Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

[Bianco]

I hope Rio doesn't get another random drug test after this bus ride

[psychopath]

Ммммммм,обаче и журналистката в автобуса си я бива

[MuFc1878]

Ммммммм,обаче и журналистката в автобуса си я бива

Алоооууу, по-полека с каката

[psychopath]

Evans "I'm getting married to you Helen"

[smoothc]

Как тръгна сър Алекс към професията футболен мениджър?
- Отрано. По време на кариерата ми на футболист аз вече се подготвях за мениджър. Това е жизненоважно за всеки, който иска да остане в играта – да бъде подготвен. Аз взех всичките си треньорски изпити и значки. Започнах от мига, в който станах професионален футболист, отрано имах треньорските си документи. Започнах на 24-годишна възраст. Когато станах на 32, вече давах треньорски уроци, семинари в Лилишъл, в Германия, всяка година в Шотландия. Така че това бе обучението, що се отнася до организационни умения, за да мога да водя треньорски занятия. Да бъда организиран, ето това бе моята начална точка без никакво съмнение.
- Как стартира кариерата ви като треньор?
- След това се надяваш да имаш малко късмет, в смисъл да ти отпуснат повече време. Бях само 3 месеца в Ийст Стърлинг, така че оказах бързо въздействие там, наистина се справихме добре. Това беше отбор, свикнал да е на дъното на лигата през цялата си история, а аз ги изведох до трето място в първенството след 3 месеца и тогава ми предложиха да отида в Сейнт Мирън. В такъв момент трябва да оцениш дали вървиш добре или зле. Намесва се и елементът вярност, защото Ийст Стърлинг пръв ми даде шанс, но трябваше да погледна нещата по-отгоре и да кажа: „Накъде съм тръгнал? Мога ли честно да си кажа, че Ийст Стърлинг ще бъде делото на моя живот, че ще изкарам тук целия си живот?” В никакъв случай.
- За 8 години спечелихте 3 национални титли и 4 купи на Шотландия, а върхът бе финалът за Купата на националните купи през 1983 г., когато Абърдийн победи Реал М. По онова време Манчестър Юнайтед също имаше успехи в купите, но в първенството историята бе съвсем различна – дори с опасност от изпадане. Как се преместихте от Абърдийн в Англия?
- Тръгнах към Манчестър Юнайтед, след като напуснах Абърдийн, тъй като никой не може да бъде по-голям от Манчестър Юнайтед!
- Какъв съвет бихте дали на онзи Алекс Фъргюсън от позицията на сегашния ви опит?
- Бъди подготвен – и аз бях подготвен. Въображението винаги е важно. Другото най-важно нещо е да не променяш това, което си. Случва се, виждате как от време на време някой мениджър идва и опитва да се промени. Твоята работа не е да променяш себе си, а да промениш това, с което се заемаш. Промени отбора и философията на футболния клуб. Но никога не променяй това, което си. Ето това правех непрекъснато. Аз ръководех промяната. Но промяната, която изтъкнах преди, касае собствената ти личност. Тя не трябва да се променя, ето това е ключът.
- Като погледнете назад, на кои хора бихте искали да благодарите?
- Аз извадих голям късмет, че изкарах 2 години с Джок Стийн (в шотландския национален отбор). За мен това бе възможно най-доброто обучение. Използвах възможността през цялото време да изпомпвам информация от Джок, той бе много отзивчив, изключителен. Имах голям мениджър и като играч в Рейнджърс, когато отидох там – Джеймс „Скот” Саймън, прекрасен човек. А когато дойдох в Англия, в началото много зависех от Джон Лайъл от Уест Хем (Джон Лайъл, тогавашният мениджър на Уест Хем, е роден в Англия от шотландски родители). Аз дойдох в Англия внезапно, взех решението си за един ден. Първият ми мач беше срещу Оксфорд. Телефонирах на Джон рано в петък вечерта, за да получа информация. Той каза: „Ще ти изпратя всички доклади за всички отбори, с които играеш в следващите седмици, и всички наши отчети как ние сме играли срещу всички отбори”. Той бе много, много добър към мен, макар че в първия ми мач паднахме 0:2. Не познавах добре нашите съгледвачи в Англия и цялата система. Предпочитах да разчитам на Джон, един мениджър, когото познавах добре, мой добър приятел, много добър към мен, той редовно ми се обаждаше, за да ме информира за отбори и отделни играчи. Това бе може би най-добрата система за подкрепа, която имах. Този аспект на футбола и взаимоотношенията наистина не са се променили.
- Не започнахте добре в началото – кой сезон ви бе най-трудният в Юнайтед?
- Моят трети сезон бе най-тежкият, сезонът, в който спечелихме купата. Купих петима нови играчи и освободих доста футболисти, за да опитам да подобря финансовата ситуация на клуба. Може би не знаете това, но Юнайтед нямаше пари, трябваше да разчитаме на парите от абонаментните карти, за да купим играч. Така че навремето казах на Мартин Едуърдс (тогавашния шеф на Юнайтед): „Трябва да разчистим палубата!” Продадохме 8 играчи тази година: Гордън Стракън, Йеспер Олсен, Крис Търнър, Норман Уайтсайд, Пол Макграт, Греъм Хог, Питър Дейвънпорт...Трябваше да заложим на младостта, което мен силно ме вдъхновяваше. Взехме Гари Палистър – фантастична покупка, Майк Филън (един от сегашните му помощници), Пол Инс, Дани Уолъс, Нийл Уеб, който много нещастно скъса ахилес с Англия и никога не си върна предишната форма. Съсипаха ни много контузии: изгубихме Инс за месеци, Робо (Брайън Робсън) бе жесток удар, 6 месеца контузен. Отидохме във Форест за купата с шестима души аут – попитайте някой да си спомни моя отбор в този мач за купата, никой няма да ви го даде! Всичките бяха млади играчи, плюс основата на защитата Вив Андерсън, Стив Брус и Гари Палистър. Но не беше никак лесно, защото, когато опитваш да достигнеш някъде, когато имаш куп контузени, приемствеността се прекъсва, всяка седмица се налага спешно да запълваш дупки.
- Помните изумителни подробности и статистики от мачове, резултати, сякаш пред вас е тимов лист, а в ухото ви подсказва някой статистик. Как успявате да помните телефонни разговори, интервюта, млади играчи?
- Спортната наука е безспорно най-голямата и важна промяна през моето време. Медицинският аспект също много се подобри по отношение на възстановяването и подготовката на играчите, това изведе играта на ново, по-високо ниво. За което въобще не сме си и мечтали през онези далечни години. Спортната наука донесе ново измерение на играта. Другото, което се подобри, е състоянието на терените в сравнение с тези, на които аз играх и на които играеше Юнайтед, когато дойдох тук – те изглеждаха сякаш има мини, дупки навсякъде, теренът се скапваше до някакво мочурище с дупки и кал. Изумително е как футболистите изобщо играеха на тях. Днешните терени са превъзходни, всичките. Погледнете терена на Арсенал – той е равен като боулинг, удоволствие е да се играе там или на който и да е друг от сегашните терени, в сравнение с тези отпреди 25 години. Ако погледнем към владеенето на топката например, дори най-слабите отбори идват на „Олд Трафорд” и държат топката по-добре, отколкото някога са го правили. Това окуражи играчите да владеят топката със съзнанието, че тя няма да подскочи от някоя туфа. Ето това безспорно повдигна качеството на мачовете.
- Как се чувствате, когато се налага да продадете някой от вашите играчи?
- Трябва да отчитаме, че тъй като Юнайтед днес има голям състав, един младеж пък винаги бърза, повечето бързат, защото искат да влязат в първия състав. В случая с Жерар Пике ние бихме искали да го запазим, но неговото семейство го искаше обратно в Барселона (дядото на Пике Амадор Бернабеу бе сред директорите на Барса). Той бе фантастичен играч, какъв талант само. Мисля си, че вероятно той и Джони Евънс можеха да станат идеалната двойка, но по онова време нямаше как да му гарантирам място за сметка на Фърдинанд и Вида, защото те бяха в силата си. Ето това е трудната част. Същото беше с Джузепе Роси, фантастичен млад талант. Роси е идеалният пример за някой, който иска да развива кариерата си и да играе, ето защо го продадохме на Виляреал – какъв играч само! Имахме Фил Бардсли, но нямаше как да го предпочетем пред Гари Невил, така че го пуснахме да си върви. Продадохме Райън Шоукрос. Не искахме да го продаваме, но тъй като имахме Пике, Каткарт и Евънс... Имахме чудесна оферта от Стоук, но по-добре да бяхме го задържали, защото, както се оказа, Пике поиска да се върне вкъщи.
- В кого от играчите си виждахте добри заложби за мениджър?
- Интересно е, защото смятах, че Брайън Робсън ще стане със сигурност успешен мениджър. Имаше успехи в Мидълзбро, докато не изпаднаха и нещата за него се промениха. Честно казано, аз виждах Брайън като най-добре подготвен за мениджър: той взема решения, решаващ бе на терена, велик играч, с чудесно присъствие, надъхан. А когато погледнем към Марк Хюз, човек никога не би казал, че той ще стане успешен, защото бе най-тихото момче в съблекалнята. Той обаче се оказа успешен мениджър, ето защо за мен е много трудно да посочиш точните качества, които да търсиш. Във футбола става така, че когато те са в края на кариерата си, изведнъж си казват: „Какво ще правя? Къде ще отида? Не мога да си седя вкъщи”. И изведнъж искат да станат мениджъри. Много решения се вземат на мига, затова моят съвет към всички тях е: опитайте да получите възможно най-добрата подготовка. Така казах на Дарън (един от синовете на сър Алекс, сега мениджър на Питърбро), когато той започна, взе си всичките изпити, записа се да следва бизнес в Уорик, получи най-добрата подготовка. Един ден те са играчи, на другия ден са мениджъри. Трябва да получат тази подготовка, не бива да се решава прибързано след края на футболната им кариера. Като гледам сегашната „реколта”, трудно е да кажа, но Гигс и Скоулс ще останат в нашата система. Дарън Флечър – вероятно също в далечен план. Ники Бът е с резервите в момента. Опитваме да върнем колкото се може повече бивши наши играчи в системата ни, имаме добър гръбнак.
- Как разпускате извън футбола?
- Аз вече мога много бързо да изключа, поомекнах, но моите интереси никога не са се променили: обичам да чета, конни надбягвания, обичам да гледам филми. Ходя със семейството на кино доста често. Обичам голф, но нямам време за това. Обичам билярд, но вече няма с кого да играя – синовете ми се изнесоха и на тях им е писнало непрекъснато да ги бия. Аз постоянно се уча, но мразя да губя. Да свиря на пиано се превърна в нещо като хоби за мен. Искам да се науча на нещо ново. Мой братовчед се изучи сам и е невероятен, затова и аз поисках да го направя, да предизвикам себе си, но не ми остана време. Радвах се на пианото, но трябваше да се откажа. Няма начин да се научиш, ако не посветиш изцяло времето си.
- А мислите ли за отказването си, след като вече има и ваша статуя пред „Олд Трафорд”?
- За мен това бе сбъдната мечта, най-прекрасната чест, която моят собствен клуб можеше да ми окаже. Ето това, това ти казва всичко. Иначе никой не знае кога ще приключа, дори аз не зная.
- Когато дойде този миг, ще напуснете ли клуба?
- Трудно е да се каже. Няма да се отървете от мен! Иначе като пост вероятно бих станал директор.
- А очаквате ли да ви питат кой да стане ваш наследник?
- Със сигурност ще ме питат, но това решение няма да е мое, според мен това ще трябва да бъде решено от клуба, не от мен.
- Кога ще решите, че ви е време да се откажете? Може би след лекарски съвет?
- Няма докторът да ми каже да напусна. Това ще бъда аз!

[Tobacco]

[Kristianc]

Дайте видео, че аз не съм го гледал

[Tobacco]

Видеа по късно,такъв парад не бях гледал ебаси,искам да съм там мамка му........беше нещо ВЕЛИКО.

[psychopath]

Заха е на път да класира Палас на Уембли

[ivo77]

Dva gola na Zaha...