Предпоставките за този емоционален месец бяха няколко. След като Х и У на практика унищожиха най-обичаният клуб в света, дойдоха новите собственици. Те заличиха дълговете на "вирусите" и дойдоха с обещания, че ще градят млад отбор с дългосрочни цели и амбиции да върнат Ливърпул там, където му е мястото - на върха. Очакванията от идването на Хенри и Вернер бяха, че в отбора ще пристигат млади и перспективни играчи и подобно на Барселона ще се дава път на юношите на клуба. В същото време стана ясно, че според новите собственици в отбора има много надценени (като седмична заплата) футболисти, чийто принос за отбора не отговаря на това, което те получават от него и по този начин само обременяват клуба. Хенри и Вернер дадоха ясно да се разбере, че това нещо скоро ще се промени...
След кошмарния есенен полусезон, изпълнен с вътрешни неуредици, конфликти в съблекалнята, срамни загуби и един абсолютно неориентиран мениджър, беше ясно че промените в клуба са жизнено необходими. Тяхното начало дойде по възможно най-добрия начин - в клуба се завърна Човека, който преди повече от 30 години си спечели прозвището "Краля на Коп", един от тримата, благодарение на които името Ливърпул е толкова голямо, последният, който донесе на "Анфийлд" титлата на Англия - Крал Кени Далглиш! Промяната в играта на отбора, след неговото идване се почувства веднага, но все още се усещаше че в отбора има нужда от кадрови промени и всички затаиха дъх в очакване кои ще са новите футболисти, които Краля ще превърне в червени легенди...
И чакането ни не закъсня - седмица след пристигането си Краля обяви трансферната си цел №1 - един от най-добрите нападатели в света, голмайстор на холандското първенство за миналата година, лидерът и капитана на Аякс - Луис Суарес. Трансферната сага покрай "Ел Пистолеро" в един момент заприлича на игра на руска рулетка, чийто изход до последно никой не знаеше какъв ще бъде. Но ето че в края на трансферната буря ни чакаше "златно небе" и в редиците на ФК Ливърпул дойде новият №7 - първият трансфер след завръщането на Човека, заради когото този номер означава толкова много. Самият факт, че Краля настояваше да даде точно този номер на Луис, показва какво място ще заема той в отбора в следващите години...
Почти успоредно с началото на работата по трансфера на Суарес, дойде и обявяването на трансферна цел №2 за Краля - лидера и капитана, сърцето и душата на Блекпул - Чарли Адам. Начина по който протекоха преговорите при тези два трансфера бяха до болка еднакви, но за съжаление, за разлика от първия трансфер, изхода на този 2 часа преди края на трансферния прозорец стана ясно, че няма да бъде в наша полза. Така трансфера на момчето, което е закърмено с любов към червената идея, ще бъде отложено за лятото, когато с нетърпение очакваме да запеем в негова чест "You'll Never Walk Alone"...
През целия трансферен прозорец името на Ливърпул се свързваше с различни футболисти, които безспорно щяха да донесат класа за отбора и щяха да бъдат решение за немалка част от проблемите на отбора, като Ашли Йънг, Пер Мертезахер, Фабио Коентрао, Кейсуке Хонда, Ян М'Вила, Ромелу Лукаку, Майка Ричардс..., но поради една или друга причина тези имена останаха в пространството само като спекулации и може би ще трябва да дочакаме лятото, за да видим някой от тях облечен с червената фланелка...
Изненадващо обаче, в края на трансферния прозорец едно по-малко споменавано име в пространството стана главно действащо лице - Анди Керъл. Голмайсторът на Нюкясъл и смятаният за новият Алън Шиърър дойде на Анфийлд в последният възможен момент за клубният рекорд от 35 млн паунда. Мнозина се усъмниха дали Анди струва тези пари, но след като знам, че последният път когато ръководството на Ливърпул се усъмни в качествата и цената на футболист пожелан от Краля, ние изпуснахме Алън Шиърър, то сега се радвам че резултата е в наша полза...
Освен покупки през този трансферен прозорец се разделихме и с някои ненужни играчи. Отървахме се от недоразумението закупено от Ходжсън - Пол Кончески, който бе преотстъпен в Нотингам до края на сезона. Дадохме шанс на Райън Бабел да играе постоянно и да покаже в Германия, огромния талант, който аз лично продължавам да смятам, че той притежава...
Продадохме на добра цена и поредният наемник, който така и не разбра колко голяма чест е да носиш фланелката на Ливърпул. Името на този футболист не желая да споменавам, но всички вие се досещате за кого става въпрос. Няма нищо лошо в това един професионален футболист да иска да смени клубната си принадлежност, но когато в този футболист милиони фенове по света са инвестирали толкова емоция и любов, те заслужават най-малко обяснение, защо са изоставени, а те така и не получиха такова. Крал Кени казва, че трансферите са част от играта и ако това не беше така Кевин Кийгън никога нямаше да замине за Хамбургер, а той никога нямаше да дойде на Анфийлд. Както винаги той е прав и ние много скоро ще имаме своя нов всеобщ любимец, но това няма да промени факта че когато споменаваме името на испанеца, единствените чувства които ще изпълват сърцата ни ще бъдат болка и разочарование...
Ако трябва да изразя емоционалното си отношение към това, което направи поредният предател на червената идея, бих го направил с думите:
"Hit the road Torres and NEVER COME BACK NO MORE!!!"
и бих добавил "GO TO OWEN, GO TO HELL"
Ще завърша моят обзор на трансферния прозорец с думите на Краля:
"Throughout the history of football people have moved on. But the most important thing that we all must remember is that this football club is much more important and bigger than anybody."
Не бива да го забравяме...!
