ГЪЛЪБЪТ НЕ УСПЯ ДА ПРИПОЗНАЕ СВОЙ ВЪЗЛЮБЕН СИН НА АНФИЙЛД

[finnan]

Днес е Богоявление. В библейската притча се казва, че на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението пък небето се отворило и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб. Изведнъж се разнесъл глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!"Гълъб за Ливърпул обаче днес нямаше, липсваше и благословия от небето. Нещо повече, продължаваше да се чува ехото, че този, който бе натоварен с най-голямата отговорност, не е възлюбеният син на Червените сърца. А без любов и страст на Анфийлд трудно се получава нещо, независимо дали говорим за изряден професионализъм или за купища банкноти. Детоксикацията, от която има нужда клубът, е наистина болезнен процес, а освен това е необходимо тя да се извършва под строгото наблюдение на специалист. В противен случай вероятността да се стигне до нежелани странични ефекти е повече от сериозна. И ако наистина такива се появят, незабавно изниква необходимостта от цял екип експерти, които да се борят единствено и само за оцеляването...
Успехи с дъх на агония

Победа над Манчестър Юнайтед в надпреварата за ФА Къп или успех на градския съперник Евертън (да не говорим за двете вкупом!) със сигурност са мечтан подарък за Ливърпул. Проблемът е, че броят на онези, които вярват, че това наистина може да се случи се стопява по-бързо и от мечтите на Челси за шампионски трофей. Стигна се дори до парадокс. Привърженици на клуба не се ентусиазират след победи на тима, колкото и редки да са те в последно време, усещайки, че така времето на агонията ще се удължи. Голяма част от местните пък направо бойкотират изявите на Ливърпул в сегашния му вид - на домакинския мач с Болтън на трибуните имаше 35,000 зрители (казват, че това било най-постното посещение на Анфийлд на двубой през уикенда от началото на новото хилядолетие, че и отпреди това)! С други думи, повече от половин дузина хиляди липсваха, а това е нещо много, много сериозно. Феновете често не са истински прецизен барометър за процесите в даден клуб. Не за друго, а просто защото горещите емоции вземат превес над хладния разум. Това всъщност им е хубавото на привържениците... В случая с Ливърпул обаче хората от трибуните разполагат с твърде силни аргументи. Анфийлд (там сезонни билети имат страшно много хора с изключително богат житейски опит), винаги е бил крепост, която безпрекословно защитава своите. Но през този сезон, изглежда, Коп-а, Шанкли Гейтс и Ани Роуд, трудно разпознаваха застаналия на руля като свой.

Англичанин, не приемащ каноните на скаузърите
Скаузърите са интересни характери, които безкрайно трудно приемат човек, който се меси в техните дела, не зачитайки The Liverpool Way. Още по-лесно пък усещат, когато някой преиграва. Тогава стават и малко зли - ако не вярвате, поразпитайте какво мислят англичаните за тях. Ходжсън нахлу в техния дом и ... започна да хули завареното наследство. Опс, грешка номер 1! За справка предишният мениджър покани по-предишния да изпият заедно чашата с най-сладкия триумф - изкачването на европейския връх (Господи, наистина имаше време, в което Ливърпул беше континентално страшилище). Ходжсън демонстрира плашливост още с встъпването си в длъжност, като започна да лакейничи с Хавиер Масчерано. Опс, грешка номер 2! Водачът на Анфийлд няма право да бъде страхлив! Греъм Сунес се радва на най-нисък рейтинг сред плеядата колоси, заемали поста през последния половин век, но той изглежда като тигър спрямо бившия предводител на Фулъм, колкото и несъвършени да са подобен тип сравнения.

Ходжсън изрече недопустимото
Футболът е суров бизнес и често пъти прехвърлянето на вината за състоянието на даден тим върху един-единствен човек не е нито справедливо, нито достатъчно аргументирано. Но с поведението си през тази половин година Ходжсън привличаше като с магнит негативните реакции на и без това изнервените привърженици. Докосналият славата в Скандинавия наставник нямаше вяра в своите момчета. Опс, грешка номер 3! Преди началото на сезона той тръбеше, че в клуба има класни футболисти, с които отборът ще стане по-силен и ще постигне по-добри резултати от миналия сезон. Тези дни се оказа, че с наличните играчи Ходжсън не може да се конкурира дори с тимове без претенции за Топ 4, а най-грозното беше оправданието, че това не бил неговият тим. Нищо, че бе отпратен Емилиано Инсуа, който утре навършва 22, а при наличието на Фабио Аурелио бе купен срещу съвсем сериозна сума Пол Кончески, навършваш 30 през май. Същият този Кончески, чиято майка нарече феновете на Ливърпул „измет"! Нищо, че вместо Хавиер Масчерано дойде Кристиан Поулсен. Алберто Акуилани също разбра, че не е желан, а цената на Джо Коул се срина главоломно на трансферния пазар. Когато липсва вяра, дори играчи като Торес, Пепе Рейна и Глен Джонсън започват да изглеждат като незаинтригувани от случващото се на терена. Да не говорим за Дани Агер, към когото Ходжсън очевидно има нетърпимост. Май е време да спра да изброявам грешките, защото наближавам към чисто тактическия подход и провеждане на мачовете, които от уважение към 63-годишния джентълмен ще пропусна. И най-вече към онова, което Ходжсън изрече по адрес на хората от трибуните, а там нещата наистина загрубяват...
Режимът Дж+Х „осигури" най-безличния сезон
Времето винаги е малко за мениджърите, такава е реалността в този толкова зависим от резултатите занаят. Но да допуснеш домакински загуби от четвърторазредния Нортхямптън, както и от Блякпул и Уулвърхямптън за по-малко от стотина дни, е нещо, за което оправдания няма. Цифрите рядко лъжат, а само за няколко месеца Ливърпул счупи не един и два негативни рекорда. Някои от тях наистина са стресиращи. Като това, че отборът не е имал по-лоши атестати на чужд терен от 57 години насам. Или пък това, че през този сезон Червените вече инкасираха повече голове, отколкото през целия 2005/06 (тогава допуснаха 25) и толкова, колкото през 06/07 и 08/09. На фона на съграденото в последните години, отборът на Ходжсън е истинска катастрофа, когато се защитава (нищо, че в тима гъмжи от бранители-национали, а на вратата е страж с три поредни Златни ръкавици), а това в днешно време е равно на самоубийство. Налаганият „атакуващ" стил също не е повод за гордост и е прекалено предвидим дори за опоненти от средна ръка. Не е нужно да си завършил ядрена физика, за да разбереш, че експериментът на Пърслоу се провали с гръм и трясък. През новия сезон Ливърпул ще има нов водач! Със сигурност ще има и размествания в тимовия лист. Напускането на Ходжсън не подлежи на преговори и мудността на собствениците и липсата на конкретни действия от тяхна страна могат да се обяснят само с факта, че дори с нов мениджър целите изглеждат недостижими. А е особено важно сега да се действа прецизно и без прибързване. Кому обаче беше нужен този тъй празен сезон с тази толкова нетипична атмосфера на Анфийлд? Едва ли и самият Ходжсън мечтаеше да бъде запомен като първия мениджър на Ливърпул от „ерата Бил Шанкли" насам, който не донесе нито един трофей в препълнената клубна витрина...

[FCUnitedofManchester]

Победа над Манчестър Юнайтед в надпреварата за ФА Къп или успех на градския съперник Евертън (да не говорим за двете вкупом!) със сигурност са мечтан подарък за Ливърпул. Проблемът е, че броят на онези, които вярват, че това наистина може да се случи се стопява по-бързо и от мечтите на Челси за шампионски трофей

Класика.

[SuperSpurs]

Хубава статия...написана с много болка. Aз лично много уважавах Рой, но той допусна две непростими грешки:
1. Обвини феновете за липсата на успехи.
2. Не успява да си извоюва необходимите финансови средства от собствениците.
Въпреки всичко съм от малкото хора, които смятат, че ще довърши сезона докрай.

[plamenski]

Не знам дали крал Кени ще направи нещо ако го назначат..но Мартин О'Нийл е човека!!!! Чичкото с очилата знае ,най-добре как се игрее пред най-верните привърженици в света!!! Сигурен съм,че и с тези играчи ще направи отбора 5-пъти по силен,защото именно вярата ще се върне....

[vassilv]

+1. Не е лесно да четеш истина от която сърцето те боли , но всичко е факт.

[rhaegar]

Вземете си Бенитез, преди Абрамович да направи някоя глупост.

[Proteccao]

Статията е много добра. Нищо ново под слънцето де, на господин Ходжсън грешките са очевадни. На мен лично най-голямо впечатление ми направи неговото решение да не използва Акуилани(9 мача в лигата - гол и 7 асистенции), а купи Мейрелеш за 15 милиона. За нов мениждър за мен най-добре ще е Мартин О'Нийл. Човека накара отбор като Астън Вила отново да има амбиции, а и направи много в Селтик, а те са клуб който страшно прилича на Ливърпул. Отбор с традиции, отбор който се радва на невероятна подкрепа от феновете

[Liverpool forever_95]

Статията е много добра. Нищо ново под слънцето де, на господин Ходжсън грешките са очевадни. На мен лично най-голямо впечатление ми направи неговото решение да не използва Акуилани(9 мача в лигата - гол и 7 асистенции), а купи Мейрелеш за 15 милиона. За нов мениждър за мен най-добре ще е Мартин О'Нийл. Човека накара отбор като Астън Вила отново да има амбиции, а и направи много в Селтик, а те са клуб който страшно прилича на Ливърпул. Отбор с традиции, отбор който се радва на невероятна подкрепа от феновете

Съгласен съм с теб.

Хубава статия...написана с много болка. Aз лично много уважавах Рой, но той допусна две непростими грешки:
1. Обвини феновете за липсата на успехи.
2. Не успява да си извоюва необходимите финансови средства от собствениците.
Въпреки всичко съм от малкото хора, които смятат, че ще довърши сезона докрай.

Обаче с теб не съм. Никакъв шанс Рой да остане до края на сезона.

[styopa]

Хубава статия...написана с много болка. Aз лично много уважавах Рой, но той допусна две непростими грешки:
1. Обвини феновете за липсата на успехи.
2. Не успява да си извоюва необходимите финансови средства от собствениците.
Въпреки всичко съм от малкото хора, които смятат, че ще довърши сезона докрай.

Е то да беше само това иди ела....
Като цяло единственото положително е що годе нормалната работа с младите(гарнирано с продажба на най-големия ни талант).Всичко останало какво е правил е за критика.Медии,трансфери,водене в мачовете и т.н.

[Liverpool forever_95]

Хубава статия...написана с много болка. Aз лично много уважавах Рой, но той допусна две непростими грешки:
1. Обвини феновете за липсата на успехи.
2. Не успява да си извоюва необходимите финансови средства от собствениците.
Въпреки всичко съм от малкото хора, които смятат, че ще довърши сезона докрай.

Е то да беше само това иди ела....
Като цяло единственото положително е що годе нормалната работа с младите(гарнирано с продажба на най-големия ни талант).Всичко останало какво е правил е за критика.Медии,трансфери,водене в мачовете и т.н.

Абсолютно. Не може преди мача ни с Арсенал в началото на сезона да излезе пред медиите и да каже Ливърпул няма да бъде шампион. И след 7 кръга да ни вкарва в зоната на изпадащите на 19-то място. Трансферите бяха под всякаква критика. За какво даде 5.5 милиона за Поулсен. За да му прави компания близо до него всеки мач и да люпят семки ли ? По добре с тези пари да беше взел някой по-млад и перспективен играч, а не пенсионер като Поулсен. 4 милиона даде и за Кончески. Той не оправдава очкванията. Джо Коул добре че го взехме без пари. Иначе и той е тотална издънка. Само с 2 гола през сезона и то и двата бяха подарени. Срещу Стяуа защитникът на гостите върна топката назад, Джо я настигна и вкара. А срещу Болтън... Това и аз го вкарвам. Нищо че съм тренирал само 4 години И покупката на Рафа Йованович, който беше купен заради паразитите, които казаха на Рафа: вземай свободни агенти.