В неделя бе разкрита най-голямата тайна в света на футбола днес. И не, тя не бе, че Шакира си върти таза около Жерард Пике вместо около син на аржентински магнат и бивш президент. Тайната бе, че Ливърпул, напук на коментарите на Рой Ходжсън и "капацитетите" на Скай Спортс има състав, който дори без най-иконичния си играч в последните почти четири години и без най-добрата двойка централни полузащитници в света е способен да се бори за място в зона Шампионска лига. Или поне пак да помечтае. Ако можем да цитираме Ходжсън, утопия ли е това?Откакто Кени Далглиш пое тима, той спечели най-много точки от всички останали в лигата (13 с баланс 4п-1р-1з). Това прави средно по приблизително 2.17 точки на мач, или в рамките на 38 кръга - 82.3 точки. За сравнение, лидерът Манчестър Юнайтед би спечелил 82.08 точки, ако продължи в същото темпо до края. Шампионски материал ли, сигурно се шегувате! (Макар че същото до голяма степен се отнася и за този Юнайтед.)Да, не бива да отписваме фактора "смяна на мениджъра", който обикновено сработва в кратък период. Не бива да отписваме и фактора "Завръщането на Краля" с цялото наелектризиране на атмосферата в клуба. Те наистина оказват влияние, но само до известна степен.Защото не бива да забравяте как Ливърпул бе паднал до 19-ото място в класирането наскоро, как чупеше всякакви негативни рекорди от времето на изпадането си във Втора дивизия, как мениджърът му "надъхваше" своите момчета, като публично приемаше, че те са в битка за оцеляване, как привържениците рифрешваха интернет страниците в трепетно очакване не на резултат от игран в пълна мъгла финал в Шампионската лига, а на съдебно решение в исторически спор за собствеността на клуба. Хей, не забравяйте и вече споменатата обезкървила отбора липса на Алонсо и Маскерано!В неделя на "Стамфорд Бридж" към това суперкласно дуо, сменило червения екип, се присъедини и този своеобразен Soldier of Fortune Фернандо Торес - най-добрият и комплексен централен нападател на нашето време, когато е във форма и настроение. И докато авторът на нов британски трансферен рекорд бе на терена, никой от взетите с парите за него от мърсисайдци - Суарес и Каръл, не бе. Тестът бе върховен. И Крал Кени и войската му го издържа с "отличен".За следящите тактическите битки зрители бе изключително интересно да гледат как Далглиш - този "забравил всичко в занаята и не в час с модерните тенденции динозавър", нулира един от големите треньори на нашето време с 5-4-1 - първо с полузащита ромб, а после и в линия, когато Анчелоти мина от 4-4-2 с ромб в 4-3-3. Нещо повече, Челси не стигна до чисто голово положение и остана само с нечутите си вопли за поне 11 дузпи, докато Макси се превъплъти в новата версия на Рони Розентал или Руи Мигел през първото полувреме.Така че, след издържането и на върховния тест (цели две от само петте загуби на "сините" в крепостта им в последните 132 мача в лигата са нанесени от "червените") днес сринатият до основи доскоро Ливърпул си позволи да мечтае дори за Топ 4 на само шест точки от там, макар и с мач повече. Има ли основания за реални подобни надежди при масивната конкуренция на по-богатите и непохабили част от сезона си съперници?От оставащите мачове срещу водещите отбори три са на "Анфийлд" (Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Тотнъм Хотспър) и един на чужд терен (Арсенал). Тотнъм гостува на Ливърпул, Челси и Манчестър Сити, а е домакин на Арсенал. Сити пък е гост на Манчестър Юнайтед, Челси и Ливърпул (серия), има пътуване и за мач с Евертън, а посреща Тотнъм.Челси от своя страна има два мача с Манчестър Юнайтед и домакинство срещу Тотнъм, което принципно печели, така че дори има шансове за титлата при успех в тези три мача и оставащите наглед по-лесни (има и коварна визита срещу Евертън). Новите Давид Луиж и Торес вероятно ще влязат постепенно в час, така че отлична серия до края не е невъзможна за шампионите, макар че те имат като основна цел бленувания трофей в Шампионската лига.ака че най-вероятно Сити и Тотнъм са двете мишени пред Ливърпул, още повече че е интересно как двата тима ще подходят и при европейските си участия, а "гражданите" още са замесени и в битката за Купата на Англия. Не е ясно също как мърсисайдци ще подходят при подновяването на надпреварата в Лига Европа - дали както при Ходжсън ще залагат на повече младоци и резерви, или ще обявят турнира като приорите Има и среден ход: залог на първия вариант в следващите един или два етапа на турнира и преоценка след идните три кръга с мачове срещу Уиган, Уест Хам и Манчестър Юнайтед. Ако те бъдат спечелени и дистанцията до Топ 4 се смали още, нищо чудно Лига Европа да остане на заден план.[b][Не бива обаче да се забравя срещу кого се бори Ливърпул за място в Шампионската лига: срещу четирите клуба с най-големи пера за заплати в Премиър лийг, а е доказана взаимовръзката между величината на отборната заплата и отборното постижение, когато се отнася до надпревара в първенство. Челси води в тази класация с 223 млн. евро годишно след идването на Торес и Давид Луиж, следват Ман Сити (176 милиона), Ман Юнайтед (158 милиона) и Арсенал (132 милиона). Сред Топ 50 по заплати футболисти "сините" имат вече седмина с Хлапето, "гражданите" - шестима, а "червените дяволи" - четирима.В тази наглед непосилна битка срещу новата Голяма четворка в Англия плюс поелия доста инвестиции в състава си Тотнъм Хотспър най-успешният клуб на Острова може да приложи само едно: Ливърпулския Начин. Той се базира на тихо ефективната работа в екип от мениджър, щаба му, публиката и футболистите, с помощта под формата на непречкане от собствениците - точно рецептата за успеха от "Стамфорд Бридж". Пък и същинската поява на Суарес и Каръл предстои.../b]
В действителност схемата на Далглиш вчера беше интересна и иновативна за футболната игра. На практика той почти върна либерото(въпреки че не е точно така) с тази тройка в защита, аз отдавна не съм виждал някой треньор да играе с трима централни бранители и двама халф-бекове. Кени обаче го направи може би защото счита, че подобна схема е най-доброто за футболистите, с които разполага в момента. Все пак страхотно решение за Далглиш и аплодисменти за него, но има още много работа пред него за вършене. Все пак това, което свърши и дотук никак не е малко:
1. Прееоткриването на Раул Мейрелеш и намирането му на точното място в схемата, където той да блести и да бъде най-полезен.
2. Изнамирването на качествен ляв бек чрез смяната на позицията на Джонсън. Иначе беше видно, че до сега нямаше стабилен човек, който да играе в ляво.
3. Мартин Кели; Изключителна находка, а никой от другите треньори не му даде шанс. Според мен дори Капело трябваше да го викне в националния отбор, но сега за италианецът по-добре да не говоря.
4. Гласуваното доверие за Агер и стабилизиралата се игра на датчанина. От мач на мач той играе по-добре, а да не забравяме колко е важно неговото изнасяне на топката за играта на Пуул.
Тук можем да прибавим и промяна в цялостното излъчване и поведение на играчите на Пуул, което пак се дължи на шотландеца. Той определено се превръща в явление в момента за Премиер лийг не мога да не призная харизмата и осанката му. Така че добрите дни за Ливърпул явно предстоят и на мен дори ми се струва, че Пуул са по-близко до Топ 4 сега, отколкото Челси например до титлата. А това, че Мърсисайдци ще се борят за титлата през следващия сезон, за мен е вън от съмнение. Колкото до схемата им, тук може да поспорим с ББ. За мен този ромб с трима централни бранители едва ли ще се запази като тенденция в схемата на Кени. По-скоро след интегрирането на Суарес и Керъл схемата ще се върне към нормален ромб с двама централни защитници и двама нападатели. Тази схема с тримата бранители може да бъде използвана като План Б, докато отборът не придобие достатъчно сигурност и новите не свикнат с отбора. А също и при гостувания на по-здрави и силни отбори. Постепенно обаче предполагам Далглиш ще се стреми да премине към по-стандартния ромб с двама централни защитници. Кели и Джонсън ще си останат като десен и ляв бек. В средата Лукаш пред защитата, Джерард и Каут в ляво и дясно, а на върха на ромба Мейрелеш. На върха на атаката Керъл, а до него и повечко по фланга пред Каут- Суареш. Така състава ще изглежда много по-атакуващо и няма да изпитва такива проблеми, както срещу Стоук миналата седмица, когато играха пак с трима централни защитници. Футболистите в подобна схема могат да си сменят местата, но все пак е възможно и да има дублиране на някои играчи. Иначе за сега такова дублиране не се забелязва, като прави впечатление, че Мейрелеш и Джерард си намират добре зоните по терена и на моменти хубаво си сменят местата, като имат нелош синхрон помежду си.
Иначе Челси може би направиха грешка с този трансфер на Торес точно сега. Можеха да изчакат до лятото, да продадат Дрогба и тогава да извадят големите пачки. Сега изглежда така сякаш Анчелоти си вкара един таралеж в гащите. И Дрогба и Торес са по-скоро идентични нападатели, по-скоро двамата биха могли да оформят добър тандем с Анелка, който да играе роля на поддържащ и втори нападател. Въпреки това, с толкова много силни индивидуалности Челси изглеждат с най-реален шанс да влезнат в Топ 4, а и вчера не играха толкова лошо. В клуба обаче не се работи последователно и този сезон и този сезон в отбора се взеха някои грешни решения, които в крайна сметка почти сигурно ще им костват титлата. Но обществена тайна е, че сянката на Абрамович е твърде дебела, както беше и тази на Берлускони. Явно такава е орисията на Карло, но пък поне в ШЛ той е доказал, че и с подобни проблеми и намеси може да се справя. Така че нищо не се знае....
