Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън

Модератори: MuFc1878, paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
Rofles
Мнения: 8044
Регистриран на: 17 ное 2010 20:56
Контакти:

Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън

Мнениеот Rofles » 09 май 2013 20:55

[center]Сър Алекс Фъргюсън[/center]

[center]Изображение[/center]

[center]Изображение[/center]

[center]Изображение[/center]

[center]Изображение[/center]

[center]Изображение[/center]

[center]Изображение[/center]

[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=jQTzSbN3hbs[/youtube][/center]


Сър Александър Чапмън Фъргюсън (на английски: Alexander Chapman Ferguson) е шотландски футболен треньор, един от най-успелите треньори в историята на играта. Мениджър е на Манчестър Юнайтед от 1986 година насам. Като треньор печели два пъти Шампионската лига, един път световното клубно първенство, дванадесет пъти първенството на Англия, пет пъти Купата на Англия, два пъти Купата на носители на национални купи, три пъти първенството на Шотландия и др.
Сър Алекс Фъргюсън е един от седмината (към февруари 2012 г.) мениджъри, печелили английското първенство, ФА Къп и Купа на Лигата.
Фъргюсън задминава рекорда на Сър Мат Бъзби от 985 мача начело на Манчестър Юнайтед при гостуването на Тотнъм на 4 март 2012 г.

Футболната му кариера започва през 1958 г. Играе като халф в Шотландия — преминава през отборите на Куинс Парк (Глазгоу), ФК Сейнт Джонстън, ФК Дънфърмлин Атлетик, Глазгоу Рейнджърс, ФК Фолкърк и ФК Еър Юнайтед.

Мениджърската кариера на Фъргюсън започва през юни 1974 в отбора на ФК Ист Стърлингшър. Там той прекарва 117 дни, като постига седем победи, две равенства и три загуби. Скоро след това ФК Сейнт Мирън му предлага мениджърската позиция в клуба. Той приема и на 18 октомври 1974 се мести от ФК Ист Стърлингшър във ФК Сейнт Мирън. През 1978 г. става мениджър на отбора на ФК Абърдийн. Там той остава до 1986 г., като по време на престоя си възражда отбора, довеждайки го до завоюването на Купата на носителите на купи (КНК) след победа на финала над Реал Мадрид през сезона 1982-1983.

След тези си успехи Алекс Фъргюсън е привлечен като мениджър на Манчестър Юнайтед на 6 ноември 1986, наследявайки на поста Рон Аткинсън. Тук той спечелва единадесет титли, пет купи на страната и две купи на лигата. През сезона 1990-1991 г. Манчестър Юнайтед печели КНК , побеждавайки на финала отбора на ФК Барселона. През сезон 1998-1999 г. след невероятния мач с Байерн Мюнхен, след обрат с два гола в даденото от съдията продължение, отборът печели и Шампионската лига. Манчестър Юнайтед печели и купата на страната и титлата в местното първенство и така записва значим требъл. Алекс Фъргюсън е награден от кралицата на Англия с титлата сър. През 2008 г. на финала на Шампионската лига в Москва „Червените дяволи“ надделяват над състава на ФК Челси след драматичен двубой и изпълнение на дузпи. Така те прибавят трета европейска купа във витрината си.


Още за най-успелия в история мениджър:

Алекс Фъргюсън е роден на 31 декември 1941 година в Гласгоу, Шотландия. Бивш футболист, играе за отборите на Куинс Парк, Сейнт Джонстън, Дънфермлин Атлетик, Рейнджърс, Фалкърк и Айр Юнайтед, преди да се откаже от активната спортна кариера през 1974 година.

Веднага започва като треньор, като поема състава на Ийст Стърлингшайър и си изгражда репутация на твърд треньор, държащ на дисциплината. Същата година приема офертата на Сейнт Мирън и изгражда силен и боеспособен състав, но тимът му е изваден от първенството заради финансови злоупотреби през 1978 година.

През юни същата година Фъргюсън заменя Били Макнийл на поста старши треньор на Абърдийн. Започва трудно, като за две години губи два финала за Купата на Шотландия, но съумява да наложи идеите и стила си и скоро клубът тръгва нагоре.

Успехите не закъсняват и началото е поставено със спечелването на шампионската титла в Шотландия през 1979/1980. Абърдийн стават шампиони за първи път от 1955 година. След серия от трофеи и успешни сезони (три шампионски титли, четири купи на страната и Купа на Лигата) Абърдийн успява да разбие доминацията на двата гласгоуски клуба (Селтик и Рейнджърс) на домашната сцена.

Клубът блести и в Европа където през 1983 година побеждава Реал Мадрид на финала за КНК и грабва трофея. Едва през 1986 година Алекс Фъргюсън е изкушен да напусне тима, с който постига толкова успехи и поема отбора от английската Висша лига - Манчестър Юнайтед.

Треньорът бързо налага дисциплина в отбора. Харчи много пари за изграждане на нов състав и постриява тима си около играчи като Пол Инс и Гари Палистър. Формата на отбора не е постоянна, тимът редува добри с лоши игри и трофеите липсват. Това сериозно разклаща поста на Фъргюсън, но спечелената през 1990 година Купа на Англия, поуспокоява напрежението около шотландеца.

На следващия сезон е спечелена КНК след победа над Барселона на финала.
От този момент нататък кариерата на шотландеца в Юнайтед се развива шеметно и отличията започват да валят. През сезон 1992/1993 шампионската титла е завоювана за първи път от 1967 година. Фъргюсън става най-успешния треньор в историята на английския футбол като печели общо 9 пъти първенството.

През 1999 година става и първият треньор, който извежда английски тим до требъл (три трофея в един сезон - Манчестър печели шампионата, Купата на Англия и Шампионската лига). Особено драматичен е финала за ШЛ, когато Манчестър Юнайтед съумява да измъкне победата буквално в последните минути на мача след голове на влезналите като резерви, и впоследствие оказалите се златни смени, Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер.

За успехите си Фъргюсън е награден с рицарско звание от кралицата и от този момент носи титлата Сър. Единственият треньор, който печели ФА Къп 5 пъти. Единствен, станал и шампион три пъти подред с един и същи клуб.

Фъргюсън налага изключителна дисциплина в отбора и вероюто му е, че нито един играч не е по-голям от клуба и от него самия. Заради сблъсъци на интереси от Олд Трафорд са си тръгвали редица големи футболисти (Гордън Страхан, Пол Макграт, Пол Инс, Яп Стам, Дуайт Йорк, Дейвид Бекъм, Рууд ван Нистелрой, Габриел Хайнце), но Фърги, както го наричат на галено феновете на Юнайтед, неизменно е оставал.

Предимно залага на открит красив и резултатен нападателен футбол и гради отбора си около интелигентни, технични и креативни футболисти (като Ерик Кантона, Дейвид Бекъм, Райън Гигс, Пол Скоулс, Кристияно Роналдо).

През сезон 2007/2008 Сър Алекс изведе отбора към нови висини, спечелвайки златен дубъл - Шампионска лига и титлата на страната. Със записани над 1200 мача начело на тима, Фъргюсън с основание може да се счита за най-успешния треньор в историята.

Успехи:

Премиършип: 1993, 1994, 1996, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2007, 2008, 2009, 2011, 2013;

Купа на Англия: 1990, 1994, 1996, 1999, 2004;

Купа на Лигата:1992, 2006, 2009, 2010;

Шампионската лига: 1999, 2008;

Световно клубно първенство: 2008;

Суперкупа на УЕФА: 1992;

КНК:1991;

Интерконтиненталната купа: 1999;

Къмюнити Шийлд: 1990, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, 2010, 2011.

Кариерата на Сър Алекс Фъргюсън в снимки:

Изображение
1986 година, началото на нова ера. Мениджърът на Абърдийн Алекс Фъргюсън, спечелвайки 3 шампионата на Шотландия, 4 Купи, 1 Купа на Лигата, КНК и Суперкупата на УЕФА, обмисля възможността дали да оглави Манчестър Юнайтед.




Изображение
6 ноември 1986 година. Първата пресконференция на Алекс Фъргюсън в Юнайтед.




Изображение
1986 година. Първият автограф като мениджър на Юнайтед.




Изображение
1986 година. Първата тренировка с отбора на Юнайтед.




Изображение
8 ноември 1986 година. Първият мач на Фъргюсън като мениджър на Манчестър Юнайтед. "Червените дяволи" губят с 0:2 от Оксфорд Юнайтед.




Изображение
В началото на 1990 година плъзват слухове за скорошното уволнение на Алекс Фъргюсън: първите три години от неговата работа на "Олд Трафорд" се оказват неуспешни. Сър Боби Чарлтън, член на Борда и легенда на Юнайтед твърди, че въпросът с уволнението на шотландеца никога не е стоял на дневен ред. "Имахме усещането, че скоро нещата ще потръгнат", заяви Сър Боби.




Изображение
Предчувствието на Сър Боби се оказа правилно. След няколко месеца Юнайтед печели финала за Купата на Англия при втория си опит да победи Кристъл Палас и така Алекс Фъргюсън печели своя първи трофей на английска земя. На снимката треньорът дели радостта си с Брайън Робсън.




Изображение
Започвайки от мъртва точка, работата на Фъргюсън по печелене на трофеи започва да набира завидна скорост, която продължава и до днес. На следващата година след триумфа в Купата, "червените дяволи" печелят КНК, след това Купата на Лигата, след което слагат ръка и на шампионата. През сезон 1992/93 Юнайтед печели за първи път титлата във Висшата лига, а след една година побеждава за втори път. На снимката: Алекс Фъргюсън със своя помощник Брайън Кид.




Изображение
През лятото на 1995 година Фъргюсън представя своята книга-дневник.




Изображение
Алекс Фъргюсън и Ерик Кантона.




Изображение
Есента на 1997 година. Фъргюсън в компанията на Дейвид Мей, Райън Гигс, Дейвид Бекъм и принц Чарлз. Последния се появява за първи път пред публика след трагедията с принцеса Даяна.




Изображение
Април 1999 година. В самолета Фъргюсън сипва шампанско в чест на победата в полуфинала от Шампионска лига срещу Ювентус. Скоро шотландецът ще трябва да си налее някакво по-сериозно питие.




Изображение
На Фъргюсън се налага да измъкне от полицията Рой Кийн, който напада жена в един от манчестърските барове.




Изображение
Европейският триумф през 1999 година. Този финал ще остане завинаги във футболната история като показател за духа на "червените дяволи" и дълго време ще стряска сънищата на феновете на Байерн Мюнхен.




Изображение
Лятото на 1999 година. Алекс Фъргюсън получава титлата Сър. На снимката е със съпругата си.




Изображение
Отхвърляйки в началото на 2000-та година всички мисли за пенсия, Сър Алекс отново се заема с печелене на трофеи. На снимката: Сър Алекс с най-лошата и най-добрата си покупка. Първият е Клеберсон. Вторият - Роналдо.




Изображение
Фреска в чест на Сър Алекс и неговият отбор.




Изображение
В средата на първото десетилетие на този век Сър Алекс и Юнайтед за малко са в сянката на Челси. Това е времето на Жозе Моуриньо.




Изображение
2006 година. Запалянковците поздравяват Сър Алекс с 20-годишният съвместен живот с Манчестър Юнайтед.




Изображение
Май 2008 година. Юнайтед и Сър Алекс празнуват нов европейски триумф - в Москва, на финал в Шампионска лига е победен Челси.




Изображение
В края на декември 2010 година Сър Алекс успешно започва поредният си работен ден в Юнайтед и с резултат 24 години, 1 месец и 13 дни става треньорът с най-много стаж в историята на клуба.




Изображение
2013 година. Юнайтед ще си върне титлата от ръцете на градския съперник Манчестър Сити и окончателно ще остави зад себе си историческия съперник Ливърпул. Сър Алекс изпълни обещанието си, което даде преди четвърт век - "червените дяволи" имат рекордните 20 успеха във Висшата лига на Англия.




Изображение
2013 година. Заслужена глътка шампанско. Без етикеция, направо от бутилката. Какво значение има тук някакъв си протокол? Великият Сър Алекс има право на това.




Изображение
Просто велик !


Какво да кажем за него. Просто Сър Алекс Фъргюсън - перфектен, борбен, непобедим. Това е той. Човека издигнал, възкачил и задържал Манчестър Юнайтед на върха. Човека възкачил толкова много играчи на голямата сцена и задържал ги там. Човека, който направи от тях не само футболисти, направи от тях хора. Направи ги шампиони. Направи всички нас феновете на този велик отбор - шампиони. Сър Алекс Фъргюсън - това е човека, който ще векува на Олд Трафорд вечно. Човек, който не се прекланя пред нищо и никой сега накара толкова много хора да му се поклонят. Пълен с енергия от началото до края. Борбен и непримирим. 26 Невероятни, незабравими години на негово царуване. 26 Години изпълнени с всевъзможни трофеи. Сър Алекс Фъргюсън е шампион, който направи още много такива. След толкова много години на успехи, скандали, празници, титли, успехи, разочарования дойде и неизбежното - неговото оттегляне. Каквото и да кажем за него ще е твърде, твърде малко. Фъргюсън е машина за победи, титли и успехи. Можем да му пожелаем на добър път в новото му начинание, здраве и още много успехи макар не и свързани с Манчестър Юнайтед. Можем също така да пожелаем и успех на новия мениджър. Сър Алекс Фъргюсън - Бащата на Манчестър Юнайтед в продължение на 26 години. Поклон пред него и всичките му успехи. Сър Алекс Фъргюсън - най-успелия мениджър на всички времена ! Поклон пред него и успехите му !

[center]Изображение[/center]
Последна промяна от Rofles на 21 май 2013 14:41, променено общо 5 пъти.
Изображение[/center]

Потребителски аватар
GGMU_forever
Мнения: 7052
Регистриран на: 27 дек 2012 21:18
Skype: gtvarnaikarus
Местоположение: Варна

Re: Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън

Мнениеот GGMU_forever » 09 май 2013 20:57

Чудесна тема! Браво, роуфлес! :)
[offtopic][center][wrapimg=]http://38.media.tumblr.com/60b8d8a3587a729fe27775832821684f/tumblr_n6uwkeSuAE1rztzhzo1_r1_500.png[/wrapimg][/center][/offtopic]

Потребителски аватар
LordSirAlexFerguson
Мнения: 1412
Регистриран на: 29 окт 2012 01:38
Skype: george_best_7
Местоположение: OLD TRAFORD/LONDON.STRATFORD
Контакти:

Re: Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън

Мнениеот LordSirAlexFerguson » 21 май 2013 14:25

Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън''

Не ми харесва това,сър МАТ БЪЗБИ положи основите,и няма как да е по назад ;)
ИзображениеИзображениеИзображение
""Ин юр Ливерпул слъмс.
Ю лук ин дъ дъстбин фор самтинг то иит ,
ю файнд а дедрат енд ю тинк итс ъ трийт.
Ин юр Ливерпул слъмс "Изображение "

Потребителски аватар
smoothc
Мнения: 14694
Регистриран на: 12 окт 2010 17:04
Контакти:

Re: Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън

Мнениеот smoothc » 22 май 2013 13:00

[center][wrapimg=]http://i629.photobucket.com/albums/uu19/WHURobbie/DannysLogo.png[/wrapimg][/center]
[center][wrapimg=]http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2010/12/17/article-1339586-0C854563000005DC-341_964x1156.jpg[/wrapimg][/center]
Началото
[wrapimg=]http://static.guim.co.uk/sys-images/Football/Pix/pictures/2011/11/4/1320395181613/Alex-Ferguson-at-his-unve-007.jpg[/wrapimg]
[offtopic]
Беше 10,09 часа, 6 ноември, 1986 г., когато телефонът в колата му звънна. Гласът от другата страна бе на Паулин Темпъл, секретарката на президента на Манчестър Юнайтед Мартин Едуърдс. "Рон, каза тя. - Можеш ли да се отбиеш към стадиона. Президентът иска да те види. Веднага, ако обичаш". Няколко часа по-късно, докато Аткинсън си събираше нещата, уволнен заради това, че не успя да спечели титлата, един черен Мерцедес се появи при "Скалата", старото тренировъчно игрище на Юнайтед. От него излезе 44-годишният Алекс Фъргюсън за първия ден на остатъка от живота си. "Алекс събра всички играчи във фитнеса, спомня си Брайън Робсън. - И каза: "Всички започват на чисто и ще получат шанс. Ако се представяте добре на тренировките, ще попадате в състава. Ще оценявам всички, докато работим". Той направи страхотно първо впечатление". Това бе период на футболна доминация на Мърсисайд. Юнайтед не бяха печелили титлата от 1967 г. и носеха неуспеха като торба с тухли. Феновете бяха намалели и на стадиона идваха по-малко от 40 000, а отборът бе близо до дъното на Първа дивизия. Един пропадащ футболен клуб е депресиращо място, а "Олд Трафорд" през 80-те бе изпълнен с надигащо се недоволство. "Той слезе по стълбите и се срещна с всички. Имаше намерение да се увери, че всички знаят кой е новият мениджър, сподели бившият халф Норман Уайтсайд. - Не въздействаше точно това, което казваше, а тонът, с който го правеше. Ние знаехме, че той е дошъл да върши работа". Бавно, но сигурно, революцията започна. По трудния начин. Фъргюсън бе разтревожен от това, което бе чул за навиците на играчите относно нощния им живот, и той окуражи доносничеството, създавайки мрежа от контакти в район от 20 мили в Манчестър. "Аз управлявам футболен клуб, не клуб по пиене", заяви той малко след встъпването си в длъжност. Когато предупрежденията му бяха пренебрегвани и някои футболисти се появяваха на тренировка, вонящи на алкохол и с никотинови петна по пръстите, той започна да отървава от най-лошите нарушители, а сред първите бяха Уайтсайд и Пол Макграт. "Той даде да се разбере какво иска, споделя Робсон. - Така че или се променяш или продължаваш по своя начин. Той ме привика на разговор, защото бях капитан и заяви: "Казвам ти сега. Не искам никакво пиене през седмицата. Искам хората да започнат да намаляват алкохола, защото не ми харесват историите, които чувам". Аз казах нна момчетата, но той продължаваше да чува слухове за тях. Неминуемо, ако някой то пренебрегнеше, той ги отстраняваше". Връщането на величието ан "Олд Трафорд" без съмнение щеше да бъде дълъг и мъчителен процес. Три години по-късно възстановяването не вървеше толкова бързо, колкото феновете искаха. "Подай си оставката. Направи правилния избор", е мнението на почитателката Тереза Макдоналд, написано в анализ за кризата в списанието на феновете "Ред Нюз" през декември 1989 г. Публиката пееше "Чао, чао Фърги". Един фен, Пийт Молиню, взе стар чаршаф и кутия с боя и създаде трансперант, който остана във фолклора: "3 ГОДИНИ ИЗВИНЕНИЯ И ВСЕ ОЩЕ НИЩО... ЛЪЖЛИВИ ФЪРГИ". Поста на мениджъра зависеше от резултата в срещата от третия кръг на Купата на Англия срещу Нотингам Форест - един от отборите, които всяваха най-много страх в тази епоха. Юнайтед спечели с 1:0, благодарение на знаменит гол на Марк Робинс. Въпреки ситуацията президентът Едуърдс твърди, че никога въпросът не е стоял така - победа или си тръгваш. "Ако бях послушал феновете и бях взел под внимание тяхното мнение в писмата им, Алекс щеше да бъде уволнен, спомня си той. - Винаги съм имал пълно доверие в Алекс, въпреки че нещата не се развиваха толкова добре. Имаше много мнение по вестниците, че ръководството трябва да обсъди бъдещето му. Но това никога не е стояло на дневен ред за ръководството или за мен, защото ние знаехме какво се случва в клуба". Окуражен, Фъргюсън влиза в 90-те години, обещавайки "десетилетие на услехи". Малко по-късно трофеите започват да пристигат. Първо е Купата на Англия, след това Купата на носителите на национални купи, последвана от Купата на лигата и решителната първа от осемтте шампионски титли. Той показваше, че е най-смелият мениджър за времето си, а вероятно и за всички времена. Детско-юношеската школа, която той разви, даде своите плодове и през 1995 г. той разруши първия си велик тим, за да открие "Златното поколение". "Наистина голям удар за нас бе, когато Марк Хюз напусна, казва Гари Невил, един от играчите, които пробиха по това време. Той беше голям играч за Юнайтед, но мениджърът ни имаше пълно доверие. Взе Пол Скоулс и Ники Бът за заместник на Пол Инс, Дейвид Бекъм за заместник на Андрей Канчелскис и мен за заместник на Пол Паркър. Напълно ни се довери, имаше такава вяра, която дори ние нямахме. Той мислеше, че сме достатъчно добри, но по това време това бе сериозен призив от негова страна. Но точно това той прави по-добре от всеки друг. Той прави тези призиви. И този отбор от деца успя да постигне дубъл през този сезон". През 1999 г. те стигнаха дори по-далеч, печелейки шампионата, Купата на Англия и Шампионската лига. "Той имаше виждане за младите играчи, които растяха заедно с клуба, обичаха клуба и имаха духа да изведат клуба на друго ниво, споделя Невил. - В неговите ранни години в Юнайтед, сър Мат Бъзби все още беше жив и имаше кабинет тук, а мениджърът често разговаряше с него. Сигурен съм, че това също оказа влияние". Сред всички похвали и награди, които ще получи 64-годишния Фъргюсън през следващата седмица, би било небрежност да се пренебрегне факта, че малко от легендата започна да се разкрива през последните години. Дори, оставяйки настрана появата на Челси, на показ излезе сагата около коня "Скалата на Гибралтар", който доведе до спор с един от най-големите акционери на клуба и индиректно до закупуването на Юнайтед от фамилията Глейзър. Имаше въпросителни около много от покупките му и отношенията му с много от основните играчи. Дейвид Бекъм и Рой Кийн бяха дадени за храна на акулите, а Рууд ван Нистелрой бе последният, който получи циментови обувки. Личността на Фъргюсън е многопластова, но това толкова често се пропуска. Въпреки всичките си успехи той си остава скромен човек. Той никога не гледа записи на тези велики триумфи, дори на финала в Шампионската лига.
"Трудно е да пропусна моята годишнина, въпреки че трябва да призная, че не ми е лесно да свикна с нея, сподели сър Алекс. - Първоначално възнамерявах да не обръщам никакво внимание, най-малкото, защото ме обърква и разсейва, но стана очевидно, че това е нещо, което оказва натиск върху мене, независимо дали го искам или не".
[/offtopic]
One night in Rotterdam
[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=rc-l2dAdw-o[/youtube][/center]
Sir Alex:Football,bloody hell!
[center][wrapimg=]http://footballfeverpodcast.com/wp-content/uploads/2013/02/treble.jpg[/wrapimg][/center]
[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=V0GWQkovu5c[/youtube][/center]

One night in Moscow
[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ypO0Y2GJoBY[/youtube][/center]

Champ19ns
[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=NZqkCkbyMDg[/youtube][/center]
Champ20ns
[center][wrapimg=]http://i.minus.com/ibfcVUx5FQxyXM.gif[/wrapimg][/center]
[center][wrapimg=]http://25.media.tumblr.com/0a55abae00add9579d8ad57d1ae62319/tumblr_mmp9axgrKd1r7jzw9o10_500.png[/wrapimg][/center]
[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=efjx3F3xbNc[/youtube][/center]
[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=zt6YgJRrkDA[/youtube][/center]
[center][wrapimg=]http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2013/05/12/article-2323305-19BD46C7000005DC-148_634x802.jpg[/wrapimg][/center]
[offtopic]Как тръгна сър Алекс към професията футболен мениджър?
- Отрано. По време на кариерата ми на футболист аз вече се подготвях за мениджър. Това е жизненоважно за всеки, който иска да остане в играта – да бъде подготвен. Аз взех всичките си треньорски изпити и значки. Започнах от мига, в който станах професионален футболист, отрано имах треньорските си документи. Започнах на 24-годишна възраст. Когато станах на 32, вече давах треньорски уроци, семинари в Лилишъл, в Германия, всяка година в Шотландия. Така че това бе обучението, що се отнася до организационни умения, за да мога да водя треньорски занятия. Да бъда организиран, ето това бе моята начална точка без никакво съмнение.
- Как стартира кариерата ви като треньор?
- След това се надяваш да имаш малко късмет, в смисъл да ти отпуснат повече време. Бях само 3 месеца в Ийст Стърлинг, така че оказах бързо въздействие там, наистина се справихме добре. Това беше отбор, свикнал да е на дъното на лигата през цялата си история, а аз ги изведох до трето място в първенството след 3 месеца и тогава ми предложиха да отида в Сейнт Мирън. В такъв момент трябва да оцениш дали вървиш добре или зле. Намесва се и елементът вярност, защото Ийст Стърлинг пръв ми даде шанс, но трябваше да погледна нещата по-отгоре и да кажа: „Накъде съм тръгнал? Мога ли честно да си кажа, че Ийст Стърлинг ще бъде делото на моя живот, че ще изкарам тук целия си живот?” В никакъв случай.
- За 8 години спечелихте 3 национални титли и 4 купи на Шотландия, а върхът бе финалът за Купата на националните купи през 1983 г., когато Абърдийн победи Реал М. По онова време Манчестър Юнайтед също имаше успехи в купите, но в първенството историята бе съвсем различна – дори с опасност от изпадане. Как се преместихте от Абърдийн в Англия?
- Тръгнах към Манчестър Юнайтед, след като напуснах Абърдийн, тъй като никой не може да бъде по-голям от Манчестър Юнайтед!
- Какъв съвет бихте дали на онзи Алекс Фъргюсън от позицията на сегашния ви опит?
- Бъди подготвен – и аз бях подготвен. Въображението винаги е важно. Другото най-важно нещо е да не променяш това, което си. Случва се, виждате как от време на време някой мениджър идва и опитва да се промени. Твоята работа не е да променяш себе си, а да промениш това, с което се заемаш. Промени отбора и философията на футболния клуб. Но никога не променяй това, което си. Ето това правех непрекъснато. Аз ръководех промяната. Но промяната, която изтъкнах преди, касае собствената ти личност. Тя не трябва да се променя, ето това е ключът.
- Като погледнете назад, на кои хора бихте искали да благодарите?
- Аз извадих голям късмет, че изкарах 2 години с Джок Стийн (в шотландския национален отбор). За мен това бе възможно най-доброто обучение. Използвах възможността през цялото време да изпомпвам информация от Джок, той бе много отзивчив, изключителен. Имах голям мениджър и като играч в Рейнджърс, когато отидох там – Джеймс „Скот” Саймън, прекрасен човек. А когато дойдох в Англия, в началото много зависех от Джон Лайъл от Уест Хем (Джон Лайъл, тогавашният мениджър на Уест Хем, е роден в Англия от шотландски родители). Аз дойдох в Англия внезапно, взех решението си за един ден. Първият ми мач беше срещу Оксфорд. Телефонирах на Джон рано в петък вечерта, за да получа информация. Той каза: „Ще ти изпратя всички доклади за всички отбори, с които играеш в следващите седмици, и всички наши отчети как ние сме играли срещу всички отбори”. Той бе много, много добър към мен, макар че в първия ми мач паднахме 0:2. Не познавах добре нашите съгледвачи в Англия и цялата система. Предпочитах да разчитам на Джон, един мениджър, когото познавах добре, мой добър приятел, много добър към мен, той редовно ми се обаждаше, за да ме информира за отбори и отделни играчи. Това бе може би най-добрата система за подкрепа, която имах. Този аспект на футбола и взаимоотношенията наистина не са се променили.
- Не започнахте добре в началото – кой сезон ви бе най-трудният в Юнайтед?
- Моят трети сезон бе най-тежкият, сезонът, в който спечелихме купата. Купих петима нови играчи и освободих доста футболисти, за да опитам да подобря финансовата ситуация на клуба. Може би не знаете това, но Юнайтед нямаше пари, трябваше да разчитаме на парите от абонаментните карти, за да купим играч. Така че навремето казах на Мартин Едуърдс (тогавашния шеф на Юнайтед): „Трябва да разчистим палубата!” Продадохме 8 играчи тази година: Гордън Стракън, Йеспер Олсен, Крис Търнър, Норман Уайтсайд, Пол Макграт, Греъм Хог, Питър Дейвънпорт...Трябваше да заложим на младостта, което мен силно ме вдъхновяваше. Взехме Гари Палистър – фантастична покупка, Майк Филън (един от сегашните му помощници), Пол Инс, Дани Уолъс, Нийл Уеб, който много нещастно скъса ахилес с Англия и никога не си върна предишната форма. Съсипаха ни много контузии: изгубихме Инс за месеци, Робо (Брайън Робсън) бе жесток удар, 6 месеца контузен. Отидохме във Форест за купата с шестима души аут – попитайте някой да си спомни моя отбор в този мач за купата, никой няма да ви го даде! Всичките бяха млади играчи, плюс основата на защитата Вив Андерсън, Стив Брус и Гари Палистър. Но не беше никак лесно, защото, когато опитваш да достигнеш някъде, когато имаш куп контузени, приемствеността се прекъсва, всяка седмица се налага спешно да запълваш дупки.
- Помните изумителни подробности и статистики от мачове, резултати, сякаш пред вас е тимов лист, а в ухото ви подсказва някой статистик. Как успявате да помните телефонни разговори, интервюта, млади играчи?
- Спортната наука е безспорно най-голямата и важна промяна през моето време. Медицинският аспект също много се подобри по отношение на възстановяването и подготовката на играчите, това изведе играта на ново, по-високо ниво. За което въобще не сме си и мечтали през онези далечни години. Спортната наука донесе ново измерение на играта. Другото, което се подобри, е състоянието на терените в сравнение с тези, на които аз играх и на които играеше Юнайтед, когато дойдох тук – те изглеждаха сякаш има мини, дупки навсякъде, теренът се скапваше до някакво мочурище с дупки и кал. Изумително е как футболистите изобщо играеха на тях. Днешните терени са превъзходни, всичките. Погледнете терена на Арсенал – той е равен като боулинг, удоволствие е да се играе там или на който и да е друг от сегашните терени, в сравнение с тези отпреди 25 години. Ако погледнем към владеенето на топката например, дори най-слабите отбори идват на „Олд Трафорд” и държат топката по-добре, отколкото някога са го правили. Това окуражи играчите да владеят топката със съзнанието, че тя няма да подскочи от някоя туфа. Ето това безспорно повдигна качеството на мачовете.
- Как се чувствате, когато се налага да продадете някой от вашите играчи?
- Трябва да отчитаме, че тъй като Юнайтед днес има голям състав, един младеж пък винаги бърза, повечето бързат, защото искат да влязат в първия състав. В случая с Жерар Пике ние бихме искали да го запазим, но неговото семейство го искаше обратно в Барселона (дядото на Пике Амадор Бернабеу бе сред директорите на Барса). Той бе фантастичен играч, какъв талант само. Мисля си, че вероятно той и Джони Евънс можеха да станат идеалната двойка, но по онова време нямаше как да му гарантирам място за сметка на Фърдинанд и Вида, защото те бяха в силата си. Ето това е трудната част. Същото беше с Джузепе Роси, фантастичен млад талант. Роси е идеалният пример за някой, който иска да развива кариерата си и да играе, ето защо го продадохме на Виляреал – какъв играч само! Имахме Фил Бардсли, но нямаше как да го предпочетем пред Гари Невил, така че го пуснахме да си върви. Продадохме Райън Шоукрос. Не искахме да го продаваме, но тъй като имахме Пике, Каткарт и Евънс... Имахме чудесна оферта от Стоук, но по-добре да бяхме го задържали, защото, както се оказа, Пике поиска да се върне вкъщи.
- В кого от играчите си виждахте добри заложби за мениджър?
- Интересно е, защото смятах, че Брайън Робсън ще стане със сигурност успешен мениджър. Имаше успехи в Мидълзбро, докато не изпаднаха и нещата за него се промениха. Честно казано, аз виждах Брайън като най-добре подготвен за мениджър: той взема решения, решаващ бе на терена, велик играч, с чудесно присъствие, надъхан. А когато погледнем към Марк Хюз, човек никога не би казал, че той ще стане успешен, защото бе най-тихото момче в съблекалнята. Той обаче се оказа успешен мениджър, ето защо за мен е много трудно да посочиш точните качества, които да търсиш. Във футбола става така, че когато те са в края на кариерата си, изведнъж си казват: „Какво ще правя? Къде ще отида? Не мога да си седя вкъщи”. И изведнъж искат да станат мениджъри. Много решения се вземат на мига, затова моят съвет към всички тях е: опитайте да получите възможно най-добрата подготовка. Така казах на Дарън (един от синовете на сър Алекс, сега мениджър на Питърбро), когато той започна, взе си всичките изпити, записа се да следва бизнес в Уорик, получи най-добрата подготовка. Един ден те са играчи, на другия ден са мениджъри. Трябва да получат тази подготовка, не бива да се решава прибързано след края на футболната им кариера. Като гледам сегашната „реколта”, трудно е да кажа, но Гигс и Скоулс ще останат в нашата система. Дарън Флечър – вероятно също в далечен план. Ники Бът е с резервите в момента. Опитваме да върнем колкото се може повече бивши наши играчи в системата ни, имаме добър гръбнак.
- Как разпускате извън футбола?
- Аз вече мога много бързо да изключа, поомекнах, но моите интереси никога не са се променили: обичам да чета, конни надбягвания, обичам да гледам филми. Ходя със семейството на кино доста често. Обичам голф, но нямам време за това. Обичам билярд, но вече няма с кого да играя – синовете ми се изнесоха и на тях им е писнало непрекъснато да ги бия. Аз постоянно се уча, но мразя да губя. Да свиря на пиано се превърна в нещо като хоби за мен. Искам да се науча на нещо ново. Мой братовчед се изучи сам и е невероятен, затова и аз поисках да го направя, да предизвикам себе си, но не ми остана време. Радвах се на пианото, но трябваше да се откажа. Няма начин да се научиш, ако не посветиш изцяло времето си.
- А мислите ли за отказването си, след като вече има и ваша статуя пред „Олд Трафорд”?
- За мен това бе сбъдната мечта, най-прекрасната чест, която моят собствен клуб можеше да ми окаже. Ето това, това ти казва всичко. Иначе никой не знае кога ще приключа, дори аз не зная.
- Когато дойде този миг, ще напуснете ли клуба?
- Трудно е да се каже. Няма да се отървете от мен! Иначе като пост вероятно бих станал директор.
- А очаквате ли да ви питат кой да стане ваш наследник?
- Със сигурност ще ме питат, но това решение няма да е мое, според мен това ще трябва да бъде решено от клуба, не от мен.
- Кога ще решите, че ви е време да се откажете? Може би след лекарски съвет?
- Няма докторът да ми каже да напусна. Това ще бъда аз![/offtopic]
[offtopic]- Наскоро почина Уитни Хюстън, страхотна певица, страхотен глас...
- Да, тъжно ми стана. През 1994 бях в САЩ за световното първенство и бяхме в един хотел с нея. Не само в един хотел, а тя беше в съседната стая. Пред вратата вечно стоеше един бодигард.
- Да не е бил Кевин Костнър?
- (Мощен смях разтърсва стаята) Не, не, този беше поне с 20 кила над Кевин. Да не се шегуваме с това, наистина историята е тъжна. Но отваря друга интересна тема. Успелите хора - как те се справят със славата? Кога минават опасната граница?
- Да направим паралел с футболистите - самият вие сте бил треньор на великолепни играчи, които обаче са някак си душевно объркани.
- Така е, може би дяволът в тях ги кара да правят неща, за които после и те се чудят. Пол Гаскойн, Паоло ди Канио - страхотни футболисти, но винаги са били опасни
- Имаше един момент, в който май искахте Гаскойн в Юнайтед.
- Не можахме да го вземем. Ако Англия има една световна звезда след 1966 г., когато стана световен шампион, то това е Пол Гаскойн.
- А Стивън Джерард?
- Талант, безумно надарен. Но е далеч от гения на Газа. Газа бе толкова добър, че можеше да играе във всеки вариант на националния тим на Бразилия.
- Карлос Тевес такъв играч ли е?
- Карлос е футболист за големите мачове. Може да ги реши. Биткаджия, достоен е за уважение. Можеше да го купим тогава, защото той бе при нас под наем от Уест Хем. За този наем плащахме фиксирана сума два сезона и после трябваше да можем да го купим - и сумата уж беше уговорена. Но агентът му много обърка нещата. Той си вреше носа навсякъде. Накрая ни казаха такава сума, че нямахме изход, освен да се откажем от Тевес.
- Сити май си намериха най-накрая добър вратар - Джо Харт.
- Да, Англия също. Вижте - Джо можех да го купя за 100 000 паунда. Всички правим грешки, това е. Подцених го.
През последните 20 години Англия не е имала по-добър вратар.
- Като че ли имате специално отношение към Рио Фърдинанд. Все едно е един от поколението на Гигс и Скоулс, а всъщност той дойде отвън.
- Рио го следяхме от малък. Винаги съм го харесвал. Дори когато беше на 17, поисках да го купя. От Уест Хем ми казаха: "Няма проблеми. Разменяме го за Бекъм!" Сделката не стана. Но в крайна сметка той се озова в Юнайтед и се превърна в много важна фигура в отбора. Рио е много полезен за младите момчета. Той е истински пример за тях.
- По едно време се беше отплеснал по хазарт.
- Това е минало. Рио вече не залага. С него сме имали всякакви разговори. Последният важен бе за начина му на игра. Рио е роден атлет, иска да участва пълноценно. Казах му: "Момко, вече си на възраст. Всичките тези години футбол се отразяват, искаш или не искаш. Това е просто една игра, стой крачка назад и не се втурвай за всяка топка!" И той ме разбра. Успя да се адаптира бързо към новия си начин на игра. Помага му и йогата. И той като Гигс се запали.
- Говорихте ли с него за капитанската лента на Англия?
- Още първия път, когато смениха Рио, си поприказвахме. Съветът ми бе: "Просто забрави за това". Защото това не е някакъв проблем, това е дреболия. Рио не е капитан и в Юнайтед. Просто вече е по-стар, не може да играе във всеки мач.
А на мен капитан ми трябва във всеки мач
- Всъщност най-успелите в живота са тези, които се адаптират най-добре, съгласен ли сте?
- Абсолютно. И за футболистите, и за мениджърите това е абсолютно вярно. Затова и Рио е голям - успява да се пригоди към новата обстановка.
- Всеки уикенд излизате в двубой срещу някой друг мениджър, съперници сте за 90 минути. Но след това пак сте приятели, повечето ви колеги направо ви боготворят, за тях сте като кръстник.
- Треньорите сме от една страна на барикадата. Футболната култура се измени. От нас се чакат резултати, победи, успехи. Имам една книга тук някъде - за Юнайтед. Има снимка на мач от 70-те - Лийдс срещу Юнайтед. Денис Лоу, Били Бремнър, а отзад феновете просто стоят и се наслаждават. Сега не е така. Всеки вика, дерат си гърлата. Стана ми жал за Мик Маккарти, когато го уволниха от Улвърхемптън. И въобще на мача срещу Уест Бромич - да загубиш дерби с 1:5.
- И на вас ви се случи през сезона със Сити.
- Така е. Но вижте, важното е не как се чувстваш по време на мача, който губиш. Важното е как след това реагираш. Загубен си, ако на другия ден почнеш да се самосъжаляваш. Край - свършена работа. Давай напред.
- Вие изповядвате тази философия и в живота. А тримата ви синове следват ли този съвет?
- Абсолютно. Фокусирани са върху живота си, знаят какво искат. Това се получава с добро възпитание. С елементарни неща - учил съм ги, че е много важно да не закъсняват. И до днес винаги са точни. Че е важно в автобуса, ако видиш възрастен човек или жена, да отстъпиш мястото си...
- Я кажете честно, кога за последен път сте се возили на автобус?
- Не е толкова рядко - нали по летищата ни карат с автобуси от самолета до сградата.
- Наскоро Кени Далглиш заяви, че следващият мениджър на Англия трябва да е от Висшата лига и да е най-успелият треньор във Висшата лига.
- Благодаря ти, Кени. Ама много ти благодаря. Вече отговорих - чакайте отговора ми по този въпрос на 1 април, наближава.
- Извън шегата, кой трябва да стане селекционер?
- Без съмнение - Хари Реднап. Работата е много сложна, имайте го предвид. Трябва много да се работи с медиите.
Медиите са звяр, готови са да те изядат.
Хари може да се справи с това. Той много добре се разбира с журналистите. А това е изключително важно, повярвайте ми.
- Ако Хари се обади и ви помоли да пуснете Пол Скоулс в националния, какво ще отговорите?
- Ще му кажа да се обади на Скоулси, какво друго?
- Наскоро отпразнувахте 70-ия си юбилей, а изглеждате пълен с жажда за живот и за работа. Само преди десетина години обаче нещата изглеждаха така, сякаш кариерата ви вече е приключила. Как успяхте да намерите сили за тези десет години?
- Благословен съм с издръжливост, но и се грижа много за здравето си. Не ям консерви, полуфабрикати. Винаги супа. Всеки божи ден вкъщи има супа - обичам най-много пилешката.
- Откъде обаче идва страстта ви, неспирното желание за победа и успех?
- Победите засилват апетита. Искаш да биеш. И е хубаво да спреш, когато си на върха.
- Означава ли това, че ако Юнайтед спечели Шампионската лига, шансовете да спрете с треньорството ще се увеличат?
- Абсолютно.
- А какво бе мнението на Кати Фъргюсън преди десет години, когато стана дума за отказване?
- Не й хареса. Това е малко мекичко. Направо побесня. Каза ми: "И какво? По цял ден ще си вкъщи да ми се мотаеш из краката?
Сър, тази няма да я бъде. Почвай да си търсиш друга работа. Ако искаш, можеш да станеш и млекар."
- Питат ли ви играчите колко време още ще останете, особено тези, които имат по-дълги договори?
- Питат, разбира се, интересуват се. Това е нормално.
- Когато престанете с треньорството, ще спрете ли с футбола?
- Не, няма как. Ще продължа да съм активен. Искам да действам, да помагам. Мога да стана посланик на Юнайтед, нещо като сър Боби Чарлтън.
- Благодаря сър Алекс, с вас е удоволствие да се разговаря. Имайте предвид, че това ви го казва потомствен фен на Ливърпул!
- Жал ми е за теб, момче (и двамата се смеят). Но слушай - няма друг мач в Англия, който може да се мери с Юнайтед - Ливърпул. Това е дербито. Това е истината. Несравнимо![/offtopic]
[offtopic]- Искам като начало да опиша къде се намираме с Алекс Фъргюсън. Ние сме в неговата светая светих, неговото лично и неприкосновено местенце, стаята му за снукър. Има и малък бар, а също и голяма библиотека, изпълнена с книги. Това да не е нещо като дом в дома ви?
- Абсолютно. Тук намирам спокойствието. Имам всичко необходимо. Телевизор, книга, чета, слушам музика.
- Изобщо цялата къща е страхотна - красива, но излъчва и едно спокойствие. Дали обаче това не се дължи на госпожа Фъргюсън?
- Относно това недейте да таите ни най-малкото съмнение. Тя е шефът. Всичко по къщата го е направила тя. Голяма умница е Кати.
- Всички ви познаваме като сър Алекс Фъргюсън - един безкомпромисен футболен мениджър. От това, което видях досега в къщата ви, си създавам мнението, че всъщност сте човек, който изключително много държи на дома си, на семейните ценности.
- Така е. Мога ли да шавам - имам 46-годишен брак зад гърба си, трима синове, един рояк внуци. Кати се справя страхотно с малките. Като се напълни къщата, нейното направо си е една военна операция. Но тя обожава, когато децата са с нас. Грижи се отлично?
- А вие можете ли да се грижите за най-малките си внуци?
- Не, аз не съм толкова добър. Макар че последния път, когато ме бяха оставили с трима от внуците, се справих добре. Гледахме мач и обсъждахме.
- Какъв живот имат тези деца, просто чудо. Да ти е дядо Алекс Фъргюсън, да гледаш с него мач и той да ти обяснява. Питат ли много?
- Какво говорите! Харви, Харви, малкият Харви. Той е непоносим. Пита по милион въпроса в секунда. Защо този бил от тази страна, какво щял да прави другият от другата страна. Любимец му е Нани. Един ден ме беше подхванал заради Нани. И му се помолих: "Харви, друже, разпусни малко примката. По един въпрос на ден, дай да се разберем!"
- Май основно за футбол си говорите?
- Е, няма как. Аз просто гледам футбол всеки ден. В понеделник има късен мач от Висшата лига. Вторник и сряда - Шампионска лига. Четвъртък - Лига Европа. Доскоро гледах този турнир само по телевизията, най-накрая обаче и на мен ми дойде ред да се потя в четвъртъците. Така че с малките гледаме футбол, но когато има възможност, се занимаваме и с други неща.
- Опишете типичния ден на сър Алекс!
- Ставам към 6 сутринта, 6 и 10 най-късно.
Първата ми среща е в 7 - с медицинския ми екип.
Ако има нещо, което трябва да решим, нещо спешно - правим плана. Те са най-важните. След това понякога влизам във фитнеса за половин час. Едно време го правех по-редовно. Сега гледам поне два пъти в седмицата малко да се поупражнявам. В осем часа съм в кабинета си. Ако някой иска да дойде и да говори с мен - това е най-удобното време.
- Някой от играчите ли?
- Не, не. Ние сме с тях през цялото време така или иначе. Говоря за останалите служители на клуба, независимо дали са от спортно-техническия екип, или просто са от администрацията. Тези срещи ми доставят голямо удоволствие. Защото много от хората просто идват и искат съвет или пък имат молба. "Може ли да не идвам вдругиден? - Може!"
- Ето, ето точно за това става дума. Това не е първият ни разговор. И аз винаги съм твърдял следното: Вие сте просто един добър и очарователен човек. Обаче в играта горите. И когато се видите на запис - извън нерви, крещящ, почервенял, не се ли питате понякога: "Какъв е този бесния човечец?"
- Е, не е толкова зле, де. Но важното е следното и това съм го набил в главите на играчите си.
Може да се караме, може да крещя когато всичко свърши, значи е свършило. На другия ден всичко е останало назад.
- Продължава ли терапията със "сешоара"?
- Няма такова нещо. Когато бях в началото на мениджърската си кариера, съм полудявал от яд понякога. Крещя - да. Но вече почти не изпадам в конфронтация в съблекалнята. Стар съм вече дори за "сешоар".
- Виждал съм ви бесен, виждал съм ви много щастлив. Никога обаче не съм ви виждал уплашен, стреснат. А има много мениджъри, на които им личи, че просто не знаят каква да направят. Докато сър Алекс изглежда винаги така, че той командва парада. Как го постигате?
- Просто се концентрирам изцяло върху мача. Не мисля за нищо друго освен за мача. Не си водя бележки - това е страшна глупост. Гледам мача, мисля за мача в момента. Не си въобразявам какво би станало, ако загубим. И не си позволявам да се тревожа и да се стресирам. Но това вече при мен е като рефлекс, изработил съм го през годините.
- Успявате обаче да предадете този дух и на играчите си.
- Може би. Вижте, работил съм с много силни характери. Хюз, Кантона, Робсън, Кийн и още, и още. Тези момчета са железни. Те са истински мъже. Ако искаш да играят футбол - правят го. Ако искаш да направят мача във физически сблъсък, в истинска битка - стискат зъби и го правят. Имал съм и по-мекушави играчи. Просто не търпя мрънкачи. С малко от футболистите съм се карал така, че да не поддържаме връзка. За мен те са много важни - и настоящите, и бившите. Питали са ме за неща от личния си живот, защото ми вярват. Защото знаят, че от устата ми няма да излезе и дума за проблема им. Казвам им - избирам отбора така, че да играят най-добрите в момента. Някой може да е недоволен, че не е на терена. Ако се напъне на тренировка през седмицата - за следващия двубой има отличен шанс. Те го знаят, те ми вярват.
- В Юнайтед винаги идват играчи от световна класа. И въпреки това вие не спирате да изграждате таланти, млади момчета от школата на клуба непрекъснато пробиват в първия отбор. Каква е тайната?
- От години екипът, който работи с порастващите, е отличен. Аз много държа на работата с младите. И много държа те да осъзнават какво ние правим за тях. Да има дисциплина. Както е вкъщи - научил съм синовете си на ред, те са научили внуците ми. Искам от младите на Юнайтед да си уважават треньорите. Да идват сутрин и да им стиснат ръката за добро утро. На много места е пълно с млади футболисти, които не изпитват респект към треньорите с и, това е жалко и погрешно
- Да поговорим малко за голямата ви страст извън футбола - конете. Как се запалихте?
- Почна отдавна. Имахме годишнина с Кати и в същото време бях получил покана за надбягванията в Челтнъм. Съпругата ми нямаше нищо против да отидем. И на мен истински ми хареса. В края на деня попитах Кати: "Искаш ли да си купим кон?" Тя ме погледна така, все едно че съм си загубил ума. Но аз купих три. Това е моето хоби. Достатъчно съм обсебен от Юнайтед, трябва някъде да разпускам. Не искам да печеля от конете, просто се забавлявам.
- Друга ваша страст е виното, разкажете.
- Всичко започна през 1981 г. Бях в Монпелие и там домакините ме почерпиха с вино - разкошно вино. Не след дълго започнах да купувам книги за това питие, да чета и всичко това логично приключи със закупуването на три хиляди бутилки. Обичам да пия вино с колегите. Жозе винаги ми носи бутилка страхотно вино.
В този момент в стаята нахлуват няколко от внуците на сър Алекс и жена му Кати. "Извинявам се, вън, деца", като истински командир се разпорежда Кати.
- От кого се страхуват повече внуците - от бабата или от дядото?
- От бабата. Мен не ме броят много-много. Една събота бяхме само с децата и някое от тях, не си спомням вече кое точно, вдигаше олелия. Кати го сряза - тихо или те пращам с такси обратно при вашите. И веднага се възцари мир.
- Тормозят ли ви с днешната музика, с хилядите устройства, с интернет?
- Технологиите са невероятни. Но аз съм динозавър. Не ги разбирам тези неща. Нямам профили в социалните мрежи и там другите му глупости. Все пак имам айпод и айпад.
- Играчите ви обаче са луди по Туитър, Рио Фърдинанд има 2 милиона последователи, Руни - милион.
- Какви последователи, аз съм убеден, че Рио всъщност е измислил Туитър.[/offtopic]
[offtopic]Сър Алекс Фъргюсън произнесе прочувствена прощална реч на "Олд Трафорд" малко преди неговият Манчестър Юнайтед да вдигне 20-а титла на Англия в последния му сезон като мениджър.

Шотландецът се отказва от професията след над 26 години начело на "червените дяволи" и днес каза сбогом на феновете на "Олд Трафорд" - негов последен мач тук, спечелен с 2:1 срещу Суонзи.

"Нямам сценарий в главата си. Просто ще говоря свободно и се надявам да обясня наистина какво значи този клуб за мен. Благодаря ти, Манчестър Юнайтед, не само на директорите, лекарите, служителите и играчите, на всички вас. Благодаря ви. Вие бяхте най-фантастичното преживяване в живота ми", сподели Фърги, който трудно сдържаше емоциите си.

"Отказването ми не значи края на живота ми с клуба. Ще мога да се наслаждавам, гледайки отбора, отколкото да страдам с него, но ако мислите за головете в последната минута, обратите, дори загубите, всичко говори, че това е един велик клуб. Успях да водя някои от най-големите играчи в страната. Всички тези футболисти днес представиха отбора по правилния начин. Спечелиха титлата по фантастичен начин. Браво на футболистите", продължи той.

"Преди да започна да плача, искам да почета и Пол Скоулс, който се отказва днес. Той е невероятен играч, един от най-великите, които някога този тим ще има. Пожелавам му приятно пенсиониране, но знам, че той ще бъде наоколо, дразнейки ме! Пожелавам и бързо оздравяване на Дарън Флетчър.

Пожелавам на футболистите успех в бъдещето. Знаете колко сте добри, каква фланелка носите и кои хора са тук. Не разочаровайте самите себе си. Сега се прибирам. Благодаря ви пак, от името на цялото семейство Фъргюсън. Всички са тук - 11 внуци. Благодаря ви. Благодаря ви", каза още Фърги, добавяйки подкрепата си за новия мениджър Дейвид Мойс.[/offtopic]

Потребителски аватар
MuFc1878
Мнения: 34752
Регистриран на: 06 фев 2009 11:30
Контакти:

Re: Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън

Мнениеот MuFc1878 » 26 май 2013 19:00

SIR ALEX FERGUSON - MADE IMPOSSIBLE DREAMS POSSIBLE

Завинаги в сърцата на феновете на Манчестър Юнайтед :(

[wrapimg=]http://c.photoshelter.com/img-get/I0000PDCkLzPH0lo/s/700/Alex-Ferguson-5-vass.jpg[/wrapimg]

[center]Фъргюсън: Страхувах се да оставя Юнайтед на произвола на съдбата[/center]

Сър Алекс Фъргюсън призна, че се е страхувал, че оставя клуба на "произвола на съдбата", след като се пенсионира по-рано тази година.

След 27 години служба, Фърги се оттегли от поста си на "Олд Трафорд", след като донесе 20-та титла на Юнайтед.

"Помня, че се срещнах с Дейвид Гил у дома. Той ми се обади по обяд и ме попита `Зает ли си?`. Беше неделя, но той продължи `Бих искал да дойда у вас и да поговорим`. Дойде у нас, за да ми каже, че ще се пенсионира. Аз му казах: `Господи, аз самият съм решил да се пенсионирам в края на сезона`. Стана ми много неприятно, защото почувствах сякаш оставям клуба на произвола на съдбата. Казах на Дейвид: `Трябва да поговоря с господин Глейзър`. Всичко това се случи в края на февруари. Опитах се да мълча и не казах дори на някои членове на семейството ми", разказа Фърги.


[center]Сър Алекс Фъргюсън счупи пореден рекорд[/center]
[center][wrapimg=]http://www.sportni.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Nwb3J0bmkuYmcvd3d3L211bHRpbWVkaWEvcGhvdG9zL05JS0kvYmUwYTIzODdhNTE3YTUyNjRlNDI2OTQyODE5YmE2OTUuanBn&w=501&h=309[/wrapimg][/center]
Автобиографията на сър Алекс Фъргюсън, която преди седмица раздвижи пластовете във футболния свят, се оказа най-продаваното нехудожествено произведение във Великобритания за всички времена, след като заседмица бяха разграбени 115 547 копия.

Книгата, която струва 25 паунда, е донесла около 1,4 милиона паунда приходи към момента.

В книгата шотландският специалист разкрива любопитни моменти от треньорската си кариера и отношенията му с футболистите, които са останали скрити от феновете толкова дълго време.
[center][wrapimg=]http://alfa.kachi-snimka.info/thumbs-2021/klz1645857647g.jpg[/wrapimg][/center]

Потребителски аватар
Rofles
Мнения: 8044
Регистриран на: 17 ное 2010 20:56
Контакти:

Re: Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън

Мнениеот Rofles » 28 май 2013 20:18

Назначаването на Сър Алекс

През есента на 1986г., Манчестър Юнайтед беше клуб спотайващ се в собствената си сянка. Току-що загубили с 4-1 в Саутхамптън, Червените Дяволи гниеха в зоната на изпадащите от елита. С нереалистични мечти за върхови постижения след абдикацията на Сър Мат Бъзби, бордът на Юнайтед решава, че отново е дошло време за промяна.
За пет години на Олд Трафорд, мениджърът Рон Аткинсън спечели две Купи на ФА и никога не завърши под четвъртото място в лигата, но невъзможността на Големия Рон да прескочи второто място реши съдбата му.
„Манчестър Юнайтед е клуб с изключително високи стандарти”, спомня си тогавашният собственик Мартин Едуардс, който сега е почетен президент. „Рон бе с нас през последните пет сезона и се представи доста добре, но нещата започнаха да вървят на зле сезон преди да предприемем промяната. След мача със Саутхамптън мисля, че бяхме 21-ви в лигата, направихме среща в самолета на път обратно за Манчестър и решихме, че това ще бъде правилното решение.”
„Беше ни трудно да кажем на Рон, защото той не се провали и беше ентусиазиран от работата, а не е много лесно да кажеш на мениджъра, че искаш той да си тръгне. Това беше трудната част, а не вземането на решението.”
Предишният сезон започна с 10 поредни победи, но накрая Червените Дяволи трябваше да се борят, за да завършат четвърти. Разбираемо, в първите месеци на сезон 1986/87 имаше частичното недоволство по терасите, докато Аткинсън многократно бе подлаган на въпроси относно бъдещето си от медиите.
Лист с потенциални заместници бе направен доста преди самото уволнение. Франк Кийтинг от The Guardian бе подбрал имената на Брайън Клъф, Хауърд Кендъл, Дон Хау и дори Брайън Робсън. Други пък залагаха на Тери Венебълс. За борда, обаче, една фигура имаше голяма преднина пред останалите.
„Доста имена се споменаха – може би всеки, който бе популярен по това време – но никой от тях не бе обсъждан като вариант”, спомня си Едуардс. „Бордът единодушно реши да се насочим към Алекс Фъргюсън. Той беше най-добрият избор за всички нас.”
„Първият път, когато се срещнахме с него бе, когато привлякохме Гордън Страхън от Абърдийн. Гордън вече беше подписал договор с Кьолн, а ние наистина искахме да го измъкне от тази сделка, точно тогава Алекс се намеси. Той беше на страната на Манчестър Юнайтед, най-вероятно, защото е искал Гордън да дойде в Юнайтед, но също така и защото тази сделка щеше да осигури на Абърдийн повече пари, ако го направи. Така че той бе много полезен за нас и тогава за първи път се запознах с него.”
„Знаехме колко добре се справи с надвиването на Глазгоу Рейнджърс и Селтик, спечели КНК през 1983, побеждавайки могъщия Реал Мадрид, така че той вече имаше репутация. Когато вече наистина се срещахме с него, осъзнахме какъв лидер е той и видяхме и начина по който се държи, всичко това просто потвърди колко впечатляваща фигура е той.”
С набелязаната цел, Юнайтед все пак трябваше да действа внимателно. Нямаше никаква гаранция дали Фъргюсън ще иска или пък ще му бъде позволено да напусне Питъдри, особено в разгара на толкова грандиозно и устойчиво разрушаване на грандовете от Глазгоу.
“Не искахме да ни наругаят и отхвърлят веднага”, признава Едуардс. “Затова решихме, че е по-добре да разберем дали Алекс е готов да се присъедини към нас, така че един от нашите директори, Майк Еделсън, позвъни на Абърдийн, имитира шотландски акцент, използва чуждо име (че е Алън Гордън, счетоводител на Гордън Страхън) и поиска да се свърже с Алекс Фъргюсън. Алекс дойде на телефона, Майк му каза, че аз искам да говорв с него и ми даде телефона. Уговорихме се да се видим същата вечер в Шотландия: аз, Майк, Боби (Чарлтън) и Морис (Уоткинс) Срещнахме се на бензиностанция, закарани в къщата на снаха си, където се състоя нашата среща. Това просто потвърди, че той е този, който искахме.”
„Искахме да знаем дали шефът му, Дик Доналд, би му позволил да напусне. Алекс показа ясно, че той иска да се присъедини към нас и също така каза, че има уговорка с Доналд , че може да напусне, ако Юнайтед го поискат. Всъщност Алекс каза, че има клауза в договора му, която да му позволи да напусне в посока по-голям отбор, а Дик Доналд му е казал: „Ти ще напуснеш само, ако Манчестър Юнайтед те поискат.” Това не беше трудно. Позвъних на Дик Доналд на следващия ден и той се съгласи да се срещне с мен.”
Доналд направи отчаян опит да запази своя човек, предлагайки на Алекс да стане собственик на Абърдийн, но без резултат. Компенсацията бързо бе договорена, а ние получихме разрешение да преговаряме. Те не отнеха много време. Както Сър Алекс признава в своята автобиография (Managing My Life): „До голяма степен бях пленен кандидат, но бях щастлив от това.”
Два дни след като се присъедини към Юнайтед, Фъргюсън стана свидетел на отрезвителна загуба с 2-0 от Оксфорд Юнайтед, която бе в резултат на лошата физическа подготовка на състава. Допълнителна неуредица бе пиянството, което се бе установило в клуба и шотландецът събра играчи в залата на Клиф (The Cliff).
„Показах ясно, че искам да сложа край на репутацията на Манчестър Юнайтед , че е толкова социален клуб, колкото футболен клуб”, написа той. „Казах им, че трябва да променят начините си на подготовка, защото аз няма да променя моя.”
Други въпроси бяха повдигнати относно физическата мощ на състава, и късогледство, което постепенно разпада академията на клуба и скаут системата. По това времето, Куинс Парк Рейнджърс пристигнаха на Олд Трафорд за първия домакински мач на Фъргюсън. Той използва първата си колона United Review да подчертае чудовищността на задачата му, като същевременно заяви и огромната си решителност да я постигне.
„Поемането на отбор от калибъра на Манчестър Юнайтед е изключителна задача”, започна той. И продължи: „Не съм съвсем заинтересован какво се е случило тук в миналото. Нямам предвид неуважение към великите постижения на Манчестър Юнайтед през годините. Просто има само един път и той е напред. Целта на този клуб трябва да бъде да спечели шампионата.”
„Винаги трябва да има отправна точка, и аз виждам шампионата като една чудесна основа за бъдещето на Манчестър Юнайтед. Успехът има лавинообразен ефект, както разбрах в Абърдийн… Това не е нещо, което да се построи за една вечер, а вероятно ще имам нужда от няколко месеца преди наистина да създам добра връзка между мен и играчите. Но ще работят именно в тази посока и ще обичам всяка минута от престоя си тук. ”
Изображение[/center]

Потребителски аватар
Bianco
Мнения: 1521
Регистриран на: 07 сеп 2011 18:08
Контакти:

Re: Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън

Мнениеот Bianco » 06 юни 2013 20:52

Каквото и да се каже за този човек ще е малко :!:
[wrapimg=]http://29.media.tumblr.com/tumblr_lxt00pHhi61qcs3bmo5_250.gif[/wrapimg]
[wrapimg=]http://static.guim.co.uk/sys-images/Football/Clubs/Club_Home/2011/9/26/1317045511841/Manchester-United-and-Man-005.jpg[/wrapimg]


Потребителски аватар
smoothc
Мнения: 14694
Регистриран на: 12 окт 2010 17:04
Контакти:

Re: Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън

Мнениеот smoothc » 12 авг 2013 23:29

[wrapimg=]http://i4.mirror.co.uk/incoming/article1885793.ece/ALTERNATES/s615/Alex-Ferguson-football-manager-with-wife-Cathy-on-wedding-day-1885793.jpg[/wrapimg]
Симпатяга! Страхотна харизма и чар :)

Потребителски аватар
Себастиан Фетел
Мнения: 2084
Регистриран на: 11 юни 2012 19:31
Skype: Байерн Мюнхен
Местоположение: Алианц Арена
Контакти:

Re: Бащата на Манчестър Юнайтед - Сър Алекс Фъргюсън

Мнениеот Себастиан Фетел » 30 мар 2014 11:45

Бившият мениджър на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън няма да има думата в края на сезона, когато ще бъде обсъждано бъдещето на Дейвид Мойс в клуба, съобщават английските медии.

Фъргюсън е един от защитниците на Мойс. Именно сър Алекс посочи бившия мениджър на Евертън за свой наследник.

Според информациите семейство Глейзър ще обсъжда бъдещето на Дейвид Мойс след края на сезона, но Фъргюсън няма да има думата този път.

Дейвид Мойс е поставен под голямо напрежение, въпреки че „червените дяволи“ постигнаха убедителна победа с 4:1 срещу Астън Вила.

Решаващо за бъдещето на Мойс може да се окаже представянето на Манчестър Юнайтед в предстоящите два мача срещу Байерн Мюнхен в четвъртфиналите на Шампионската лига.

Семейство Глейзър са готови да похарчат 200 милиона лири за нови играчи. Въпреки победата в Шампионската лига и триумфа над Уест Хем, има опасения за способността на Дейвид Мойс да реконструира тима.

В същото време футболистите на Манчестър Юнайтед изглежда нямат нищо против, ако начело на тима застане нов мениджър. Голяма част от играчите са недоволни от работата на Дейвид Мойс.
[wrapimg=center]https://c1.staticflickr.com/8/7511/16011066645_a2a38581e2_b.jpg[/wrapimg]


Върни се в “Манчестър Ю”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Scholesy93 и 13 госта