15 април 1989 г. Денят, който накара Англия да заплаче

[hlucho]

Най-младата жертва от “Трагедията на Хилзбъро” е братовчедът на Стивън Джерард Днес в 15:06 часа британско време камбаните на всички църкви в Ливърпул ще забият. По същото това време мениджърът на футболен клуб Ливърпул Рафаел Бенитес ще остави на терена на “Анфилд” 96 балона, по един за всяка от 96-те жертви на трагедията от “Хилзбъро”, една от най-големите футболни катастрофи в Европа. Днешният премиер на Англия Гордън Браун заяви по този повод: “Този ден завинаги ще остане в спомените ни.”

15 април 1989 г. Денят, който накара цяла Англия да заплаче, а след това футболът никога нямаше да бъде отново същият. Денят, в който случи “Трагедията на Хилзбъро”. Това започна като най-обикновен пролетен ден, в който Ливърпул играеше полуфинал за ФА Къп с Нотингам Форест на неутрален стадион – този на Шефилд Уензди, “Хилзбъро”.

Много преди началото на мача в 15:00 часа хиляди фенове на мърсисайдци се струпаха пред вратите на стадиона, а повечето от тях са без билети. Полицаите започват да се страхуват, да не стане сбиване или някой от тълпата да бъде стъпкан. Полицаят Дейвид Дъкенфийлд взема фаталното решение: Да се отвори портал “С” на трибуната. Това причинява мощно нахлуване на фуновене на Ливърпул, като тези от първите редици не успяват да удържат на натиска отзад и мнозина от тях са притиснати до оградата на сектора и умират от задушаване.

Докато хората умираха на трибуната, на терена е даден началният сигнал на мача. Вратарят на Ливърпул Брус Гробелар си спомня: “Чувах как феновете викаха към мен: “Брус, помогни ни! Не можем да дишаме тук, умираме.” Тогава аз се обърнах към един полицай и го помолих да отвори вратата на оградата, преди да е станало твърде късно, а той ми отговори, че това не е в неговите правомощия.”

Шест минути след началото на мача хората по трибуната вече започваха да умират. Някои се спасиха покачвайки не са оградата или на горната тераса, други обаче нямаха този късмет. 96 загинали, последният от тях починал след 4-годишно състояние на кома. Сред починалите на стадиона е и бащата на бившия вратар на мърсисайдци Пол Харисън. Най-младата жертва е 10-годишният Джон-Пол Гилхуули – братовчед на капитана на Ливърпул Стивън Джерард.

“Бях едва 10-годишен, когато се случи “Трагедията на Хилзбъро”. Спомням си, че вечерта след мача в леглото се молих, да не се е случило нещо лошо. На следващата сутрин ни съобщиха, че Джон-Пол е починал. Това бе трагедия за цялото семейство. Няколко години по-късно неговите родители ми дадоха кураж да стана професионален футболист”, спомня си Стиви Джи.

Днес Ливърпул отново плаче, а различни организации вече 20 години се борят, за да бъде получена справедливост за случилата се трагедия. Дни след трагедията на 19 април се играе полуфинал за КЕШ между Реал (Мадрид) и Милан, а съдията на мача свири спира срещата в 6-ата минута за едноминутно мълчание в памет на жертвите. Феновете на градския съперник Евертън редовно поднасят сини шалчета и цветя на мемориала на загиналите. На 11 април 2009 г. преди мача между Ливърпул и Блекбърн от Висшата лига (4:0 за мърсисайдци), бившият играч на “червените” Стивън Уорнък поднася пред трибуната “Коп” букет, на който с червени цветя е изписано числото 96.

“Трагедията на Хилзбъро” обаче имаше и своята положителна последица. Стадионите в Европа станаха по-сигурни. Веднага след нещастието в Англия забраниха оградите на трибуните и правостоящите места. Оттогава всички трибуни по стадионите в страната са само със седалки. От ФИФА и УЕФА одобриха решението и го прилагат и в другите части на света. Формулата: една седалка – един фен предотвратява струпването на твърде много хора в затвореното пространство на трибуните. От 15 април 1989 г. в Европа не се е повтаряла трагедия с размера на тази на “Хилзбъро”./БЛИЦ

[Ticha]

R.I.P.

[YELLOW-BLACK]

YOU'LL NEVER WALK ALONE !

[WestCoast2]

R.I.P.

[RedeviL]

R. I. P.

[Gil-galad]

R.I.P.

[goteborg]

R.I.P.

[Morqk]

R.I.P. You'll never walk alone!

Велик клуб, велики традиции, огромна трагедия - за жалост

[emarkon]

R.I.P.

[zongo]

Джон Глоувър, загубил 20 годишния си син на Хилзбъро. Десетилетие по-късно, другият му син, Джо, тежко травматизиран от трагедията, е убит при трудова злополука.
"Гледах снукър по телевизията, когато съобщиха накратко, че се е случило нещо на стадиона.
Знаех, че синовете ми са там - ходеха на мачове на Ливърпул редовно. Но си мислех, че са добре, защото бяха отишли там по-рано. Съпругата ми се обади по телефона. Обади се най-големият син Джон. Каза, че Джо и Иън са попаднали в тълпата
и Иън е починал. Дори сега, не мога да опиша как се почувствах тогава. Оттогава семейството ми не е същото. Не загубих само един син на Хилзбъро - загубих двама. Дълго време, Джо стоеше непрестанно на гроба на загиналия си брат. Казаха,
че е толкова травматизиран, че не е способен да работи отново. През 1999 г. си намери работа. Той намери смъртта си докато разтоварваше вагон. Загина, защото избута свой приятел от пътя на 5-тонен мраморен блок и бе премазан от тежестта.
Хилзбъро просто ме унищожи. Дълго време взимах антидепресанти. Страхувах се, че трагедия като тази може да се случи отново.
Мисля, че причината за инцидента е слабия полицейски контрол. Но хората отговорни за това все още са на свобода. Не знам дали някога ще има справедливост. Но ще се боря за синовете си. Аз просто искам истината."