Мнениеот Dzheff » 19 апр 2011 21:00
За първи път разбрах, че съществува отбор наречен Ливърпул някъде около 1997-1998г от едно предаване правещо обзор на кръга в Англия. От коментарите подразбрах, че това е един от водещите отбори в Англия, но в момента се намира в голяма криза и се очаква новият помощник (Улие) на треньора (Евънс) да помогне на отбора да излезе от кризата. Въпреки коментарите, че отбора се намира в криза на мен обаче играта им много ми хареса и в следващите седмици продължих да наблюдавам отбора, в резултат на което ми се затвърди мнението че този отбор играе много приятен футбол. Затова веднъж, когато се заговорихме за футбол с баща ми (който не е футболен фен) му споменах че има един много симпатичен отбор, който въпреки че според мен играе много добре се намира назад в класирането - Ливърпул. Тогава той ми каза, че преди няколко години като е бил по-млад е пускал Тото 1 и точно Ливърпул и Нотингам са били едни от най-добрите отбори, но е имало някакъв мач, където след бой (явно не разбрал какво точно се е случило на Хейзел) между привържениците на Ливърпул и Ювентус и много загинали са наказали отбора за няколко години да не играе в Европа и оттогава почти не им се е чувало името. На мен тогава ми се стори доста несправедливо заради група хулигани да пострада толкова много един силен отбор и си казах дано да успеят да си върнат старото ниво. (Тук е момента да отбележа, че в това отношение има някаква връзка между Ливърпул и другите два отбора, които подкрепям - Аякс и Левски. Първият клубен отбор, който ми е харесал беше Аякс. Когато играха финал срещу Ювентус за ШЛ за мен те играха по-добре, но начина по който се разви мача в моите очи беше много несправедлив. Това ме накара да им стана фен, а Ювентус до ден днешен ми е най-омразния клуб. Първия мач между български отбори пък който съм гледал е финала за КБ между Левски и Славия, когато след скандалното съдийство на съдията Лафчис изкара отбора. От този мач съм фен на Левски). Разбира се казаното до тук не е достатъчно да заобичам един отбор. След като започнах да изпитвам симпатии към Ливърпул аз все повече и повече започнах да следя техните изяви и дори няколко месеца след това имах възможност да наблюдавам и техни мачове. Тогава усетих духа и атмосферата около отбора и започнах да усещам, че симпатията започва да се превръща в нещо повече от това. Като ученик учих английски и при един от мачовете чух какво се пее в химна и си казах това е велико - отбора се намира в криза, а феновете се кълнят във вярност, вярват в своя отбор въпреки всичко и казват че никога няма да го изоставят. Може би някъде по това време започнах да осъзнавам, че обичам този отбор. А до този момент не знаех нищичко за историята на клуба, освен бледия и неточен спомен на баща ми. Това се промени 3 години след като бях започнал да симпатизирам на Ливърпул след един трансфер, който приех със смесени чувства. След като се видя, че първия ми футболен идол - Яри Литманен е направил грешка с преминаването си в Барселона, очаквах че той ще се завърне в Аякс, но той избра Ливърпул с думите че това му е бил любимият отбор от детството. Аз бях свикнал да го възприемам като част от Аякс и по детски наивен си мислех че винаги е бил привърженик на този отбор. Освен това знаех, че когато Литманен е бил дете Аякс са имали страхотен отбор и големи успехи и си казах, че щом той е избрал Ливърпул за свой любим клуб, би трябвало да е имал още по-големи успехи от Аякс по това време. Така започнах да се интересувам от историята на клуба, разбрах за успехите през 70те и 80те години, за Кени Далглиш и Йън Ръш, за това какво наистина се е случило на Хейзел и Хилзбъро, за рекордните 18 титли (факт, който мен тогава ме изненада)... Така започнах не само да обичам Ливърпул, но и да се гордея че съм направил този избор за мой любим отбор. Това съвпадна и с дълбоката криза на Аякс и неучастието им дълго време в ШЛ и нямах възможност да следя техните изяви и това някак доведе до там, че Ливърпул постепенно успяха да изместят Аякс от моето сърце. След това последваха няколко велики мача, велики обрати, прекрасно представяне в ШЛ няколко поредни години и нестихващата вяра на феновете в светлото бъдеще и безрезервната подкрепа въпреки всичко... Стигна се до там, че вече трудно можех да отговоря на въпроса кой отбор обичам повече - Ливърпул или Левски. Тогава дойде обаче отличното представяне на Левски в евротурнирите и достигане до 1/4 финал за Купата на Уефа и класиране в ШЛ и виковете "осанна" към Мъри Стоилов от страна на феновете и след това последвалата криза и виковете "разпни го" от същите тези "фенове". Това ме отврати и гарнирано с абсурдните неща, които стават в бг футбола ме накараха да се отдръпна от бг футбола и единствения ми интерес в момента към него е евромачовете на Левски, евентуално някое "дерби" с тяхно участие и бърз преглед от време на време на класирането. Разликата между отношението към любимия отбор, държанието, вярата и подкрепата която имат феновете на Ливърпул и тези на Левски направиха разликата между двата отбора и в моето сърце. Просто философията на Ливърпул се доближава много повече до моят начин на мислене и възприятие на света отколкото "философията", която се демонстрира от масата фенове на бг отбори въобще, вкл. и Левски.
Така от около 2 години насам спокойно мога да кажа, че за мен има само и единствено един отбор, който обичам и се идентифицирам напълно с него и това е Ливърпул и 2 на които просто симпатизирам - Аякс и Левски. Коя е била точната причина, която ме е накарала да се влюбя в този отбор аз лично не съм сигурен, но предполагам че е най-вече философията на отбора.
Така че колега ако все още не вярваш в "романтиката", която ме е накарала да заобичам Ливърпул - ОК, уважавам мнението ти. Но... ако мнението ти се е променило, мисля че заслужавам извинение затова, че индиректно бях наречен лицемер...
[center]
Walk on with hope in your heart and YNWA! YNWA!!![/center]
РЕЛИГИЯ.
