Триото:
- Дълбоко лежащ плеймейкър (Deep Lying Playmaker)
- Централен полузащитник (Нагърбен със задачата да отнема)
- Централен полузащитник (Повече креативност и идеи в халфовата линия)
Анализирането на всяка позиция ще изисква написването на цяла статия. Следващите редове ще имат да акцентират върху "дълбоко лежащия плеймейкър".
Защитната игра
В съвременният футбол крайните защитници играят съществена роля в атаките на един отбор, като това от друга страна крие и своите рискове. Централните защитници пък повече и повече са подтиквани да изнасят топката самостоятелно, преминавайки голямо разстояние за осъществяването на идеята. "Дълбоко лежащия плеймейкър" е нов термин в съвременния футбол. Това е играча, който един вид се присъединява към централната двойка защитници, за да може да получи топката и се нагърби със задачата тя да бъде изнесена възможно по-напред, докато открие съотборник в добра позиция за получаване на кълбото. Така че, когато се прави преход от защита в атака, то целия отбор се движи като едно цяло - приема формата на едно цяло. Там е и същественото звено в отборната игра.
Разбира се, не всяка атака се оказва ползотворна. Както по-горе споменах, бековете участват активно в офанзивната част от играта, с което оставят зоната зад себе си непокрита, а това би било добре дошло за евентуална контра-атака на противниковите единици, използвайки оголената зона на включилият се в атаката краен защитник. Тук отново идва и ролята на "дълбоко лежащия плеймейкър". В подобни ситуации той отива в тази зона и покрива включилият се в атака съотборник. По този начин защитата връща предишния си облик. Все пак, този вид централен полузащитник играе жизненоважна роля при подобни ситуации. Така той може да спре нахлуващите офанзивни единици на противника, или поне забави техните действия. Това разбира се е ценно време за неговите съотборници да се прегрупират и сложат край на набезите на противника.
Атакуващата игра
В схемата на Брендън Роджърс, халфовете на тима играят предимно с къси и насечени подавания, целящите да изморят полузащитниците на другия отбор, както и да раздвижат тяхната защитна четворка, която в повечето случаи се огъва под натиска и пропуска коридори, които да бъдат използвани за евентуален пробив. Творчеството при всичките отбори лежи предимно в техните средни линии. "Дълбоко лежащия плеймейкър" има доста повече време, за да обработи топката, разчете играта пред себе си и избере оптимален вариант за разиграване на топката. В този момент се използва интелигентността на този тип играч, възползвайки се от неговата свобода на действия. Той е натоварен със задълженията да върти играта около оста на полузащитата. Както вече сте забелязали, Лукас Лейва се връща дълбоко назад, за да получи топката от своя съотборник в защита, с което да подпомогне нейното изнасяне, предвид затрудненото положение на бранителя, който не намира пролука за нахълтване в полето на другия тим. Този тип плеймейкър обира всички топки, които са пратени назад към защитата от други негови колеги в халфовата линия, при евентуална несполука с организирането на действия в атака. Когато той владее кълбото, то тогава предоставя добра възможност на хората пред него да намерят по-добри позиции за получаване на топката (един вид да се открият). Този играч обаче рядко се движи напред с топка в краката, но пък лесно може да разчете цялата игра пред себе си и насърчава съотборниците си в нападение.
[offtopic]Надявам се темата ви се хареса и бихме могли да изпишем доста относно това.
[/offtopic]
