Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

Модератори: MuFc1878, paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
Scholesy93
Мнения: 265
Регистриран на: 09 май 2015 21:03
Контакти:

Re: Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

Мнениеот Scholesy93 » 06 май 2018 17:45

И аз не вярвам в идолите, но Сър Алекс е легенда!Дано това се окаже поредното препятствие, с което да успее безпроблемно да се пребори!Смелост и вяра!Тази болест има непосилна задача-трябва да се пребори с един непримирим шотландски дух.Дано оздравее и отново го видим на Олд Трафорд.Една от най-паметните снимки в историята на клуба е Сър Мат през 1993 с титла в ръцете-Фърги заслужава и той да изпита това чувство.
от suareshampion на 15 Авг 2014 13:29 Ти казваш,че ще сме извън 4та ,както и миналата година го твърдяхте ...но аз казвам ,че ще спечелим 19тата.

Потребителски аватар
Jackxxx
Мнения: 1008
Регистриран на: 02 сеп 2014 07:33
Контакти:

Re: Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

Мнениеот Jackxxx » 08 май 2018 21:42

Шеметна личност! Никога не съм имал допир с него, но съм го гледал толкова много пъти как говори, чел съм за него и от него много неща, все едно е от моето семейство. Той е спечелил всичко, но тези дни показват, че всъщност е спечелил много повече. Подкрепата и молитвите, които получава от всяко кътче на планетата доказват, че е спечлил сърцата на хората. Приятели, фенове, съперници... всички!

Една много добра статия от Даниел Тейлър.
Офтопик:
What do you write in these moments? It is not easy and even now, Fergie being Fergie, there is still that slightly unnerving feeling that one day he might go over everything that is written and take issue with any article that reads too much like an obituary for his liking.

Somehow the image of him holding up one of the offending newspapers, rolling‑pin-style, and threatening to swipe a journalist over the head – I have seen it happen – feels so much more natural than the idea of one of the greats of his profession lying, stricken, in an intensive‑care unit.

The reality, of course, is that nobody can be sure what happens next. For now it is probably just enough that he has made it through the first 24 hours, that the statement from Old Trafford described his emergency operation as a success and that, somehow, we all expect him to have different powers from the ordinary man.

That is not really how it works, from a medical point of view, but this is Sir Alex Ferguson we are talking about, not any person, and my mind goes back to the promise he made to us on his 65th birthday.

Ferguson was on great form that day. He talked about using his bus pass on “the 4A to Govan Cross”. He seemed to like the bottle of pinot noir that had been bought for him and, locked in one of his battles with Chelsea at the time, the card expressing the wish that it was “better than the paint-stripper Mourinho gives you”. He made it sound that age, not José Mourinho, was now his toughest opponent but he also made it clear he was ready to meet the challenge head-on. Then he raised himself off his seat and headed for the door, wearing a sunrise of a smile. “You haven’t got rid of me yet,” he called over his shoulder. “No matter how many times you’ve tried. I’m still here. You lot will all be gone before I am. I’ll see you all off.”

When the shackles came off you were reminded that time in his company was a privilege, both rewarding and fascinating.

He always did like to have the last word. Even when his Manchester United team won the European Cup on that sweet-scented night at Barcelona’s Camp Nou in 1999, Ferguson made sure to gather all the first editions of the newspapers so he could scrutinise the early critiques. Back then the first editions had to be off-stone so early that nine-tenths of the match reports were written during the game – ie United losing – and filled with paragraph after paragraph pointing out where Ferguson had got it wrong.

The later editions were all glory-glory-Man-United rewrites courtesy of the stoppage-time goals from Teddy Sheringham and – football, bloody hell – Ole Gunnar Solskjaer. But guess which ones Ferguson pored over? He took a lot of pleasure reciting the more fault‑finding lines when we shuffled into the pressroom at United’s training ground on the first week of the following season.

People ask what he is like and the truth is that he always kept us a long arm’s length away. We would have loved to break bread with the man, clink wine glasses and feel his trust during those years when he turned United into the most prolific trophy‑grabbing machine in the game.

That was not actually how it worked and it was not fun, to say the least, in the periods when he was convincing himself that every question was being laid like a trap. Yet they were still, overall, the best of times for the football writers on the Old Trafford patch and he was not always “slamming” or “blasting”. When the shackles came off, when he disarmed his audience with long, impassioned homilies about football, politics or the world in general, those were the moments when one was reminded that time in his company was a privilege, both rewarding and fascinating.

Plus, there was another Ferguson, very different from how he appears on television or in the press. He was not always living up to the caricature: the flint-faced authority figure, menacingly chewing his gum, pointing to his stopwatch, little red puffs of toxic smoke coming out of his ears. The time, for example, one of the journalists on his patch, John Bean, suffered a heart attack and the first contact he had from the outside world was a nurse bringing him a bunch of flowers, with Ferguson’s spidery handwriting asking “What have you been doing to yourself, you silly old tap dancer?”

This is the side of Ferguson that his friends and colleagues cite – the soft-focus Ferguson who was capable of overwhelming generosity and kindness. Often, when his mobile phone was clamped to his ear, it would be Ferguson offering words of encouragement to a struggling manager. There were invitations for a sacked manager or coach to help him out in training for a few days. When he heard Paul Hunter’s cancer had spread he sent a video message to the former British and twice Welsh Open snooker champion telling him he should be proud of everything he had achieved and praising him for his bravery. He had never met Hunter but that detail, as far as Ferguson was concerned, was irrelevant.

Or how about the story David Meek, the former Manchester Evening News correspondent, tells about being diagnosed with cancer in 2003 and having to break the news to Ferguson that he would not be able to ghost-write his programme notes? “He wanted to know why and when I told him I was going into hospital he looked me in the eye and said exactly what I wanted to hear: ‘You can handle it.’ There was a huge bouquet waiting for me at the hospital. Then I was convalescing at home a week later and, out of the blue, the phone rang. There was no introduction. He didn’t even say who it was. A voice just growled down the line: ‘The Scottish beast is on his way.’ He was at my front door 20 minutes later.”

This is not a love letter, by the way. There were times, frequently, when it was difficult to square Ferguson’s more appealing characteristics with his other traits. Even introducing oneself had its challenges. His eyes would squint, his brow crease. “Who are you?” he might demand, staring with those rheumy, impenetrable eyes. One reporter, in his 30s, was sent up from London. “Jesus Christ, do they get them straight from school these days?” came the response. Ferguson never used to have TV crews in his press conferences. With no cameras present, there were some extraordinary moments in that pressroom.

He could be dictatorial and hostile, his temper could go off like a car alarm and, in the worst moments, it seemed United were the hardest club in the world to cover. Every successful manager has to be, at times, a bit of a bastard. And Ferguson was the best in the business when it came to that part of the job, too. He had us all on the run at various times – journalists, referees, rival managers, the Football Association; everybody.

Yet here is the thing: one always knew one was in the presence of greatness. No one managed at the highest level for so long. Nobody beat the system the way he did before retiring in 2013, afterwinning his 13th Premier League title. Ferguson lasted 26 years on that epic grind of 6am starts, getting by on unfeasibly little sleep and winning so many trophies that they once had an advert for MUTV, the club’s subscription channel, that showed a skip outside Old Trafford, filled with empty cans of silver polish.

Ferguson outlasted 24 managers at Real Madrid, 18 at Chelsea and 14 at Manchester City. He saw off four prime ministers – Thatcher, Major, Blair and Brown – and would undoubtedly have liked to add Cameron to that list. Matt Busby was 62 when he left Old Trafford. Bill Shankly quit Liverpool at the age of 60. Bob Paisley lasted at Anfield until he was 64. Brian Clough was 58 when he closed his reign at Nottingham Forest. Ferguson was 71, with a pacemaker in his chest and a hip replacement on the calendar, when he cut himself free and it was still a profound shock. The Daily Telegraph once called him The Man Who Couldn’t Retire.

Where to start with his achievements? It is not easy keeping count of all the trophies he accumulated since starting out in management, in 1974, at East Stirlingshire (where he inherited eight players and no goalkeeper). There were 49 in total and, to put it in context, Ferguson’s 13 English championships is the same number that Arsenal, the third most successful club in the country, have managed in their 132-year history. For United there were also two European Cups, two Intercontinental World Cups, one European Cup Winners’ Cup, five FA Cups, four League Cups, one Super Cup and 10 Community Shield wins. Manager of the year? Ten of them. Manager of the month? Twenty-seven. As success goes, it borders on ludicrous.

He is, without any doubt, the most significant and influential football person in the Premier League era!

Yet Ferguson’s hold over the sport went further than just his trophy count. He is, without any doubt, the most significant and influential football person in the Premier League era, winning the first of his championships in the year it all started. Ferguson was the man who gave us the famous quote, expletive removed, about knocking Liverpool off their perch.

For Aberdeen Ferguson proved it was possible to take on, and defeat, the Old Firm, winning the Scottish league title on three occasions, plus an assortment of other trophies and that never‑forgotten victory against Real Madrid in the Cup Winners’ Cup final.

He moved to Manchester in 1986 to take over a side that had not won the league since 1967 and it has gone down in United folklore how, after trying unsuccessfully for three years to put that right, a banner appeared at Old Trafford calling for his removal with the words: “Three years of excuses and we’re still crap – ta ra Fergie.” When Ferguson retired, the fan with the spare bedsheet and pot of paint produced another banner: “Twenty‑three years of silver and we’re still top, ta-ra Fergie.” Ta-ra, indeed. The word legend gets used too often in football. Not in this case. To many people, he was the legend, the most successful manager in the history of British football.

The most feared, too. Ferguson’s temper was also the stuff of legend and unless you have seen the “hairdryer” on full blast, it is difficult to find the words that adequately describe it. Whatever you imagine, it is worse, much worse. It got that nickname because of the way he used to stand in front of the recipient and lean in so close, shouting with such force, it was like being in a wind tunnel.

Ultimately, though, he will be remembered for putting out teams that played football of rare brilliance. Was there a better sight in England than Manchester United chasing a game? Did any other team score as many late, heroic goals? Ferguson wanted his teams to win prizes in a certain, thrilling fashion. They were one of those teams that made you quicken your walk on the way to seeing them. You had to see them.

They have never played so beautifully since he left and it probably says everything about his reach that the Chicago White Sox and the NBA are among those to send tributes and sympathy messages. The clubs that once feared him – Liverpool, Arsenal, Manchester City and all the rest – have done the same. And now we wait for the next update while, in another sense, maybe it would be better if there was no more news.

Was it only last weekend that we saw him by the side of the Old Trafford pitch, embracing his old adversary Arsène Wenger with a slightly awkward man-hug, beckoning for Mourinho to join the photo-opportunity and smiling into the cameras? The thought occurred that day that he was looking well, 76 years young. His hair, once chestnut, has been grey for some time, the cheeks rubicund, but everything heard about his retirement has suggested a man making the most of his adjusted priorities, visiting new places, keeping busy, still so energised and driven with that unstoppable enthusiasm for life. And then this. Fergie, bloody hell.
The team that gets me excited is Manchester United!
Manchester United - Once in a lifetime

Потребителски аватар
Jackxxx
Мнения: 1008
Регистриран на: 02 сеп 2014 07:33
Контакти:

Re: Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

Мнениеот Jackxxx » 10 май 2018 09:14

Съра се е прибрал вкъщи, здравето му било наред, но сега трябва да премине през възстановителен период.
Изображение
The team that gets me excited is Manchester United!
Manchester United - Once in a lifetime

Потребителски аватар
Scholesy93
Мнения: 265
Регистриран на: 09 май 2015 21:03
Контакти:

Re: Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

Мнениеот Scholesy93 » 10 май 2018 19:23

И за мен е като стар познат.Чел съм му и трите автобиографии, в една сума ситуации намирам поводи да го цитирам.Първият месец след такъв кръвоизлив е ключов, след това трапа е прескочен.Шотландският инат ще му помогне.
от suareshampion на 15 Авг 2014 13:29 Ти казваш,че ще сме извън 4та ,както и миналата година го твърдяхте ...но аз казвам ,че ще спечелим 19тата.


Потребителски аватар
Jackxxx
Мнения: 1008
Регистриран на: 02 сеп 2014 07:33
Контакти:

Re: Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

Мнениеот Jackxxx » 14 май 2018 08:41

Сезонът свърши. Карик се оттегли. Втори сме с точков актив, който би могъл да ни донесе титлата при по-различни обстоятелства. Играта ни все още е лишена от креативност, хъс, атрактивност, но за сметка на това с малко късмет и много Де Хеа на вратата успяваме да се измъкнем в доста ситуации. Моята истина е, че Жозе трябва да си ходи. Той не е точният човек за Юнайтед. На Олд Трафорд няма да видим вдъхновяващ, атакуващ, смазващ противника отбор, докато Жозе е начело. Имаше няколко мача през сезона, когато при 1-0 търсихме втори гол, но винаги срещу по-скромни отбори. Винаги съм казвал, че Жозе има капацитета да бъде мениджъра, който да направи Юнайтед онова страшилище, от които всички се страхуваха, но за съжаление, няма желанието да си промени мисленето. В Театъра на мечтите се играе бърз, атакуващ футбол, с пасове разсичащи противниковата защитата, пробиви по крилата и атаки, при които се достига вратата на противника с 3-4 паса.

Мойс, нямаше необходимият капацитет да ръководи този отбор.
ЛВГ живееше в някаква си негова вселена и беше решил да създава новата Барселона.
Жозе изпитва по-голям страх от загубата, от колкото желание за победа.

Очаква ни много интересен трансферен прозорец. Половината ни играчи са пред договори или ще напускат.

За следващият сезон си пожелавам да изгрее най-накрая звездата на Анхел Гомез - новият Меси!
The team that gets me excited is Manchester United!
Manchester United - Once in a lifetime

Потребителски аватар
Scholesy93
Мнения: 265
Регистриран на: 09 май 2015 21:03
Контакти:

Re: Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

Мнениеот Scholesy93 » 14 май 2018 21:24

Когато един треньор отиде в даден клуб е ясно, че е нужно напасване.До момента Манчестър Юнайтед прави всичко по силите си да задоволи Моуриньо-който искаше взехме, юношите ни седят отстрани и гледат как Дармиан и Фелайни, които не заслужават да се наричат футболисти, играят вместо тях, срещу Ливърпул 80 минути бяхме глуха защита и феновете не спряха да пеят.Къде е този опит от Жозето да се напасне с клуба?Миналият мач беше безмислен, но беше на Олд Трафорд.За пръв път ми се случва да не изгледам докрай последният мач от сезона насред собствения ни стадион.Само видях статистиката-45% владеене на топката и един точен удар.Това беше идеален момент Моуриньо да даде един подарък на феновете-пусни Тахит и Гомес да поразцъкат, публиката да види и да им се порадва, излез и направи всичко по силите си да вкараме едни 3-4 гола, пък ако ще и пет да отнесем.Но не, ние пак бяхме най-големия враг на футбола.Не мисля, че заслужава време.Не мисля, че заслужава пари.Моуриньо не уважава принципите на клуба, традициите, не уважава юношите, не уважава и феновете даже, щом такъв футбол практикувахме срещу Уотфорд.Ако сър Боби и сър Алекс имаха по-сериозна власт сто на сто вече щеше да отнесе шут и да си тръгне.Сър Алекс ако беше на стадиона вчера щеше да заспи.За съжаление Глейзърс и лакеите им имат всичката власт, а те имат принципа на Стан Крьонке и Джон Хенри-щом сме в топ 4, значи сме ок.
И вчера гледах Мактомини и си мисля-Мойс се провали, но поне даде шанс на Янузай, който имаше сериозен талант и умения с топката.ЛВГ извади Рашфорд от юношите.Какво говори за Моуриньо фактът, че той си хареса Мактомини?Ок, момчето се раздава, но в атака не ни носи абсолютно нищо.Първото му докосване е трагично, визия няма, пас няма, дрибъл няма.Бяга като муха без глава.
Андреас Перейра, Анхел Гомес, Тахит Чонг, Фосу-Менса...Как точно Мактомини хареса измежду всички тия?Янузай не си реализира потенциала, ама Мактомини дори и да го реализира, пак няма да има и наполовина на уменията, които трябва да притежава един играч на МЮ.
от suareshampion на 15 Авг 2014 13:29 Ти казваш,че ще сме извън 4та ,както и миналата година го твърдяхте ...но аз казвам ,че ще спечелим 19тата.

Потребителски аватар
Jackxxx
Мнения: 1008
Регистриран на: 02 сеп 2014 07:33
Контакти:

Re: Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

Мнениеот Jackxxx » 16 май 2018 10:52

Трансферният прозорец в Англия отваря утре.
Очаква ни много, много интересно лято. Сигурно ще купим 5-6 играча. И още толкова ще напуснат.
Интересно ми е дали ще върнем Перейра от Валенсия. Също така си мисля, че Ромеро може да реши, че не му се седи постоянно на пейката и да трябва да си търсим втори вратар. В защитата е кървава и мътна. Както имаме един куп защитници така и няма нито един твърд титуляр. Предполагам, все някой ще напусне. Дясно крило от години си нямаме. Много ми се иска Жозе да се ориентира към схема 4-4-2 и да заиграем с две крила, а отпред да цъкат Рашфорд и Лукаку.

Изобщо, варианти има много. Разбира се винаги съществува варианта Жозето да докара дървета като Перишич и Милинкович-Савич. Тогава в комбинация с Матич, Фелайни и Погба, ФИФА ще има повод да измисли нова статистика във футбола - време, което топката прекарва във въздуха, вместо на земята.
The team that gets me excited is Manchester United!
Manchester United - Once in a lifetime

Потребителски аватар
tevez
Мнения: 36595
Регистриран на: 26 авг 2008 11:08
Контакти:

Re: Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

Мнениеот tevez » 16 май 2018 17:55

Аз не смятам, че Милинкович-Савич може да се определя като дърво и да се правят сравнения с Фелайни.
Единият е бърз, повратлив, техничен и вкарващ голове, не случайно е втори реализатор на Лацио след Имобиле с 12 гола.
Фелайни е само висок и добре сложен физически за центрирания, след които вкарва.

Потребителски аватар
Scholesy93
Мнения: 265
Регистриран на: 09 май 2015 21:03
Контакти:

Re: Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

Мнениеот Scholesy93 » 19 май 2018 20:26

Мъчителен сезон номер 5 без САФ свърши.Имах оптимизъм след края на първия сезон с ЛВГ-пак не играхме футбол, но два пъти бихме Пуул, Сити ги унищожихме на Олд Трафорд, хванахме топ 4, а и се надявах, че след като махнем АДМ и Фалкао лятото, които му бяха натресени отгоре, и докараме 3-4 нови, може и да тръгнем нагоре.Това е първият сезон след Дедо, след който нямам надежди за скорошни успехи.Моуриньо е изхабен и не умее да учи играчите си да играят футбол.Същевременно хвана топ 4 и умее да взима резултати без добър футбол.Но без футбол титла или ШЛ няма да има.Топ 4 и отвратителен футбол, заради който сър Мат се обръща в гроба си.Днес беше поредният мач, в който проспахме първото полувреме.Поредният мач, в който Манчестър Юнайтед излезе на терена, видя че резултатът е 0-0 и си каза:"Е не е зле".Вместо да си каже:"Ние сме най-великият клуб в Англия" и да ги пръснем още първото тия страхливци.Нямам надежди за нови попълнения-Санчез, Погба, Михтарян дойдоха и ги съсипахме, на Раш и Марсиалката Моуриньо им уби таланта, не искам Дибала, Гризман или Кроос да идват и да си съсипват таланта.Моуриньо не заслужава такива играчи.Да подпишем нов договор с Фелайни, на кривокраките Джоунс и Смоу доживотни договори, да пуснем някъде Раш, Марсиал, Байи и Де Хея, та да поиграят качествен футбол с качествен треньор, на Моуриньо да му построим статуя и да свалим статуите на Светата Троица, сър Мат и сър Алекс.Причината да съм черноглед не е Моуриньо.Причината е този над него-Уудуърд излезе и се похвали, че регистрираме страхотни финансови резултати и стоим страхотно на игрището.Радвам се, че сезонът свърши, за пръв път не искам да започва нов.Не и докато Уудуърд и Моуриньо са в клуба.Убиха всичко хубаво свързано с Манчестър Юнайтед.Много ми се иска да имахме нашия вариант на Руменига в клуба-на моменти взима спонтанни решения, но тачи Байерн и знае какво този клуб представлява.Уудуърд и Моуриньо са чужди-сметкаджии, не виждат Театър на Мечтите, само Театър на Парите.
Надявах се, че след като САФ и Гил си тръгнат, някои от Випуск 92 ще намерят ръководни роли в клуба.Моуриньо може много да се ени на Скоулс и Невил, че не са качествени треньори, но тези двамата знаят много повече от него за това какво представлява Манчестър Юнайтед.
Един гол в последните четири мача имаме.350 милиона за трансфери, две години-това е резултатът от работата на Моуриньо. Който иска да му дава време, аз ще продължа да проклинам деня, в който назначихме врагът на футбола за треньор.
Сега лятото Моуриньо ще говори много, Погба пет пъти ще си смени прическата и ще качва снимки от САЩ, новите попълнения пак ще ги представим на света с някакви трейлъри, достойни за Холивуд, Уудуърд ще са хвали нагоре надолу, че можем да купим всеки, а като почне сезонът на Олд Трафорд няма и да има помен от качествен футбол, а до декември Жозето вече ще говори, как му трябвало още едно лято и още един празен чек, за да очакваме успехи.Пет лета съм го гледал тоя филм, готвя се за поредното продължение.Даже и уволнението на Моуриньо няма да промени посоката, в която сме тръгнали.Нужно е да уволним Уудуърд и да назначим човек, който хем да умее да печели пари, да има връзки, да разбира от реклама, но и да знае какво означава футболен клуб Манчестър Юнайтед.Колкото и странно да звучи, оптимизъм в мен ще се появи ако върнем Бекъм като директор.
Преди три години прочетох такава идея в един английски вестник и се изсмях.Но човекът събра инвеститори за футболен клуб в Маями, явно има известен ноухау за тия неща.
от suareshampion на 15 Авг 2014 13:29 Ти казваш,че ще сме извън 4та ,както и миналата година го твърдяхте ...но аз казвам ,че ще спечелим 19тата.


Върни се в “Манчестър Ю”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта