[center]Трагедията на „Хилзбъро“ се случва на 15 април 1989 г. на стадиона „Хилзбъро“ в Шефилд, Англия, по време на футболна среща между ФК „Ливърпул“ и „Нотингам Форест“.
Загиват 96 души (фенове на „Ливърпул“), въпреки че за времето си стадионът „Хилзбъро“ е нареждан сред най-добрите в Англия.[/center]
[center]
[/center]На 15 април 1989 в 3 ч. следобед на стадиона „Хилзбъро“ в Шефилд, Англия започва футболната среща между ФК „Ливърпул“ и „Нотингам Форест“. По онова време стотици фенове все още са пред вратите на стадиона.
Полицията решава да отвори изход С. Когато това става, огромна тълпа нахлува в стадиона и се насочва към централно разположените сектори 3 и 4. Феновете най-отпред са притиснати към 4-метровата ограда, но освен тях никой друг не забелязва какво се случва. Между отделните сектори е имало здрави стоманени прегради за предпазване от хулигански прояви.
В 15:06 съдията спира мача, след като хората панически започват да прескачат оградите и да нахлуват на игрището. Единственият изход е към игрището. Малка част от оградата рухва и през пролуката се излива поток от задъхващи се хора, ранени и мъртви, докато други продължават да прескачат оградите.
Полицията и „Бърза помощ“ не смогват да помогнат на ранените. Въпреки това голяма част от полицията прави кордон, като блокира 3/4 от игрището, за да не могат феновете на „Ливърпул“ да достигнат тези на „Нотингам“. Парадоксално фенове на Нотингам, опитали се да излязат на тревата, за да окажат помощ, са спрени.
94 души загиват на стадиона, 2 почиват от раните си по-късно в болница. 700 души са ранени.
Разследването на причините, довели до трагедията, е възложено на лорд Джъстис Тейлър. 31 дни по-късно той публикува доклад, известен като Доклад на Тейлър, в който се дават препоръки за преустройство на стадионите:
1.седящи места за всички зрители,
2.премахване на преградите между отделните сектори,
3.поне по 1 изход за всеки 1500 зрители,
4.осигуряване на пътища за евакуация от всяка точка на стадиона.
[center]
[/center][center]YNWA!
[/center]
