Каква оценка бихте дали на Берба за престоя в Ман Ю ?

[Drunken_Master]

Винаги съм се чудил, каква оценка биха дали на Бербатов за престоят му в Манчестър. Искам да чуя името на самите фенове на отбора, за да няма пристрастия. Eто и малко суха статистика за да се разсъждава около нея...
2008-09: 32 срещи, 9 гола, 9 асистенции, 2 жълти картона
2009-10: 33 срещи, 12 гола, 5 асистенции, 1 жълт картон
2010-11: 32 срещи, 20 гола, 4 асистенции, 1 жълт картон
2011-12: 12 срещи, 7 гола, 0 асистенции, 0 жълти картона
====================================
Общо: 109 срещи, 48 срещи, 18 асистенции, 4 жълти картона

[Jackxxx]

Берба имаше своите моменти в Юнайтед. И ако гледаш представянето му през Ютуб и по разказки и приказки, той е едва ли не легенда. Но истината, е че просто направи един не лош престой при нас. За съжаление не мога да кажа, че беше game-changer. Рабира се, хеттрика му срещу Ливърпул ще се помни много дълги години, както и феноменалната му асистенция към Роналдо. Вкара и 5 гола на Блекбърн (ако не се лъжа) в един мач, което си е сериозно постижение. Оставянето му на пейката на финала срещу Барса за мен беше грешка и дори сър Алекс го е признавал.

Но, когато си гледал Берба всеки уикенд кариерата му в Юнайтед изглежда малко по-различно. Той никога не изглеждаше да се раздава на 100% на терена. По-скоро разчиташе на таланта си, за да направи нещо значимо. Рядко беше в основата на създаване на положенията, по-скоро изглеждаше като пасивна опасност за противника. Никога не са го пазили по 2-ма, за да го опазят. Самото му присъствие на терена просто не беще вдъхновяващо. Особено във времена, когато на терена сме имали Роналдо, Руни, по-късно Ван Перси, все нападатели, които са вдъхновявали с цялостното си представяне по време на мач.

[vasilnv]

Преди всеки мач с Ливърпул името му се споменава с онзи хеттрик. Петте гола срещу Блекбърн си остават в историята. Реално аз съм доста пристрастен в случая, тъй като съм фен на Манчестър Юнайтед именно заради Бербатов.
Може да не се нарежда до Рууни, Роналдо и да не е новият Кантона за Юнайтед, но със сигурност е герой за много хлапета от преди 10 години, които сме го гледали всяка седмица.
Книгата му е много интересна, сър Алекс също отделя няколко страници за него мисля и в двете си книги, така че силно ги препоръчвам.

[Drunken_Master]

Според мен, Митко е такъв тип играч, че винаги ще бъде в сърцата на футболните фенове. Изключително първо докосване, техника, креативност...
Проблема по време на престоя в Манчестър е, че просто не се връзва на тактиката на Сър-а, понеже е твърде бавен и тромав.Това по мнението на самият Фъргюсън. Иначе аз не знам Фърги, да се е разкайвал за прословутия финал на Шампионската лига. По-скоро каза, че се е чувствал кофти, но не съжалява за решението си, понеже "напоследък Берба беше изпуснал доста пара"...

[bsz1916]

Доколкото си спочням хеттрикът на Бербатов срешу Ливерпул наскоро беше обявен зя № 1 за цялата история на Висшата лига .

[filcolins]

Талантлив , но мързелив. Не приема акъл от никой. Надвишено самочувствие. За това загуби и изборите за БФС

[Drunken_Master]

Талантлив , но мързелив. Не приема акъл от никой. Надвишено самочувствие. За това загуби и изборите за БФС

По-голяма глупост не бях чел...

[smoothc]

Като дългогодишен фен на Ман Юнайтед бих казал, че Бербатов можеше и по-добре да се справи - и като статистика, и като влияние върху колектива.
Дойде като най-скъпият трансфер по онова време, едно на ръка че бяхме и може би най-силният отбор в света(заедно с Челси и Барселона), което предвид неговия по-интровертен характер донякъде му повлия психологически и косвено блокира началната му скорост, т.е. едва в 3-я си сезон той успя да избухне така да се каже, което чисто-технически трябваше да се случи най-рано през 2009-2010(особено и след напускането на Роналдо и Тевес точно той трябваше да поеме щафетата, барабар с Рууни), но хубавото е, че в крайна сметка записа името си като голмайстор на лигата, направи златен хеттрик срещу Ливърпул и вкара рекордни 5-те гола срещу Блякбърн.
8/10 кардинално бих му дал(с уговорката, че имаше всички възможности да го докара до 9/10, но поради една или друга причина това не се случи).
Исторически от ерата сър Алекс или примерно началото на Висшата лига(1992-1993) Бербатов със сигурност влиза в
ТОП 15 на нападателите играли за Манчестър Юнайтед.

[SkyQuest]

Берба определено не се представи така, както се очакваше от подобен трансфер и подобен ранг играч (или поне за какъвто се представяше). Хубаво пет гола срещу Блекбърн, хубаво хеттрик срещу Пуул, което наистина би си останало в историята. С много акъл играеше на терена, което не се отрича изобщо. Не е "бегач". Такива отигравания, такива чудесии на моменти... направо човек да се чуди как изобщо би му дошло на човек да отиграе топката по такъв начин.

Но проблемът на Берба беше, че, както вече е отбелязано, беше много муден и статичен, което не се връзваше със стилът ни на игра. Също така, доста непостоянен беше. Хубаво си вкарал 5 гола в един мач, но аз бих предпочел да вкара по един гол в пет поредни мача, а не 5 гола в един мач и следващите 4 да не вкара нито един. Имам предвид, все за 5 мача е с 5 гола, но това е чудесен пример как статистиката доста често лъже. Идеията ми е, че имаше доста сушави периоди и това също наклони везните в негативна посока за него. Това не беше хубавото при него, а ние имахме играчи, които не "избухваха" в един мач и после летаргия (като Берба), а редовно играеха на ниво (без "избухването") и отборът вървеше напред. Дори Чичаритко беше такъв: бърз, знае къде да се позиционира, търчи, по голче на мачле точно когато трябва!

Реално, Берба имаше един що-горе силен сезон и това беше. Въпреки всичко съм му благодарен за годините в Юнайтед и за цялостният му принос за отбора по онова време, но определено никога няма дори да се доближи до някакъв запомнящ се играч на Юнайтед в моето сърце. Хубаво, българин е, всичко точно, но сме фенове на отборът Ман Юнайтед, а не на българският национален отбор (където несъмнено остави името си в историята и беше некоректно критикуван и хулен от българските фенове).

[Drunken_Master]

Всичко хубаво, но никой не отчита, че в голмайсторския сезон Митко влизаше често като резерва. Не случайно с Тевез имаха равен брой попадения, но Берба беше играл сумарно 2209 минути (средно по 69 минути на мач), а Тевез - 2528 минути (средно по 82 минути на мач). На всичкото отгоре аржентинеца е и с мач по-малко. Карлос Тевез е играл има-няма 320 минути повече от Бербатов, което са 3-4 срещи повече. Освен това Тевез е отбелязал и 5 пъти от бялата точка, докато нашия нито веднъж...

Фърги за Берба

Първите новини от тази вечер бяха, че съм оставил Димитър Бербатов извън групата за мача. Вместо това Майкъл Оуен седна на резервната скамейка. Бербатов очевидно го прие тежко и аз също се почувствах отвратително. "Уембли" има хубава и изолирана стая за треньорите, където обясних причините за моето решение. Димитър беше изпуснал парата напоследък и невинаги беше идеалната смяна. Казах му: „Ако търсим гол в последната минута, в наказателното поле, то Майкъл Оуен е доста свеж". Може би не беше честно, но аз трябваше да вземам тези решения и да ги оправдавам. Привлякох Бербатов през лятото на 2008 г., защото притежаваше чудесен баланс и хладнокръвие в зоната на атаката. Мислех, че така ще балансирам другите играчи в отбора, но по този начин поставих Тевес в задънена улица и той не беше доволен. Ту беше резерва, ту играеше, ту пак беше резерва. За да отдадем дължимото на Тевес, ще кажа, че той винаги имаше въздействие върху мача. Гореше в играта. Въпреки че определено се получи блокиране, което даде основания на неговия лагер да преговарят с други отбори.

Бербатов изненадващо страдаше от липса на самоувереност. Той никога не е притежавал горделивостта на Кантона или Анди Коул, нито пък увереността на Теди Шерингам. Ернандес също имаше голя- ма самоувереност: той беше ярък и свеж. На Бербатов не му липсваше вяра в собствените му способности, но те бяха подчинени на неговия начин на игра. Тъй като ние работехме на една висока скорост, той не можеше да се пригоди към нея. Не беше от играчите с бързи рефлекси. Бербатов иска играта да тече бавно и да си пробие път в наказателното поле, когато той си реши. Или да направи нещо извън пеналта и след това да се включи.

Предимствата му бяха значителни. Макар да имахме няколко запитвания за него през лятото на 2011 г., не бях готов да го пусна да си отиде на този етап. Бяхме платили трийсет милиона паунда и не ми се искаше да го отпиша само защото е пропуснал няколко важни мача през предишния сезон. Можехме и да го задържим и да го използваме. На тренировки се упражняваше да се движи към топката по-бързо. Но когато играта се накъсаше, той започваше да ходи.

Не може да правиш това при нас. Трябваше да се прегрупираме незабавно или щяхме да се открием прекалено, да останем с твърде много играчи напред. Нуждаехме се от хора, които да реагират мигновено, когато загубим топката, така че противникът да бъде поставен под напрежение бързо. Но Бербатов можеше и да създава велики моменти. Освен това имаше огромен апетит, сравним само с този на Ники Бът. Тичаше към столовата, като станеше време за ядене, а понякога си вземаше и за вкъщи. Бербатов нямаше да играе в мача на "Уембли" дори ако беше на пейката.