят Рууд ван Нистелрой, Рио Фърдинанд, Уейн Рууни и Кристиано Роналдо. Прекъсвайки доминирането на Челси в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон 2006/07 - девета титла в петнайсетте проведени първенства на Висшата лига.

През следващия сезон 2007/08 Юнайтед се справя с конкуренцията на Арсенал и Челси и грабва втора поредна титла, която е и 17-та за клуба. Отборът достига финал В Шампионската лига след като в директните елиминации побеждава отборите на Олимпик Лион, АС Рома и Барселона. На финала „червените дяволи“ се изправят срещу английския Челси. В редовното време двубоят в Москва завършва 1:1, стига се до продължения, а впоследствие и до дузпи, където Юнайтед побеждава с 6:5. „Червените дяволи“ триумфират с трета купа на шампионите в историята.

Успехите на отбора продължават и през сезон 2008/09 - за трети пореден път Юнайтед става шампион на Англия, спечелена е Световната клубна купа в Япония и Карлинг къп. През същия сезон Манчестър Юнайтед играе и своя втори пореден финал в Шампионската лига, като има възможността да стане първият отбор, защитил титлата си в сегашния формат на турнира. На финала в Рим те срещат отбора на Барселона. Мачът завършва с резултат 2-0 в полза на испанския отбор с голове на Самюел Ето'о и Лионел Меси. Месец след това отборът е напуснат и от португалската си звезда Кристиано Роналдо, който преминава в испанския Реал Мадрид за рекордните в историята на футбола 80 млн. паунда (94 млн. евро).


Отличия

Шампион на Английската първа дивизия и на Английската висша лига — 20 пъти
o 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965, 1967, 1993, 1994, 1996, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2007, 2008, 2009, 2011, 2013
Купа на Англия — 12 пъти
o 1909, 1948, 1963, 1977, 1983, 1985, 1990, 1994, 1996, 1999, 2004, 2016
Купата на лигата на Англия — 4 пъти
o 1992, 2006, 2009, 2010
Къмюнити шийлд — 20 пъти
o 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965*, 1967*, 1977*, 1983, 1990*, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, 2010, 2011, 2013 (*делят отличието)
Купа на Европейските Шампиони (Шампионска лига) — 3 пъти
o 1968, 1999, 2008
Купа на носителите на купи— 1 път
o 1991
Суперкупа на УЕФА — 1 път
o 1991,
Междуконтинентална купа — 1 път
o 1999
Световно клубно първенство - 1 път
o 2008


Рекорди

Райън Гигс - футболистът с най-много мачове за Манчестър Юнайтед

Носители на Златната топка

Четирима футболисти са ставали носители на Златната топка, докато са били футболисти на отбора:

Шотландия-Денис Лоу - 1964
Англия-Боби Чарлтън - 1966
Северна Ирландия-Джордж Бест - 1968
Португалия-Кристиано Роналдо - 2008

Най-много участия за отбора

963 - Уелс-Райън Гигс (1990-2014)
758 - Англия-Боби Чарлтън (1954-1973)
718 - Англия-Пол Скоулс (1994-2013)
688 - Англия-Бил Фоулкс (1952-1970)
602 - Англия-Гари Невил (1992-2011)
539 - Англия-Алекс Степни (1966-1978)

!Информацията е актуална към 02 юни 2016г.

Най-много голове за отбора

249 - Англия-Боби Чарлтън (1954-1973)
244 - Англия-Уейн Рууни (2004-)
237 - Шотландия-Денис Лоу (1962-1973)
211 - Англия-Джак Роули (1937-1955)
179 - Северна Ирландия-Джордж Бест (1963-1974)
179 - Англия-Денис Вайълит (1949-1962)

Други персонални рекорди

Холандия Едвин ван дер Сар - вратарят с най-дълъг период без допуснат гол във Висшата лига от общо 1311 минути (15.11.2008 - 04.03.2009 г.)
Последна промяна от _RoKi_ на 09 яну 2010 01:21, променено общо 3 пъти.

Потребителски аватар
Siegfried
Мнения: 7151
Регистриран на: 01 окт 2009 17:56
Местоположение: Челсиландия
Контакти:

Re: МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Мнениеот Siegfried » 09 яну 2010 01:16

Евала за темата !!! Форум като на Манчестър Юнайтед я заслужава ;)

Потребителски аватар
_RoKi_
Мнения: 6607
Регистриран на: 10 ное 2009 18:49
Контакти:

Re: МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Мнениеот _RoKi_ » 09 яну 2010 01:25

ВЕЛИКИЯТ ШОТЛАНДЕЦ


Изображение

Алекс Фъргюсън

Роден: 31 декември 1941
Глазгоу, Шотландия



Сър Алекс Чапмън Фъргюсън (на английски: Alexander Chapman Ferguson) играе дълги години като халф в Шотландия. Футболната му кариера започва през 1958 г. и преминава през отборите на ФК Куинс Парк, ФК Сейнт Джонстън, ФК Дънфърмлин Атлетик, Глазгоу Рейнджърс, ФК Фолкърк и ФК Еър Юнайтед. Мениджърската кариера на Фъргюсън започва през юни 1974 в отбора на ФК Ист Стърлингшър. Там той прекарва точно 117 дни, като постига 7 победи, 2 равенства и 3 загуби. Скоро след това ФК Сейнт Мирън му предлага мениджърската позиция в клуба. Той приема и на 18 октомври 1974 се мести от ФК Ист Стърлингшър във ФК Сейнт Мирън. През 1978 г. става мениджър на отбора на ФК Абърдийн. Там той остава до 1986 г., като по време на престоя си възражда отбора, довеждайки го до завоюването на Купата на носителите на национални купи след победа на финала над Реал Мадрид през сезона 1982-1983. През 1986 г. за десет мача е начело и на Националния отбор на Шотландия. След тези си успехи Алекс Фъргюсън е привлечен като мениджър на Манчестър Юнайтед на 6 ноември 1986, наследявайки на поста Рон Аткинсън. Тук той спечелва единадесет титли, пет купи на страната и две купи на лигата. През сезона 1990-1991 г. Манчестър Юнайтед печели Купата на носители на национални купи, побеждавайки на финала отбора на ФК Барселона. През сезон 1998-1999 г. след невероятния мач с Байерн Мюнхен, след обрат с два гола в даденото от съдията продължение, отборът печели и купата на европейските шампиони. Манчестър Юнайтед печели и купата на страната и титлата в местното първенство и така записва значим требъл. Алекс Фъргюсън е награден от кралицата на Англия с титлата сър. През 2008 г. на финала на Шампионската лига в Москва "Червените дяволи" надделяват над състава на ФК Челси след драматичен двубой и изпълнение на дузпи. Така те прибавят трета европейска купа във витрината си.

Потребителски аватар
_RoKi_
Мнения: 6607
Регистриран на: 10 ное 2009 18:49
Контакти:

Re: МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Мнениеот _RoKi_ » 09 яну 2010 01:33

ОЛД ТРАФОРД-ИЛИ "ТЕАТЪРЪТ НА МЕЧТИТЕ"


Изображение




Олд Трафорд

Статистика за съоръжението
Адрес Sir Matt Busby Way
Old Trafford
Greater Manchester
Flag of England.svg Англия
Построен 1909-1910
Официално открит 1910
Поддържан от Манчестър Юнайтед
Покритие трева
Архитект Арчибалд Лейч
Използван от:
Манчестър Юнайтед (1910-)
Капацитет
76 212

Олд Трафорд (на английски: Old Trafford) е наименованието на стадиона на английския футболен отбор Манчестър Юнайтед, намиращ се в град Манчестър, Англия. Отбора играе там от 1910 г. Стадионът бива наричан също „Театър на мечтите“ (Theatre of Dreams) - определение, дадено от Боби Чарлтън.

Олд Трафорд, със своите 76 212 места, има в момента най-големия капацитет от всички английски клубни стадиони. Той е и единственият от тях, удостоен с пет звезди от УЕФА.

Съдържание


История

До 1902 г. отборът на Манчестър Юнайтед носи името Нютън Хийт и играе мачовете си в Клейтън. Но стадионът там е пракалено малък, затова с промяната на собствеността на клуба, едновременно спасила го от фалит и променила името му на Манчестър Юнайтед, се появяват планове за построяването на нов стадион.

В началото плановете са за изграждане на стадион с 100 000 правостоящи места, но впоследствие е взето решение за построяване на стадион за 80 000 зрители. Изграждането на съоръжението, проектирано от известния шотландски архитект Арчибалд Лейч, струва общо £60 000. Новият стадион има покрити седящи места в южната си трибуна и открити правостоящи в северната, източната и западната трибуна.

Строежът приключва през 1910 г. Първият мач, изигран на стадиона, е между Манчестър Юнайтед и Ливърпул, завършил с победа 4-3 за гостите.

Странен факт е, че рекордната посещаемост на стадиона е регистрирана на мач, в който участие не е взел отборът на Манчестър Юнайтед. На 25 март 1939 г. 76 962 зрители гледат полуфинала за купата на Англия между отборите на ФК Улвърхамптън Уондърърс и Гримзби Таун (завършил 5-0).

На 11 март 1941, по време на бомбардировка над Манчестър по време на Втората световна война, е разрушена голяма част от стадиона, като най-пострадала е главната южна трибуна, която е изцяло унищожена. Въпреки че веднага след края на войната е започнало повторното построяване на стадиона, мачове на него не се играят почти десет години. В този период Манчестър Юнайтед играе своите мачове на Мейн Роуд - стадиона на градския си противник Манчестър Сити.

Трибуни

Северната трибуна

През 60-те, 70-те и 80-те години над 58 000 се събират на Олд Трафорд за всеки мач. В началото на 90-те, след трегедията на Хилсборо, е написан т.нар. Доклад на Тейлър за изискванията за безопасност на фуболните стадиони. Едно от изискванията в него е най-големите английски отбори да сложат седалки във всички сектори. Това изискване редуцира капацитета на стадиона до 44 000 - недостатъчен за големия интерес към мачовете на Манчестър Юнайтед. Това води до допълнително разширяване на стадиона през 1995-1996 г. с конструкцията на огромната северна трибуна, побираща 26 000 души, което увеличава капацитета на близо 56 000. Северната трибуна, достигаща 60 метра височина, има четири носещи кули и е най-големият конзолен покрив в Европа. Построяването струва £19 милиона. В трибуната днес се помещават музеят на Юнайтед, разположен на три етажа, блестящото помещение за трофеи, както ресторантът Червеното кафе (Red Cafe) и два реда административни ложи.

Южна трибуна

Южната трибуна се води главна за Олд Трафорд. В нея се намират съблекалните, резервните скамейки, директорските, телевизионните и полицейските контролни кабини, административни помещения, също така и луксозни ресторанти. Тук наклонът на редовете е под различен ъгъл от останалата част на стадиона, което я прави видимо по-ниска от другите трибуни. Южната трибуна е рядко показвана по телевизията, тъй като в нея се намират телевизионните помещения, където се разполагат и телевизионните камери, които гледат на север. Тунелът, от който излизат играчите, е преместен в югозападния ъгъл на тази трибуна през 1993 г. Старият тунел все още съществува в центъра на трибуната, но се отваря само при специални случаи и при обиколки на стадиона. Той е и единствената част от стадиона, запазена непокътната от построяването му през 1910 г

Източна трибуна

Външната фасада на източната трибуна

Източната трибуна в миналото е дом на непримиримите Кей-Стенд (K-Stand) фенове (повечето от тях с времето са се преместили в Стретфорд Енд). В момента на нея, освен фенове на Манчестър Юнайтед, се настаняват и феновете на гостуващия отбор в югоизточния ъгъл и буферната зона. Голяма част и от местата за инвалиди също се намират на тази трибуна. Някога тя е била позната като Скорборд Енд (Scoreboard End), заради голямото табло, намиращо се там, на което ръчно е отбелязван резултатът до края на 60-те, когато било заменено от електронно. От външната си страна трибуната има голяма цветна стъклена фасада. Там се намират и статуята на Сър Мат Бъзби, паметна плоча и прочутия часовник, възпоменаващи мюнхенската катастрофа на 6 февруари 1958 г. В трибуната се помещава и огромният магазин за клубни артикули

Западна трибуна

Западната страна на терена винаги е била известна като Стретфорд Енд. В дните преди на нея да бъдат монтирани седалки тя е събирала почти 20 000 правостоящи фенове, които били сред най-шумните във Великобритания. Измерено е, че ревът на тълпата е бил по-силен от излитащ Джъмбо Джет. В миналото в западната трибуна се е намирал секторът, в който седели семействата на играчите. Днес характерни за трибуната са многото знамена, закачени от фенове в началото на горната тераса. На трибуната има издигната и статуя на нападателя Денис Лоу, познат като “Краля на Стретфорд Енд”.

Олд Трафорд днес

Сред проведените наскоро престижни футболни мачове на стадиона са изиграните пет срещи (сред които четвъртфинал и полуфинал) от Европейското първенство по футбол през 1996 г. и домакинството на финала на Шампионската лига на 28 май 2003 г. Стадионът е използван и за мачове на националния отбор по футбол на Англия по време на реконструкцията на стадион Уембли. Всяка година стадионът приема полуфинална среща в турнира за купата на Англия. През 2012 г. на стадиона ще бъдат проведени и част от квалификационните футболни срещи, част от футболния турнир на Летните олимпийски игри в Лондон.

Бъдещите планове за увеличаване капацитета на стадиона са свързани с разширяването на южната трибуна. Реализирането на подобен проект, обаче, би било изключително трудно, заради ограниченото пространство около стадиона. Близката железопътна линия може да бъде преместена, за това е нужно клубът да закупи поне 50% от близките къщи и да ги разруши. Все пак дългосрочният план за резширяването на стадиона остава с реконструирането на южната трибуна в стил, подобен на северната, със запълнени ъгли, което ще означава капацитет от повече от 96 000 седящи места.

itskoo17
Мнения: 69
Регистриран на: 28 ное 2009 12:14
Контакти:

Re: МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Мнениеот itskoo17 » 09 яну 2010 01:57

Феноменална тема Браво пичове ! :)

Потребителски аватар
originalni.be
Мнения: 1238
Регистриран на: 06 авг 2009 12:36
Skype: originalni.be
Местоположение: http://www.originalni.be
Контакти:

Re: МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Мнениеот originalni.be » 09 яну 2010 02:07

За мен Олд Трафорд е Стадион Номер 3 в света !!!

След Маракана и Ноу Камп
ORIGINALNI...BE =)

Потребителски аватар
redmanutd
Мнения: 134
Регистриран на: 28 юли 2008 23:30
Контакти:

Re: МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Мнениеот redmanutd » 09 яну 2010 02:20

Темата не е лоша,ама мисля си,че всеки който е фен на този велик отбор знае това дето си пуснал като тема.Все пак това е Ман. Ю ;)
Glory Glory Man Utd

Потребителски аватар
MuFc1878
Мнения: 31260
Регистриран на: 06 фев 2009 11:30
Контакти:

Re: МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Мнениеот MuFc1878 » 09 яну 2010 11:02

Браво! Чудесна тема ;)

Потребителски аватар
fr3ak_boy
Мнения: 9349
Регистриран на: 14 май 2009 18:59
Местоположение: Габрово
Контакти:

Re: МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Мнениеот fr3ak_boy » 09 яну 2010 14:37

Страхотна тема браво Roki.
shumkar_44 написа:...Весел лаят е на Шаро,
весел е и неговият вид,
щом във с ветреца ювелирно
се прокарва мириса на сух бисквит.

Годините ще литнат бързо,
и децата ще напуснат каменния зид,
ала сърпа лунен, той ще помни вечно,
къкрещия, вкусен, сух бисквит.

Потребителски аватар
_RoKi_
Мнения: 6607
Регистриран на: 10 ное 2009 18:49
Контакти:

Re: МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Мнениеот _RoKi_ » 09 яну 2010 16:47

От днес ще ви припомня за няколко по-известни легенди на клуба,като ви публикувам кратки/нарочно такива,за да не бъдат дълги и оттегчителни/ мнения за тях :)

ДЖОРДЖ БЕСТ


Изображение

Роден: 22 май 1946
Белфаст, Северна Ирландия
Починал: 25 ноември 2005
Лондон, Англия


Джордж Бест (на английски George Best; 22 май 1946 — 25 ноември 2005) е северноирландски футболист, постигнал най-голяма слава с отбора на „Манчестър Юнайтед“. Играе в „Юнайтед“ в периода 1963-1974, като печели титлата в Англия през 1965 и 1967, както и КЕШ през 1968. Носител на „Златна топка“ (1968) и определен от Асоциацията на футболните журналисти в Англия за футболист на годината (1968).

Още докато играе професионален футбол има проблеми с алкохола и това е една от причините за оттеглянето му от футбола на ранна възраст. Влиза в затвора през 1984 за шофиране в нетрезво състояние и нападение на полицай. Състоянието на черния му дроб се влошава и през 2005 умира на 59-годишна възраст.



Футболна кариера

Изображение

Младият талант е открит в Белфаст от скаута на „Манчестър Юнайтед“ Боб Бишъп, когато е на 15 години. След пробен период е привлечен от главния скаут Джо Армстронг през 1961. Става професионален играч и дебютира за „червените дяволи“ през 1963 срещу Уест Бромич Албиън на „Олд Трафорд“.

Изиграва общо 466 мача за „Манчестър Юнайтед“, в които отбелязва 178 гола — веднъж се разписва шест пъти, срещу Нортхамптън Таун. През 1974 27-годишният Бест е уволнен поради злоупотреба с алкохол и отсъствие от тренировки и мачове. През следващите 10 години сменя различни отбори, като за последно играе през 1984, когато е на 38 години.

Играе 37 срещи за националния отбор по футбол на Северна Ирландия, в които отбелязва 9 гола. Играе предимно като крило и е известен със своя дрибъл и пас. Диего Марадона често определя Джордж Бест като любимия си футболист за всички времена,а веднъж Пеле казва, че Бест е най-добрият играч, който е виждал.

През 1988 е организиран бенефисен мач на „Уиндзор Парк“ в Белфаст. В публиката са Мат Бъзби и Боб Бишъп. Работи в „Скай Спортс“ като коментатор от 1998. През ноември 2004 Бест се съгласява да стане треньор в детско-юношеската школа на „Портсмут“.


Отличия

Изображение

Титла в Англия: 1965, 1967
Носител на КЕШ: 1968
„Златна топка“: 1968
Футболист на годината според Асоциацията на футболните журналисти: 1968
Почетен доктор в Кралския университет в Белфаст (2001).
Рекорд за най-много отбелязани голове в един мач от футболист на „Манчестър Юнайтед“. На 8 февруари 1970 Бест вкарва 6 гола срещу Нортхамптън Таун в 5-и кръг за Купата на Футболната асоциация. „Юнайтед“ бие с 8-2.


Върни се в “Манчестър Ю”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост