kingofpop написа:Liverpool_EC написа:tapka4a написа:Да, вероятно Клоп имаше късмета да попадне на място, където да му бъде даден кредит на търпение/доверие, по-голям от всяко друго евентуално място където можеше да отиде през есента на 2015г. В Челси, Ман.Ю или Ман.Сити вероятно щеше да бъде освободен след най-много 2рия нулев сезон, т.е. съотнесено към периода му при вас някъде след кампанията 2016/2017г. Правя известни сравнения с даденото време на Съра в Ман.Ю отчитайки че динамиката в днешния футбол е доста по-голяма в сравнение с края на 80те. Големите отбори искат бързи резултати, трудно някой ще те остави просто да развиваш млад отбор и да чакаш плодове/трофеи след няколко нулеви сезона. Сърът печели титлата през 1993г. в края на 7мия си сезон. Ясно е че в днешно време няма топ отбор, който да държи мениджър при 6 сезона подред без важен трофей.

Затова и миналата година беше ключова за бъдещето на германеца, защото нещата бяха на ръба и на кантар и имаше вероятност пак да се коментира - навсякъде Клоп стигна почти до края (ВЛ и ШЛ) и отново не му достигна една крачица за вдигне най-после трофей (важен) с Ливърпул. Раниери впрочем беше в тази роля цели 2 десетилетия преди титлата с Лестър 2016г.! Преди това има някаква купа на Италия с Фиорентина от 90те години и Суперкупата на Европа 2004г. с Валенсия, достигната обаче защото предния сезон Валенсия спечели Купата на УЕФА с Рафа Бенитес. Навсякъде другаде Раниери все достигаше челните места все завършваше 2ри/3ти или губеше финали за всякакви купи и това му се случваше близо 20 години преди успеха с Лестър. При Клоп да кажем, беше малко по-различно, защото вече имаше 2 титли на Бундеслигата с Дортмунд 2011 и 2012г., но пак се беше оформила една дупка от време без трофей преди да вземе ШЛ миналата година.
Клоп и Венгер са най-големите треньори последните 20г. Истински треньори. Всички останали са едни изкупвачи на купи. И баба ми Пепа щеше да направи Байерн и Сити шампиони с парите, които похарчи страхливия Гуардиола...ама то си има Господ и той гледа. И какво вижда отгоре - не дупка, ами един кратер, който се е отворил между последния финал на Пеп в ШЛ и следващия му ЕВЕНТУАЛЕН такъв. ЕВЕНТУАЛЕН

Не знам по каква причина не споменаваш САФ, след като той редовно си ви биеше с ПАРК ДЖИ СУНГ, УЕС БРАУН, ДЖОНИ ЕВЪНС, МИКЕЛ СИЛВЕСТЪР и подобни карикатури

Колкото и изкуфял да беше си беше гений, успяваше да изстиска максимума от всеки свой играч. Добре че вече 2009 и 2011 изкуфя и ги пребихме на двата финала

Ами много просто, защото Съра ползваше и много мръсни номера и стратегии и учеше и футболистите си на същото. Когато един треньор успее да постигне тези неща без тези ненужни глупости, естествено, че неговия успех е по-хубав и впечатляващ. 4г подред Ливърпул е най-чистият отбор в Англия. Никакви заобикаляния на съдии от играчите, никакви въргаляния, само и само да изкарат картон на другия. Казват, че е част от играта, но за мен това е ненужната и грозната част. И ако можеш да станеш шампион без нея, защо трябва да я ползваш? Освен това Клоп има един грешен трансфер за 10г -говорим за изходящи и входящи. Само от Имобиле не можа да извлече повече от очакванията. Не бих казал същото за Съра. За Кагава да говорим ли, как играеше при единия и при другия? Или за Гьотце, чийто уникален талант беше разсипан от Пеп. Всичко е до подход и виждане как да извлечеш максимума от един играч, а не просто да го слагаш в схемата си, без да те ебе дали на това място му е силата. А и в самият им психологически подход разликата е огромна, докато единия знаеше само да им вика и насъсква, Клоп знае да е строг и в същото време да им дава криле. Като цяло двамата са се учили на треньорството в различно време и имат коренно различни възприятия за начина по който да стигнеш до успеха. Кариерите им се засичат за 5г, когато единият почва другият вече спира...Фъргюсън между другото никой не го оценява за един друг успех, с който той започва кариерата си - прекъсва огромната хегемония на Селтик и Рейнджърс и става шампион на Шотландия с Абърдийн и печели КНК с тях, отстранявайки Байерн и Реал. Това са моментите в които си личат великите треньори, на 40-43 вече да са направили нещо наистина впечатляващо и от там само да надграждат. Не като Сари, да го открият на 60г или Андре Клякаш–Ставаш да гръмне за 2,3г и после никой да не го чуе. Постоянството е най-трудното нещо в спорта.