Джеймс Лий Дънкан "Джейми" Карагър (Английски: James Lee Duncan Carragher) (роден на 28 януари 1978) е английски професионален футболист, който играе като защитник за футболен клуб Ливърпул. Той е втори капитан на отбора, и един от играчите с най-много (повече от 600) изиграни срещи за клуба. Известен е със своята преданост и изключително себераздаване за отбора.
Карагър тренира като юноша в академията на клуба. Дебюта си в професионалния футбол прави през сезон 1996-1997, а през следващия вече се налага като титуляр в клуба. През 2001 година печели първите си медели, помагайки на Ливърпул да постигне требъл от трофеи: купата на Англия, купата на лигата и купата на УЕФА. След като първоначално Карагър играе предимно на позиция краен бранител, през сезон 2004/2005 с идването на мениджъра Рафа Бенитес това се променя. Карагър е преместен да играе като централен бранител, което се оказва страхотно решение, тъй като той и Сами Хюупия сформират една от най-сполучливите двойки централни защитници в съвремената история на Ливърпул. Още същия сезон той помага с героичната си игра на клуба да спечели Шампионската лига. Година по-късно (2006) е медалист за втори път в турнира за купата на Англия, а добрата му игра през целия сезон му печели място в „отбора на Висшата лига за 2006”. От 2007 година насам, Карагър е играчът на Ливърпул с най-много изиграни срещи в европейски турнири.
Карагър държи рекорда за играч с най-много мачове за юношеския национален отбор на Англия, като през 1999 година печели място и в мъжкия отбор. Международната му кариера обаче не е особено сполучлива, поради тежката конкуренция за място в отбора. През 2007 година Карагър официално се отказва от националния отбор, с едва 34 мача за 8 години. Поради много контузии и проблеми с отбора на Англия точно преди световното първенство през 2010, Фабио Капело убеждава Карагър да се върне в отбора.
Клубна Кариера
Макар фен на Евертън, смъртния враг на Ливърпул, той се записва да тренира в юношеската школа именно на Ливърпул, където през 1996 заедно с неговия близък приятел Майкъл Оуен са част от отбора спечелил Юношеската купа на Англия. Първият си професионален договор подписва по-късно същата година. Дебюта си прави на 8 януари 1997 под ръководството тогавашния мениджър Рой Евънс, в мач от купата на лигата срещу Мидълзбро. Само няколко дни по късно дебютира и във Висшата лига, а при първия си старт за отбора, на 18 януари 1997 срещу Астън Вила, отбелязва първият си гол за Ливърпул. Сезон 1997-1998 се оказва изключително ползотворен за играча. Той изиграва цели 20 мача само във Висшата лига, а следващия сезон циментира мястото си в състава, пропускайки само четири шампионатни мача. Освен това Кевин Кийгън го повиква и в английския националнен отбор.
Макар редовен участник в отбора, Карагър не може да се утвърди на една позиция. Факта че може да играе на всяка позиция в защитата и дори като дефанзивен полузащитник, подтиква Жерар Улие, мениджъра на Ливърпул по това време, да го използва като „подплънка” в отбора. През сезон 1999-2000 Карагър изживява най-голямото си разочарование във футбола до момента, отбелязвайки си два автогола при домакинската загуба от смъртния враг Манчестър Юнайтед. Следващия сезон се оказва далеч по-успешен. Карагър не само че се утвърждава като ляв бранител, но е част от състава спечелил требъл от трофеи: купата на Англия, купата на лигата и купата на УЕФА, а малко по късно през същата година (2001) Къмюнити Шийлд и суперкупата на Европа.
Между 2002 и 2004 Карагър претърпява две тежки травми. Първо пропуска световното първенство по футбол през 2002 поради операция на коляното, а през сезон 2003-2004 играчът на Блекбърн Роувърс Лукас Нийл му счупва кракът.
Сезон 2004-2005 е вероятно повратната точка в кариерата на Карагър. Новият мениджър на Ливърпул Рафа Бенитес го поставя да играе в центъра на отбраната заедно със Сами Хюупия. Този тандем се оказва изключително успешен. През този сезон Карагър изиграва 56 срещи във всички турнири. Най-запомнящия му мач се оказва финалът на Шампионската лига на 25 май 2005. Карагър дава цялото си сърце, предотвратявайки два сигурни гола, въпреки получено по време на играта разтежение. Мача завършва 3-3, като Ливърпул триумфира след изпълнение на дуспи. Малко по-късно през годината, поради отсъствието на капитана на отбора Стивън Джерард, в ролята на негов заместник Карагър вдига суперкупата на Европа.
През следващата година, на 13 май 2006, Карагър участва в още един голов трилър по време на финал – този път за купата на Англия срещу Уест Хям. В този мач Карагър не се представя на високо ниво, отбелязвайки си автогол. За негово щастие и този мач, по подобие на миналогодишния, завършва при резултат 3-3, а Ливърпул отново триумфира след изпълнение на дуспи.
Участието на Карагър в полуфинала на Шампионската лига срещу Челси на 1 май 2007, отбелязва рекордното за клуба 90-то участие в мач от евротурнирите. В края на този сезон Карагър подписва нов 4 годишен договор, и обявява оттеглянето си от английския националнен отбор.
На 18 май 2009, по време на мач срещу Уест Бромич Албиън, Карагър е замесен във вербален конфликт със съотборникът си Алваро Арбелоа, като се наложи съотборниците им да ги успокояват. Мениджъра на Ливърпул Рафа Бенитес отказа да коментира инцидента. Самият Карагър обясни: „Просто искахме да не допуснем гол, за да може Пепе Рейна (вратарят) да има шанс да спечели Златните ракъвици за четвърти път.”
Карагър започна сезон 2009-2010 доста слабо, и неговото титулярно място бе поставено под въпрос. Силно представяне срещу състава на Манчестър Юнайтед на 25 септември 2009 година бе повече от достатъчно за да премахне насабралата се критика.
На 4 септември 2010 Карагър организира благотворителен мач, в който взимат участие бивши и настоящи играчи на Ливърпул и Евертън. Всички печалби от срещата са за местна благотворителност, разпределени чрез фондацията на Карагър 23.
На 24 октомври 2010, Карагър отбеляза седмият си автогол във Висшата лига. Ричард Дън от Астън Вила, е единственият активен играч отбелязал повече автоголове (осем на брой) в турнира. На 28 ноември 2010 Карагър достига 450-тото си участие във Висшата лига при гостуване на Тотнъм. Денят се оказва безкрайно мрачен за него, не само че Ливърпул губи срещата с 2-1, но Карагър размества рамото си, контузия която го изкарва от игра за три месеца.
Той се завръща в игра на 6 февруари в мач срещу Челси. На 24 февруари 2011, Карагър влиза като резерва срещу отбора на Спарта (Прага). Това е 137-то му участие в европейски турнир – нов британски рекорд.
По-късно през същата година, на 9 май 2011 в мач срещу Фулъм, Карагър изигра 666-тия си мач за Ливърпул, изкачвайки се на второ място в клубната класация по брой участия.
Статистика
Отличия
Ливърпул
Победител:
Купа на Англия: 2001, 2006
Купа на лигата на Англия: 2001, 2003
Къмюнити Шийлд: 2001, 2006
Шампионската лига: 2005
Лига Европа: 2001
Суперкупата на Европа: 2001, 2005
Завършил втори:
Английска висша лига: 2001–02, 2008–09
Къмюнити Шийлд: 2002
Купа на лигата на Англия: 2005
Шампионската лига: 2007
Световното клубно първенство на ФИФА: 2005
Индивидуални
Отбор на Английската висша лига: 2006
Играч на сезона в Ливърпул: 2006–07
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=4wzShoHTqxY[/youtube]
