[center][wrapimg=]http://i629.photobucket.com/albums/uu19/WHURobbie/DannysLogo.png[/wrapimg][/center]
[center][wrapimg=]http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2010/12/17/article-1339586-0C854563000005DC-341_964x1156.jpg[/wrapimg][/center]
Началото[wrapimg=]http://static.guim.co.uk/sys-images/Football/Pix/pictures/2011/11/4/1320395181613/Alex-Ferguson-at-his-unve-007.jpg[/wrapimg]
[offtopic]
Беше 10,09 часа, 6 ноември, 1986 г., когато телефонът в колата му звънна. Гласът от другата страна бе на Паулин Темпъл, секретарката на президента на Манчестър Юнайтед Мартин Едуърдс. "Рон, каза тя. - Можеш ли да се отбиеш към стадиона. Президентът иска да те види. Веднага, ако обичаш". Няколко часа по-късно, докато Аткинсън си събираше нещата, уволнен заради това, че не успя да спечели титлата, един черен Мерцедес се появи при "Скалата", старото тренировъчно игрище на Юнайтед. От него излезе 44-годишният Алекс Фъргюсън за първия ден на остатъка от живота си. "Алекс събра всички играчи във фитнеса, спомня си Брайън Робсън. - И каза: "Всички започват на чисто и ще получат шанс. Ако се представяте добре на тренировките, ще попадате в състава. Ще оценявам всички, докато работим". Той направи страхотно първо впечатление". Това бе период на футболна доминация на Мърсисайд. Юнайтед не бяха печелили титлата от 1967 г. и носеха неуспеха като торба с тухли. Феновете бяха намалели и на стадиона идваха по-малко от 40 000, а отборът бе близо до дъното на Първа дивизия. Един пропадащ футболен клуб е депресиращо място, а "Олд Трафорд" през 80-те бе изпълнен с надигащо се недоволство. "Той слезе по стълбите и се срещна с всички. Имаше намерение да се увери, че всички знаят кой е новият мениджър, сподели бившият халф Норман Уайтсайд. - Не въздействаше точно това, което казваше, а тонът, с който го правеше. Ние знаехме, че той е дошъл да върши работа". Бавно, но сигурно, революцията започна. По трудния начин. Фъргюсън бе разтревожен от това, което бе чул за навиците на играчите относно нощния им живот, и той окуражи доносничеството, създавайки мрежа от контакти в район от 20 мили в Манчестър. "Аз управлявам футболен клуб, не клуб по пиене", заяви той малко след встъпването си в длъжност. Когато предупрежденията му бяха пренебрегвани и някои футболисти се появяваха на тренировка, вонящи на алкохол и с никотинови петна по пръстите, той започна да отървава от най-лошите нарушители, а сред първите бяха Уайтсайд и Пол Макграт. "Той даде да се разбере какво иска, споделя Робсон. - Така че или се променяш или продължаваш по своя начин. Той ме привика на разговор, защото бях капитан и заяви: "Казвам ти сега. Не искам никакво пиене през седмицата. Искам хората да започнат да намаляват алкохола, защото не ми харесват историите, които чувам". Аз казах нна момчетата, но той продължаваше да чува слухове за тях. Неминуемо, ако някой то пренебрегнеше, той ги отстраняваше". Връщането на величието ан "Олд Трафорд" без съмнение щеше да бъде дълъг и мъчителен процес. Три години по-късно възстановяването не вървеше толкова бързо, колкото феновете искаха. "Подай си оставката. Направи правилния избор", е мнението на почитателката Тереза Макдоналд, написано в анализ за кризата в списанието на феновете "Ред Нюз" през декември 1989 г. Публиката пееше "Чао, чао Фърги". Един фен, Пийт Молиню, взе стар чаршаф и кутия с боя и създаде трансперант, който остана във фолклора: "3 ГОДИНИ ИЗВИНЕНИЯ И ВСЕ ОЩЕ НИЩО... ЛЪЖЛИВИ ФЪРГИ". Поста на мениджъра зависеше от резултата в срещата от третия кръг на Купата на Англия срещу Нотингам Форест - един от отборите, които всяваха най-много страх в тази епоха. Юнайтед спечели с 1:0, благодарение на знаменит гол на Марк Робинс. Въпреки ситуацията президентът Едуърдс твърди, че никога въпросът не е стоял така - победа или си тръгваш. "Ако бях послушал феновете и бях взел под внимание тяхното мнение в писмата им, Алекс щеше да бъде уволнен, спомня си той. - Винаги съм имал пълно доверие в Алекс, въпреки че нещата не се развиваха толкова добре. Имаше много мнение по вестниците, че ръководството трябва да обсъди бъдещето му. Но това никога не е стояло на дневен ред за ръководството или за мен, защото ние знаехме какво се случва в клуба". Окуражен, Фъргюсън влиза в 90-те години, обещавайки "десетилетие на услехи". Малко по-късно трофеите започват да пристигат. Първо е Купата на Англия, след това Купата на носителите на национални купи, последвана от Купата на лигата и решителната първа от осемтте шампионски титли. Той показваше, че е най-смелият мениджър за времето си, а вероятно и за всички времена. Детско-юношеската школа, която той разви, даде своите плодове и през 1995 г. той разруши първия си велик тим, за да открие "Златното поколение". "Наистина голям удар за нас бе, когато Марк Хюз напусна, казва Гари Невил, един от играчите, които пробиха по това време. Той беше голям играч за Юнайтед, но мениджърът ни имаше пълно доверие. Взе Пол Скоулс и Ники Бът за заместник на Пол Инс, Дейвид Бекъм за заместник на Андрей Канчелскис и мен за заместник на Пол Паркър. Напълно ни се довери, имаше такава вяра, която дори ние нямахме. Той мислеше, че сме достатъчно добри, но по това време това бе сериозен призив от негова страна. Но точно това той прави по-добре от всеки друг. Той прави тези призиви. И този отбор от деца успя да постигне дубъл през този сезон". През 1999 г. те стигнаха дори по-далеч, печелейки шампионата, Купата на Англия и Шампионската лига. "Той имаше виждане за младите играчи, които растяха заедно с клуба, обичаха клуба и имаха духа да изведат клуба на друго ниво, споделя Невил. - В неговите ранни години в Юнайтед, сър Мат Бъзби все още беше жив и имаше кабинет тук, а мениджърът често разговаряше с него. Сигурен съм, че това също оказа влияние". Сред всички похвали и награди, които ще получи 64-годишния Фъргюсън през следващата седмица, би било небрежност да се пренебрегне факта, че малко от легендата започна да се разкрива през последните години. Дори, оставяйки настрана появата на Челси, на показ излезе сагата около коня "Скалата на Гибралтар", който доведе до спор с един от най-големите акционери на клуба и индиректно до закупуването на Юнайтед от фамилията Глейзър. Имаше въпросителни около много от покупките му и отношенията му с много от основните играчи. Дейвид Бекъм и Рой Кийн бяха дадени за храна на акулите, а Рууд ван Нистелрой бе последният, който получи циментови обувки. Личността на Фъргюсън е многопластова, но това толкова често се пропуска. Въпреки всичките си успехи той си остава скромен човек. Той никога не гледа записи на тези велики триумфи, дори на финала в Шампионската лига.
"Трудно е да пропусна моята годишнина, въпреки че трябва да призная, че не ми е лесно да свикна с нея, сподели сър Алекс. - Първоначално възнамерявах да не обръщам никакво внимание, най-малкото, защото ме обърква и разсейва, но стана очевидно, че това е нещо, което оказва натиск върху мене, независимо дали го искам или не".
[/offtopic]
One night in Rotterdam[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=rc-l2dAdw-o[/youtube][/center]
Sir Alex:Football,bloody hell![center][wrapimg=]http://footballfeverpodcast.com/wp-content/uploads/2013/02/treble.jpg[/wrapimg][/center]
[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=V0GWQkovu5c[/youtube][/center]
One night in Moscow[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ypO0Y2GJoBY[/youtube][/center]
Champ19ns[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=NZqkCkbyMDg[/youtube][/center]
Champ20ns[center][wrapimg=]http://i.minus.com/ibfcVUx5FQxyXM.gif[/wrapimg][/center]
[center][wrapimg=]http://25.media.tumblr.com/0a55abae00add9579d8ad57d1ae62319/tumblr_mmp9axgrKd1r7jzw9o10_500.png[/wrapimg][/center]
[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=efjx3F3xbNc[/youtube][/center]
[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=zt6YgJRrkDA[/youtube][/center]
[center][wrapimg=]http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2013/05/12/article-2323305-19BD46C7000005DC-148_634x802.jpg[/wrapimg][/center]
[offtopic]Как тръгна сър Алекс към професията футболен мениджър?
- Отрано. По време на кариерата ми на футболист аз вече се подготвях за мениджър. Това е жизненоважно за всеки, който иска да остане в играта – да бъде подготвен. Аз взех всичките си треньорски изпити и значки. Започнах от мига, в който станах професионален футболист, отрано имах треньорските си документи. Започнах на 24-годишна възраст. Когато станах на 32, вече давах треньорски уроци, семинари в Лилишъл, в Германия, всяка година в Шотландия. Така че това бе обучението, що се отнася до организационни умения, за да мога да водя треньорски занятия. Да бъда организиран, ето това бе моята начална точка без никакво съмнение.
- Как стартира кариерата ви като треньор?
- След това се надяваш да имаш малко късмет, в смисъл да ти отпуснат повече време. Бях само 3 месеца в Ийст Стърлинг, така че оказах бързо въздействие там, наистина се справихме добре. Това беше отбор, свикнал да е на дъното на лигата през цялата си история, а аз ги изведох до трето място в първенството след 3 месеца и тогава ми предложиха да отида в Сейнт Мирън. В такъв момент трябва да оцениш дали вървиш добре или зле. Намесва се и елементът вярност, защото Ийст Стърлинг пръв ми даде шанс, но трябваше да погледна нещата по-отгоре и да кажа: „Накъде съм тръгнал? Мога ли честно да си кажа, че Ийст Стърлинг ще бъде делото на моя живот, че ще изкарам тук целия си живот?” В никакъв случай.
- За 8 години спечелихте 3 национални титли и 4 купи на Шотландия, а върхът бе финалът за Купата на националните купи през 1983 г., когато Абърдийн победи Реал М. По онова време Манчестър Юнайтед също имаше успехи в купите, но в първенството историята бе съвсем различна – дори с опасност от изпадане. Как се преместихте от Абърдийн в Англия?
- Тръгнах към Манчестър Юнайтед, след като напуснах Абърдийн, тъй като никой не може да бъде по-голям от Манчестър Юнайтед!
- Какъв съвет бихте дали на онзи Алекс Фъргюсън от позицията на сегашния ви опит?
- Бъди подготвен – и аз бях подготвен. Въображението винаги е важно. Другото най-важно нещо е да не променяш това, което си. Случва се, виждате как от време на време някой мениджър идва и опитва да се промени. Твоята работа не е да променяш себе си, а да промениш това, с което се заемаш. Промени отбора и философията на футболния клуб. Но никога не променяй това, което си. Ето това правех непрекъснато. Аз ръководех промяната. Но промяната, която изтъкнах преди, касае собствената ти личност. Тя не трябва да се променя, ето това е ключът.
- Като погледнете назад, на кои хора бихте искали да благодарите?
- Аз извадих голям късмет, че изкарах 2 години с Джок Стийн (в шотландския национален отбор). За мен това бе възможно най-доброто обучение. Използвах възможността през цялото време да изпомпвам информация от Джок, той бе много отзивчив, изключителен. Имах голям мениджър и като играч в Рейнджърс, когато отидох там – Джеймс „Скот” Саймън, прекрасен човек. А когато дойдох в Англия, в началото много зависех от Джон Лайъл от Уест Хем (Джон Лайъл, тогавашният мениджър на Уест Хем, е роден в Англия от шотландски родители). Аз дойдох в Англия внезапно, взех решението си за един ден. Първият ми мач беше срещу Оксфорд. Телефонирах на Джон рано в петък вечерта, за да получа информация. Той каза: „Ще ти изпратя всички доклади за всички отбори, с които играеш в следващите седмици, и всички наши отчети как ние сме играли срещу всички отбори”. Той бе много, много добър към мен, макар че в първия ми мач паднахме 0:2. Не познавах добре нашите съгледвачи в Англия и цялата система. Предпочитах да разчитам на Джон, един мениджър, когото познавах добре, мой добър приятел, много добър към мен, той редовно ми се обаждаше, за да ме информира за отбори и отделни играчи. Това бе може би най-добрата система за подкрепа, която имах. Този аспект на футбола и взаимоотношенията наистина не са се променили.
- Не започнахте добре в началото – кой сезон ви бе най-трудният в Юнайтед?
- Моят трети сезон бе най-тежкият, сезонът, в който спечелихме купата. Купих петима нови играчи и освободих доста футболисти, за да опитам да подобря финансовата ситуация на клуба. Може би не знаете това, но Юнайтед нямаше пари, трябваше да разчитаме на парите от абонаментните карти, за да купим играч. Така че навремето казах на Мартин Едуърдс (тогавашния шеф на Юнайтед): „Трябва да разчистим палубата!” Продадохме 8 играчи тази година: Гордън Стракън, Йеспер Олсен, Крис Търнър, Норман Уайтсайд, Пол Макграт, Греъм Хог, Питър Дейвънпорт...Трябваше да заложим на младостта, което мен силно ме вдъхновяваше. Взехме Гари Палистър – фантастична покупка, Майк Филън (един от сегашните му помощници), Пол Инс, Дани Уолъс, Нийл Уеб, който много нещастно скъса ахилес с Англия и никога не си върна предишната форма. Съсипаха ни много контузии: изгубихме Инс за месеци, Робо (Брайън Робсън) бе жесток удар, 6 месеца контузен. Отидохме във Форест за купата с шестима души аут – попитайте някой да си спомни моя отбор в този мач за купата, никой няма да ви го даде! Всичките бяха млади играчи, плюс основата на защитата Вив Андерсън, Стив Брус и Гари Палистър. Но не беше никак лесно, защото, когато опитваш да достигнеш някъде, когато имаш куп контузени, приемствеността се прекъсва, всяка седмица се налага спешно да запълваш дупки.
- Помните изумителни подробности и статистики от мачове, резултати, сякаш пред вас е тимов лист, а в ухото ви подсказва някой статистик. Как успявате да помните телефонни разговори, интервюта, млади играчи?
- Спортната наука е безспорно най-голямата и важна промяна през моето време. Медицинският аспект също много се подобри по отношение на възстановяването и подготовката на играчите, това изведе играта на ново, по-високо ниво. За което въобще не сме си и мечтали през онези далечни години. Спортната наука донесе ново измерение на играта. Другото, което се подобри, е състоянието на терените в сравнение с тези, на които аз играх и на които играеше Юнайтед, когато дойдох тук – те изглеждаха сякаш има мини, дупки навсякъде, теренът се скапваше до някакво мочурище с дупки и кал. Изумително е как футболистите изобщо играеха на тях. Днешните терени са превъзходни, всичките. Погледнете терена на Арсенал – той е равен като боулинг, удоволствие е да се играе там или на който и да е друг от сегашните терени, в сравнение с тези отпреди 25 години. Ако погледнем към владеенето на топката например, дори най-слабите отбори идват на „Олд Трафорд” и държат топката по-добре, отколкото някога са го правили. Това окуражи играчите да владеят топката със съзнанието, че тя няма да подскочи от някоя туфа. Ето това безспорно повдигна качеството на мачовете.
- Как се чувствате, когато се налага да продадете някой от вашите играчи?
- Трябва да отчитаме, че тъй като Юнайтед днес има голям състав, един младеж пък винаги бърза, повечето бързат, защото искат да влязат в първия състав. В случая с Жерар Пике ние бихме искали да го запазим, но неговото семейство го искаше обратно в Барселона (дядото на Пике Амадор Бернабеу бе сред директорите на Барса). Той бе фантастичен играч, какъв талант само. Мисля си, че вероятно той и Джони Евънс можеха да станат идеалната двойка, но по онова време нямаше как да му гарантирам място за сметка на Фърдинанд и Вида, защото те бяха в силата си. Ето това е трудната част. Същото беше с Джузепе Роси, фантастичен млад талант. Роси е идеалният пример за някой, който иска да развива кариерата си и да играе, ето защо го продадохме на Виляреал – какъв играч само! Имахме Фил Бардсли, но нямаше как да го предпочетем пред Гари Невил, така че го пуснахме да си върви. Продадохме Райън Шоукрос. Не искахме да го продаваме, но тъй като имахме Пике, Каткарт и Евънс... Имахме чудесна оферта от Стоук, но по-добре да бяхме го задържали, защото, както се оказа, Пике поиска да се върне вкъщи.
- В кого от играчите си виждахте добри заложби за мениджър?
- Интересно е, защото смятах, че Брайън Робсън ще стане със сигурност успешен мениджър. Имаше успехи в Мидълзбро, докато не изпаднаха и нещата за него се промениха. Честно казано, аз виждах Брайън като най-добре подготвен за мениджър: той взема решения, решаващ бе на терена, велик играч, с чудесно присъствие, надъхан. А когато погледнем към Марк Хюз, човек никога не би казал, че той ще стане успешен, защото бе най-тихото момче в съблекалнята. Той обаче се оказа успешен мениджър, ето защо за мен е много трудно да посочиш точните качества, които да търсиш. Във футбола става така, че когато те са в края на кариерата си, изведнъж си казват: „Какво ще правя? Къде ще отида? Не мога да си седя вкъщи”. И изведнъж искат да станат мениджъри. Много решения се вземат на мига, затова моят съвет към всички тях е: опитайте да получите възможно най-добрата подготовка. Така казах на Дарън (един от синовете на сър Алекс, сега мениджър на Питърбро), когато той започна, взе си всичките изпити, записа се да следва бизнес в Уорик, получи най-добрата подготовка. Един ден те са играчи, на другия ден са мениджъри. Трябва да получат тази подготовка, не бива да се решава прибързано след края на футболната им кариера. Като гледам сегашната „реколта”, трудно е да кажа, но Гигс и Скоулс ще останат в нашата система. Дарън Флечър – вероятно също в далечен план. Ники Бът е с резервите в момента. Опитваме да върнем колкото се може повече бивши наши играчи в системата ни, имаме добър гръбнак.
- Как разпускате извън футбола?
- Аз вече мога много бързо да изключа, поомекнах, но моите интереси никога не са се променили: обичам да чета, конни надбягвания, обичам да гледам филми. Ходя със семейството на кино доста често. Обичам голф, но нямам време за това. Обичам билярд, но вече няма с кого да играя – синовете ми се изнесоха и на тях им е писнало непрекъснато да ги бия. Аз постоянно се уча, но мразя да губя. Да свиря на пиано се превърна в нещо като хоби за мен. Искам да се науча на нещо ново. Мой братовчед се изучи сам и е невероятен, затова и аз поисках да го направя, да предизвикам себе си, но не ми остана време. Радвах се на пианото, но трябваше да се откажа. Няма начин да се научиш, ако не посветиш изцяло времето си.
- А мислите ли за отказването си, след като вече има и ваша статуя пред „Олд Трафорд”?
- За мен това бе сбъдната мечта, най-прекрасната чест, която моят собствен клуб можеше да ми окаже. Ето това, това ти казва всичко. Иначе никой не знае кога ще приключа, дори аз не зная.
- Когато дойде този миг, ще напуснете ли клуба?
- Трудно е да се каже. Няма да се отървете от мен! Иначе като пост вероятно бих станал директор.
- А очаквате ли да ви питат кой да стане ваш наследник?
- Със сигурност ще ме питат, но това решение няма да е мое, според мен това ще трябва да бъде решено от клуба, не от мен.
- Кога ще решите, че ви е време да се откажете? Може би след лекарски съвет?
- Няма докторът да ми каже да напусна. Това ще бъда аз![/offtopic]
[offtopic]- Наскоро почина Уитни Хюстън, страхотна певица, страхотен глас...
- Да, тъжно ми стана. През 1994 бях в САЩ за световното първенство и бяхме в един хотел с нея. Не само в един хотел, а тя беше в съседната стая. Пред вратата вечно стоеше един бодигард.
- Да не е бил Кевин Костнър?
- (Мощен смях разтърсва стаята) Не, не, този беше поне с 20 кила над Кевин. Да не се шегуваме с това, наистина историята е тъжна. Но отваря друга интересна тема. Успелите хора - как те се справят със славата? Кога минават опасната граница?
- Да направим паралел с футболистите - самият вие сте бил треньор на великолепни играчи, които обаче са някак си душевно объркани.
- Така е, може би дяволът в тях ги кара да правят неща, за които после и те се чудят. Пол Гаскойн, Паоло ди Канио - страхотни футболисти, но винаги са били опасни
- Имаше един момент, в който май искахте Гаскойн в Юнайтед.
- Не можахме да го вземем. Ако Англия има една световна звезда след 1966 г., когато стана световен шампион, то това е Пол Гаскойн.
- А Стивън Джерард?
- Талант, безумно надарен. Но е далеч от гения на Газа. Газа бе толкова добър, че можеше да играе във всеки вариант на националния тим на Бразилия.
- Карлос Тевес такъв играч ли е?
- Карлос е футболист за големите мачове. Може да ги реши. Биткаджия, достоен е за уважение. Можеше да го купим тогава, защото той бе при нас под наем от Уест Хем. За този наем плащахме фиксирана сума два сезона и после трябваше да можем да го купим - и сумата уж беше уговорена. Но агентът му много обърка нещата. Той си вреше носа навсякъде. Накрая ни казаха такава сума, че нямахме изход, освен да се откажем от Тевес.
- Сити май си намериха най-накрая добър вратар - Джо Харт.
- Да, Англия също. Вижте - Джо можех да го купя за 100 000 паунда. Всички правим грешки, това е. Подцених го.
През последните 20 години Англия не е имала по-добър вратар.
- Като че ли имате специално отношение към Рио Фърдинанд. Все едно е един от поколението на Гигс и Скоулс, а всъщност той дойде отвън.
- Рио го следяхме от малък. Винаги съм го харесвал. Дори когато беше на 17, поисках да го купя. От Уест Хем ми казаха: "Няма проблеми. Разменяме го за Бекъм!" Сделката не стана. Но в крайна сметка той се озова в Юнайтед и се превърна в много важна фигура в отбора. Рио е много полезен за младите момчета. Той е истински пример за тях.
- По едно време се беше отплеснал по хазарт.
- Това е минало. Рио вече не залага. С него сме имали всякакви разговори. Последният важен бе за начина му на игра. Рио е роден атлет, иска да участва пълноценно. Казах му: "Момко, вече си на възраст. Всичките тези години футбол се отразяват, искаш или не искаш. Това е просто една игра, стой крачка назад и не се втурвай за всяка топка!" И той ме разбра. Успя да се адаптира бързо към новия си начин на игра. Помага му и йогата. И той като Гигс се запали.
- Говорихте ли с него за капитанската лента на Англия?
- Още първия път, когато смениха Рио, си поприказвахме. Съветът ми бе: "Просто забрави за това". Защото това не е някакъв проблем, това е дреболия. Рио не е капитан и в Юнайтед. Просто вече е по-стар, не може да играе във всеки мач.
А на мен капитан ми трябва във всеки мач
- Всъщност най-успелите в живота са тези, които се адаптират най-добре, съгласен ли сте?
- Абсолютно. И за футболистите, и за мениджърите това е абсолютно вярно. Затова и Рио е голям - успява да се пригоди към новата обстановка.
- Всеки уикенд излизате в двубой срещу някой друг мениджър, съперници сте за 90 минути. Но след това пак сте приятели, повечето ви колеги направо ви боготворят, за тях сте като кръстник.
- Треньорите сме от една страна на барикадата. Футболната култура се измени. От нас се чакат резултати, победи, успехи. Имам една книга тук някъде - за Юнайтед. Има снимка на мач от 70-те - Лийдс срещу Юнайтед. Денис Лоу, Били Бремнър, а отзад феновете просто стоят и се наслаждават. Сега не е така. Всеки вика, дерат си гърлата. Стана ми жал за Мик Маккарти, когато го уволниха от Улвърхемптън. И въобще на мача срещу Уест Бромич - да загубиш дерби с 1:5.
- И на вас ви се случи през сезона със Сити.
- Така е. Но вижте, важното е не как се чувстваш по време на мача, който губиш. Важното е как след това реагираш. Загубен си, ако на другия ден почнеш да се самосъжаляваш. Край - свършена работа. Давай напред.
- Вие изповядвате тази философия и в живота. А тримата ви синове следват ли този съвет?
- Абсолютно. Фокусирани са върху живота си, знаят какво искат. Това се получава с добро възпитание. С елементарни неща - учил съм ги, че е много важно да не закъсняват. И до днес винаги са точни. Че е важно в автобуса, ако видиш възрастен човек или жена, да отстъпиш мястото си...
- Я кажете честно, кога за последен път сте се возили на автобус?
- Не е толкова рядко - нали по летищата ни карат с автобуси от самолета до сградата.
- Наскоро Кени Далглиш заяви, че следващият мениджър на Англия трябва да е от Висшата лига и да е най-успелият треньор във Висшата лига.
- Благодаря ти, Кени. Ама много ти благодаря. Вече отговорих - чакайте отговора ми по този въпрос на 1 април, наближава.
- Извън шегата, кой трябва да стане селекционер?
- Без съмнение - Хари Реднап. Работата е много сложна, имайте го предвид. Трябва много да се работи с медиите.
Медиите са звяр, готови са да те изядат.
Хари може да се справи с това. Той много добре се разбира с журналистите. А това е изключително важно, повярвайте ми.
- Ако Хари се обади и ви помоли да пуснете Пол Скоулс в националния, какво ще отговорите?
- Ще му кажа да се обади на Скоулси, какво друго?
- Наскоро отпразнувахте 70-ия си юбилей, а изглеждате пълен с жажда за живот и за работа. Само преди десетина години обаче нещата изглеждаха така, сякаш кариерата ви вече е приключила. Как успяхте да намерите сили за тези десет години?
- Благословен съм с издръжливост, но и се грижа много за здравето си. Не ям консерви, полуфабрикати. Винаги супа. Всеки божи ден вкъщи има супа - обичам най-много пилешката.
- Откъде обаче идва страстта ви, неспирното желание за победа и успех?
- Победите засилват апетита. Искаш да биеш. И е хубаво да спреш, когато си на върха.
- Означава ли това, че ако Юнайтед спечели Шампионската лига, шансовете да спрете с треньорството ще се увеличат?
- Абсолютно.
- А какво бе мнението на Кати Фъргюсън преди десет години, когато стана дума за отказване?
- Не й хареса. Това е малко мекичко. Направо побесня. Каза ми: "И какво? По цял ден ще си вкъщи да ми се мотаеш из краката?
Сър, тази няма да я бъде. Почвай да си търсиш друга работа. Ако искаш, можеш да станеш и млекар."
- Питат ли ви играчите колко време още ще останете, особено тези, които имат по-дълги договори?
- Питат, разбира се, интересуват се. Това е нормално.
- Когато престанете с треньорството, ще спрете ли с футбола?
- Не, няма как. Ще продължа да съм активен. Искам да действам, да помагам. Мога да стана посланик на Юнайтед, нещо като сър Боби Чарлтън.
- Благодаря сър Алекс, с вас е удоволствие да се разговаря. Имайте предвид, че това ви го казва потомствен фен на Ливърпул!
- Жал ми е за теб, момче (и двамата се смеят). Но слушай - няма друг мач в Англия, който може да се мери с Юнайтед - Ливърпул. Това е дербито. Това е истината. Несравнимо![/offtopic]
[offtopic]- Искам като начало да опиша къде се намираме с Алекс Фъргюсън. Ние сме в неговата светая светих, неговото лично и неприкосновено местенце, стаята му за снукър. Има и малък бар, а също и голяма библиотека, изпълнена с книги. Това да не е нещо като дом в дома ви?
- Абсолютно. Тук намирам спокойствието. Имам всичко необходимо. Телевизор, книга, чета, слушам музика.
- Изобщо цялата къща е страхотна - красива, но излъчва и едно спокойствие. Дали обаче това не се дължи на госпожа Фъргюсън?
- Относно това недейте да таите ни най-малкото съмнение. Тя е шефът. Всичко по къщата го е направила тя. Голяма умница е Кати.
- Всички ви познаваме като сър Алекс Фъргюсън - един безкомпромисен футболен мениджър. От това, което видях досега в къщата ви, си създавам мнението, че всъщност сте човек, който изключително много държи на дома си, на семейните ценности.
- Така е. Мога ли да шавам - имам 46-годишен брак зад гърба си, трима синове, един рояк внуци. Кати се справя страхотно с малките. Като се напълни къщата, нейното направо си е една военна операция. Но тя обожава, когато децата са с нас. Грижи се отлично?
- А вие можете ли да се грижите за най-малките си внуци?
- Не, аз не съм толкова добър. Макар че последния път, когато ме бяха оставили с трима от внуците, се справих добре. Гледахме мач и обсъждахме.
- Какъв живот имат тези деца, просто чудо. Да ти е дядо Алекс Фъргюсън, да гледаш с него мач и той да ти обяснява. Питат ли много?
- Какво говорите! Харви, Харви, малкият Харви. Той е непоносим. Пита по милион въпроса в секунда. Защо този бил от тази страна, какво щял да прави другият от другата страна. Любимец му е Нани. Един ден ме беше подхванал заради Нани. И му се помолих: "Харви, друже, разпусни малко примката. По един въпрос на ден, дай да се разберем!"
- Май основно за футбол си говорите?
- Е, няма как. Аз просто гледам футбол всеки ден. В понеделник има късен мач от Висшата лига. Вторник и сряда - Шампионска лига. Четвъртък - Лига Европа. Доскоро гледах този турнир само по телевизията, най-накрая обаче и на мен ми дойде ред да се потя в четвъртъците. Така че с малките гледаме футбол, но когато има възможност, се занимаваме и с други неща.
- Опишете типичния ден на сър Алекс!
- Ставам към 6 сутринта, 6 и 10 най-късно.
Първата ми среща е в 7 - с медицинския ми екип.
Ако има нещо, което трябва да решим, нещо спешно - правим плана. Те са най-важните. След това понякога влизам във фитнеса за половин час. Едно време го правех по-редовно. Сега гледам поне два пъти в седмицата малко да се поупражнявам. В осем часа съм в кабинета си. Ако някой иска да дойде и да говори с мен - това е най-удобното време.
- Някой от играчите ли?
- Не, не. Ние сме с тях през цялото време така или иначе. Говоря за останалите служители на клуба, независимо дали са от спортно-техническия екип, или просто са от администрацията. Тези срещи ми доставят голямо удоволствие. Защото много от хората просто идват и искат съвет или пък имат молба. "Може ли да не идвам вдругиден? - Може!"
- Ето, ето точно за това става дума. Това не е първият ни разговор. И аз винаги съм твърдял следното: Вие сте просто един добър и очарователен човек. Обаче в играта горите. И когато се видите на запис - извън нерви, крещящ, почервенял, не се ли питате понякога: "Какъв е този бесния човечец?"
- Е, не е толкова зле, де. Но важното е следното и това съм го набил в главите на играчите си.
Може да се караме, може да крещя когато всичко свърши, значи е свършило. На другия ден всичко е останало назад.
- Продължава ли терапията със "сешоара"?
- Няма такова нещо. Когато бях в началото на мениджърската си кариера, съм полудявал от яд понякога. Крещя - да. Но вече почти не изпадам в конфронтация в съблекалнята. Стар съм вече дори за "сешоар".
- Виждал съм ви бесен, виждал съм ви много щастлив. Никога обаче не съм ви виждал уплашен, стреснат. А има много мениджъри, на които им личи, че просто не знаят каква да направят. Докато сър Алекс изглежда винаги така, че той командва парада. Как го постигате?
- Просто се концентрирам изцяло върху мача. Не мисля за нищо друго освен за мача. Не си водя бележки - това е страшна глупост. Гледам мача, мисля за мача в момента. Не си въобразявам какво би станало, ако загубим. И не си позволявам да се тревожа и да се стресирам. Но това вече при мен е като рефлекс, изработил съм го през годините.
- Успявате обаче да предадете този дух и на играчите си.
- Може би. Вижте, работил съм с много силни характери. Хюз, Кантона, Робсън, Кийн и още, и още. Тези момчета са железни. Те са истински мъже. Ако искаш да играят футбол - правят го. Ако искаш да направят мача във физически сблъсък, в истинска битка - стискат зъби и го правят. Имал съм и по-мекушави играчи. Просто не търпя мрънкачи. С малко от футболистите съм се карал така, че да не поддържаме връзка. За мен те са много важни - и настоящите, и бившите. Питали са ме за неща от личния си живот, защото ми вярват. Защото знаят, че от устата ми няма да излезе и дума за проблема им. Казвам им - избирам отбора така, че да играят най-добрите в момента. Някой може да е недоволен, че не е на терена. Ако се напъне на тренировка през седмицата - за следващия двубой има отличен шанс. Те го знаят, те ми вярват.
- В Юнайтед винаги идват играчи от световна класа. И въпреки това вие не спирате да изграждате таланти, млади момчета от школата на клуба непрекъснато пробиват в първия отбор. Каква е тайната?
- От години екипът, който работи с порастващите, е отличен. Аз много държа на работата с младите. И много държа те да осъзнават какво ние правим за тях. Да има дисциплина. Както е вкъщи - научил съм синовете си на ред, те са научили внуците ми. Искам от младите на Юнайтед да си уважават треньорите. Да идват сутрин и да им стиснат ръката за добро утро. На много места е пълно с млади футболисти, които не изпитват респект към треньорите с и, това е жалко и погрешно
- Да поговорим малко за голямата ви страст извън футбола - конете. Как се запалихте?
- Почна отдавна. Имахме годишнина с Кати и в същото време бях получил покана за надбягванията в Челтнъм. Съпругата ми нямаше нищо против да отидем. И на мен истински ми хареса. В края на деня попитах Кати: "Искаш ли да си купим кон?" Тя ме погледна така, все едно че съм си загубил ума. Но аз купих три. Това е моето хоби. Достатъчно съм обсебен от Юнайтед, трябва някъде да разпускам. Не искам да печеля от конете, просто се забавлявам.
- Друга ваша страст е виното, разкажете.
- Всичко започна през 1981 г. Бях в Монпелие и там домакините ме почерпиха с вино - разкошно вино. Не след дълго започнах да купувам книги за това питие, да чета и всичко това логично приключи със закупуването на три хиляди бутилки. Обичам да пия вино с колегите. Жозе винаги ми носи бутилка страхотно вино.
В този момент в стаята нахлуват няколко от внуците на сър Алекс и жена му Кати. "Извинявам се, вън, деца", като истински командир се разпорежда Кати.
- От кого се страхуват повече внуците - от бабата или от дядото?
- От бабата. Мен не ме броят много-много. Една събота бяхме само с децата и някое от тях, не си спомням вече кое точно, вдигаше олелия. Кати го сряза - тихо или те пращам с такси обратно при вашите. И веднага се възцари мир.
- Тормозят ли ви с днешната музика, с хилядите устройства, с интернет?
- Технологиите са невероятни. Но аз съм динозавър. Не ги разбирам тези неща. Нямам профили в социалните мрежи и там другите му глупости. Все пак имам айпод и айпад.
- Играчите ви обаче са луди по Туитър, Рио Фърдинанд има 2 милиона последователи, Руни - милион.
- Какви последователи, аз съм убеден, че Рио всъщност е измислил Туитър.[/offtopic]
[offtopic]Сър Алекс Фъргюсън произнесе прочувствена прощална реч на "Олд Трафорд" малко преди неговият Манчестър Юнайтед да вдигне 20-а титла на Англия в последния му сезон като мениджър.
Шотландецът се отказва от професията след над 26 години начело на "червените дяволи" и днес каза сбогом на феновете на "Олд Трафорд" - негов последен мач тук, спечелен с 2:1 срещу Суонзи.
"Нямам сценарий в главата си. Просто ще говоря свободно и се надявам да обясня наистина какво значи този клуб за мен. Благодаря ти, Манчестър Юнайтед, не само на директорите, лекарите, служителите и играчите, на всички вас. Благодаря ви. Вие бяхте най-фантастичното преживяване в живота ми", сподели Фърги, който трудно сдържаше емоциите си.
"Отказването ми не значи края на живота ми с клуба. Ще мога да се наслаждавам, гледайки отбора, отколкото да страдам с него, но ако мислите за головете в последната минута, обратите, дори загубите, всичко говори, че това е един велик клуб. Успях да водя някои от най-големите играчи в страната. Всички тези футболисти днес представиха отбора по правилния начин. Спечелиха титлата по фантастичен начин. Браво на футболистите", продължи той.
"Преди да започна да плача, искам да почета и Пол Скоулс, който се отказва днес. Той е невероятен играч, един от най-великите, които някога този тим ще има. Пожелавам му приятно пенсиониране, но знам, че той ще бъде наоколо, дразнейки ме! Пожелавам и бързо оздравяване на Дарън Флетчър.
Пожелавам на футболистите успех в бъдещето. Знаете колко сте добри, каква фланелка носите и кои хора са тук. Не разочаровайте самите себе си. Сега се прибирам. Благодаря ви пак, от името на цялото семейство Фъргюсън. Всички са тук - 11 внуци. Благодаря ви. Благодаря ви", каза още Фърги, добавяйки подкрепата си за новия мениджър Дейвид Мойс.[/offtopic]
[/center]
[/center]
[/center]
[/center]
[/center]
[/center]
[/center]
[/center]
"
