Ливърпул - една футболна епопея

Модератори: Gil-galad, paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
Siegfried
Мнения: 7151
Регистриран на: 01 окт 2009 18:56
Местоположение: Челсиландия
Контакти:

Ливърпул - една футболна епопея

Мнениеот Siegfried » 11 яну 2010 22:21

Изображение

Име : Футболен клуб Ливърпул
Основан : 15.03.1892 г.
Произвища : Червените и Мърсисайдци
Стадион : Анфийлд - капацитет 45 362 седящи места

Собственици : Fenway Sports Group
Мениджър : Брендън Роджърс



И С Т О Р И Я

ФК Ливърпул (на английски Liverpool Football Club) е английски футболен клуб, един от най-известните и титулувани в света. Отборът е от едноименния град Ливърпул и играе мачовете си на стадион Анфийлд, който се намира на около 5 км от центъра на града. Скоро обаче ще бъде започнато строителството на нов стадион с капацитет 61 000 души в съседния Стенли Парк. Този нов стадион е първата постъпка на новите собственици на клуба - американските бизнесмени Том Хикс и Джордж Жилет. Ливърпул се състезава в Английската висша лига и по броя на титлите си е най-успешният отбор в историята на английския футбол. Клубът е печелил 18 пъти най-високото ниво в английското футболно първенство, седем пъти Купата на ФА, седем пъти Купата на лигата, пет пъти купата на европейските шампиони(КЕШ) и три пъти Купата на УЕФА. Ливърпул е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове.

Две от най-големите трагедии в европейския футбол се случват тъкмо когато Ливърпул трябва да играе свои мачове - Трагедията на Хейзел през 1985 г. по време на финален мач за КЕШ срещу Ювентус, Трагедията на Хилзбъро през 1989 г. срещу Нотингам Форест на полуфинал за ФА Къп. След драмата на Хейзел английските отбори са изхвърлени от европейските турнири за пет години, а Ливърпул - за 6.Трагедията на Хилзбъро довежда до взимане на спешни мерки относно безопасността на стадионите. В резултат на това се премахнати огражденията на стадионите, а секторите за гости са оборудвани със седалки.

Ливърпул е основан на 15 март 1892 г. от Джон Хоулдинг, собственикът на Анфийлд. Предходните седем години стадионът е бил използван от Евертън. През 1891 Хоулдинг закупува окончателно терена и предлага повишение на наема от £100 на £250 годишно. От Евертън възразяват и напускат Анфийлд в посока Гудисън парк. Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така на 15 март 1892 г. се ражда футболен клуб Ливърпул. Оригиналното име на отбора било Евертън Атлетик, но е променено на Ливърпул след като Футболната асоциация отказва да приеме името Евертън. За директор на отбора бива назначен Джон Маккена, а съставът на отбора е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893–94 отборът става член на втора английска дивизия. През този сезон Ливърпул не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната първа дивизия.

През 1901 г. Ливърпул печели първата си шампионска титла, подвиг, който е повторен и през 1906. През 1914 отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от Бърнли с 0-1. Въпреки популярното мнение, Ливърпул е обвързан с Протестантството, а не с Католицизма. Няколко човека от ръководството на клуба, включително и самите Холдинг и МакКена, са свързани с протестантското братство Оранжев ред. Ливърпул има също така и стабилни връзки в Консервативната асоциация на работещите мъже (Working Men's Conservative Association (WMCA)), политическото лице на Ливърпулската протестантска общност.

През 1922 и 1923 Ливърпул печели своите първи поредни титли, водени от своя капитан английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните Ливърпул изглежда възкръснал след като през 1947 става отново шампион, но няколко години по-късно - през 1954 Ливърпул изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 крета във Втора дивизия и няма успех в купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба - 1-9 от Бирмингам Сити.

На 1 декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шенкли, който през следващите 15 години превръща Ливърпул в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото на Ливърпул Шенкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година отборът на Шенкли печели шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите си конкуренти. Така клубът печели промоция за Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада.

Ливърпул посреща 60-те като втородивизионен отбор, но завършва десетилетието като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 клубът вдига своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път купата на ФА след победа на финала срещу Лийдс с 2-1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, Ливърпул печели през 1973, побеждавайки на финала Борусия Мьонхенгладбах. Година по-късно, след ново спечелване на купата на ФА, мениджърът Шенкли се отказва от футбола и оставя отборът на Ливърпул в ръцете на своя помощник Боб Пейсли.

Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нил, Кевин Кигън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте години, през които е начело на Ливърпул, той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата. Първата Купа на европейските шампиони е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където Ливърпул побеждава отново Борусия Мьонхенгладбах. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на Уембли е победен Клуб Брюж с 1-0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки лигата с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1-0 над Реал Мадрид. През своята мениджърска кариера в Ливърпул той не успява да спечели само една купа - купата на ФА.

Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шанкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството отбора на своя помощник ветерана Джо Фейгън. Фейгън е на 63 когато поема Ливърпул през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех - неговият Ливърпул става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон - шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фейгън обаче завършва през следващия сезон - на стадион Хейзел. През 1985 Ливърпул отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу Ювентус трябва да се играе на белгийския стадион Хейзел. Но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата. Английските фенове разбиват оградите, разделящи двете агитки, и нападат италианците. В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. на 29 май 1985 Хейзел се превръща в гробище - умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мача се играе и Ливърпул губи с 0-1 с гол от дузпа на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а Ливърпул - за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като са осъдени, освен 14 фена на Ливърпул, полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Трагедията на Хейзел.

През 1985 Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на Ливърпул, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985-86 отборът постига дубъл. Успехите на отбора обаче са помрачени от нова трагедия. На 15 април 1989, когато Ливърпул играе полуфинал срещу Нотингам Форест за купата на ФА, стотици фенове на мърсисайдци са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фена умират в този ден, а още двама - няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър (по това време върховен съдия на Англия и Уелс) причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.

През 1992 мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки, че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от Бристъл Сити Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Евънс. След неговото назначение формата на Ливърпул се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Евънс печели е купата на лигата през 1995. За сезона 1998-99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съмениджър на Евънс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Евънс напуска.

Сезонът 2000-2001 е най-успешният от много време насам. Клубът постига уникален требъл, печелейки купата на ФА, купата на лигата и УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу Лийдс. Ливърпул изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. По време на останалия си престой на Анфийлд Улие печели само още една купа - купата на лигата през 2003. След края на сезона 2003-04 Жерар Улие и Ливърпул се разделят по взаимно съгласие.

През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. Ливърпул завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул Ливърпул печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита Милан в един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига. На полувремето Ливърпул изостават с 0-3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така Ливърпул достига до продължения, последвани от дузпи, където герой става вратаря Йежи Дудек.

През сезона 2005–06 финишира с 82 точки в Премиършип, техния най-висок резултат след 1988, но въпреки това не печели шампионската титла. Отборът става трети на цели 9 точки от първия Челси. През този сезон все пак Ливърпул печели трофей - купата на ФА след драматичен Финал срещу Уест Хям. Освен това отборът печели и Супер купата на Европа побеждавайки ЦСКА Москва с 2-1

На старта на сезон 2006-07 Ливърпул взима и Чарити Шилд побеждавайки Челси с 2-1, като победния гол отбелязва Питър Крауч. Това е техният 15 успех за тази купа (пет от тях Ливърпул споделя с други отбори). През декември 2006 ръководството на клуба съобщава, че инвестиционната компания Dubai International Capital има намерения да закупи клуба. Говори се за сума около £450 милиона. По-късно обаче американските магнати Том Хикс и Джордж Жилет отправят по-добра оферта, което принуждава Dubai Investment Capital да се оттеглят. На 6 февруари 14:00 ч. Джордж Жилет, собственик на Montreal Canadiens, и Том Хикс, собственик на Dallas Stars и Texas Rangers, стават собственици на ФК Ливърпул, сключвайки сделка възлизаща на £470 милиона. Бордът на директорите е единодушен. Акционерите и президентът Дейв Мурс (разполагал с 51% от акциите) приемат оферта от £175 милиона. Освен това в сделката са включени и £45 милиона задължения и £215 милиона за нов стадион, които американците трябва да осигурят. На пресконференция новите собственици обявяват още, че искат да докарват по един голям играч на сезон.

През сезон 2008/09 Ливърпул завършва сезона на 2-ро място с 86 точки. Отборът губи само 2 срещи за сезона, но въпреки това не става шампион на страната си.Постигат дубъл над Манчестър Юнайтед и Челси.Отборът с най-много точки в преките двубой с отборите от Топ 4 - 14 точки.

О Т Л И Ч И Я

Шампиони на Първа дивизия (след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига) 18 пъти
1900/01, 1905/06, 1921/22, 1922/23, 1946/47, 1963/64, 1965/66, 1972/73, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1985/86, 1987/88, 1989/90

Шампиони на Втора дивизия (сегашният Чемпиъншип) 4 пъти
1893/94, 1895/96, 1904/05, 1961/62

Шампиони на Лигата на Ланкашър 1 пъти
1892-93

Носители на Купата на европейските шампиони (Шампионска лига) 5 пъти
1976/77 3–1 срещу Борусия Мьонхенгладбах
1977/78 1–0 срещу Клуб Брюж
1980/81 1–0 срещу Реал Мадрид
1983/84 1–1 (4–2 след дузпи) срещу Рома
2004/05 3-3 (3-0 след дузпи) срещу Милан

Носители на Купата на УЕФА 3 пъти
1972/73, 1975/76, 2000/01

Носители на Купата на Футболната асоциация 7 пъти
1964/65, 1973/74, 1985/86, 1988/89, 1991/92, 2000/2001, 2005/2006

Носители на Купата на ФА за младежи 2 пъти
1995/96, 2005/06

Носители на Карлинг Къп 7 пъти
1980/81, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1994/95, 2000/01, 2002/03

Носители на Чарити Шийлд 15 пъти
1963/64*, 1964/65*, 1965/66, 1973/74, 1975/76, 1976/77*, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1985/86*, 1987/88, 1988/89, 1989/90, 2000/01, 2005/06

Носители на Суперкупата на Европа 3 пъти
1977, 2001, 2005

Носители на Английската суперкупа 1 пъти
1985/86

Шампиони на Първа дивизия на резервите 16 пъти
1956/57, 1968/69, 1969/70, 1970/71, 1972/73, 1973/74, 1974/75, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1984/85, 1989/90, 1999/2000
* Поделена

Ф А К Т И

Ливърпул държи рекорда за най-голяма победа в историята на Шампионска лига. На 6 ноември 2007 г. побеждават с 8:0 като домакини Бешикташ в мач от груповата фаза на турнира.
Само 14 играча са използвани през сезон 1965/66, когато Ливърпул печели титлата.
Ливърпул играе срещу Блекбърн Роувърс на 5 септември 1896 г. Роувърс бият с 1:0, но шест гола са отменени в този мач.
Първият мач на Ливърпул е срещу Хайър Уолтън (Higher Walton) в Лигата на Ланкашър. Ливърпул печели с 8:0 като в състава няма нито един англичанин.
Дебют в лигата: на 2 септември 1893 г. срещу ФК Мидълзбро. Ливърпул печели с 2:0.
Дебют в Купата на ФА: през септември 1892 г. срещу ФК Нантуич (Nantwich). Ливърпул печели с 4:0.
Най-изразителна победа в лигата: на 12 септември 1990 г. с 9–0 срещу Кристъл Палас.
Най-изразителна победа въобще: на 17 септември 1974 г. срещу Стрьомсгодсе ИФ. Ливърпул печели 11–0
Най-големи загуби: срещу ФК Хъдърсфийлд с 0–8 през 10 ноември 1935 г., срещу Бирмингам Сити с 1-9 през 11 декември 1954 г. (Втора дивизия)
Първи успех: през сезон 1893/94, когато стават шампиони на Втора дивизия.
Първи мач за европейските турнири: на 17 август 1964 г. срещу Рейкявик, Исландия, за КЕШ. Ливърпул печели с 5:0.
Иън Ръш държи рекорда в Ливърпул за най-много голове през целия сезон във всички състезания — през сезона 1983/84 той отбелязва 47 гола.
От друга страна, Роджър Хънт е футболистът на Ливърпул с най-много голове за лигата в един сезон — той отбелязва 41 гола през сезона 1961/61.
Само четири футболисти на Ливърпул са вкарвали пет гола в един мач. Те са:
Анди Макгигън, 1901/02
Джон Евънс, 1954/55
Иън Ръш, 1983/84
Роби Фаулър, 1993/94
Химнът на Ливърпул е песента „You'll Never Walk Alone“ ('Никога няма да вървиш сам').

Л Е Г Е Н Д И Т Е

През годините много играчи са се радвали на невероятно успешни кариери в клуба, печелейки и голямата любов на феновете. Сред поддръжниците на отбора винаги е имало спорове относно това кои футболисти са повече или по-малко значими за Ливърпул.

Преди Втората Световна война малко играчи са се състезавали в отбора за по-дълъг период от време и са се радвали на изключителната подкрепа на привържениците. Сред тези футболисти са: Ефрейм Лонгуърт, стабилен бек, който е първият англичанин капитан на клуба; Илайша Скот, който играе за Ливърпул цели 22 години, най-дълго служилият футболист на отбора въобще; Гордън Ходгсън, който отбелязва рекорд от 17 хетрика, играейки за клуба през 20-те и 30-те.

През 60-те, когато Бил Шенкли трансформира Ливърпул в европейска сила, някои футболисти се оформят като ключови фигури за успехите на отбора. Някои от тях са: Рон Йейтс, когото Шенкли нарича "колос", Роджър Хънт, който отбелязва 245 гола в лигата и е част от националния отбор на Англия, спечелил Световната купа през 1966.

Попълненията, които прави Боб Пейсли, са основен фактор за успехите през 70-те и 80-те. Особена заслуга имат двама шотландци: Алан Хансън, който е част от отбора спечелил три Европейски купи; и Кени Далглиш, когото феновете наричат "Кинг Кени" През 1980 Пейсли привлича и младия Иън Ръш, превърнал се във водещ голмайстор.

Доста от знаменитите играчи на Ливърпул през последните години са "собствено производство" През първите години на 90-те изгряват звездите Стийв Макманамън и Роби Фаулър. По-късно през това десетилетие се появяват и Майкъл Оуен, сегашният капитан Стивън Джерард и вицекапитанът Джейми Карагър.
Последна промяна от Siegfried на 29 авг 2013 22:36, променено общо 4 пъти.

Потребителски аватар
niki87
Мнения: 9976
Регистриран на: 31 юли 2009 13:16
Контакти:

Re: Ливърпул - една футболна епопея

Мнениеот niki87 » 11 яну 2010 22:23

Ливерпул е славен клуб,който в момента е жалка гледка...

Потребителски аватар
_RoKi_
Мнения: 6607
Регистриран на: 10 ное 2009 18:49
Контакти:

Re: Ливърпул - една футболна епопея

Мнениеот _RoKi_ » 11 яну 2010 22:29

niki87 написа:Ливерпул е славен клуб,който в момента е жалка гледка...
Подкрепям те с 2 ръце,Ники :) :)

Потребителски аватар
SkArY_9
Golf Fan
Мнения: 6721
Регистриран на: 02 мар 2009 23:55
Местоположение: Между две женски гърди...
Контакти:

Re: Ливърпул - една футболна епопея

Мнениеот SkArY_9 » 11 яну 2010 22:35

Правя темата Важна.

Потребителски аватар
Siegfried
Мнения: 7151
Регистриран на: 01 окт 2009 18:56
Местоположение: Челсиландия
Контакти:

Re: Ливърпул - една футболна епопея

Мнениеот Siegfried » 11 яну 2010 22:38

В Е Ч Н И Т Е
З В Е З Д И


Кени Далглиш

Кенет Матисън Далглиш е бивш шотландски футболист. Той е най-известен с успехите си в Селтик и като играещ мениджър на Ливърпул. Поставен е на първо място в класацията на Ливърпул - „100-те играчи, които разтърсиха Коп-а“

Кинг Кени е бил фен на Рейнджърс като малък, но по ирония на съдбата кариерата му започва в Селтик. С тях той става шампион на Шотландия пет пъти, печели купата на страната четири пъти и веднъж купата на лигата. Боб Пейсли чупи рекорда на Британския футбол като го взема в Ливърпул през авсуст 1977г, плащайки за него 440 000 паунда. Кинг Кени е взет да замести идола на КОП Кевин Кийгън, който току що е е продаден на Хамбургер. Далглиш грабва короната на КОП още в първия си сезон с многоброините си голове като последният 31 вкарва на финала за КЕШ на Уембли срещу Брюж за победата с 1:0.През 1979 год. Всички пишещи за футбол във Великобритания го избират за играч на сезона. След като напуска Ливърпул през 1991г. поема отбора на Блекбърн, който тогава е във втора дивизия. През сезон 1991-92 печели промоция във Висшата лига, а през 1995г. под негово ръководство Блекбърн стават шампиони на Англия.

Бил Шанкли

Роден в Еърширското миньорско село Гленбък, , при много тежки условия, Шанкли е отдаден на заниманията на тревата. Киър Харди – един от основните членове на Работническата партия е замесен от същото тесто, но за Бил, докато не изпуска поглед от хуманитарния си социализъм, футболът, а не политиката е страстта на живота му.

Както 49 от неговите приятели-съселяни, между края на 19-ти и началото на 20-ти век, Шанкли става професионален футболист. Футболът в Гленбък е еликсира на живота, благословено облекчение от тежката работа в мините. През 1932 той подписва договор с Карлайл Юнайтед и след година показва напредък, премествайки се в Дийпдейл – домът на Престън Норт Енд. Забележителната кариера на крилото, която му донася седем участия за Шотландия е жестоко прекъсната от война през 1939г. Когато през сезон 1946-47 започва организиран професионален футбол в Англия, Шанкли е на 33 и краят на кариерата му наближава бързо. Той просто решава, че ще стане най-великият футболен мениджър за всички времена.

По времето когато председателя на Ливърпул Т.В.Уилямс го назначава за мениджър на клуба през декември 1959, Шанкли е бил мениджър за повече от десетилетие с почти никакъв успех. Той започва мениджърската си кариера в клуба, който му е дал шанс в професионалния футбол 17 години по-рано – Карлайл Юнайтед. Стремглаво пътуване по северните клубове го довежда до по нататъшна работа на кормилото на Гримзби, Уъркингтън и на Хъдърсфийлд, където той дава шанс на 16 годишния младеж Денис Лоу. Шанкли изглежда склонен да изпада в противоречия с ръководствата на тимовете, понеже не чувства от тяхна страна същата отдаденост към тима. Той напуска Карлайл и Гримзби ,заради липса на финансова подкрепа от директорите и често се вбесява на хора, които просто не споделят неговата страст към играта. Самата отдаденост и ентусиазъм заинтригуват Т. В. Уилямс преди години когато бил е на интервю за свободното мениджърско място в Ливърпул през 1951г. Тогава изглежда, че той не е достатъчно голямо име за клуба, но този път Уилямс усеща, че Ливърпул и Шанкли са един за друг.

Не може да не се отбележи посредствеността на Ливърпул през 1959. Изпаднал в старата Втора дивизия, с рушащ се стадион, с жалки тренировъчни бази и с много тромави играчи, предизвикателството, пред което се изпрравя Шанкли е огромно. Той освобождава 24 играчи. В лицето на Боб Пейсли, Джо Фейгън и Рубен Бенет, клубът разполага с опитен и находчив състав. Шанкли няма намерение да се разделя с тях. Новото при Шанкли е катализаторът, от който се нуждаят, за да израстнат и да се развият в техните роли в клуба. Отначало бавно, а после със засилващо се темпо, Шанкли и неговите помощници изправят Ливърпул на крака. Публиката на Анфийлд усеща промяната. Трибуните на стадиона започват да се пълнят и бързо е спечелена промоция в Първа дивизия. Шанкли изгражда състава около двама ключови играчи, които той довежда, и двамата шотландци – Рон Йеитс и Йън Сейнт Джон. „Червените печелят с лекота титлата във втора дивизия през сезон 1961-62, завършвайки на осем точки пред втория и събират зашеметяващите 62 точки (при две точки за победа) и отбелязват 99 гола.

Превъзходството над Евертън в град Ливърпул е първата цел на Шанкли, след като вече издига клуба на върха и през сезон 1963-64 Евертън предава титлата на своите съседи, като Ливърпул печели шестата си титла. Започва битка между тях и двата отбора поставят града Ливърпул на футболната карта в средата на 60-те.

Тренировъчното игрище в Мелууд, в ужасно състояние през 1959г , е превърнато във висококласна тренировъчна база. Шанкли въвежда нова система, която определя философията му за футбола. „Подавай и се движи, прави го опростено”, кредо, взето от ежедневните мачове, играни от миньорите в Гленбък преди години. Той представя нова програма, при която играчите се срещат и се преобличат за тренировка на Анфийлд и след това се качват на автобуса за кратко пътуване до Мелууд. След тренировка всички се връщат обратно на Анфийлд да се изкъпят и преоблекат и да хапнат нещо. По този начин Шанкли се уверява, че всичките му играчи са загряли добре, и че ще опази играчите си от контузии. И наистина през сезон 1965-66 Ливърпул става шампион, използвайки само 14 играчи, а двама от тях са изиграли само по няколко мача.

Първата купа на страната е спечелена през 1965, последвана от впечатляващи европейски успехи в Европа, като Ливърпул въвежда нов стил, на който завижа целият футболен свят. В центъра на това стои Шанкли, дирижиращ събитията на Анфийлд. Той е в съвършено разбирателство с феновете, знаейки как те се отнасят към футбола и разбирайки гордостта, която този успешен отбор им дава. Той никога не забравя откъде е тръгнал и би казал на всеки който се интересува, че футболистите му играят с отборна етика. Ако някой играч има слаб мач, Шанкли очаква негов съотборник да го покрие и да му помогне, както всеки би направил за съсед или колега. „Всичко за благото на тима.” Феновете на Коп-а разбират тази проста филосифия.

60-те години виждат рождението на вторият велик период на Шанкли. Хънт, Сейнт Джон, Ийтс и Лоурънс напускат, а на тяхно място идват Кийгън, Хайвей, Ллойд и Клемънс. Следват успех след успех. Първият европейски трофей – Уефа Къп през 1973 е спечелен заедно със осмата титла за клуба. През 1974 Купата на футболната асоциация се завръща на Анфийлд след спиращ дъха мач срещу Нюкасъл. След това идва шокиращото оттегляне на Шанкли през Юли 1974, който иска да прекарва повече време с жена си Нес и семейството си. Той оставя клуба в много способни ръце. Мениджърският състав, оставен в ръцете на бившите играчи Рони Моран и Рой Евънс е ръководен от нов мениджър – Боб Пейсли и клубът достига до още по-големи успехи в следващите години.

Иън Ръш

Иън Ръш (на английски Ian Rush) е уелски футболист, нападател и треньор. Играе в "Честър Сити" от 1977 до 1980 г., "ФК Ливърпул" от 1980 до 1987 и от 1988 до 1996 г., "Ювентус" през 1987-1988 г., "Лийдс Юнайтед" през 1996-1997 г., "Нюкасъл Юнайтед" през 1997-1998 г. Шампион през 1982, 1983, 1984, 1986 и 1990 г., носител на купата през 1986, 1989 и 1992 г. Носител на КЕШ през 1981 и 1984 г., финалист за КЕШ през 1985 г. Футболист №1 на Англия през 1984 г. Носител на "Златната обувка" през 1984 г. с 32 гола. Има 73 мача в националния отбор на Уелс, където дебютира на 21 май 1980 г. срещу Шотландия 0:1 в Глазгоу. След приключване на кариерата си като футболист е треньор от 2004 до 2005 на ФК Честър Сити. Завършен голмайстор, който стреля еднакво добре с двата крака и с глава- истинско страшилище за вратарите. Най-добър реализатор на "Ливърпул" за всички времена. Ръш е ненадминат голмайстор и на британския футбол, но остава велик играч дори и да не беше вкарал нито един гол. Неговият спринт и отличните му подавания са допълнение към неговата проницателност пред вратата. Ръш е само на 18 години, когато Ливърпул го купуват за 300 000 лири стерлинги. За два кратки престоя на Анфийлд с едно недотам щастливо италианско приключение помежду им, Ръш подобрява рекорди по отбелязани попадения на клубно и национално равнище, както и за Купата на Футболната Асоциация (пет гола в три спечелени финала). Печели още пет шампионски титли и четири купи на лигата.

Стивън Джерард

Стивън Джерард (на английски Steven Gerrard) е английски футболист-национал и капитан на Ливърпул. Играе предимно като централен полузащитник, но е имал и многобройни добри изяви като десен халф, а също притежава чудесни дефанзивни и офанзивни качества.

Син е на футболист и е закърмен с идеята за най-великата игра. От малък е запален по футбола и на 8 годишна възраст започва тренировки в базата на един от най-великите клубни отбори за всички времена, а именно местния Ливърпул. Не е трудно да бъде забелязан неговия невероятен талант и треньорският щаб бързо разбира, че скоро на Анфийлд Роуд ще се появи нова движеща сила в лицето на местно момче, което носи във вените си традициите на любимия тим. Стиви Джи ( както го наричат феновете) се появява за пръв път на терена през 1998 в мач срещу Блекбърн (0:2), влизайки като резерва през втората част. Пълния му дебют е срещу Селта Виго в дубой от турнира за Купата на УЕФА, а за пръв път поразява чужда врата на 05.12.1999 чрез брилянтен гол срещу Шефийлд Уензди. За пръв път облича фланелката на националния отбор на 31.05.2000 г. срещу Унгария (0:2), а първия си гол отбелязва срещу Германия (5:1). От тогава името на Стивън Джерард е синоним на постоянство и добра игра. След многобройните му добри изяви не само като гениален футболист, а и като чудесен водач, бившият треньор на Ливърпул, Жерар Улие решава да му повери капитанската лента. Джерард облича нова фланелка (с номер 8, заменил предишния му - 17) и сякаш става още по-добър на терена. През 2005 постига връх в кариерата си, когато във финал на ШЛ успява да изведе отбора си до пета КЕШ в историята му след като на полувремето Ливърпул губи с 3:0 от Милан в Истанбул.

Впоследствие Джерард преподписва с тима и опровергава слуховете за негов евентуален трансфер в тима на Челси. Стивън Джерард е признат футболен талант и е печелил много награди, най-ценната от който е MVP през 2005, а попадението му срещу вечния враг Манчестър Юнайтед 2000/2001 е избран за гол на сезона, както и за най-красив гол в историята на Ливърпул. През сезона 2005/2006 в Премиършип, Джерард успява да изведе тима си до 3 място в класирането, едва на точка от втория тим, Манчестър Юнайтед, и си заслужи приза за играч номер едно за сезона на Острова, определен от Асоциацията на Професионалните играчи. Също така, тази година ще запомни със спечелването на Ф.А. Къп в оспорван мач с отбора на Уест Хям, както и с участието си на Световното Първенство по Футбол в Германия, където Джерард стана голмайстор на националния отбор на Англия с 2-те си отбелязани попадения. В началото на м. март 2009 год. удължава договора си с клуба за още два сезона - до 2013 година.

Ливърпул игра срещу отбора на Милан на финала на Шампионската лига в Истанбул.Мачът започна лошо за играчите на Ливърпул. На полувремето те губеха с 0-3. Изглеждаше,че Милан вече са спечелили трофея. Рафа Бенитес направи няколко тактически промени на полувремето, най-решаващата от които бе смяната на Дитмар Хаман на мястото на Стив Финан,която позволи на Джерард да натисне по-напред. Смените бяха успешни и Ливърпул се завърна в играта по един от най-знаменитите начини в спортната история.

В едни фантастични шест минути Ливърпул отбеляза три пъти, за да изравни до 3-3. В 54-тата минута Джерард засече с глава центриране на Йон Арне Рийзе и вкара първия гол за Ливърпул. . Две минути по-късно Владимир Шмицер отбеляза втория гол за "Червените". Секунди по-късно Дженаро Гатузо събори Джерард в наказателното поле и беше отсъдена дузпа. Шаби Алонсо застана зад топката,но Дида спаси, не успявайки да задържи топката.Алонсо добави и вкара изравнителния гол.

Нямаше повече голове в редовното време, което доведе мача до продължения,през които голове също нямаше. Победителят трябваше да се определи чрез дузпи. След невероятните спасявания на Йежи Дудек и почти безгрешните изпълнения на съотборниците му Ливърпул спечели купата след един впечатляващ финал,който завинаги ще остане в историята.
Последна промяна от Siegfried на 11 яну 2010 22:51, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Siegfried
Мнения: 7151
Регистриран на: 01 окт 2009 18:56
Местоположение: Челсиландия
Контакти:

Re: Ливърпул - една футболна епопея

Мнениеот Siegfried » 11 яну 2010 22:40

Кевин Кийгън

Кийгън започва кариерата си във ФК Скънторп, за които играе в 120 срещи. През 1971 г. преминава в Ливърпул за 35 000 английски лири. Вкарва гол още в първата си среща на Анфийлд. Той бързо си изгражда репутация на смел и бърз голмайстор, който обича да се врязва в защитата на скорост. През 1972 г. прави дебюта си за Англия в мач срещу Уелс.

През 1973 г. Кевин Кийгън печели първата си титла на Англия, като взима и Купата на УЕФА. Той повтаря тези успехи в следващите години с Ливърпул. Така през 1977 г. той вдига и КЕШ. Този финал за Купата на шампионите е и последна среща за Кийгън в Ливърпул след 323 мача и 100 гола. Той преминава в Хамбургер за 500 000 лири. С германците той на два пъти става Играч на Европа, но за КЕШ достига само до финал. Следващият отбор за него е Саутхемптън. С националния отбор на Англия Кийгън играе на Европейско първенство през 1980 г. и на Световно първенство през 1982 г. Общо Кийгън изиграва 63 срещи за страната си и вкарва 31 гола. Кийгън играе и в Нюкасъл.

Като треньор Кийгън води Нюкасъл от 1992 г. до 1997 г. Там той поставя световен рекорд като привлича Алън Шиърър за 15 милиона лири. Кийгън е начело на Фулъм през 1998 и 1999 г. След това той поема английския национален отбор и с отбора достига Европейски шампионат през 2000 г. Същата година той преминава в Манчестър Сити и напуска отбора през 2005 г.

Боб Пейсли

Роден в Хетън ли Хоул, Съндърланд, Боб Пейсли се присъединява към Ливърпул през май 1939г. Прекъсването по време на Втората световна война забавя дебюта му за Ливърпул.Той дебютира на 5 Януари 1946г. срещу Честър сити. В първия сезон след войната Пейсли помага на Ливърпул за първата им титла от 24 години със своите 34 участия.

През Юли 1974г. Бил Шенкли напуска мениджъския пост на Ливърпул, а Пейсли е натоварен с тежката задача да го замени.Той печели шампионската титла и Купата на УЕФА през втория си сезон начело на отбора, през 1975-76. Следващия сезон се оказва дори по-добър, като Ливърпул отново е шампион, печели КЕШ за първи път и играе финал за Купата на Англия, като изпуска да направи требъл. През 1977-78 клубът защитава, спечеления през предната година КЕШ. През 1978-79, Ливърпул отново е шампион, спечелвайки 68 точки(2 за победа), което е национален рекорд и допуска само 16 гола в 42 мача. През девет годишния период на упраление на Пейсли, Ливърпул Печели 21 трофея, влючително: 3 КЕШ; Купата на УЕФА; 6 шампионски титли, както и 3 последователни Купи на Лигата. Единственият трофей, който му убягва е Купата на Англия. Пейсли се оттегля през 1983, и също като Шенкли, е наследен от своят асистент – Джо Фейгън.

Потребителски аватар
storm
Мнения: 10681
Регистриран на: 16 авг 2008 15:41
Skype: juventinec91
Местоположение: Габрово
Контакти:

Re: Ливърпул - една футболна епопея

Мнениеот storm » 11 яну 2010 22:41

Да се надяваме и да се постнат и историй на други славни европейски отбори .

Потребителски аватар
Siegfried
Мнения: 7151
Регистриран на: 01 окт 2009 18:56
Местоположение: Челсиландия
Контакти:

Re: Ливърпул - една футболна епопея

Мнениеот Siegfried » 11 яну 2010 22:43

А Н Ф И Й Л Д

Изображение


Ливърпул играе на стадион Анфийлд откакто е създаден през 1892 година. Самият стадион е бил построен през 1884 година на терен в непосредствена близост до Стенли парк, и първоначално е бил използван от Евертън. Те обаче напуснали стадиона през 1892 след спор със собственика Джон Холдинг, който след това създал Ливърпул за да играе на овакантеният Анфийлд. Капацитетът на стадиона от начало бил 20’000 места, въпреки това само 100 човека присъстват на първият мач на Ливърпул на Анфийлд. През 1906 година трибуната зад едната вратa била официално преименувана на „Spion Kop”, като е кръстена на хълм в Натал. Когато е била най-голяма, трибуната е побирала над 28’000 зрители и е била една от най-големите едноетажни трибуни в света. Много стадиони в Англия имат трибуни, които носят името „Spion Kop”, но тази на Анфийлд е била най-голямата в страната по това време. Тя можела да побере повече привърженици, отколкото цели други стадиони. Капацитетът на трибуната бил намален от мерки за сигурност след трагедията на Хилсбъроу. „Коп”-а е ремонтиран и са му монтирани седалки през 1994, но си остава едноетажна трибуна с капацитет 12’390Зад другата врата се намира трибуната „Анфийлд Роуд”, където се намира сектора за гостуващи привърженици.Сега вече има нов план да се премести на нов стадион в Стенли Парк, който трябваше да бъде завършен до 2011 година, но строителните работа са отложени, докато не се подобри икономическото положение.

В не един и два репортажа на световни медии може да прочетете, че стадионът на Футболен клуб Ливърпул – “Анфийлд Роуд”, е не просто кошмар за всеки гостуващ отбор, а уникално място, на което тим и фенове са се сраснали в едно. Не една и две победи на най-титулования английски гранд – 18 пъти първенец на страната и 5 пъти носител на Купата на европейските шампиони, са идвали благодарение на подкрепата на запалянковците, и най-вече на тези от легендарната трибуна, наречена “Коп”.
Трябва да стъпиш на това място, подметките ти да започнат да вибрират от тътена, идващ от някакви незнайни дълбини, да видиш лицата на хората, увити в червено-бели шалчета, които след края на всяка среща чакат да зърнат своите идоли през стъклата на супер луксозните им автомобили, за да разбереш, че трите букви LFC (Liverpool Football Club) излизат от калъпа дори на определението “религията”.

Парчето земя, известно днес като стадион Анфийлд първоначално е принадлежало на Джон Орел, пивовар, приятел на Джон Хоулдинг. През 1884г. той се съгласява да я даде под наем на Евертън за малка сума. Първият мач на новия стадион се играе на 28 септември между Евертън и Ърлстаун и завършва с победа на домакините с 5-0. Евертън използват стадиона до 1892г., когато Хоулдинг решава да вдигне наема. Клубът е принуден да се раздели с Анфилд и да закупи терен за нов стадион, известен днес като Гудисън парк. През тези осем години Хоулдинг, който стои зад Евертън, излива много пари в стадиона. Изгражда се малка трибуна за част от осемте хиляди зрители, които присъстват на всеки мач. Когато се разделя с Евертън, Хоулдинг решава да създаде нов отбор, който да ползва стадиона. Първият мач на Ливърпул на Анфилд се играе вечерта на 1 септември 1892 година. Домакините печелят със 7-1 приятелската среща с Ротердам Таун. След много успешен сезон в Ланкширската лига, Ливърпул е приет във Футболната лига на Англия. Първата шампионатна среща на Анфилд се играе на 9 септември 1893г. Линкълн Сити е разбит с 4-0 пред повече от 5000 зрители. Стадионът става тесен за феновете на клуба. През 1895г. главната трибуна се реконструира, като вече има 3000 седящи места. Тя съществува до 1973г., въпреки че през годините стадионът се реконструира многкратно.
В края на 1903г. от страната на Анфилд Роуд се изгражда нова трибуна от дърво и гофрирана стомана. След като през 1906 година Ливърпул спечелва своята втора шампионска титла, ръководството на клуба решава да награди феновете и изгражда нова трибуна откъм Уолтън Брек Роуд. Местният журналист от “Ливърпул Дейли Поуст” и “Ехо” Ърнест Едуардс я кръщава Спион, на името на известния хълм в Южна Африка, където местният полк понася тежки загуби през Бурската война. Стадионът не се променя през следващите 20 години, до 1928, когато се извършва генерално преустройство. Трибуната е разширена, построена е огромна козирка, под която се събират 30 000 зрители. Това е безспорно най-голямата трибуна в страната, която побира повече запалянковци, отколкото събират повечето стадиони в Англия.
Мачтата на “Грийт Ийстърн”, един от първите метални кораби, е спасена от претопяване и с големи главоболия е довлечена с коне в долината Евертън, за да бъде издигната до новата трибуна. През 1957г. на стадиона са монтирани прожектори. Първият мач на изкуствено осветление се играе на 30 октомври. Това е среща със съседите Евертън за специалната награда по случай 75 годишнина на Футболната асоциация на графство Ливърпул. През 1963г. старата Кемлин Роуд е модернизирана и вече има 6700 седящи места. Ремонтът струва 350 000 паунда. След няколко години се прави реконсрукция и откъм Анфилд Роуд. Най-голямата реконструкция на стадиона е през 1973г., когато старата Main Stand е разрушена и на нейно място е издигната великолепна нова трибуна. Тя е официално открита на 10 март 1973 от херцога на Кент. Следващите големи промени са в началото на 1990 година, когато на Кемлин Роуд се построява втори балкон. Строежът струва 10 милиона паунда, но броят на седящите места нараства на 11 000. На новата трибуна са разположени административни помещения, заведения за хранене и барове, които я правят една от най-хубавите трибуни в страната
Най-драматичните промени стават през май 1994г. След трагедията в Хилсбъро, по препоръка на органите, Спион е разрушена, за да бъде построена нова трибуна, само със седящи места. Това е тъжен ден за Ливърпул. Отборът играе своя последен мач пред шумната, развяваща знамена агитка, препълнила Спион, с ясното съзнание, че това никога няма да се повтори. Клубът решава да построи нова трибуна с 10000 седящи места, с което капацитета на стадиона достига 40000 зрители. През февруари 1952г. на Анфилд е отбелязана рекордната посещаемост. 61905 зрители наблюдават срещата с Уулвърхемптън Уондърърс от четвърти кръг на шампионата. Най-голямата победа на Ливърпул на Анфилд е на 17 септември 1974г., когато домакините разбиват с 11-0 Стромгодсет за Купата на носителите на националните купи, а най-голямата загуба е през април 1930, когато падат от Съндърланд с 6-0.

“Анфийлд” е всъщност ложето на едно футболно зачатие. Когато усетиш рева на трибуните, който разклаща това съоръжение с невероятна акустика, си даваш сметка, че резултатът изведнъж изгубва всякакво значение. Може би това е първото впечатление на чужденеца, който си мисли, че не по-малко от местните хора более за успеха на този отбор, превърнал се в култ, сравним единствено с боготворенето на една друга легенда от ливърпулските докове – “Бийтълс”. Рокбандата от четири момчета преобърна света, но също така всеки, идващ отвън в Ливърпул, размества центъра на главния си мозък при вида на футболния феномен.

Да си фен на “червените” от Мърсисайд е особена привилегия, но и карма. Особено да си един от “Коп”. Имах честта да наблюдавам мача от английската Висша лига между Ливърпул и Фулъм от прес ложата. Ако разсъждаваме по българските стандарти, тя се намира в сектор “А” към “Б”. А “Б” всъщност е “Коп”. И на други стадиони, не само на “Анфийлд” има трибуна с името “Коп”. Но в Ливърпул тя има фундаментално значение за погледа към един мач.

Гледката е внушителна, като се има предвид, че всичките останали три сектора на стадиона са на два етажа. Етажи няма само на “Коп”. Наистина е побиваща тръпки гледката на маса от хора, простираща са като по склон без прекъсване чак до козирката.

Там е пулсът на “Анфийлд”. Там е сверката на барометъра за отношението към футболистите във всеки един момент от мача. Имаш чувството, че при абсолютно всеки фаул, отсъден във вреда на домакините от съдията на дадения двубой Марк Холси, тълпата по трибуните ще изригне. Но не би – критерият на запалянковците, начело с тези на “Коп”, е изумително верен.

Всички скачат и надават неодобрителен вой, когато Фернандо Торес е съборен. Тогава наистина има нарушение на Бреде Хангеланд от Фулъм. Но когато изглежда, че бразилецът Лукаш Лейва е играл за топката, когато след съприкосновение с Джими Булард от гостите пада на терена, стадионът мълчи. Което значи едно – “Нашият извърши нарушение, съдията е прав”. Тези фенове, които изглеждат безумно слепи в пристрастеността към своя отбор, на пръв поглед имаш чувството, че са готови непрекъснато да псуват и мятат предмети по рефера и противниковия отбор. Не само че не мятаха, но и не пестяха негодуванието си от свой играч, ако той не се е представил добре.

Ето и един нагледен пример. В началото на второто полувреме испанецът Шаби Алонсо, който не започна като титуляр, започна да се съблича, докато слушаше указанията на мениджъра си Рафа Бенитес. Това означаваше, че халфът влиза като смяна. От “Коп” тръгна одобрителният тътен, придружен с ръкопляскания.
Когато пък се разбра кой ще бъде смененият, стана ясно, че треньор и публика са на едно мнение.

Аржентинецът Машчерано бе бурно освиркан. Никой не може да бъде пощаден от публиката, защото всяко едно негово действие се вижда като на длан. Никой играч на Ливърпул не е в състояние да се “скрие”, защото това е предателство към свещената червена фланелка. А подобно деяние не се прощава.

А, че “Анфийлд” е свещен стадион, може да усетите и по една част от постоянното присъствие, при вида на която губите ума и дума. Във ВИП-ложата на мача с Фулъм можеха да бъдат видени две… монахини. Почтените дами на преклонна възраст бяха с шалчета на тима! И това прави “Анфийлд Роуд” храм. Където молитвата е само една – химнът на клуба “You’ll never walk alone” (“Никога няма да останете сами по пътя”). И всъщност вече си напълно убеден, че този стадион е ложето на едно футболно зачатие.

Над терена на “Анфийлд Роуд” често прелитат чайки. Но тук са долетели мнозина с гореща кръв, която няма нищо общо със студената вена на вливащата се в Ирландско море река Мърси. Става въпрос за феновете от Испания, които са увили около вратовете си червено-белите шалчета заради сънародниците си в тима. Мениджърът Рафа Бенитес и останалите представители на иберийската страна на “Анфийлд” са на особена почит, но има един, който е Бог само след един сезон тук.

Точно под светлинното табло, на ръба на “Коп”, на всеки мач се опъва знаме с неговия лик и номера му 9. Естествено, става въпрос за Фернандо Торес. Ел Ниньо, който в първата си година на “Анфийлд” вкара 32 гола във всички първенства и турнири, е обожествен и това си личи по възгласите, с които е следена всяка негова стъпка на терена. Бенитес пък намери своето място в историята – с 66 мача в Европа задмина легендата Бил Шенкли, а с успеха 1:0 над Марсилия с гола на Стивън Джерард изравни по победи в континенталните турнири – 39, друг знаменит мениджър на “червените” – Боб Пейсли.

Но на “Анфийлд” цифрите от статистиката са ти само подходящите обувки, с които да преминеш по кралско червения мокет с надписи LFC. За да можеш да го утъпчеш с вдигната глава ти трябва сърце. А него трябва да го вземеш от “Коп”…

Потребителски аватар
Siegfried
Мнения: 7151
Регистриран на: 01 окт 2009 18:56
Местоположение: Челсиландия
Контакти:

Re: Ливърпул - една футболна епопея

Мнениеот Siegfried » 11 яну 2010 22:50

Х И М Н

Песента е написана от Ричард Роджърс и Оскар Хамерщайн II през 1945 г. за техния мюзикъл „Карусел“. През 1963 г. поп рок групата Джери и Пейсмейкърс прави нов музикален вариант на You'll Never Walk Alone, като песента става номер 1 в продължение на 4 седмици в класациите във Великобритания. Много скоро след това песента става и химн на „Ливърпул“. На актуалната емблема на „Ливърпул“ има надпис „You'll Never Walk Alone“. Феновете на „Ливърпул“ я пеят на абсолютно всеки мач на своя отбор, особено в трудни моменти, когато отборът губи. Доста специалисти смятат, че публиката на Ливърпул прави невероятна атмосфера на мач, която никоя друга публика не може да направи.

На финала за Шампионската лига през сезон 2004/2005 „Ливърпул“ играе финал с „Милан“. На почивката „мърсисайдци“ губят с 3-0. Феновете на „червените“ изпяват по време на почивката песента и в началото на второто полувреме. Мощната подкрепа оказва голямо влияние върху играта на „Ливърпул“ и те вкарват 3 гола за 6 минути и докарват мача до продължения и дузпи, които печелят. Според капитана на „червените“ Стивън Джерард в този финал подкрепата на феновете е оказало голямо влияние върху самите футболисти и те са се окуражили.

You'll Never Walk Alone

When you walk through a storm
Hold your head up high
And don't be affraid of the dark
At the end of the storm
Is a golden sky
And the sweet silver song of a lark


Walk on through the wind
Walk on through the rain
Though your dreams be tossed and blown
Walk on, walk on
With hope in your heart


And You'll Never Walk alone
You'll never walk alone


Walk on, walk on
With hope in your heart


And you'll never walk alone
You'll never walk alone!




Върни се в “Ливърпул”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 11 госта